МОТИВИ
Към Присъда № 54 от 24.10.2017г.,
постановена по
НОХД № 504/2017г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора
С обвинителен акт,
подсъдимият Х.К.М., ЕГН **********, е предаден на съд за
това, че на 05.07.2017
год. в гр. ****, ж.к. „***“ отнел чужди движими вещи – паричната сума от 230
лева, 1 брой мъжка текстилна чанта марка „***“ на стойност 8 лева; 1 брой
мобилен телефон марка „***“ без сим карта
в текстилен калъф на стойност 80 лева; 1 брой кожен мъжки портфейл,
кафяв на цвят на стойност 9 лева; 1 брой
дебитна карта „****“ издадена от „*****“ на името на постр. Я.М.З. на стойност 10
лева; 1
брой кредитна карта „***“,
издадена от „****“ на името на постр. Я.М.З. на стойност 10 лева и 1 брой
лична карта на името на постр. Я.М.З.
на стойност 0 лева, или всичко на обща стойност 347 лева, от владението на Я.М.З.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като
използвал за това сила и деянието
представлява опасен рецидив по смисъла
на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК – престъпление
по чл.199,
ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във
вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Подсъдимият Х.К.М. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното.
Въз
основа на самопризнанията, направени от подсъдимия, съпоставени със събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Х.К. М. ***.
Осъждан многократно. С определение по НОХД № 983/2012 г. на РС –
Казанлък, в сила от 14.01.2013г., му е наложено
наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода” при първоначален
строг режим. Наказанието е изтърпяно на
13.11.2013г.
С определение по НОХД № 159/2014 г.
на РС – Казанлък, в сила от 17.02.2014г., му е наложено наказание в размер на 3 години „лишаване от
свобода” при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 04.07.2016г.
Изтърпените наказания не подействали
възпитаващо на подс. М.. Деянието е извършено от подсъдимия в условията на
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
На 05.07.2017г. около 23.00
часа подс. М. се прибирал в дома си в гр. *****.
Свидетелят Я.М.З. ***.07.2017г.
посетил заведение „****“, находящо се в кв. „****“ в гр. ****. Употребил
алкохол и около 23.10 часа си тръгнал от заведението сам. Решил да изтегли пари
и се отправил към банкомата на магазин „****“ в гр. ****. Свидетелят З.
притежавал дебитна карта „****“, издадена от „*****“ . В себе си
носел мъжка текстилна чанта,
черна на цвят, марка „****“. В нея
държал мобилния си телефон марка „****“
и портмоне, кафяво на цвят, в
което били дебитната му карта „****“, кредитната му карта „****“, също издадена
от „*****“ , личната му карта и сумата от 30 лева. В 23.21 часа изтеглил сумата от 200 лева и я
прибрал в портмонето си. Продължил да върви към дома си и движейки се в посока
североизток от магазина, навлязъл в междублоковото пространство.
Подсъдимият М. забелязал постр. З.,
че тегли пари от банкомат, решил да го ограби и тръгнал след него. Пострадалият носел чантата на рамото си.
Тичайки, подс. М. го настигнал и използвайки сила, издърпал чантата му с
намиращите се в нея вещи. Пострадалият го последвал, но подс. М. успял да
избяга като изхвърлил СИМ картата на телефона, а парите похарчил.
След проведени оперативно-издервателни
мероприятия извършителят на деянието
бил разкрит от органите на полицията.
С протокол за доброволно предаване
от 10.07.2017г. подс. М. ***: 1 брой
мъжка текстилна чанта марка „****“; 1 брой мобилен телефон марка „****“ без СИМ
карта в текстилен калъф; 1 брой кожен мъжки портфейл, кафяв на цвят; 1 брой
дебитна карта „****“, издадена от „*****“ на името на постр. З.; 1 брой
кредитна карта „****“, издадена от „****“
на името на постр. З. и 1 брой
лична карта на името на постр. З..
С разписка от 11.07.2017г. предадените
с протокола за доброволно предаване от 10.07.2017г. вещи били върнати на постр. Я.М.З..
Видно
е от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителната
експертиза, изготвена от в.л. Д.В.Д. /л. 13-15 от ДП/,
че окончателната пазарна стойност на процесните движими вещи и услуги – обект
на деянието /подробно посочени в констативно-съобразителната част на
експертизата/ към датата на деянието – 05.07.2017г., всичко в размер на 135 /сто
тридесет и пет/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен и безспорен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля Я.М.З. /л.8-9 от ДП/,
протокол за разпознаване на лица и
предмети от 10.07.2017г. и всички други писмени доказателства, прочетени по
реда на чл. 283 от НПК.
Събраните в хода на досъдебното
производство доказателства са взаимно допълващи се,
непротиворечиви и подкрепят направеното от подсъдимия Х.К.М. самопризнание
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
оглед на това, следва да се приеме за несъмнено доказана по категоричен и
безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
Съгласно ТР № 1/06.04.2009г. на ВКС по
ТД № 1/2008 г. не е необходимо всички надлежно събрани и проверени в
хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието на
подсъдимия. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за
установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото
лице.
Следва да се отбележи отново, че всички събрани по делото доказателства
са непротиворечиви, кореспондиращи помежду
си и подкрепят направеното в хода на откритото
съдебно заседание самопризнание от подсъдимия Х.К.М.. В тази връзка трябва да се упомене, че подсъдимият М.
не само призна фактите от
обстоятелствената част на обвинението, но и се призна за виновен в извършването
на престъплението. В последната си дума същият изрази съжаление за
извършеното. Самопризнанието на подсъдимия
кореспондира с показанията, дадени от свидетеля Я.М.З. относно времето,
мястото и начина на извършване на престъплението.
Въз основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно,
както и в тяхната съвкупност ведно със самопризнанието, направено от подсъдимия,
съдът прие, че спорни въпроси относно
авторството на подсъдимия в осъществяването на описаното деяние и обстоятелства, описани в обвинителния акт, както и
относно начина и мястото на извършването им, няма.
Въз основа на установените по несъмнен
и категоричен
начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
За да е осъществен престъпния състав
на чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр.с чл.29, ал.1, буква “а” и
“б” от НК, е необходимо деецът вследствие на употреба на сила или заплашване да
отнеме чужди движими вещи от владелеца, против волята му с намерение за
противозаконно своене, като деянието следва да е извършено в условията на
опасен рецидив, а от субективна страна деянието да е осъществено при пряк
умисъл, т.е. деецът трябва да съзнава, че вещта се намира във владението на
другиго, че тя е чужда, владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и че това
несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда. По принцип грабежът
представлява престъпление, което се характеризира с усложнение в изпълнителната
дейност. Като състав на престъплението той включва две прояви, всяка от които
сама по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които
дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна
самостоятелност и се явяват едно сложно престъпление.
С определение по НОХД № 983/2012 г.
на РС – Казанлък, в сила от 14.01.2013г., на подс. М. е наложено наказание в размер на 10 месеца „лишаване от
свобода” при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 13.11.2013г.
С определение по НОХД № 159/2014 г.
на РС – Казанлък, в сила от 17.02.2014г., на подс. М. е наложено наказание в размер на 3 години „лишаване от
свобода” при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 04.07.2016г.
Настоящото деяние е извършено на
05.07.2017г. Изпълнени са и специалните предпоставки на опасния
рецидив по чл.29, ал.1 б. „а" и „б", а именно предходното осъждане да е за тежко
умишлено престъпление, с което да му е наложено наказание „Лишаване от свобода” не по-малко от 1 година,
изпълнението на което да не е отложено по
реда на чл.66 от НК, деецът да е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от
общ характер и да е постановено ефективно осъждане по най-малко по една от осъдителните присъди. Наличието на
всички тези предпоставки се
установява от свидетелството за съдимост на подсъдимия Х.К.М..
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимия Х.К.М. за виновен в това, че на
инкриминираните време и място, е осъществил престъпния състав на чл. 199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл. 29, ал. 1,б. „а" и „б" от НК.
Относно вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието за
извършеното от подсъдимия престъпление, съдът съобрази двата основни принципа, залегнали
в разпоредбата на чл.54 НК относно законоустановеността
и индивидуализацията на деянието.
За извършено престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а” и “б” от НК,
законодателят е предвидил наказание “Лишаване от свобода” от пет до петнадесет
години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото
на виновния. Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете изразеното
критично отношение от подсъдимия към извършеното, сравнително ниския размер на
отнетото и тежко материално състояние. Като отегчаващи вината обстоятелства,
съдът отчете лошите характеристични данни и многобройните осъждания на
подсъдимия за тежки умишлени престъпления извън тези, обуславящи квалификацията
“опасен рецидив”.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК,
каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при
условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Действаща към време на извършване на
престъплението и към настоящия момент, разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК
предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373,
ал.2 от НПК, съдът определя наказанието “Лишаване от свобода” като се ръководи
от разпоредбите на общата част на този Кодекс и му намалява така определеното
наказание с 1/3.
Предвид гореизложените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.1 б.“а” и “б” от НК, съдът намери, че
на подсъдимия М. следва да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” в
размер на шест години. В изпълнение на императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с
1/3 и осъди подсъдимия Х.К.М. на “Лишаване от свобода” за срок от четири
години, което наказание същият да изтърпи при
първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
За извършеното
престъпление, съдът не наложи на подсъдимия наказанието “Конфискация”, тъй като
съобрази имотното състояние на подсъдимия, респективно разпоредбата на чл. 45
от НК.
На основание чл.59, ал.1 НК, съдът
приспадна времето, през което подсъдимият М. е бил с мярка за неотклонение
“Задържане под стража”, считано от 12.07.2017г. до влизане в сила на присъдата.
Предвид разпоредбата на
чл.189, ал.З от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Х.К.М. направените по делото
разноски, като го осъди да заплати по бюджетната
сметка на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 47.32 /четиридесет и седем лева и
тридесет и две ст./.
Воден от горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: