Решение по дело №941/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700941
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 831

 

08.12.2020г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                   Председател: Василка Желева 

                                                                                     Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                   Антоанета Митрушева

 

при секретаря Ивелина Въжарска

и в присъствието на прокурора Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от  съдия А.Митрушева

АНД (К) № 941 по описа на Административен съд – Хасково за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „Зангочеви“ ЕООД гр.И., представлявано от управителя Т. З., чрез адв.М.Ф., против Решение № 260034/31.08.2020г., постановено по АНД № 324 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г. 

 

Касационният жалбоподател сочи, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че изведените от въззивната инстанция правни изводи са неправилни, необосновани и в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което били незаконосъобразни. Навеждат се доводи, че направеното от актосъставителя описание на нарушението, което било възпроизведено и в НП, било непълно и не съдържало всички обективни белези на твърдяното нарушение, а също така и неточно. При описание на процесното нарушение съществено били нарушени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 180, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС било видно, че основният съставомерен факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя, било да се установи, че за процесния (визиран в АУАН и НП) период 01.09.2018г. – 30.09.2018г., същото извършило облагаеми доставки на твърдяната стойност – 5 447.40 лв., за които, като било длъжно, не начислило ДДС. Както в АУАН, така и в НП, в тази връзка бил посочен единствено правният извод на наказващия орган, че за процесния период дружеството осъществило облагаеми доставки на стойност 5 447.40 лв. Кои и колко на брой били облагаемите доставки, извършени от дружеството през този период и как същите се обективирали, нито в АУАН, нито в НП било изрично посочено. Тоест налице било само едно твърдение, че има извършени доставки на посочената стойност, без това твърдение да било обосновано с конкретните факти и обстоятелства, от които да се изведе и да може да се провери от съответния орган – в случая от съда, при извършването на проверката относно правилността на издаденото НП, предопределена от съставомерността на извършеното нарушение. Като не констатирал тази непълнота на описанието на нарушението и потвърдил НП, съдът в случая възприел правен извод, без да извърши никаква проверка за верността на същия, а и в случая не могъл да извърши такава проверка и то именно поради непълното описание на нарушението. Освен това, всички обективни и субективни белези на административното нарушение следвало да бъдат ясно и точно посочени в АУАН, който бил първият акт, с който се поставя началото на производството, като било недопустимо по отношение на някои обстоятелства да се прави препратка към документи, съставени извън рамките на това производство. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че в случая за доставките имало издадени фактури, така че нямало как нарушението, вменено на дружеството, да е осъществено при посочените в АУАН обстоятелства. Неправилен бил и другият извод на съда, че съществуващото противоречие между посочената в АУАН и в НП дата на констатиране на нарушението и начина на констатиране на същото не представлява съществен порок, откъм нарушаване правото на защита на наказаното дружество, без този извод да бъде мотивиран. Сочи се, че така наведеното в НП ново твърдение по отношение на времето на констатиране на нарушението, представлявало изменение на самото „обвинение“, за което лицето не било известено по съответния ред. По никакъв начин в НП не било посочено кое е наложило това изменение и как същото било извършено. Това, че имало съвпадение на посочената в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението, не санирало посочения порок. А самата дата на констатиране на административното нарушение безспорно следвало да бъде посочена, както в АУАН, така и в НП, и да се подкрепя от събраните от органите по приходите доказателства. От този момент започвал да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, в който компетентните органи следвало да образуват административнонаказателното производство. Освен посочените процесуални нарушения, пред въззивната инстанция било наведено и друго много съществено процесуално нарушение, което отново не било уважено от районния съд. Твърди се, че напълно неправилен и незаконосъобразен бил изводът на съда, че не бил пропуснат 3-месечният  преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от откриване на нарушителя за образуването на административнонаказателното производство, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че в случая неправилно било прието от въззивната инстанция, че давността за реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството за процесното административно нарушение започнала да тече на 27.06.2019г. и че към  датата на съставяне на АУАН, не е изтекла. Сочи се също, че съдът приел, че не са налице предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Този извод на съда бил напълно немотивиран, не били посочени конкретните обективни данни, които били взети предвид от съда за формирането му. Предвид изложеното, се моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

 

Ответникът – ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ на НАП – Пловдив, в депозиран писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата. Заявява, че извършеното административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин. Счита обжалваното решение на РС – Хасково за правилно и законосъобразно. Моли за постановяване на решение, с което подадената касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на другата страна в минимален размер.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Предлага решението на РС – Хасково да бъде оставено в сила.

 

Административен съд - Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 494566 – F505397 от 13.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, и осъдил „Зангочеви“ ЕООД да заплати на НАП ТД - Пловдив сумата от 120 лв. - разноски за  юрисконсултско   възнаграждение.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. По този повод е обсъдил разминаването относно датата на установяване на нарушението, приета в АУАН и НП, при правилно определена и в двата акта дата на нарушението - 16.10.2018г. Приел, е че така констатираният порок не е съществен откъм нарушаване правото на защита на наказаното дружество и не води до самостоятелна отмяна на НП. Обсъдил е и наведеното възражение за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като е приел, че откриване на нарушителя е било възможно да бъде направено едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което  можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на проверката, в която са били обективирани данните и техния анализ, сторено със съставяне на протокола за извършена проверка от 27.06.2019г. Приел е, че от тази дата започва да тече давностният тримесечен срок по чл. 34, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл.

На следващо място, районният съд е приел, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват безспорно, и че по делото безспорно е установено осъществяването на вменененото административно нарушение по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС. 

Обсъдил е и размера на административната санкция, като е приел, че същата е правилно определена съобразно размера на неначисления ДДС от 912.90 лв. Изложил е и доводи, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността, не разкриват хипотеза, в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид.

 

Така постановеното решение на Районен съд – Хасково настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е достигнал до правилни правни изводи. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати в хода на административнонаказателната процедура съществени процесуални нарушения.

Не се споделя довода, че в случая не е спазен тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че едва към датата на протокола, финализиращ извършената от контролния орган проверка, е възможна преценка дали от обективна страна е налице или не нарушение, а оттук и едва след тази дата би могъл да се направи обективен извод кой е извършителят на нарушението, ако нарушение е налице. В този смисъл, наличието на съставен акт за регистрация по ДДС въз основа на подадено от  задълженото лице заявление за регистрация по ДДС, не е достатъчно условие, за да се приеме, че нарушителят е открит. Необходимо е да бъде извършена проверка за установяване на всички относими по случая обстоятелства, при която се проверят и представените от задълженото лице документи, и съдържащата се в тях информация. Съответно едва при осъществяване на такава проверка би могла да се анализира събраната информация с цел да се установи осъществени ли са облагаеми доставки за всеки конкретен период, следвало ли е или не да бъде начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В случая такъв анализ е направен с протокола от 27.06.2019г. и именно от тази дата започва да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който в случая към датата на съставяне на процесния АУАН не е изтекъл.

В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на нарушението, като са посочени всички негови съставомерни признаци, при което не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за кое точно деяние му е наложена имуществената санкция. Описаното нарушение съответства изцяло на дадената му правна квалификация. Доводите за наличие на процесуално нарушение предвид установеното разминаване в датата на установяване на нарушението, посочена в АУАН и тази в НП, са изложени и пред районния съд, като последният обосновано ги е отхвърлил. Датата на установяване на нарушението не е сред съставомерните елементи на същото. Предвид това, погрешното й посочване в АУАН или НП или наличното разминаване между тези два акта в това отношение, по никакъв начин не оказва влияние върху законосъобразността на санкционния акт и не опорочава процедурата по налагане на имуществена санкция. Ето защо, неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при описание на нарушението в АУАН и НП, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на  санкционния акт на процесуално основание.

Касационната инстанция намира за правилен и извода на районния съд, че санкционираното деяние е безспорно установено и доказано.

За да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, е достатъчно да бъде установено неизпълнението на което и да е от трите кумулативни задължения по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В случая, обстоятелството, че касаторът е достигнал облагаем оборот над 50 000.00 лв. за периода 01.08.2017г. – 31.07.2018г., се явява несъмнено установено. Следователно, след настъпване на последното обстоятелство, дружеството е следвало да начислява ДДС, което обаче не е сторено, конкретно за периода 01.09.2018г. – 30.09.2018г., като към 16.10.2018г. – дата, посочена за извършване на нарушението, действително бездействие е било налице. Съответно, от обективна страна е налице вмененото на дружеството административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно същото е било наказано на основание чл. 180, ал. 2 във вр. чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.

Изцяло правилни са и изводите на Районен съд - Хасково, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Същите са законосъобразни и обосновани и доколкото изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, то не е необходимо и преповтарянето им.

 Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН касаторът следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260034 от 31.08.2020г., постановено по АНД № 324 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 година.

 

ОСЪЖДА „ЗАНГОЧЕВИ“ ЕООД, ЕИК : ……, седалище и адрес на управление: гр.И. ул.“Л.“ № .., вх. ., ет.., ап…, представлявано от управителя Т. З., да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр.Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:       

 

Членове:          1.   

 

     2.