МОТИВИ към
Присъда № 2600006/14.07.2021 г.
по НОХД № 121/2020 год.
С обвинителен акт, Районна прокуратура гр. Силистра е
повдигнала обвинение срещу Д.Ж. ***, за това, че на 11.11.2020 г. в гр.Тутракан,
обл. Силистра, по улица „Ана Вентура“ в посока бензиностанция „Шел“ до ЗК
„Христо Ботев“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мазда“, модел „Премаци“, с рег № ***,след употреба на наркотични
вещества-метамфетамин и амфетамин,установено по надлежния ред с уред „ Drug test 5000“ със сериен номер AR JF 0010, с което е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа предявеното обвинение. Пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание по вид „Лишаване от свобода“ в
размер на 1г.-1г. и шест месеца при общ първоначален режим. Счита също така, че
следва да му бъде наложено и кумулативно предвидените от закона наказания
„глоба“ в минимален размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 21
месеца,като от последното да бъде приспаднат периода,през който е бил лишен от
това право по административен ред.
Подсъдимият
заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.Той и защитника му пледират за
оправдателна присъда,излагайки твърдението си,че положителната реакция на
техническото средство е предизвикана от приета от подсъдимия хранителна добавка.
Като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
ПодсъдимияД. Ж.Ж. с ЕГН: *********** ***. Той е ***. От справката за съдимост, приложена
по делото, се установява, че подсъдимият
***. Той е правоспособен водач на моторни превозни средства, притежаваЩ
категории ***. Издадено му е валидно българско свидетелство за управление на
моторни превозни средства (СУМПС) №***.
Свидетелите Б.Д. и Мартин Маринов са служители на РУ
на МВР гр. Тутракан. На 11.11.2020 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. съвместно
изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението
на територията на гр.Тутракан. Около 16:55 ч. по ул.“Ана Вентура“ до ЗК „Христо
Ботев“ те спрели за проверка лек автомобил марка „Мазда“, модел „Премаци“, с
рег № ***. От представените от водача документи за правоуправление по искане на
свидетелите,установили,че автомобила се управлява от подсъдимия Д.Ж..При
извършване на проверката на служителите от полицията им направило впечатление
странното поведение на водача.Във връзка с това те поискали съдействие от свои
колеги от „Пътна полиция“ притежаващи и боравещи със съответните технически
средства,за извършване на проверка на водача за употреба на алкохол и
наркотични средства.
На местото на извършване на проверката по разпореждане
на оперативния дежурен при РУ на МВР-Тутракан, пристигнал св.И.Д.Л.,на длъжност
младши автоконтрольор в РУ на МВР-Тутракан.При извършената проверка на
подсъдимия Ж. за употреба на наркотични вещества,техническото средство „ Drug test 5000“ със сериен номер AR JF 0010,отчело наличие на амфетамин и метаамфетамин във
взетата от устната кухина на подсъдимия проба от слюнка.
Св. Л. издал и връчил на подсъдимия талон за изследване
сериен № ***, в който описал резултатите от проверката с техническото средство.
Подсъдимия И. подписал талона за изследване, в който лично записал, че приема
показанията на техническото средство. Св. Л. и св. Д. отвели подсъдимия до
ФЦСМП - гр. Тутракан. Пред свидетелката Г.И. – медицински фелдшер в центъра
подсъдимия потвърдил отказа си да даде кръв и урина за изследване и подписал
изготвения от свидетелката протокол за медицинско изследване и взимане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози.
Свидетеля Л. съставил на подсъдимия Ж. акт за
установяване на административно нарушение сериен № 522805/11.11.2019г.В графата
за обяснения и възражения,подсъдимия вписал „имам възражения,ползвам
антидепресанти и успокоителни.Теста ми беше направен след тяхната употреба.“
По искане на подсъдимия и неговия защитник в
досъдебното производство е била назначена комплексна съдебно-медицинска и
фармацевтична експертиза.На вещите лица е била поставена задачата да отговорят
дали при приемане на медикаментите „Клонарекс“ 2 мг.“Бенталикс“ 10 мг. и два
броя капсули „Фенилетиламин“ от 500мг.,при тестване по надлежния ред с уред „ Drug test 5000“,приет като техническо средство за работа в МВР
съгласно заповед Iд-789/12.04.2010г. на Министъра
на вътрешните работи,може ли да отразят фалшив положителен резултат за употреба
на амфетамин и метаамфетамин? Вещите лица са отговорили,че предвид близките
формули на фенилетиламин с амфетамин и метамфетамина,имунологичната реакция и
нейната специфичност,както и известен процент грешни резултати, получени при
изследване на орална течност,в сравнение с изследването на кръвна проба,може да
се допусне,че положителния резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин на
подсъдимия Ж. евентуално може да се дължи на вероятната употреба на
хранителната добавка фенилетиламин. Вещите лица са посочили още,че това със
сигурност би се установило,ако се разполага с кръвна проба за изследване по
надлежните методи.Според вещите лица,структурните различия на ползваните от
подсъдимия лекарствени продукти „Бринтеликс“ и „Клонарекс“ не биха дали
положителен резултат при тестване на орална течност с техническото средство.
Горната
фактическа обстановка, съдът извежда от събраните по делото доказателства:
гласни – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И.Д.Л.,Б.В.Д.,Г.И.
и писмени такива - справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение на подсъдимия, техническо средство „ Drug test 5000“ със сериен номер AR JF 0010,з. к. на АУАН сериен № 522805/11.11.2019 г.; талон за
изследване № 0035218, издаден на 11.11.2019 г. на подсъдимия; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 11.11.2019 г.; фиш за спешна
медицинска помощ, издаден на подс. Ж.,комплексна съдебно-медицинска и
фармацевтична експертиза.
Съдът кредитира всички събрани доказателства по
делото, като непротиворечащи си, логични, последователни и взаимно допълващи
се. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,в частта съдържаща твърденията
му за употреба на хранителна добавка фенилетиламин, непосредствено преди
проверката му с техническо средства за употреба на наркотични вещества,като
приема същите като средство за защита,но не и като доказателство за наличие на
твърдените факти.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
От обективната страна изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК се изразява в управление на МПС след употреба на
наркотични вещества,независимо от тяхното наименование концентрация.
Законодателят е счел, че шофирането в такова състояние е престъпление. Това се
обосновава с високата обществена
опасност на деянието.
Техническото средство „ Drug test 5000“ , с което е
била извършена проверката за употреба на наркотични вещества, по съответния ред
е одобрено за употреба.
Съдът намира, че извършената проверка от органите на
полицията е законосъобразна,в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества и техните аналози. В издадения талон за
медицинско изследване,подсъдимия саморъчно е вписал,че приема показанията на
техническото средство.Впоследствие пред медицински фелдшер от ФЦСМП
гр.Тутракан, той е отказал да даде кръвна проба за химическо изследване,за
което се е подписал в изготвения протокол по чл.14 ал. 2 от Наредба №
1,съгласно разпоредбата на чл.15 ал. 7 от същата наредба,без да посочва каквито
и да са обективни причини за отказа си.Напълно закономерно е бил приет
резултата от изследването за употреба на наркотични вещества,извършено с
техническото средство. Независимо,че не е изрично посочено в разпоредбата на
чл.15 ал. 7 от Наредбата,то отказа за се даде кръвна проба за изследване,без да
се посочват обективни причини за това,следва да се приравни по отношение на
последиците от него,с неявяване на лицето за изследване,а именно в такива
случаи се приемат показанията на техническото средство.
Съдът не споделя тезата на защитата на подсъдимия,че
след като подсъдимия е отказал да даде кръвна проба за изследване,разследващия
орган е следвало да извърши необходимото това да бъде извършено по принудителен
ред по НПК.Очевидно защитата визира разпоредбата на чл.146 ал. 4 във връзка с
ал. 3 пр.2 от НПК.Разпоредбата на чл.3 ал.1 пр.2 от Наредба № 1 регламентира
средството, с което се установява употребата на наркотични вещества от водачите
на МПС-това е чрез тест.Това е основното средство и начин на извършване на
такава проверка.В чл.3а ал. 1 пр.3 от Наредбата е регламентирано изключението
за установяване на употребата на наркотични вещества-чрез медицинско и
химико-токсилогично лабораторно изследване.В същия текст се съдържат и
хипотезите,при които се прилага изключението за установяване на употребата на
наркотици,а именно когато водача откаже проверка с тест,когато не приема
показанията на теста и когато физическото състояние на водача не позволява
извършване на проверка с тест. В конкретния случай подсъдимия Ж. е приел да
бъде проверен с тест и такава проверка е била извършена успешно.Подсъдимия е
приел показанията на теста,което лично е вписал в издадения му талон за взимане
на кръвна проба.Физическото му състояние е позволявало извършването на
проверката с тест.Отделно от това пред съответното длъжностно лице във
ФЦСМП-Тутракан,където е бил отведен от контролните органи, независимо,че е
приел резултата от теста, подсъдимия е отказал да му бъде взета кръвна проба за
изследване.
Горното налага извода,че не са били налице
предпоставките на чл.3а от Наредба № 1, за прилагане на изключението за
установяване на употребата на наркотични вещества от водачи на МПС,още по-малко
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.146 ал. 4 във връзка с ал. 3
пр. 2 от НПК. Действията на извършилите
проверката служители на полицията и
разследващите органи,съдът намира за законосъобразни и достатъчни за да се
направи извода,че преди проверката,подсъдимия Ж. е употребил наркотични
вещества-амфетамин и метамфетамин. Приемането на резултата от теста,на практика
не позволява на контролните органи и органите на досъдебното производство да
прилагат законосъобразно други предвидени от закона методи за установяване на
употребата на наркотични вещества.Следва да се отбележи,че с приемането на
резултата от теста,подсъдимия на практика признава достоверността на
установеното с него,а именно,че той е употребил наркотични вещества преди
извършената му проверка.
В досъдебното производство,по искане на подсъдимия и
неговия защитник,след изложено твърдение в дадени обяснения от подсъдимия,че
преди проверката е употребил хранителна добавка „Фенил етил амин“, е била
назначена комплексна съдебно-медицинска
и фармацевтична експертиза.Вещите лица категорично са отхвърлили възможността употребените
и единствено посочени от него в съставения му при проверката акт за
установяване на административно нарушение, медикаменти „Клонарекс“ 2 мг. и “Бенталикс“ 10 мг., да дадат
положителен резултат при тестване с „ Drug test 5000“.По отношение на твърдяната от подсъдимия едва при втория му разпит като
обвиняем, употреба на хранителната добавка „Фенил етил амин“,вещите лица
посочват,че положителния резултат при тестването за употреба на амфетамин и
метамфетамин, „евентуално може да се дължи“ на употребата на хранителната
добавка.Казано по друг начин колкото е възможно твърдяната употреба на
посочената хранителна добавка да е повлияла на резултата от теста,толкова и да
не е повлияла.Разгледано самостоятелно, отделно от останалите доказателства по
делото,това заключение на вещите лица наистина поражда съмнения относно
обективността на резултата от теста.Разгледано обаче съвместно с останалите
събрани доказателства по делото, се налага извода,че резултата от теста е
обективен. Свидетеля Д. посочва в показанията си пред съда,че проверката на
подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества е била предизвикана от „странното“
поведение на подсъдимия при извършване на полицейската проверка.На следващо
место подсъдимия Ж. е приел резултата от теста,с което на практика признава
неговата достоверност и обективност. В крайна сметка именно подсъдимия,от
всички останали участници в процеса,знае най-добре дали преди проверката от
контролните органи,е употребил наркотични вещества или не.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта
в която твърди,че непосредствено преди извършване на проверката от контролните
органи за употреба на наркотични вещества,той е приел две капсули от 500 мг. от
хранителната добавка „Фенил етил
амин“.Това твърдение съдът приема като средство за защита и най-вече като
средство за избягване на наказателна отговорност.Това твърдение е „прелюдия“ на
направеното впоследствие искане за назначаване на комплексната
съдебно-медицинска и фармацевтична експертиза,като и двете имат за цел да
предизвикат решение на съда,идентично с придобило популярност чрез медиите,
решение на друг съд. Това твърдение на подсъдимия е направено едва при втория
му разпит в качеството му на обвиняем.В съставения му АУАН подсъдимия
посочва,че е употребил само медикаментите
„Клонарекс“ 2 мг. и “Бенталикс“ 10 мг.,но не и хранителната добавка.
Воден от
горното съдът прие, че от обективна страна с деянието си подсъдимият Д.Ж.Ж., в
17.26ч. на 11.11.2019 г. в гр.Тутракан,
обл. Силистра, по улица „Ана Вентура“ в посока бензиностанция „Шел“ до ЗК
„Христо Ботев“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мазда“, модел „Премаци“, с рег № ***,след употреба на наркотични
вещества-метамфетамин и амфетамин,установено по надлежния ред с уред „ Drug test 5000“ със сериен номер AR JF 0010, с което е осъществил всички елементи от фактическия
състав на чл. 343б, ал. 3 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е съзнавал обществената опасност на
стореното, желаел е настъпването на обществено опасните последици на деянието и
е извършил всичко зависещо от него за да настъпят те.
Причини за извършване на престъплението са
неспазването от подсъдимия на установените в страната норми.
Определяйки размера предвидените от
закона наказания, съдът взе предвид както смекчаващите, така и отегчаващите
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема липсата
на други, съпътстващи деянието вредни последици.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът приема липсата на критично отношение от страна на
подсъдимия, към извършеното деяние и обремененото му съдебно минало. Съдът
счита,че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК и наказанието следва да се определи по правилата на чл.54 от НК.
Разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК
предвижда наказания лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба
от 500 до 1 500 лв. Предвид смекчаващите вината обстоятелства и обстоятелството,че
до настоящия момент подсъдимия е осъждан само веднъж,съдът счита,че следва да
наложи посочените наказания в размер на минимума,предвиден от закона.По
отношение на третото,предвидено в чл.343г. наказание лишаване от право да
управлява МПС,предвид опасността,която представляват участващите в движението
по пътищата,водачи на МПС, употребили наркотични вещества,съдът счита че следва
да бъде наложено в размер над средния,предвиден от закона.
Предвид горното,съдът призна подсъдимия
Д.Ж.Ж. за виновен в това, че на 11.11.2020 г. в гр.Тутракан, обл. Силистра, по
улица „Ана Вентура“ в посока бензиностанция „Шел“ до ЗК „Христо Ботев“
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда“, модел
„Премаци“, с рег № ***,след употреба на наркотични вещества-метамфетамин и
амфетамин,установено по надлежния ред с уред „ Drug test 5000“ със сериен номер AR JF 0010, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 и чл.54
от НК му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в
размер на 500 лв.
На основание чл.57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС
съдът определи наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при общ
първоначален режим.
На основание чл. 343г от НК, съдът наложи
на подсъдимия и наказание „лишаване от право” да управлява МПС за срок от две
години. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът приспадна от така наложеното
наказание „лишаване от право” да управлява МПС, периода, през който е бил лишен
от това си право по административен ред, а именно от 11.11.2019 г. до
привеждане в изпълнение на това наказание.
На основание чл.68 ал. 1 от НК,съдът
приведе в изпълнение наложеното със споразумение № 131 от 05.06.2017г. по НОХД
№ 376/2017г. по описа на Тутраканския районен съд,влязло в законна сила на
05.06.2017г. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,изтърпяването
на което е било отложено за срок от три години,тъй като деянието,предмет на
настоящото наказателно производство е извършено на 11.11.2019г. т.е. в
определения със споразумението изпитателен срок. На основание чл.57 ал. 1 т. 3
от ЗИНЗС съдът определи приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода,
да се изтърпи при общ първоначален режим.
На основание чл.189 ал. 3 от НПК,съдът
осъди подсъдимия Ж. да заплати по сметка на ОД на МВР-Силистра,сумата от 366
/триста шестдесет и шест лв./,представляващи направени разноски в досъдебното
производство и по сметка на Тутраканския районен съд сумата от 160 /сто и
шестдесет/ лв.представляващи направени разноски в съдебната фаза на
наказателното производство.
Съдът счита, че с изтърпяване на така наложените по
вид и размер наказания, ще бъдат постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция.
На основание чл. 309, ал. 1 от НПК,
съдът потвърди взетата в досъдебното производство мярка за неотклонение
„подписка”.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: