№ 12417
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110143022 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от Ж. Т. Р. и Н. С. Р.
против Г. К. Г. и А. К. М., с която са се иска да бъде признато по отношение на
ответниците, че ищците са собственици при равни права на реална част с площ от 108
кв.м., заснета като част от поземлен имот на ответниците с идентификатор №
00357.5359.446 по КК одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, при
граници на реалната част: на изток ПИ с идентификатор № 00357.5359.446 /погрешно
посочен в уточнителната молба от 25.08.2023 г. като ПИ с идентификатор
00357.5359.443/, на запад ПИ с идентификатор № 00357.5359.443, на север ПИ с
идентификатор 00357.5359.444 и ПИ с идентификатор 00357.5359.442 и на юг - улица,
въз основа на одобрена съдебна спогодба и наследствено правоприемство, а в
условията на евентуалност – въз основа на продължило повече от 10 години давностно
владение. Иска се при уважаване на предявените искове да бъде указано на
административния орган да извърши корекция в КК.
В искова молба, уточнена с молба с вх.№ 238971/25.08.2023 г., ищците твърдят,
че са собственици при равни права на дворно място с площ от 690 кв.м., съставляващо
парцел XI-1561 от кв.43, при съседи: от две страни улица, **************, Г.
************** и К**************, заедно със застроените в него сгради – двуетажна
масивна сграда с площ от 67 кв.м., на два етажа и масивна стопанска постройка с площ
1
от 25 кв.м. – съгласно документ за собственост – протокол за съдебна делба вписан том
8, № 297, вх.рег. № 21349/25.09.1992 г. и нотариален акт № 69, том V, дело № 682/1992
г., а съгласно КККР, одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 00357.5359.443, с адрес:
************** с площ от 528 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 443, кв.184, парцел XVII, при съседи:
00357.5359.89, 00357.5359.446, 00357.5359.444, 00357.5359.442 и 00357.5359.87, заедно
с изградена сграда № 1 и стопанска постройка № 4. Твърдят още, че съгласно
действащия регулационен план на гр.**************, оградата на имота съвпада с
източната регулационна граница – тази на ответниците. Поддържат, че от 1992 г.
имотът е ограден и оградата не е променяна и местена. От тогава владеят имота
спокойно, явно и необезпокоявано и не са имали спорове с ответниците относно
границата помежду им. Сочат, че кадастралната граница от източната страна на имота
им, навлиза с около 108 кв.м. навътре в имота им, като стопанската им постройка
остава в имота на ответниците. Поддържа още, че разговаряли с ответниците да
започнат процедура по промяна на кадастралната граница така, че да съвпада с
регулационната, но последните заявили, че не са съгласни и държат на заснетото в
кадастъра. По изложените в исковата молба обстоятелства, ищците обуславят правния
си интерес от предявените искове, като молят да бъде признато за установено по
отношение ва ответниците, че са собственици на процесната реална част не само по
документи, но и въз основа на давностно владение. Претендират и сторените по
производството разноски.
В подадения в срока то чл.131 ГПК писмен отговор ответниците изразяват
становище за недопустимост на предявените искове, тъй като нямат претенции към
имота на ищците, а по същество - за тяхната неоснователност. Оспорват се изложените
в исковата молба обстоятелства относно съвпадението на действителните граници с
границите по действащия регулационен плащ. Сочи се, че действащия регулационен
план /одобрен с решение на СОС по протокол № 24/30.03.2001 г./, не е приложен.
Поддържа се, че границите по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед
РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, напълно съвпадат с регулационните граници на
плана, одобрен със Заповед № 507/14.03.1967 г. на зам.м-р на архитектурата и
благоустройството и стария кадастрален план, одобрен с указ № 79/08.03.1926 г., т.е.
налице е хипотеза на приложена регулация. По отношение на твърденията на ищците
за придобиване по давност на реална част от 108 кв.м. от съседен регулиран поземлен
имот, се изразява становище за неоснователност, без конкретни доводи. Оспорва се
твърдението на ищците за спокойно владение в границите на действащия
регулационен план, с доводи, че е налице държане на част от територия, разположена в
западната част на имота на ответниците. Изразява се становище по доказателствените
2
искания на ищците и се прави искане за събиране на гласни доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен протокол от проведено на 30 юли 1992 г. открито съдебно
заседание по гр.д.№ 1381/1992 г. по описа на Втори районен съд, в който е
обективирана спогодба, по силата на която Н. С. Р. и Ж. Т. Р. получават собствеността
и владението на делбения имот, както следва: дворно място, съставляващо имот с пл.№
1561 с площ от 69 кв.м., съставляващо парцел XI-1561 от кв.43 по плана на
гр.**************, местността **************, целия от 600 кв.м., при съседи: от две
страни улици, **************, Г. ************** и К**************, заедно с
построената в него сграда – двуетажна масивна сграда с площ от 87 кв.м., заедно с
масивна стопанска постройка в мястото с площ от 25 кв.м.
По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 69, том V, дело № 682/1992 г. по описа на
Нотариус Ксения Белазелкова, съставен въз основа на извършена обстоятелствена
проверка на основание чл.483 ГПК /отм./, по силата на който М************** /с
нечетливо фамилно име/, всички от гр.**************, са признати за собственици въз
основа на давностно владение и наследство, при посочените в нотариални акт квоти, на
следния недвижим имот: дворно място /имот 1561/ с площ 690 кв.м., съставляващо
парцел XI-1561 от квартал 43 по плана на гр.**************, местността
************** целия от 600 кв.м., при съседи: от две страни улици, **************,
Г. ************** и К**************, заедно със застроените в него сгради –
двуетажна масивна сграда с площ 87 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ от 25
кв.м.
По делото са приложени комбинирана скица за пълна или частична идентичност
на ПИ 00357.5359.443, скица на поземлен имот с идентификатор 00357.5359.443 и
актуално към датата на подаване на исковата молба в съда удостоверение за данъчна
оценка на същия имот.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 61, том VIII, дело № 1273/1962 г., от който се установява, че Г. ************** е
придобил правото на собственост върху недвижим имот – празно дворно място, цялото
от 492 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 100 кв.м. и 50 кв.см
и представляващо парцел XIV от кв.11 по плана на гр.София, м.Ал.**************,
при съседи по нот.акт: ************** и улица.
По делото е приложен нотариален кат за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация № 28, том I, рег.№ 1088, дело № 19 от 2002 г. по описа на
нотариус **************, по силата на който ************** е признат за собственик
на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения му урегулиран
3
поземлен имот парцел X-1560 от кв.43 по плана на гр.**************, местност
кв.**************, при съседи по скица: улица, УПИ парцел XI-1561, УПИ парцел
XXIV-1559, УПИ парцел V-1558, УПИ парцел VI-1557 и УПИ парцел IX-1555 от
същия квартал, а именно: 95 кв.м., част от урегулиран поземлен имот пл.№ 1556,
собственост на **************, при съседи на придаваемото се място по скица: УПИ с
пл.№ 1558, УПИ пл.№ 1555, улица и УПИ парцел Х-1560, към който се придава.
По делото е приложено удостоверение за наследници на Г. **************, от
което се установява, че двамата ответници са негови единствени наследници по закон,
тъй като видно от приложеното по делото удостоверение е, че през 2001 г. е вписан
отказ от наследство от наследника **************.
По делото са приложени комбинирана скица за пълна или частична идентичност
на ПИ 00357.5359.446 и скица на поземлен имот с идентификатор 00357.5359.446.
По делото са приложени заявления от 11.05.2021 г. от двете страни по делото и
трето за спора лице до Столична община, район ************** за даване на
разрешение за изработване на проект за ПУП за ПИ 00357.5359.446, 00357.5359.443 и
00357.5359.445.
Видно от приложената по делото Заповед № РНИ21-РА50-64/28.05.2021 г. на
гл.архитект на район ************** е, че е разрешено да се изработи проект да
изменение на действащия ПУП в обхвата на УПИ ЙVI-446, XVII-443 и V-445 от кв.184
по плана на гр.**************, кв.************** /ПИ с идентификатори
00357.5359.446, 00357.5359.443 и 00357.5359.445 по КККР на землището на
гр.**************/, както и свързаното с това изменение на контактен УПИ XV-447.
По делото е приложена Заповед № РНИ23-РА50-136/29.09.2023 г. на
гл.архитект на район **************, с която е одобрен проект за изменение на
действащия ПУП в обхвата на УПИ XVI-446, като се образува нов УПИ XVI-446 за
ЖС. По делото няма данни за датата на влизане в сила на заповедта.
По делото е приложено писмо от Столична община, район ************** до
ищците, от чието съдържание се установява, че в общината е постъпила жалба, в която
се излагат данни за извършено от тях незаконно строителство на сграда, заснета в КК
на гр.************** с идентификатор 00357.5359.446.4. Приложен е констативен
протокол за извършена проверка на място на 27.02.2024 г.
По делото е приложено удостоверение за търпимост /л.83 от делото/, което е
оспорено от ответниците, като поради изявления на процесуалния представител на
ищците, че няма да се ползва от същото, съдът е отменил определението си за
откриване на производство по неговото оспорване. С оглед предходното този документ
не следва да бъде обсъждан в настоящото производство.
Съдът не обсъжда и приложената по делото декларация с нотариална заверка на
подписите рег.№ 19401/12.03.2001 г., тъй като същата има характер на свидетелски
показания в писмен вид, което е недопустимо по смисъла на ГПК.
4
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
************** и **************.
В показанията си св.************** разказва, че е съседка на ищците и ги
познава от 1980 г. Знае, че в двора им има построени две къщи – по-голяма и по-малка.
От 1980 г. до разпита й свидетелката сочи, че ищцовия имот е ограден от всички страни
с ограда. От майката на ищеца знае, че са го купили през 1965 г. и не знае някой от
съседите да има претенции към него.
В показанията си св.Костов разказва, че е израснал в **************, съсед е на
страните и знае процесните имоти. Сочи, че в имота на ищците има една по-голяма и
една по-малка къща, а отделно имат и малка селскостопанска сграда от към улицата.
Имотът е ограден от всички страни и така го помни от над 30 години Малката къща се
намира от към съседите, на два-три метра от оградата и в нея живеят ищците. В
голямата къща живее сина им със семейството си.
По делото е постъпило писмо от Столична община, район Искър, в което по
повод изискана на основание чл.186 ГПК преписка във връзка с издадено
удостоверение за търпимост на сграда в имота на ищците, се отговоря, че в районната
администрация няма налична такава.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след извършване на оглед на място и необходимите справки
описва регулационния статут на имота на ищците от 1967 г. до датата на
заключението. Сочи, че от изготвената комбинирана скица няма част от XI-1561 да
попада в ПИ с идентификатор 00357.5359.446, като дворищно-регулационната линия
по плана от 1967 г. съвпада с границата по кадастралната карта. Съгласно
заключението, частта от ПИ с идентификатор 00357.5359.446, загладена от ищците,
попада 2 кв.м. в УПИ IV-444 от кв.184, 8 кв.м. в УПИ XVI-446 от кв.184 и 136 кв.м. в
УПИ XVII-443 от кв.184.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:
Между страните не се спори, а и от приложените по делото нотариални актове и
комбинирани скици безспорно се установява, че съгласно действащия регулационен
план, ищците са собственици на УПИ XI-1561, а ответниците са собственици на
УПИ XVI-446 от кв.184, а по КК, одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на
АГКК, имотът на ищците е с идентификатор 00357.5359.443, а имотът на ответниците
с идентификатор 00357.5359.446.
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищците бе да докажат при
условията на пълно и главно доказване правото им на собственост върху процесната
част от недвижимия имот на ответниците, а именно - правопораждащият правото им на
5
собственост – одобрена от съда спогодба и наследствено правоприемство.
Настоящият съд намира, че в хода на производството горепосочените
предпоставки не бяха доказани. Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, прието без възражения от страните и което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено е, че няма част от XI-1561 /собствения на ищците недвижим
имот съгласно одобрена спогодба в производство по съдебна делба, понастоящем ПИ с
идентификатор 00357.5359.443/ да попада в ПИ с идентификатор 00357.5359.446
/собствения на ответниците недвижим имот/. Видно още от констативно-
съобразителната част на експертизата е, че границата между УПИ XI-1561 /по
документа за собственост на ищците – спогодба за делба/ и УПИ Х-1560 /собственост
на ответниците съгласно НА от 2002 г./ минава по действащата кадастрална карта.
С оглед предходното съдът не възприема изложените в исковата молба
твърдения, че по силата на спогодба в производство по съдебна делба ищците се
легитимират като собственици на процесната част, попадаща в имота на ответниците.
Ето защо, предявения иск за признаване за установено, че ищците се легитимират като
собственици на процесната част въз основа на деривативен способ – одобрена
спогодба в производство по делба, следва да бъде отхвърлен.
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно ал.2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на
едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е
упражнявал в период не по-малък от 10 години фактическа власт върху този имот
/corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на
пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата
власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от
друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице,
както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.
Настоящият съд, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема, че в хода на съдебното дирене ищците доказа 10-
годишно постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение на реална
част от поземлен имот с идентификатор 00357.5359.446.
При формиране на правните си изводи съдът взе предвид показанията на
свидетелите ************** **************, които намира за обективни,
6
последователни, еднопосочни и в съответствие с всички събрани по делото писмени
доказателства. В показанията си и двамата свидетели сочат, че имота на ищците е бил
в този вид от преди повече от 30 години – двора ограден с ограда, а в него голяма и по-
малка къща. И двамата свидетели живеят в съседство и имат лични впечатления, като
категорично не са заинтересовани от изхода на спора. Нещо повече, видно от
приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка е, че по партидата на имота
на ищците фигурира обект с идентификатор 00357.5359.446.4, за който се начислява и
плаща данък.
Видно от констативно-съобразителната част на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза е, че при огледа на място вещото лице е констатирало, че
оградата по т.4,2,5,1,3 съгласно геодезическата снимка към заключението, не съвпада с
действащия регулационен план, нито с действащата кадастрална карта, а практически е
разположена в имота на ответниците – УПИ ХVI-446 от кв.184. Предходното се
установява и от приложената по делото комбинирана скица за пълна или частична
идентичност по отношение на ПИ с идентификатор 00357.5359.443. Гореизложеното в
съответствие с показанията на горепосочените двама свидетели, обуславят извод, че
ищците са владели процесната част от имота на ответниците, като същата е оградена с
ограда към имота на ищците, още преди одобряване на спогодбата през 1992 г.
След изменението на чл.59 ЗТСУ с ДВ бр. 34/25.04.2000г., в сила от
1.01.2001г., няма забрана за придобиване на реална част от парцел в случаите, когато
частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.28
ЗТСУ (за образуване на повече на брой самостоятелни парцели, за упълномеряване на
части от съседен парцел, за създаване на съсобствени урегулирани поземлени
имоти), а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и
лице или също се присъединява към съседен имот. По същият начин е уреден въпросът
и с чл. 200 ЗУТ, вкл. и след изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 36/27.04.2004г.
Следователно ако тези предпоставки са налице, с оглед действащата редакция на чл.
200 ЗУТ реалната част от съседния имот може да се придобие по давност
след десетгодишно владение.
В случая, този срок на владение по отношение на процесната част, ако се
приеме, че то е установено през 2001г. /след влизането в сила на изменението на чл.59
от ЗТСУ с ДВ бр. 34/25.04.2000г., в сила от 1.01.2001г./, е изтекъл през 2011г., като до
изтичането на необходимия 10 - годишен срок не е опровергана от ответниците по
делото презумпцията на чл.69 ЗС, нито е установено прекъсване на придобивната
давност.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици по давност на частта от имот
с идентификатор № 00357.5359.446 по КК одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г.
7
на ИД на АГКК, с площ от 108 кв.м. /доколкото въпреки заключението на СТЕ не е
направено съответно изменение по реда на чл.214 ГПК/, при граници: на изток ПИ с
идентификатор № 00357.5359.446, на запад ПИ с идентификатор № 00357.5359.443, на
север ПИ с идентификатор 00357.5359.444 и ПИ с идентификатор 00357.5359.442, а на
юг - улица, е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищците
са направили разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и адвокатско възнаграждение
в размер на общо 2000,00 лева. Съразмерно на уважената част от исковете ответниците
следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата от 975,00 лева /представляваща
половината от депозита за СТЕ и адвокатското възнаграждение, тъй като държавната
такса е внесена по главния иск, който е отхвърлен/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове, а именно – адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Т. Р., ЕГН ********** и Н. С. Р., ЕГН
********** против Г. К. Г., ЕГН ********** и А. К. М., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици при равни права на реална част с площ от 108
кв.м., заснета като част от поземлен имот на ответниците с идентификатор №
00357.5359.446 по КК одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, при
граници на реалната част: на изток ПИ с идентификатор № 00357.5359.446, на запад
ПИ с идентификатор № 00357.5359.443, на север ПИ с идентификатор 00357.5359.444
и ПИ с идентификатор 00357.5359.442, а на юг - улица, въз основа на одобрена
съдебна спогодба и наследствено правоприемство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ж. Т. Р., ЕГН ********** и
Н. С. Р., ЕГН ********** против Г. К. Г., ЕГН ********** и А. К. М., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС, че ищците
са собственици по давност на част от имот с идентификатор № 00357.5359.446 по КК
одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК, представляваща площ от
108 кв.м., при граници: на изток ПИ с идентификатор № 00357.5359.446, на запад ПИ с
идентификатор № 00357.5359.443, на север ПИ с идентификатор 00357.5359.444 и ПИ
8
с идентификатор 00357.5359.442, а на юг - улица, при равни права.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. К. Г., ЕГН ********** и А. К. М.,
ЕГН ********** да заплатят на Ж. Т. Р., ЕГН ********** и Н. С. Р., ЕГН **********
сумата от общо 975,00 лева, представляваща разноски по производството съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ж. Т. Р., ЕГН ********** и Н. С. Р.,
ЕГН ********** да заплатят на Г. К. Г., ЕГН ********** и А. К. М., ЕГН **********
сумата от общо 500,00 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9