ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 29.06.2020г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на тридесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 560 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова молба на Т.Д.И., ЕГН **********, с
адрес-***, с която е предявен иск срещу община Варна, представлявана от кмета
на общината по чл.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в общ размер на 203 026лв. С исковата молба е направено искане
за прогласяване нищожността на удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г.
С разпореждане № 2487/25.2.2020г. исковата молба е оставена без движение,
като на ищцата са дадени указания за отстраняване на съществуващи нередовности
в нея в това число и указания за внасяне на държавна такса.
С допълнителна молба Входящ № 4080 от 19.3.2020г. ищцата е направила искане
по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, приложим според препращащата норма на чл. 144 ГПК за освобождаването ѝ от заплащане на държавни такси и разноски по
делото.
Прилага декларация за семейно и имуществено състояние от която е видно, че
притежава собствено жилище и две товарни МПС.
С разпореждане № 5841/15.6.2020г. съдът е оставил искането по чл. 83, ал. 2 ГПК без движение и е изискал служебно справка от Национална база данни
„НАСЕЛЕНИЕ“ за родствени връзки на ищеца, справка по ЕГН на ищеца от Службата
по вписвания, за извършени в имотния регистър вписвания на името на ищеца, справка
от МВР, Дирекция Полиция, сектор КАТ – Пътна полиция за притежавани на името на
ищеца моторни превозни средства и справка от ТД НАП – Варна за декларирани от
ищеца, от негов работодател или други лица трудови и/ли други доходи за периода
от датата на справката до една година преди това.
От получените справки и извлечения от имотния регистър, пътна полиция и
търговския регистър се установи, че ищцата не е омъжена, притежава собствено
жилище и земеделски земи.
Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят
от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на
лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с
декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост,
възрастта и други констатирани обстоятелства. Смисълът на това законодателно решение да се даде
възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството
е основан на социални съображения и същото е установено в полза на хора с
материални възможности, които не съответстват на прогнозируемите разноски по
делото.
В настоящия случай се установи, че ищецът притежава собствено жилище,
притежава и земеделски земи, които може да отдава под наем и да реализира
доходи от тях. В тази връзка съдът намира, че наложените възбрани върху
недвижимите имоти, макар да са пречка за ищеца с оглед тяхното отчуждаване, не
са пречка за ползването им и за отдаването им под наем на трети лица или
реализиране на доходи от тях при други дейности. Освен това, ищцата е в
трудоспособна възраст, а от приложената декларация не се установява същата да страда
от заболявания, които да я препятстват да полага труд и да получава трудови
доходи. Освен изложеното съдът взе предвид и че от служебна справка в СПИСЪК на
специалистите, утвърдени за вещите лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ, за
Съдебен район на Окръжен съд – Варна и Административен съд – Варна за 2020 г. и
в деловодната система на Варненски административен съд се установява, че ищцата
е вписана като вещо лице за 2020 г. със специалност финансово-счетоводни
експертизи, и съответно е назначена за такава във АС –Варна по адм.д. №
311/2020 г.. Това навежда до извода, че същата разполага с висока професионална
квалификация в областта на счетоводството и финансите, при което за нея липсва
пречка на реализира трудови доходи достатъчни .
При формиране на изводите си съдът следва да вземе предвид и
прогнозируемият размер на разноските за въззивно обжалване. В случая същите са
за държавна такса в размер на 10,00 леваевентуално за вещо лице от около 300
лева. Характерът на производството и наложените в исковата молба твърдения не
обуславят необходимостта за извършване на други разходи по делото.
Предвид изложеното, като взе предвид имущественото състояние на ищеца и
неговото семейство, здравословното състояние на същия и другите обстоятелства
по делото, както и предвид прогнозируемият размер на разноските от 310,00 лева
съдът намира, че не би представлявало особено затруднение за ищеца да заплати
посочената сума.
Всичко това мотивира решаващия състав да приеме, че реализираните от
ответника и неговото семейство доходи са достатъчни да посрещнат дължимата по
делото държавна такса, поради което искането като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.Д.И., ЕГН **********,
с адрес-*** за освобождаване от заплащането на държавна такса по администратинво
дело № 560 по описа за 2020 година на ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от
съобщението пред ВАС.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………