Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и пети февруари
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15579 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Н.Ш. срещу З. „О.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.07.2017
г. около 09,30 часа в гр.София, ж.к. „Овча купел 2“, на бул. „Президент
Линкълн“ е реализирано ПТП с участници л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****МТ и
мотоциклет „Сузуки ГСХ 1100Г“ с рег.№ *****Твърди се, че ПТП настъпва изцяло по
вина на водача на МПС „Хонда Сивик“ с рег.№ *****М, който предприема маневра за
навлизане от дясното в лявото платно, в което се движел мотоциклета, с цел да
извърши маневра обратен завой, при което настъпва ПТП, вследствие на което на
ищеца е причинено закрито счупване на тялото на дясната лопатка. Ищецът е
претърпял болнично лечение, по време на което, под местна анестезия е извършена
процедура по мануална репозиция на фрактурата и поставена имобилизираща
превръзка тип „Дезо“. Твърди се, че в продължение на 46 календарни дни ищецът е
бил нетрудоспособен и отсъствал от работа. Твърди се, че вследствие ПТП ищецът
е изпитал интензивни и негативни преживявания, свързани с уплаха и физиологичен
стрес. Поддържа се, че вследствие процесното ПТП ищецът претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в нанесени щети върху притежавания от него мотоциклет.
Твърди се, че водачът причинил
ПТП е застраховал гражданската си отговорност при ответника с полица №
BG/23/116003074284, валидна към датата на произшествието.
Поддържа се, че с молба-претенция
на 01.08.2017 г.ищецът е предявил пред ответника искане за заплащане на
обезщетение, но ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение с
писмо от 06.11.2017 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, както и сумата от 100 лв.,
частично предявена от общо претендираната от 4500 лв.-имуществени вреди, които
са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.07.2017 г. в гр.София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****МТ, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/116003074284, валидна към
датата на произшествието, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 18.08.2017 г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.,
надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди се, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя. Оспорва механизма на настъпилото
ПТП. Оспорва вината на водача Н.Н.с твърдението, че ищецът е управлявал
мотоциклета си с несъобразена скорост като по този начин не е успял да реагира
своевременно, поради което е станал причина за настъпване на ПТП. Заявява
възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Твърди, че ищецът не е
използвал защитна каска и защитни за тялото си протектори.
Оспорва пряката причинна връзка
между твърдените от ищеца увреждания в процесното ПТП. Твърди, че по размер
исковите претенции са прекомерно завишени. Оспорва иска за лихва.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал молба, с която заявява, че
няма да се ползва от правото си да подаде допълнителна искова молби и моли съда
за изготви проект за доклад и да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП №
К-455 от 06.07.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествието от 06.07.2017
г., фотоалбум, намиращи се в приобщената към доказателствата по делото пр.пр. №
22784/2017 г. по описа на СРП, ДП № 11224/2017 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, копие
от проект за организация на движението по бул. „Президент Линкълн“, представено
с молба от 11.07.2019 г., от разпита на свидетеля М.И.М., както и от заключението
на САТЕ на вещото лице Д. се установява, че на 06.07.2017 г. около 09,30 часа в
гр.София л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****се движел по бул. „Президент
Линкълн“ с посока на движение от ул. „Промишлена“ към ул. „Феникс“. В района на
№ 107 (магазин Лидъл) скоростта на автомобила е от порядъка на 21 км/ч,
автомобилът се е движил в дясната от двете ленти на платното за движение. В
същото време зад него в същата посока, в лявата лента се е движил мотоциклет
„Сузуки ГСХ“ с рег.№ *******като скоростта на мотоциклета е била от порядъка на
50 км/ч. В даден момент водачът на лекия автомобил е променил посоката си на
движение на ляво и навлиза в лявата лента. В този момент мотоциклетът е бил на
отстояние от порядъка на 24 м до мястото на удара при опасна зона за спиране 31-32 м.
Мотоциклетистът е предприел спиране с мотоциклета и е опитал да заобиколи
автомобила отдясно, загубил е управление върху двуколесното превозно средство,
излязъл е от състоянието си на динамично равновесие и е паднал на пътното
платно върху дясната част на мотоциклета. Започнало е плъзгане на
мотоциклетиста и мотоциклета по асфалтовото покритие и удар в задната лява
част, в областта между задния регистрационен номер и левия заден калник на
автомобила. След удара мотоциклета се е установил на мястото с петно от ГСМ
описано в протокола за оглед, откъдето е изместен преди да бъде извършен
огледа. Автомобилът продължава маневрата и спира в дясната от двете ленти за
насрещно движение, като мястото на спиране не е фиксирано при огледа.
Според вещото лице Д. причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил Хонда,
който при извършване на маневра завой на ляво от дясна лента за движение, не е
пропуснал движещия се в лявата лента мотоциклет „Сузуки“.
Експертизата установява, че в
пряка причинна връзка от произшествието на мотоциклета са нанесени вреди, които
възлизат на сумата от 3 981,23 лв.
Изводите на вещото лице Д.
относно механизма и причините за настъпване на произшествието са оспорени от
ответника, в която връзка е допуснато изслушване на повторна САТЕ, изготвена от
вещото лице Т., като установеният от него механизъм не се отличава съществено
от този установен в първоначалната, потвърждавайки извода, че водачът на лекия
автомобил е предприел маневра отклоняване в ляво с цел преминаване от дясната
част към лявата част на пътна лента, без да осъществи визуален контрол на
пътното платно зад себе си, чрез огледалата за обратно виждане.
Като втора причина за настъпване
на произшествието вещото лице сочи и поведението на ищеца като водач на
мотоциклета, а именно движение със скорост по-висока от разрешената за този
пътен участък, която го е поставила в ситуация на невъзможност своевременно да
реагира с аварийно спиране и/или аварийно намаляване на скоростта и
едновременно заобикаляне на автомобила от дясно по посока на движение.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Т. в частта по отношение на втората посочена причина за настъпване
на произшествието, тъй като при изготвянето му вещото лице се е съобразило с
писмено доказателство, което не е било налично, съответно не е било прието като
такова по делото, в момента на изготвяне на заключението на първоначалната
САТЕ, а именно: копие от проект за организация на движението по бул. „Президент
Линкълн“, представено с молба от 11.07.2019 г. От това копие са установява, че
и в двете посоки на движение, в района на входа и изхода на магазин „Лидъл“, са
поставени знаци В26, ограничаващи скоростта на движение в района на 30 км/ч. Видно
от удостоверение на СО, към процесната дата 06.07.2017 г. не е имало промяна в
постоянната организация на движение за посочения участък.
Действително наличието на този
пътен знак не е отбелязано в протокола за оглед, но това не означава, че същият
не е бил наличен. Съществуването на този знак се установява с посочено писмено
доказателство.
Ето защо съдът приема, че ищецът
се е движил в нарушение на забраната, въведена с този знак, със скорост над
разрешената за този пътен участък.
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие-06.07.2017
г., л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****МТ е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със
застрахователна полица BG/23/116003074284 от 30.12.2016 г., валидна до
29.12.2017 г.
Вследствие на горното
произшествие и в пряка причинна връзка с него ищецът е получил закрито счупване
на дясна лопатка, което представлява четвърта степен травматична увреда, като
към момента не се откриват значими за здравето последствия от увредата. С оглед
характера, степента и местоположението на получената травма, ищецът е изпитвал
болки с висок интензитет пред първите 3-4 дни непосредствено след травмата.
Същите са намалявали като интензитет и са били с непостоянен характер през
следващите 35-40 дни.
За лечение на получената травма,
ищецът е провел болнично лечение за един ден и домашно-амбулаторно лечение в
продължение на 88 дни. Десният горен крайник е бил имобилизиран за срок от 40
дни. Травмата е довела до трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за срок от близо три месеца. Наложило се е извършване на физиопроцедури
с цел възстановяване на функцията и движенията на увредения горен крайник.
На 01.08.2017 г. ищецът сезирал
ответника с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, но такова не е
изплатено и до момента.
От разпита на свидетеля Е.В.З.,
се установява, че същата видяла ищеца в деня на произшествието. Дясната му ръка
била обездвижена и не можел да прави нищо сам. Свидетелката му помагала за
събличане, измиване и това продължило около месец. Ищецът имал проблеми със
съня. Когато прекарвали уикендите заедно, той бил постоянно неспокоен, ставал
почти през половин час, на всеки час, не можел да спи, не можел да си намери
място. Седял прав в леглото. Много го боляло. Почти нямало нощ, в която да е
спал нормално, вследствие на което бил доста изморен, изнервен. Не можел да
върши някакви елементарни неща и трябвало да разчита или на свидетелката, или
на родителите си за помощ, което го напрягало допълнително. Като цяло бил доста
избухлив, а по принцип е много мил и внимателен. По това време ищецът работел в
IT-фирма като системен администратор и се притеснявал много, че ще бъде уволнен
заради това, че болничният му продължил много дълго време. Принудил се да се
върне по-рано на работа, защото много се страхувал, че ще го уволнят. Когато се
върнал на работа не бил възстановен. Впоследствие ищецът продължил лечението си
с физиотерапия, на която ходел преди работа, а това му идвало малко в повече,
защото сутрин трябвало да става много рано, съответно да ходи на физиотерапия и
след това да ходи на работа. Това допълнително го изморявало. През лятото
ищецът и свидетелката не успели да идат на почивка, тъй като ищецът не посмял
са си вземе отпуска, поради дългото отсъствие.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 01.08.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 01.11.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 20.11.2018 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 06.07.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, както и на комплексната СМЕ и САТЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът на л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****е
нарушил нормите на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съобразно които водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
От своя страна ищецът като водач
на пътно превозно средство също е допуснал нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
като се движил със скорост над 30 км/ч, а именно 50 км/ч, по-висока от разрешената
за конкретния пътен участък, поради което и с това си поведение е допринесъл за
настъпване на произшествието.
В този смисъл възражението на
ответника за съпричинявяне, изразяващо се в управление на мотоциклета с
несъобразена скорост, което е попречило на ищеца да реагира своевременно, се
явява основателно и доказано.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че в зоната на мястото на удара не е важало ограничението от 30 км/ч.
Дори и в тази зона да не е било налице ограничение, то безспорно преди
настъпване на удара, ищецът е извършил нарушение, с което е допринесъл за
настъпване на произшествието. Установява се, че знакът е поставен на 29 м от
изхода на магазин Лидъл, а в момента и в мястото в което лек автомобил Хонда с
лявата си странична част е пресякъл мислената среда на пътната лента,
мотоциклетистът, движейки се в лявата част на пътната лента се е намирал на
около 24,50 пред мястото на удара, като се е движил със скорост от около 50
км/ч, т.е. безспорно и в тази зона от 29 м от знака до изхода на магазина е
важало ограничението за 30 км/ч, което ищецът нарушил. Безспорно се установява,
в случай, че се бе движил със скорост от 30 км/ч, то и опасната му зона за
спиране е 14,63 м., т.е. по-малка от отстоянието до мястото на удара (24,50 м), т.е. същият е разполагал с
възможността чрез аварийно спиране да
намали скоростта си до тази на лекия автомобил, включително и да спре. Видно от
разпита на вещото лице Т. в съдебно заседание, в случай, че ищецът бе
управлявал мотоциклета със скорост от 30 км/ч, то вероятно не би се получил и
механизма на загуба на равновесие.
Съдът като съобрази
броя, тежестта и характера на извършените от двамата водачи нарушения, намира
че приносът на ищеца е в размер на 10%, поради което и на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД определените му по-долу застрахователни обезщетения ще следва да бъдат
намалени, съобразно приетия принос.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 26 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял четвърта степен травматична увреда, от
която е изпитвал болки с висок интензитет пред първите 3-4 дни непосредствено
след травмата, след което същите са намалявали като интензитет и са били с
непостоянен характер през следващите 35-40 дни. Травмата е довела до трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за срок от близо три месеца и
до необходимост да бъдат извършени физиопроцедури с цел възстановяване на
функцията и движенията на увредения горен крайник. Ищецът следва да бъде
обезщетен за това, че в периода на възстановяване се нуждаел от чужда помощ,
нарушен бил сънят му и обичайния му ритъм и начин на живот, за притесненията си
да не остане без работа, предвид дълго продължилото домашно лечение, което от
своя страна през лятото на тази година го лишило и от възможността да ползва
отпуск и да отиде на почивка.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Така определения размер следва да
бъде намален със сумата от 2600 лв., съобразно приетия размер на принос от страна
на ищеца, поради което искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 23 400 лв.
Искът за имуществени вреди като
основателен следва да бъде уважен в частично претендирания размер от 100 лв. и
съответно на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД намален със сумата от 10 лв.
Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 90
лв.
До приключване на устните
състезания по делото ищецът не е сезирал съда с искане по реда на чл.214 от ГПК
за увеличаване размера на иска, респ.съдът не е допускал такова изменение,
поради което се произнася за частично предявения размер.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 28.06.2017 г., но доколкото ищцата претендира лихва от датата на
предявяване на исковата молба, то съдът присъжда лихва върху главницата,
считано от 01.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, но доколкото
ищецът я претендира от 18.08.2017 г. съдът присъжда законната лихва, считано от
18.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в
размер на 1090 лв.-внесена държавна такса, 400 лв.-депозити вещи лица и 2000
лв.-адвокатско възнаграждение.
Не следва да се присъжда сумата
от 109,25 лв.-държавна такса за увеличение иска за имуществени вреди, тъй като по
делото не е представен вносен документ, удостоверяващ внасянето на такава
държавна такса, нито пък ищецът е сезирал съда с искане по реда на чл.214 ГПК
за увеличаване размера на предявения иск за имуществени вреди, първоначално
предявена частично за сумата от 100 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
Ищецът е предявил два иска.
Първият е с материален интерес от 26 000 лв., вторият-100 лв. Минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1310 лв. по първия иск-чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата и в размер на 300 лв.
за втория иск-т.1,или общо сума в размер на 1 610 лв. Като се има предвид,
че производството е приключило в две съдебни заседания, с ангажиране на
множество доказателства, то сумата от 2000 лв. не е прекомерна.
С оглед на горното съдът приема,
че ищецът е направил разноски в общ размер на сумата от 3 490 лв., от
която и на основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължи сума в размер на
3 142,34 лв., която е съответна на уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в
размер на 820 лв. за депозит вещи лица и свидетел, такса СУ, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
От общата сумата от 1270 лв., ищецът
ще следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 126,51 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /2600 лв./, или ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 3015,83 лв.
/3142,34-126,51=3015,83 лв./
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.Н.Ш., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.
София, пл. „*******, офис 10, сграда на СБА, адвокат Я.Д. сумата от 23 400 лв. /двадесет и три хиляди и четиристотин лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, както и сумата от 90 лв. /деветдесет лв./, частично
предявена от общо претендираната от 4500 лв.-имуществени вреди, които са
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.07.2017 г. в гр.София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****МТ, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/116003074284, валидна към
датата на произшествието, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 18.08.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 10% предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 23 400 лв. до пълния претендиран размер от 26 000
лв. и искът за имуществени вреди за разликата над 90 лв. до частично предявения
размер от 100 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от
3015,83 лв. /три хиляди и петнадесет и 0,83 лв./ разноски по компенсация.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр В.Н.Ш.: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: