№ 13324
гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110165359 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Армеец“ АД срещу
ЗК „ОЗК – Застраховане“ АД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 945,72
лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение, и мораторна лихва върху претендираната главница в размер на 288,19 лева.
В исковата молба се твърди, че на 27.01.2016 г. в с. ........................., община
.........................., обл. .............., на излизане от населеното място в посока с. ..................., Г.Т.,
като водач на автобус .......... рег. № ..................., притежаващ задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, реализирал ПТП по
негова вина, като при потегляне и завиване в обратна посока ударил паркирания лек
автомобил /марка/, рег. № .................., застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество с полица № ..................... Вследствие настъпилото ПТП на автомобила,
за когото имало сключена застраховка “Каско”, били причинени вреди (деформирана предна
лява врата, повреди на заден ляв панел, броня, странично огледало и др.), заведени при
ищеца под щета № ........................... След извършен оглед и оценка на щетите, на 24.03.2016
г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5541,30 лева на извършилия
ремонта доверен сервиз, като след извършена сравнителна експертиза ищцовото дружество
преценило, че регресното вземане срещу застрахователя на виновния водач следвало да бъде
поддържано до сумата от 3730,81 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на
15,00 лева. Ищецът предявил регресната си претенция до този размер към застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но ответникът заплатил само
1
част от същото в размер на 2785,09 лева, поради което по заявление на ЗАД „Армеец“ АД
била издадена заповед за изпълнение за незаплатения остатък от обезщетението, срещу
която ответната страна подала възражение по чл. 414 ГПК. Ето защо ищцовото дружество
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове за
установяване дължимостта на остатъка от дължимото регресно обезщетение и начислената
върху него лихва за забава. Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЗК „ОЗК –
Застраховане“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Ответникът не оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП и наличието на причинно-
следствена връзка между твърдените щети и процесното произшествие. Сочи, обаче, че
претендираното обезщетение не съответствало на действителните стойности за единица
труд, както и на средните пазарни цени за части и труд към датата на настъпване на
процесния инцидент. Твърди още, че в представената калкулация за извършени
възстановително-ремонтни дейности били вписани завишени количества на вложените труд
и материали. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че
приложените към исковата молба писмени документи трябва да бъдат допуснати като
доказателства по делото. Основателно е искането за допускане изготвянето на съдебна авто-
техническа експертиза, която да отговори само на въпрос № 2 от посочените такива в
исковата молба, доколкото обстоятелствата относно механизма на настъпване на процесното
ПТП (въпрос № 1) и наличието на причинно-следствена връзка между твърдения механизъм
и описаните в исковата молба щети (въпрос № 3) не са спорни между страните.
След като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 945,72 лева,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка “Каско”, полица № ...................., за вреди, причинени на лек автомобил /марка/,
рег. № .................., в резултат на настъпило на 27.01.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва
от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 288,19
лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница, начислена за периода
от 23.03.2018 г. до 22.03.2021 г., за които на 15.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
2
на парично задължение по ч. гр. д. № 16400/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства:
съществуването по време на настъпване на процесното застрахователно събитие на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен от ответното дружество в качеството му на застраховател,
по отношение на автобус .......... рег. № ...................;
наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка
„Каско“, сключена от ищеца в качеството му на застраховател, по отношение на
увредения от процесното ПТП лек автомобил /марка/, рег. № ..................;
изплащането на обезщетение по сключената имуществена застраховка от ищцовото
дружество в размер на 5541,30 лева;
изплащането от ответника в полза на ищеца на регресно застрахователно обезщетение
в размер на 2785,09 лева;
възникването на процесното застрахователното събитие, механизма на настъпването
му, вида и характера на причинените с него вреди, както и причинно-следствената
връзка между ПТП-то и причинените вреди.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
размера на причинените от процесното ПТП вреди по лек автомобил /марка/, рег. №
.................., съответно – стойността, необходима за тяхното отстраняване;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора, като им
указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните
ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на
спора, следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени
документи.
3
ДОПУСКА изготвянето на съдебна авто-техническа експертиза по делото, която
да отговори на въпрос № 2 от т. ІІ на доказателствените искания, заявени с исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза в. К. Др., който да бъде
уведомен за възложената му задача след внасяне на определение депизт.
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане изготвянето на съдебна авто-
техническа експертиза по делото по въпроси № 1 и № 3 от т. ІІ на доказателствените
искания, заявени с исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4