№ 281
гр. Козлодуй, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20211440100875 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
Б. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в град Козлодуй, област
Враца, жк.2, бл.39, вх.А, ап.7 е предявил иск против Н. В. М., ЕГН
********** от град Козлодуй, улица „Христо Ботев“ № 194 с искане да бъде
отменено дарението, което ищецът П. е направила на ответника с Акт № 57,
том I, дело № 493/30.03.1999г. на Динко Георгиев - съдия по вписванията при
РС-Козлодуй, на недвижим имот, находящ се в гр.Козлодуй, област Враца,
представляващ дворно място от 1200 кв.м. парцел 10, квадрат 15, пл.№ 283,
ведно с построените в него масивна жилищна сграда застроена на 62 кв.м.,
паянтово жилище застроено 66 кв.м. и ССП имот разположен при съседи:
изток – улица; юг – улица „Христо Ботева“; запад и север – Кирил Георгиев
Бойков.
Към исковата молба са приложени копия на следните писмени
доказателства: Нотариален акт № 57, том 1, нотариално дело № 493/1999
година; съдебно решение № 75 от 03.04.2014 година по гр.дело № 1098/2013
година на Районен съд Козлодуй; постановление на РП Враца от 25.01.2021
година по ДП 364/2020; нотариален акт за дарение на поземлен имот № 79,
том. ІІІ, рег.№ 9528, н. дело № 337 от 29.11.2013 г.; данъчна оценка изх. №
1
ДО00922-05.05.2021 издадена от Община Козлодуй, Дирекция „ФСД” скица
на ПИ №15-477265-05.05.2021 от Служба по геодезия и картография и
кадастър - гр.Враца; разпореждане на НОИ-ТП ВРАЦА №
06212471367/01.01.2021 г., изх. № 2150-06.-2551 от 09.02.2021г. - въпреки, че
е записано, по делото не е представено; Епикриза от 05.08.2013 г. от Клиника
по ортопедия и травматология УМБАЛ „Д-р Г. Странски”; Епикриза от
МБАЛ „АВИС-МЕДИКА” ООД, отделение „Хирургично” от 15.06.2018 г.;
Епикриза от УСБАЛ по кардиология Плевен от 21.06.2018 година; Епикриза
за проведено болнично лечение от 06.06.2021 г от МБАЛ „Св.Иван Рилски”
гр. Козлодуй; Нотариална покана с рег. № 1958, том 1, акт.38 от 01.04.2021 г.
чрез Нотариус № 551 Емилия Карамфилова с район на действие Районен съд
Козлодуй; Нотариална покана с рег.№1989, том 1, акт.51 от .2021 г чрез
нотариус № 719 Мария Гетова, връчена лично на ответника на 28.06.2021 г.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът, чрез своя
пълномощник е представил такъв. В отговора на исковата молба са изложени
и съждения относно това, че иска не е заведен в законоустановения
едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за
отмяна, поради което се счита, че производството по делото следва да бъде
прекратено. Твърди, че съгласно чл.227, ал.1, б. "в" ЗЗД, дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжката от
която той се нуждае, като искът може да се предяви в едногодишен срок,
откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на
дарението, съгласно разпоредбата на 227, ал.3 от ЗЗД. Пълномощникът на
ответника – адвокат С. моли, ако съдът приеме, че иска е допустим и заведен
в едногодишния срок да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като счита,
че не е налице нито едно от основанията на закона за отмяна на дарение и
подробно излага мотивите си за това. С отговора се моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен, недоказан и незаконосъобразен, като
подробно са изложени доводите за това. С отговора се претендират и
направените по делото разноски.
Към отговора по чл. 131 от ГПК са приложени като доказателства:
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.04.2015г.
на РП - Козлодуй и Постановление за отмяна на ОП -Враца; Справка от АВ;
Решение № 334 от 30.10.2018г. по гр.дело № 803/2016г. на PC -Козлодуй;
Магнитно -резонансна томография на лумбален отдел на гръбначния стълб
2
извършен „Сити клиник” София; Епикриза на УБ МБАЛ „Свети Иван
Рилски” ЕАД - София - 2 бр.; Амбулаторен лист; Болничен лист – 3 бр.;
Рецепта; Фактури; Направление за хоспитализация; Молба; Уведомление изх.
№ 01-202/28.07.2021 г. на ДП „РАО” София; Обходен лист; Справка от АВ
„Търговски регистър".
Процесуалните представители на страните са представили писмени
защити по делото.
От така събраните писмени доказателства и след техния анализ,
както и на становището на ответника, съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
На 30.03.1999 г. ищецът Б. П. П. извършва дарение по 1/2 идеална
част от собствения си недвижим имот находящ се в гр. Козлодуй, ул. Христо
Ботев № 194 с Нотариален акт №57, том 1, нотариално дело №493/1999 на
дъщеря си Анелия Б.ова П. , ЕГН ********** и зет си Н. В. М., ЕГН
**********. В нотариалният акт имотът е описан като: дворно място от 1200
кв.м, представляващ парцел 10 /десет/ в квартал 15 /петнадесет/,
планоснимачен №283 /двеста осмедесет и три/ ведно с построените в него
масивна жилищна сграда застроена на площ 62 кв.м, паянтово жилище
застроено 66 кв.м при съседи: изток улица, юг- ул.“Хр.Ботев, запад и север
Васил Георгиев Бойков.
Имотът е идентичен с описания в приложената кадастрална схема
като състоящ се от парцел и две сгради - масивно жилище и второстепенна
постройка, а именно: дворно място с идентификатор 37798.505.191 от 1200
кв.м при съседи на имота: 37798.505.298 37798 505.192 37798.505.190 и от
една страна улица . сграда с идентификатор 37798505.191.1 със застроена
площ от 92 кв.м с предназначение - постройка на допълващо застрояване и
още една сграда с идентификатор 37798.505.191.3 със застроена площ от 157
кв.м с предназначение -жилищна сграда- еднофамилна.
Дарението е извършено от ищеца П. на 30.03.1999 г по време на
брака на дъщерята на ищеца Анелия Б.ова П. с ответника Н. В. М., който е
прекратен с влязло в законна сила решение №75 от 03.04.2014г. по гр.дело
№1098/2013г. по описа на РС – Козлодуй.
Ищецът П. твърди, че е извършила безвъзмездно прехвърляне на
имота с дарение с очевидното намерение и очакване, че дъщерята Анелия и
3
зетя Н. ще изразят очевидна благодарност и ще се грижат за нея на старини.
След развода, на ответника с дъщерята на ищеца П., жилището е
подложено на множество кражби и изнасяне на вещи от него от страна на
ответника Н. М., за което има множество подадени жалби и сигнали и
образувано досъдебно производство, което е прекратено с Постановление на
РП - Враца от 25.01.2021г. по ДП 364/2020г.
След развода, дъщерята на ищеца П. връща дарението на своята 1/2
идеална част от имота, за да има къде да живее ищеца П. с НА за дарение на
поземлен имот №79. том, III, рег.№ 9528, н.дело №337 от 29.11.2013г.
Ответникът М. от своя страна завежда дела срещу нея:
-граждански иск и я осъжда по гр.дело 1382/2014 по описа на PC
Козлодуй за извършени подобрения в имота в размер на 10 000 лева.
-иск за заплащане на наем за сумата от 8160,90 лв. въз основа на
който е образувано г.д.№1021/2014 по описа на PC Козлодуй, който е
отхвърлен, но ищеца П. е направила деловодни разноски.
Имотът предмет на делото има данъчна оценка изх. №Д000922-
05.05.2021 издадена от Община Козлодуй Д-я ФСД - 57 571.60 лева за целия
имот и 28 785.80 лв. за всеки от съсобствениците.
За имота предмет на делото е издадена скица на ПИ №15-477265-
05.05.2021 от Служба по геодезия и картография и кадастър -гр.Враца.
Ищецът П. към настоящият момент има единствен доход от личната
си пенсия за осигурителен стаж и възраст, определен от НОИ Враца на
минимален размер от 300.00 лева и добавка -лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на починалия и съпруг Б. Петров в размер на 187,76 лв. или
общо месечната сума на пенсията на П. е 487,76 лева.
Приета е съдебно счетоводна експертиза и са разпитани свидетели.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Договорът за дарение по принцип е безвъзмезден, но при определени
обстоятелства, като възникнала след сключването му нужда на дарителя от
издръжка и потърсена от него помощ от надарения, законът вменява
задължение на дарения да даде исканата помощ. За успешно провеждане на
иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е необходимо установяването на няколко
4
кумулативни предпоставки: изпадане на дарителя в трайна нужда от
издръжка; отправяне на покана до надарения да дава издръжка и отказ на
последния да даде такава при съобразяване на материалните си възможности.
До момента на поискването задължението за издръжка е морално, а след този
момент то се превръща в законоустановено. Условието е дарителят да се
нуждае от издръжка. Това означава, че той не притежава в необходимия
размер средства, които да му осигуряват нормален живот.
Съгласно съдебната практика, наличието на договор за дарение не
поражда автоматично задължение на дарения да дава издръжка. За да
възникне такова задължение дарителят следва да изпадне в трайна нужда от
издръжка и тази нужда да съществува към датата на поканата.
Безспорно е, че между страните е сключен договор за дарение, по
силата на който през 1999г. ищцата е прехвърлила чрез дарение на дъщеря си
Анелия Б.ова и нейния съпруг и настоящ ответник - Н. М. процесния
недвижим имот.
Безспорно е и, че през 2013г. Анелия Б.ова е прехвърлила на Б. П.
притежаваната от нея ½ идеална част от имота, поради което към настоящия
момент имота е съсобствен между страните по делото, които притежават по ½
идеална част от него.
По отношение на първата предпоставка - нужда на дарителя от трайна
издръжка, т.е. нуждата да не е случайна и временна. Под изпадане на
дарителя в трайна нужда се има предвид, когато дарителят не е в състояние
сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества, /в този
см. Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на ВКС IV г.о./. На
следващо място е необходимо дарителят да е изпаднал в такова състояние, че
да няма средства за своето съществуване, което да застрашава живота и
здравето му, като единствения начин да излезе от това състояние е
издръжката на надарения. Трайната нужда се преценявана във всеки
конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови
и здравословни нужди.
Съдът намира, че по отношение на ищеца тази предпоставка не е
налице съобразявайки приложените с исковата молба писмени
доказателства.От същите се достига до категоричния извод, че ищеца П. няма
и не е имала към датата на поканата трайна нужда от издръжка по горните
критерии. От приложените към исковата молба доказателства е видно, че
средно месечния доход на ищеца П. през 2021г. от пенсия е в размер на
487.76 лв. Към тази сума следва да се прибави и добавката към пенсията й в
размер на 50 лева, която се изплаща на всички пенсионери предвид кризата от
коронавирус през последните 18 месеца получава. По този начин доходът на
ищеца възлиза на 527.00 лв. Този факт се доказа и от изисканата и приложена
по делотоот НОИ, ТО - Враца справка, от която е видно, че към датата на
изпращане на поканата, ищеца П. е получавала пенсия в размер на 537.76лв.
От справката също така е видно, че през следващите месеци размера на
5
пенсията постоянно се увеличава, за да достигне 715лв. към настоящия
момент.
Към тази сума следва да се прибави и сумата от 92.25лв. които ищеца
Б. П. получава ежемесечно като финансова подкрепа по чл.70, т.3 от ЗХУ или
общия размер на доходите на ищеца към датата на поканата възлиза на 630.00
лв. /шестстотин и тридесет лева/.
Получаваните от ищеца месечните доходи се приближават и дори
надминават доходите на една значителна част от гражданите на Република
България, които работят на минимална работна заплата, но след удръжките за
данъци и осигуровки реално получават 540 лева на месец. Съдът намира, че
не може да се сравняват доходите и нуждите на един пенсионер с тези на
работещ член на обществото, който със същите тези доходи издържа себе си и
своите деца.
При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да
се вземат предвид всички обстоятелства, включително и дали доходите на
дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на
бедност. В настоящия случай тази предпоставка не е налице, тъй като
доходите на ищеца надвишават значително /с повече от 40 % средствата
необходими за издръжка на едно лице според „линията на бедността” за
2021г., която съгласно статистическото наблюдения на НСИ е в размер на
369лв.
На следващо място, следва да се има предвид, че ищеца П., макар и
собственик само на ½ идеална част от процесния имот, живее сама в цялото
жилище. В случая ответника по свое желание се е изнесъл от жилището и
живее в град Оряхово. По този начин той е осигурил условия за спокоен
живот на ищеца, като същевременно е поставил себе си в неизгодно
положение да пътува всекидневно до работа и обратно повече от 60 км., както
и да плаща разходи за път и консумативи на автомобила.
Не без значение е и факта, че ответника като собственик на ½ част от
жилището, никога не е гонил ищеца от жилището, не му е забранявал да го
ползва и не е предявявал претенции за наем. По този начин той е оставил
ищеца П. да изживее спокойно старините си. От доказателствата по делото
следва да се приеме за безспорно, че ответника е осигурил спокоен живот на
дарителя, като никога не е претендирал ищеца да му заплаща наем за
ползвания от него имот. По този начин, ответника ежемесечно е спестявал
разходи на ищеца, които видно от заключението на вещото лице по приетата
СЧЕ са в размер на 500лв. на месец през 2021 г.
Следва да се има предвид, че ищеца е имала възможност да получи
помощи за отопление които се изплащат на социално - слаби или възрастни
лица, но няма данни да е подавала заявление до 2020г. От справката на АСП -
Козлодуй е видно, че същата е подала заявление за отопление през 2021г., но
и е отказано. Обстоятелството, че дори държавната институция имаща
задължение да поеме издръжката на социално слаби лица е отказала да и
предостави издръжка за 2021г. е показателен, че Б. П. не е социално слабо
лице по смисъла на закона и няма нужда от издръжка.
6
Обстоятелството, че ищеца е не е социално слабо лице се потвърждава
и от факта, че тя не е подавала искане и не е ползвала услугите на Домашен
патронаж към Община - Козлодуй, нито към датата на поканата през 2021г.,
нито към настоящия момент.
Не се доказа и твърдението, че ищеца има нужда от закупуване на
лекарства на стойност 100лв. на месец. От приложените медицински
документи не се установява да е налице заболяване изискващо ежемесечно
закупуване на лекарства в подобен размер. От друга страна, ако същата има
нужда от такива лекарства, то предвид заболяванията и възрастта й, те ще се
поемат от Здравната каса. В тази връзка по делото не е допускана съдебно –
медицинска експертиза, която да установи характера за заболяването,
лекарствата които следва да се приемат и приблизителната им стойност.
Ищеца П. не е затруднено лице към 2021г., тъй като повече от двадесет
години е реализирала доходи като едноличен търговец от стопанисването на
питейно заведение в град Козлодуй. За тези години същата следва да е
генерирала достатъчно доходи и спестявания, за да може да посрещне
разходите си на един по - късен етап. Съдът намира, че заличаването на ЕТ
един месец преди подаване на първата покана е направено единствено с цел
подаване на настоящия иск, тъй като питейното заведение продължава да
работи, но се стопанисва от фирмата на дъщеря й Анелия П., която е свидетел
по делото.
От писмените доказателства по делото се доказа, че през годините
назад ищецът П. е получавала значителни по размер доходи от продажба на
недвижими имоти, с които средства може да посрещне текущите си разходи.
От приложената справка от Агенция по вписванията е видно, че през 2012,
2013 и 2014г., ищецът П. е продала няколко значителни по размер земеделски
имота от които е получила допълнителен доход. С продажбата на имотите,
което е сторено след като е дарила имотът на ответника М., ищеца сама се е
поставила в невъзможност да притежава имоти от които ежегодно да
генерира доходи от рента.
Не споделям твърденията в исковата молба, че ищеца страда от
сериозни заболявания, тъй като същите са резонни за лице на 81 години.
Предвид гореизложеното и съобразявайки факта, че ищеца получава
значителни по размер месечни доходи, ползва безвъзмездно жилището на
ответника, няма нужда от лечение, а изписаните лекарства в по - голямата си
част са се заплащат от НЗОК, и съпоставяйки доходите от пенсия, считам, че
Б. П. не се намира в трайна нужда от издръжка.
Съдът намира, че не е налице и третата предпоставка - ответника да е
отказал да дава издръжката от която ищеца се нуждае. Това е така, тъй като
същият е осигурил подслон и нормални жилищни условия за живот на ищеца
- дарител, предоставяйки й безвъзмездно ползване на собствения му
недвижим имот. В тази връзка следва да се има предвид, че с влязло в законна
сила решение № 334/30.10.2018г. по гр.дело № 803/2016г. по описа на PC -
Козлодуй, процесния недвижим имот е изнесен на публична продан. Съдът
споделя довода на ищеца, че живее в постоянен стрес при мисълта, че имота й
7
ще бъде продаден, тъй като за изминалите четири години от влизане на
решението в законна сила, ответника не е предприел действия по изнасяне на
имота на публична продан чрез образуване на изпълнително дело. По този
начин той е предпочел да осигури на Б. П. спокойно да изживее старините си
в жилището, като е лишил себе си от получаване на един значителен по
размер доход от продажба на имота. Този факт е безспорен и се доказва от
представеното по делото съдебно удостоверение на СИС при PC - Козлодуй и
се подкрепя от признанието на ищеца в последното проведено открито
съдебно заседание, че имота не е изнесен на продажба и няма образувани
дело при частен съдебен изпълнител. От друга страна живеейки в жилището,
собственост на ответника, без да му заплаща месечен наем, ищецът П. всеки
месец спестявала значителна сума за наем, които видно от заключението на
вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза са в размер на
500лв. на месец през 2021 г.
Съдът не кредитирате с доверие твърдението на ищеца, че сметките за
отопление през зимните месеци са в размер на 300-400лв. на месец.
Действително в първото по делото съдебно заседание бяха представени
вносни бележки за платени суми в подобен размер. От показанията на
свидетелите Анелия Б.ова и Димитър Марков се установи, че те също живеят
и ползват имота през зимните месеци. По този начин, ищеца отоплява цялата
къща от 157 кв.метра, а претендира ответника да заплаща сметките и на други
лица към които няма отношение. Затова ответникът не следва да носи
отговорност за действията на ищеца, която живее сама в къща от 157кв.м. и в
същото време твърди, че не може да заплаща сметките си за отопление.
Същата има възможност да се премести в друго, по - малко по размер жилище
за студените месеци или да отоплява само стаята която обитава, а не цялото
жилище.
От изложеното в исковата молба и показанията свидетели на ищеца, не
стана ясно защо ищеца не предприема действия за отопление на къщата чрез
алтернативни източници, след като е изградена камина с водна риза, която
работи на дърва.
Не е налице и втората предпоставка - дарения да е в състояние да даде
исканата издръжка, поради следните обстоятелства:
Към датата на изпращане на поканата, той не е получавал
възнаграждение позволяващо му да издържа себе си и да предоставя
издръжка на ищеца в размер на 500лв. Освен това, няколко дни след
получаване на поканата, считано от 01.09.2021 г. ответникът Н. М. вече е
пенсионер, а това автоматично се отразява на доходите му и то в отрицателен
аспект. Същия не получава допълнителни доходи от трудова дейност по
граждански или други трудови договори. Също така не се събраха
доказателства същият да реализира доходи от рента или отдаване под наем на
друг недвижим имот. В тази връзка, съдът не кредитира твърденията на
ищеца, че ответника получава доход от наем в размер на 1200лв., тъй като не
е подкрепено с никакви доказателства.
По делото са представени доказателства, че ответникът е с влошено
8
здравословно състояние изискващо постоянно лечение, заплащане на такси и
закупуване на лекарства.
От приложените по делото доказателства е видно, че през 2018г. му е
поставена диагноза: „Дискова херния” за което е издадена Епикриза от УБ
МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД - София, като само лекарствата, които
закупува надвишават сумата от 100лв. на месец. Отделно същия заплаща и
лечението си възлизащо на повече от 2 000лв.
През 2019г., отново от УБ МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД - София
му е поставена диагноза „Рецидивна дискова херния”. Отделно същия
заплаща и лечението си възлизащо на повече от 2 000лв.
На следващо място през 2018г. на ответника е извършена магнитно -
резонансна томография на лумбален отдел на гръбначния стълб в „Сити
клиник” София при което се установява състояние след оперативна
интервенция.
Ответника има две пълнолетни деца на които също помага финансово с
представяне на ежемесечни суми за издръжка. Действително същите са
пълнолетни, но от своя страна децата му не получават доходи от трудова
дейност, тъй като се грижат за малолетните си деца което се отразява на
доходите им. Поради тази причина се налага ответника да им помага във
финансов аспект.
В момента той изплаща значителни по размер суми по кредити, които е
изтеглил, за да построи и обзаведе къщата в която понастоящем живее ищеца.
Доказателства за размера на заема са приложени по делото.
Съдът приема, че оставяйки ищеца да живее в жилището без да му иска
наем, той се лишава от допълнителен доход.
Съдът намира, че настоящия иск не е провокиран от нуждата на ищеца
от издръжка, а е естественото продължение на отношенията между страните
през последните години и водените между тях множество дела, всички по
инициатива на ищеца.
От приложеното към отговора постановление на РП - Козлодуй е
видно, че ищеца самоволно е сменила патрона на входната врата на имота,
като по този начин е възпрепятствала ответника да ползва имота си.
През годините ищеца на два пъти е подавала молби по реда на ЗЗДН,
които са отхвърляни, както от PC - Козлодуй, така и от ОС - Враца.
С решение по гр.дело № 1382/2014г. по описа на PC - Козлодуй,
образувано по иск на ответника, ищеца Б. П. е осъдена да му заплати сумата
от 10 000лв. представляваща подобрения в имота. Тази сума представлява
малка част от подобренията в имота, които ответника е направил през
годините. Както е отбелязано и в мотивите на предходното им дело,
ответникът М. е инвестирал значителни по размер суми в имота,
построявайки нова къща и обзавеждайки я луксозно. Този факт не е споменат
от ищеца, въпреки, че живее и ползва имота, без да плаша наем и, без да е
вложила нито един лев през последните двадесет години. Независимо от това,
няма доказателства ответникът Н. М. да е предявявал претенции за реалното
9
получаване на тези суми, не ги е търсил от ищеца и не е завеждал
изпълнителни дела за тяхното получаване. По този начин той е спестил на
ищеца заплащането на значителна сума, която оставяйки на разположение на
ищеца му позволява да подсигури издръжката си, включително да закупи
лекарствата от които се нуждае. Не се доказа и твърдението на ищеца, че
ответникът е изнесъл
от имота описаните злато, пръстени, телевизори и други вещи. От
приложеното постановление на РП - Козлодуй е видно, че същото е
прекратено.
С оглед на всичко казано до тук съдът прави следният извод:
Предявения от ищеца иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Ищецът не се нуждае от допълнителна издръжка,
а получаваните от него средства са достатъчни за осигуряването му на
нормален живот. Нормални са и битовите условия, при които живее. След
като ищецът не е представил доказателства, установяващи обстоятелството за
влошаване на материалното му и/или здравословно състояние, съдът счита, че
не е налице първата изискуема от закона предпоставка за отмяна на
дарението, а именно ищецът да се нуждае от допълнителна издръжка.
Причината за завеждането на настоящото дело не е възникнала нужда за
получаване на допълнителна издръжка, а е резултат на влошени отношения
между него и надарения ответник.
Тъй като не са доказани комулативно предпоставките на чл.227, ал.1,
б.”в” от ЗЗД , искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Отмяната на дарение по чл.227 от ЗЗД има обратно действие. Счита
се, че дарение не е било правено. Подареното трябва да се върне.
Претенция за присъждане на разноски са направили и двете страни в
производството, като при този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 3 ГПК
основателна се явява тази на ответната страна. Поради това, съдът следва да
осъди ищеца П. да заплати на ответната страна направените разноски в
процеса в размер на 1500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и
200,00 лева за внесения депозит за вещото лице.
Направените от ищците разноски остават в тяхна тежест.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
10
Отхвърля предявеният от Б. П. П., ЕГН ********** с постоянен
адрес в град Козлодуй, област Враца, жк.2, бл.39, вх.А, ап.7 срещу Н. В. М.,
ЕГН ********** от град Козлодуй, улица „Христо Ботев“ № 194 иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарението, което Б. П. е
направила на ответника с Акт № 57, том I, дело № 493/30.03.1999г. на Динко
Георгиев - съдия по вписванията при РС-Козлодуй, на недвижим имот,
находящ се в гр.Козлодуй, област Враца, представляващ дворно място от
1200 кв.м. парцел 10, квадрат 15, пл.№ 283, ведно с построените в него
масивна жилищна сграда застроена на 62 кв.м., паянтово жилище застроено
66 кв.м. и ССП имот разположен при съседи: изток – улица; юг – улица
„Христо Ботева“; запад и север – Кирил Георгиев Бойков, като неоснователен
и недоказан.
Осъжда Б. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в град Козлодуй,
област Враца, жк.2, бл.39, вх.А, ап.7 да заплати на Н. В. М., ЕГН **********
от град Козлодуй, улица „Христо Ботев“ № 194 направени в процеса разноски
в размер 1700,00 лева / хиляда и седемстотин лева и 00стотинки/, от които
200,00 лева за внесен депозит за вещо лице и 1500,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански
окръжен съд с частна жалба от страните в двуседмичен срок от датата на
съобщаването.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11