Определение по дело №1594/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 486
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20215500501594
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 486
гр. Стара Загора, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501594 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.413, ал.2 от ГПК във връзка с чл.417,
ал.2 и чл.418 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила частна
жалба от „У.Б.”- АД, със седалище и адрес на управление в гр.С. против
Разпореждане № 260320/14.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 90/2021г. на
РС- Г., с което е отхвърлено подаденото от кредитора заявление по чл.417,
ал.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, поради неотстраняване на нередовности в
заявлението в указания от съда 3-дневен срок.Ч.жалбоподател излага мотиви,
с които оспорва основателността на постановения съдебен акт, като приема,
че връчването на съобщението, ведно с Разпореждането, с което се дават
указания за изпълнение е връчено на адреса, който не съвпада с посочения от
заявителя съдебен адрес за призоваване и съобщения. Въз основа на
твърденията си, моли настоящия въззивен състав, да отмени обжалвания акт и
да разпореди на съда да изпрати указания за отстраняване на нередовностите
на посочения в заявлението съдебен адрес в гр.С., бул.“*********.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и взе
предвид материалите по първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното :
Частно гражданско дело № 90/2021г. на РС- Г. е образувано по
заявление, подадено от процесуалния представител адв.Г.С. на заявителя
„У.Б.”- АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление в гр.С., пл.
„*******, представлявано от законните представители Т.П. и Д.В. с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417,
1
ал.2 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги и издаване на
изпълнителен лист срещу Ж. Т. ИВ. от с.А., обл.С.. Претендира се длъжникът
да заплати процесното вземане в общ размер на стойност 2673,24 лева, от
които: 1998,14 лв.- главница; 83,3965 лв.- договорна лихва върху редовна
главница за периода от 17.06.2019 г. до 23.07.2019 г.; 519,71 лв.- лихва за
просрочена главница от 23.07.2019 г. до 16.03.2021 г.; 72,00 лв. – разноски за
връчване покана до длъжника. Направено е искане за присъждане на
разноски, направени в първоинстанционното производство в размер на 53,46
лева – държавна такса и 60,00 лева – адвокатско възнаграждение, с включен
данък върху добавена стойност( ДДС). В заявлението е посочено, че
вземането произхожда от сключен между заявителя „У.Б.”- АД и длъжника
Ж. Т. ИВ. Договор за кредитна карта за физически лица с номер CCIR-460-
00021-2019 от 02.04.2019г. въз основа на извлечение от 16.03.2021г. от
счетоводните книги на дружеството по договора. Със сключения договор,
банката е предоставила на кредитолучателя кредитна карта с разрешен
кредитен лимит от 2 000 лева, и срок на ползване и погасяване до 31.03.2021г.
На дата 16.05.2019г. кредитополучателят е преустановил плащане на
дължимите по договора вноски за главница, а на дата 17.06.2019г. и за лихва,
като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на 3 вноски за главница и 2
вноски за лихва. Поради това и на осн. чл.10 от Договора Банката е направила
кредита изцяло предсрочно изискуем на дата 23.07.2019г., за което
длъжникът бил уведомен на 28.02.2020г. чрез връчване на покана за
доброволно изпълнение. Чрез поканата, г-н И. е приканен в 14- дневен срок
от получаването й да погаси съществуващото задължение в пълен размер,
като към заявлението е приложено извлечение от счетоводни книги, което
конкретизира процесното вземане.
С Разпореждане от 18.03.2021г. на РС- Г. е указано на заявителя в 3-
дневен срок от получаването на съобщението да отстрани нередовностите в
заявлението, които се изразяват в следното: да се уточнят сумите в размер на
83, 39 лв. и 519, 71 лв., като се заяви дали представляват договорна или
законна лихва, както и в какъв размер (процент) са начислени, върху какви
главници и на какво основание се претендират. С обжалваното в настоящото
въззивно производство Разпореждане с №260320/14.04.2021г. на РС- Г., съдът
е отхвърлил подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против длъжника Ж. Т. ИВ., поради
неотстраняване на нередовностите му в дадения от съда законен срок. За тази
своя констатация е приел, че 3- дневният срок за изпълнение на указанията на
съда е изтекъл на 29.04.2021г., тъй като съобщението било редовно връчено
на заявителя на 26.04.2021 г. При това положение е приел, че заявлението
следва да бъде отхвърлено.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи :
Ч.жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес от
обжалване, тъй като депозираното от нея заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено. Ч.жалба има изискуемото
от закона съдържание, поради което е процесуално допустима.
Същата се явява основателна и доказана, тъй като кръгът на
2
обстоятелствата, които съдът проверява в производството по издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417
от ГПК, е очертан в разпоредбата на чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК. В настоящия
случай, настоящият въззивен състав намира за неправилен извода на
районния съд, че заявителят не е изпълнил дадените указания за отстраняване
на нередовностите в 3- дневния срок на заявлението и, че заявителят е бил
редовно уведомен за Разпореждане №260268/18.03.2021 г. по ч.гр.д. №
90/2021 г. на Районен съд – Г.. От съдържанието на подаденото от името на
„У.Б.”- АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение се
установява, че същото изхожда от процесуален представител на страната –
адв. Г.С. от АК- С., като съответно е посочен и съдебен адрес за призоваване
и съобщения, а именно: гр.С., район „О.”, ул.„*********. Видно от
приложеното по делото съобщение, длъжностното лице е отбелязало, че
съобщението е връчено на 26.03.2021г. на адреса на дружеството/банката/, а
не на посочения съдебен адрес за призоваване и съобщения/на
пълномощника- адвокат/, който изрично е упоменат в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Съгласно изричната
разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК, когато страната има пълномощник по
делото, връчването се извършва на него. Тоест при наличие на упълномощен
представител по делото, съдът е длъжен да връчи съобщението именно на
него, а не на адреса на страната. В този смисъл е Решение № 292/13.10.2014г.
по гр.д.№ 2938/2014г. на ВКС- С., че понастоящем законодателят урежда
начините на връчване, предвидени в чл.43 от ГПК - може да се извърши
лично, чрез трето лице, чрез прилагане на съобщението към делото, чрез
залепване на уведомление или чрез публично обявление. Законодателят
предпочита личното връчване към което е приравнено и връчването на
представител. Към който и да е от другите начини на връчване се пристъпва
само ако връчването не може да бъде извършено лично. Именно поради това в
чл.39, ал.1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по
призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако
страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по
делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или
съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез
упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по
чл.46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността
на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или
съобщението лично.” Следователно единственото изключение от
разглеждания принцип е в случаите, когато е извършено връчване лично на
страната. Тъй като се касае за връчване на юридическо лице, за да се приеме,
че има извършено лично връчване, то трябва съобщението да е получено от
законния представител на дружеството, което в случая не е направено.
Съобщението е връчено не на законните представители на дружеството, а на
друго лице, което е недопустимо при наличието на упълномощен
процесуален представител. В процесния казус не сме изправени пред
хипотеза, при която призовката е връчена на законен представител.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК е общоприложима за всички граждански
съдопроизводства, връчването на съдебни съобщения и призовки се извършва
на посочения от страната по делото адресат, или на адреса на нейния
пълномощник. При посочен от страната пълномощник и съдебен адрес,
връчването според съдебната практика следва да се извърши именно на него и
посоченият адрес в заявлението, какъвто е и настоящият случай.
3
Поради така изложените съображения, въззивният съд намира, че
процесното съобщение не е редовно връчено на съдебния адрес на
пълномощника- адвокат, поради което обжалваното Разпореждане се явява
неправилно и незаконосъобразно. Районният съд погрешно е приел, че не са
отстранени нередовностите в заявлението, като е изтекъл указания от него 3-
дневен срок и като последица от това е отхвърлил подаденото заявление.
С оглед на всичко изложено до тук следва да бъде отменено
обжалваното Разпореждане и делата да се върнат обратно на РС- Г. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ето защо воден от изложените съображения, въззивният ОС- Ст. Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 260321/14.04.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 92/2021г. по описа на Районен съд- Г., с което е отказано издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист в полза на „У.Б.” България- АД, със седалище и адрес на
управление в гр.С., пл.„ ******* против длъжника Ж. Т. ИВ. от с.А., обл.С.,
за сумата от 2 673, 24 лева.
ВРЪЩА делата обратно на РС- гр.Г., обл.С. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4