Решение по дело №1825/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 459

град Горна Оряховица, 09.01.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1825 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. - управител, чрез пълномощника му - юрисконсулт Н.А.С., твърди в исковата си молба, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в законоустановения срок. Заявява, че основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение, е подписан договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г. между ,,Вива Кредит” ООД - като заемодател и А.С.С. - като заемател. Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 300 лв., който се усвоява по начин, посочен в процесния договор, а заемателят се е задължил да го ползва и върне при условията на сключения договор. Сочи, че А.С.С. е усвоил сума в общ размер на 300 лв., се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва, съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 304.65 лв., в срок от 2 седмици. Заявява, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца, е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 29.03.2017г. между ,,Вива Кредит” ООД и ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ,,АКПЗ” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди, че поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 47.35 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска. Пояснява, че претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава, и се начислява 3 дни от датата на сключения между страните договор, еднократно, в момента на допускане на неизпълнението, като за същата не е налице период за начисляването й. Заявява, че в настоящия случай А.С.С. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 130 лв. Твърди, че по договора за паричен заем ответникът не е извършвал никакви плащания; същият е трябвало да изплати целия заем на 05.08.2016г. - последната падежна дата, като от тогава до подаване на настоящата искова молба сроковете отдавна са изтекли, но ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 20.96 лв. за периода от 25.07.2016 г. - дата на последна вноска, до датата на подаване на заявлението -26.04..2017г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли съда да постанови решение, с което да установи, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 502.96 лв., от които главница - 300 лв., неустойка за неизпълнение на задължение - 47.35 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране - 130 лв., законна лихва за забава върху непогасената главница - 20.96 лв. за периода от 25.07.2016г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем, до 26.04.2017г. - дата на входиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.

Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. В.Й. от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

Ответникът А.С.С. с ЕГН **********,***, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.

В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен процесуален представител на ответника А.С.С. – адвокат К.Г.Т. от ВТАК, със служебен адрес за съобщения по делото : .., депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител счита така предявената искова претенция за процесуално недопустима, тъй като не се установява наличие на всички положи­телни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Оспорва иска. Оспорва надлежното съобщаване на цесията. Прави възражение и за това, че ищецът не е носител на правото на иск. Позовава се на това, че не е надлежно съобщена цесията преди завеждане на делото. Счита, че това не може да бъде направено впоследствие - след завеждане на делото, С оглед на това счита, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

Не оспорва, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение на парично задължение спрямо ответника, издадена по ч. гр. д. № 804/2017г. описа на ГОРС. Оспорва иска с възражението, че ответникът не е уведомяван за извършената цесия от предишния кредитор - с арг. от чл.99,ал.4 от ЗЗД. Упражнява правото си на правоизключващо възражение поради наличието на незавършен фактически състав, въз основа на който се черпи субективното материално права на парично вземане на ищеца, с оглед характера на правния спор. Заявява, че основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките : валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума - по договора за паричен заем, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице. Посочва, че ищецът претендира да е носител па процесното вземане, придобито от цедента чрез сключен договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. В този смисъл счита иска за процесуално допустим. Заявява, че съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника, като в тази разпоредба изрично е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника, а до този момент титуляр на вземането остава цедентът. Счита, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Твърди, че в случая длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК, поради което, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД. В тази връзка отбелязва, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. С оглед изложеното, намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание, ответникът С. не се явява, не се представлява.

Особеният представител на ответника – адвокат К.Т. от ВТАК, депозира писмена молба, в която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 804/2017г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христо Смирненски” № 9, офис 1-2, п. к. 1164, телефон: 02/4441010, представлявано от Р.Г.А. - управител, с пълномощник юрисконсулт В.Й., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1129/03.05.2017г. против длъжника А.С.С. с ЕГН **********,***, за сумата от 300.00 лв., представляваща неиздължена главница по договор за паричен заем с № 5288749 от 11.07.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 4.65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2016 г. до 25.07.2016 г., сумата от 47.35 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задълженията, сумата от 130.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 20.96 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 25.07.2016 г. до 26.04.2017 г., сумата от 25.00 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и сумата от 100.00 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Видно от приетите писмени доказателства : предложение за сключване на договор за паричен заем от 11.07.2016г., договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., Тарифа на „Вива Кредит” ООД, относима към договори за паричен заем „VIVA EXPRESS”, в чл.1 от договора за паричен заем е удостоверено, че същият е сключен на основание предложение за сключване на договор за паричен заем (ППЗ), направено от заемателя или Форма за кандидатстване, попълнена от заемателя по електронен път на следната Уеб – страница – www.vivacredit.bg, представляваща електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП, и Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен Европейски формуляр, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР, посочваща индивидуалните условия на този договор за предоставяне на паричен заем, с която заемателят предварително се е запознал, чрез средство за комуникация от разстояние, а именно на горепосочената уеб - страница. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем от 11.07.2016г., „Вива Кредит” ООД - като заемодател, предава в собственост на А.С.С. - заемател сумата от 300.00 лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя, при следните условия : 1. Размер на погасителна вноска в лева - 304.65; 2. Срок на заема : 2 седмици; 3. Брой вноски : 1; 4. дата на плащане на погасителната вноска : 25.07.2016г.; 5. Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.30%; 6. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %; 7. Общ размер на всички плащания 304.65 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8;  8. Годишен процент на разходите на заема : 49.33 %. Според чл.4,ал.1 от процесния договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно : 1. Поръчител - физическо лице; 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора, при условията, визирани в договора. Съгласно, чл.4,ал.2 от процесния договор за паричен заем, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 47.35 лв., която е дължима на падежната дата по чл.3,ал.1,т.4, заедно с погасителната вноска, и в този случай дължимата вноска е в размер на 352.00 лева, а общото задължение по договора става в размер на 352.00 лв.

Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016г., приложение № 1/29.03.2017г. към него, „Вива Кредит” ООД гр. София – Продавач /Цедент/, е прехвърлил възмездно на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София - Купувач /Цесионер/, свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, като вземанията ще се индивидуализират в приложение № 1 към този договор, което ще бъде подписано от двете страни.

От приложеното по делото писмено доказателство – пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 28.12.2016г. от нотариус М.И. с район на действие СРС /л.23 от делото/, се установява, че цедентът „Вива Кредит” ООД гр. София е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София да го представлява при извършване на следните действия : да уведоми от името на „Вива Кредит” ООД гр. София всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016г. между тези две дружества, включени в приложение № 1 – неразделна част от договора за цесия.

С уведомление, приложено към исковата молба по настоящото дело /л.6 от делото/, цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София уведомява А.С.С., че на основание сключения рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от дата 01.12.2016г. и Приложение 1 от 29.03.2017г. между ,,АКПЗ” ООД (цесионер) и ,,Вива Кредит” ООД (цедент), задължението му, произтичащо от договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., е изкупено от ,,АКПЗ” ООД, което дружество е новият му кредитор. В цитираното уведомление е вписано, че на основание чл.99 от ЗЗД, както и на основание чл.4.5 от сключения договор за цесия и Пълномощно от ,,Вива Кредит” ООД, считано от датата на получаване на това уведомление, кредитор спрямо него по горепосоченото парично задължение е ,,Агенция за контрол на просрочени задължение” ООД и всички плащания на дължими суми по договора (главница, лихви, разноски и др.) трябва да бъдат превеждани по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АКПЗ” ООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, който е допустим. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 1129/03.05.2017г. по ч. гр. дело № 804/2017г. по описа на ГОРС, оспорени от ответника в срока по чл.414,ал.2 от ГПК, с възражение вх. № 7570/30.06.2017г., като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на особения процесуален представител на ответника за недопустимост на предявения иск поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца „АКПЗ” ООД гр. София, с оглед нередовното уведомяване на длъжника за извършената цесия по реда на чл.99 от ЗЗД. Възражението на недопустимост на исковата претенция следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а доводите на ответната страна за неизпълнение на изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД - да бъдат разгледани при преценка на нейната основателност.

Разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Вива Кредит” ООД гр. София и ответникът А.С. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях на договор за паричен заем ,,Вива Кредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., по силата на който заемодателят „Вива Кредит” ООД е поел задължението да предаде в собственост на ответника, като заемател, сума в размер на 300 лева, а заемополучателят е поел задължение да върне същата сума за срок от две седмици, на падеж – 25.07.2016г., в общ размер от 304.65 лв., съгласно чл.2 от договора. Тези факти се установяват от приложените писмени доказателства, договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., предложение за сключване на договор за паричен заем от 11.07.2016г., Тарифа на „Вива Кредит” ООД, относима към договори за паричен заем „VIVA EXPRESS”, които удостоверяват изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на процесния договор за паричен заем между „Вива Кредит” ООД гр. София и А.С., които установяват и съществените условия на договора, в т.ч. възникналите задължения за страните по него.

Съгласно разпоредбата на чл.240,ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор. Той се счита за сключен не от момента, в който между страните е постигнато съгласие, а от момента, в който въз основа на постигнатото съгласие заемодателят предаде на заемателя заемната сума или заместими вещи. Парите или заместимите вещи се предават на заемателя за потребление, поради това ЗЗД изрично посочва, че те преминават в негова собственост. Договорът за заем е неформален - неговата валидност не е поставена в зависимост от спазването на определена форма. За да е валиден договора за заем е напълно достатъчно постигнатото между страните съгласие и предаването в собственост на заемателя на парите или вещите.

В тази връзка, приетото по делото писмено доказателство – заверен препис от договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., удостоверява фактите, че заемодателят ,,Вива Кредит” ООД гр. София е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.2,ал.1 на горепосочения договор, да предостави реално, като предаде в собственост на ответника договорената парична сума, съгласно условията, визирани в договора между тях, и ответникът е получил сумата от 300 лв., като заемател, при подписването на този договор, удостоверено с подписите на двете страни, съгласно договореното в чл.2,ал.2 от договора за паричен заем, придаващ на договора силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

По тези съображения, съдът приема за основателни и доказани твърденията на ищеца, че между „Вива Кредит” ООД и ответника е налице валиден договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., като реален договор, че заемодателят ,,Вива Кредит” ООД гр. София е изпълнил задълженията си, произтичащи от горепосочения договор, като е предал в собственост на ответника договорената парична сума и ответникът е получил заемната сума от 300 лв. - като заемател, съгласно условията, визирани в договора, като предаването и приемането на сумата е осъществено при неговото сключване на 11.07.2016г.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че действително в случая се установява неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл.2,ал.1 от процесния договор, да върне на заемодателя заемната сума в размер на 300 лв. на уговорения в договора падеж - 25.07.2016г., при условията и по начина, визирани в договора. При тези факти, с оглед настъпилия падеж и липсата на доказано плащане от страна на ответника, вземането на заемодателя „Вива Кредит” ООД е ликвидно и изискуемо в пълния му размер.

На следващо място, към момента на приключване на устните състезания по делото ответната страна не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват заемополучателят А.С. да е изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, съгласно уговореното в чл.2,ал.1 от процесния договор.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, обаче, за основателни и обосновани възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между заемодателя „Вива Кредит”” ООД гр. София и „АКПЗ” ООД гр. София, по силата на сключен между тях рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., с който да са прехвърлени вземанията по процесния договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с този договор не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства в тази насока. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Действително, въз основа на приетите писмени доказателства - уведомление за извършено прехвърляне на вземания и пълномощно /л.6 и л.23 от делото/, се налага безспорният извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставеното му от предишния кредитор пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на 28.12.2016г. от нотариус М.И. с район на действие СРС, то прехвърлянето на горепосочените вземания с процесния рамков договор за цесия от 01.12.2016г. не е надлежно съобщено от упълномощения да стори това нов кредитор „АКПЗ” ООД гр. София на длъжника А.С. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвеното писмено уведомление не е връчено на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.

На следващо място, основателни са твърденията и претенцията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,  

 

 

 

цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно  чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл.99,ал.4 от ЗЗД.

Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „АКПЗ” ООД гр. София до А.С.С., не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат К.Т. от ВТАК, назначен за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, който не е имал обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от него длъжник, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящото от цедента, представляван от цесионера по силата на предоставено му за това пълномощно, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, не е достигнало до длъжника с нея и не съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно  чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на  чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия няма действие за длъжника А.С.С.. Поради това, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията на заемодателя „Вива Кредит” ООД от заемополучателя А.С. по сключения между тях договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., на ищеца „АКПЗ” ООД – цесионер, няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „АКПЗ” ООД гр. София, против ответника А.С., за сума в размер на 502.96 лв., от които главница - 300 лв., неустойка за неизпълнение на задължение - 47.35 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране - 130 лв., законна лихва за забава върху непогасената главница в размер на 20.96 лв., считано за периода от 25.07.2016г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем, до 26.04.2017г. - дата на входиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Поради това, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 175 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 300 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ възражението, предявено от адв. К.Т. от ВТАК, в качеството му на назначен особен процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответника, за недопустимост на предявения иск поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца „АКПЗ” ООД гр. София, с оглед нередовното уведомяване на длъжника за извършената цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. - управител, чрез пълномощника му - юрисконсулт Н.А.С., за приемане за установено по отношение на А.С.С. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. - управител, СУМАТА от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща неиздължена главница по договор за паричен заем ,,Вивакредит Експрес 14 и 30” № 5288749 от 11.07.2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, СУМАТА от 47.35 лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на задълженията, СУМАТА от 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, СУМАТА от 20.96 лв. /двадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 25.07.2016 г. до 26.04.2017г.,  за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1129/03.05.2017г. по ч. гр. дело № 804/2017г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. - управител, чрез пълномощника му - юрисконсулт Н.А.С., за заплащане от ответника А.С.С. с ЕГН **********,***, на СУМАТА от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, и СУМАТА от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направените разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1129/03.05.2017г. по ч. гр. дело № 804/2017г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на сумата от 825.00 лв. /осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /175.00 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /300 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………..                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................