Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Провадия, 19.03.2020г.
Провадийският районен съд, първи състав, на двадесет и
седми февруари, две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Димитър Михайлов
Секретар М.М., като разгледа докладваното от съдията,
НАХД № 4 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, с управител Любен Пепов Любенов, против Наказателно
Постановление № 485040/17.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
600 лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че описаното в
постановлението нарушение не е доказано по предвидения в закона начин и др.
Счита, че е налице маловажност и поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно
призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. Р.И.
анализира събраните по делото доказателства и изразява становище, че
нарушението не е доказано. Поради това и пледира постановлението да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
РП-Варна, ТО-Провадия, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2019г. в 11,30 часа
при извършена проверка в търговски обект-представляващ бар „Оазис“, находящ се
в гр.Провадия, ул.“Граф Игнатиев“ №1, стопанисван от „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, св.Н.И.Д.-Инспектор по приходите в НАП при ЦУ-НАП констатирал, че
в обекта в обекта функционира ФУ – „Daisy Micro 01“ с ИН на ФУ: DY523702 и с ИН на
ФП: 36682175. Имало и действащ нефискален принтер „Datecs“ свързан със софтуерен продукт EMSI Manager. При
извършеното скрито наблюдение в обекта било установено, че за извършена покупка
на стоки от клиенти на обща стойност 3.40лв. / в т.ч. 2бр. кафе „Спетема“ с
единична цена 1.20лв. и 1бр. напитка Сода с единична цена 1.00лв./ платена в
брой от клиентите с монети, не е бил издаден фискален бон от регистрирано,
въведено в експлоатация и работещо в обекта Фискално Устройство – „Daisy Micro 01“ с ИН
на ФУ: DY523702 и с ИН на ФП: 36682175 с per.
№4225556/10.06.2019г. в
НАП, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. Плащането било
прието от М. М. М. - работеща в обекта към момента на проверката. Издадена била
нефискална касова бележка от нефискалният принтер в 12:32 часа на стойност
3.40лв. Извършеното нарушение се доказвало и от установената липса на запис в
ФП на ЕКАФП за регистрирана продажба в размер на 3.40лв. в изведеният КЛЕН от
23.11.2019г.
От направената
констатация следвало, че ЗЛ „Аполон 800“ ЕООД с ЕИК ********* не е спазило
установения ред и начин за издаване на съответен документ за продажба, с което
е била нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.З ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.200бг. на МФ.
Като
Доказателство за резултатите от проверката бил съставен на основание чл.110,
ал. 4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер.АА
№0354010/23.11.2019г„ ведно със събраните към него доказателства: Междинен
дневен отчет №002109/23.11.2019г., КЛЕН от 23.11.2019г., Опис на паричните средства
от 23.11.2019г., нефискална касова бележка за сумата от 3.40лв. ФКБ
№002108/23.11.2019г.
Въз основа на резултатите от проверката, на 27.11.2019 г.
св. Н.Д. съставил против „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* акт за установяване
на административно нарушение. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При предявяването на акта на надлежно
упълномощено лице било посочено, че няма възражения, като такива не постъпили и
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани
писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното
НП № 485040/17.12.2019
г., с което наказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
За него, на „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* било
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан Н.Д.
- актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни и
логични. От тях се установи, че при извършено плащане не е била издадена
фискална касова бележка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 485040/17.12.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел
"Оперативни дейности"-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване
на данъчното нарушение. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са в пълнота
всички обективни характеристики на нарушението, като и в акта, и в
постановлението изчерпателно са описани закупени храни и напитки, тяхната обща
стойност, часа на извършване на покупката и издадения документ. При предявяване
на акта не са направени конкретни възражения, в които да са били наведени
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради това съдът намира, че
в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. По
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият
орган е констатирал нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Безспорно е установено по делото, че в обекта, стопанисван от „АПОЛОН
800“, ЕИК ********* на 23.11.2019г. е било прието
плащане на стойност 3,40 лева, като не е била издадена фискална касова бележка.
Това се установява от обстоятелствата, отразени в протокола за извършената
проверка, от показанията на св. Д., както и от приложените копия на изведени
дневни финансови отчети, контролни ленти и служебен бон. Разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗЗДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата пък сочи, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба. Нормата на
чл. 25, ал. 4 от наредбата пък изрично предвижда, че фискалната касова бележка
се издава при извършване на плащането и лицата, извършващи продажба, са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. В този смисъл съдът намира, че за търговеца е било
налице задължение при получено плащане да издаде фискална касова бележка, което
той не е изпълнил. Обективно е било възможно да се издаде касов бон в момента
на приемане на плащането, но безспорно бе установено от доказателствата по
делото, че такъв не е бил издаден въпреки, че въведения в експлоатация ЕКАПФ е
бил работещ. Видно от съдържанието на приложените по преписката контролни ленти
е, че последното плащане, за което е бил издаден фискален бон, е било
осъществено в 09, 01 ч., като след това няма отразени продажби, въпреки че
очевидно такава е била извършена.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че
извършеното нарушение осъществява състава на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като това е
разпоредбата, в която се предвижда наказание за юридическо лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че
случаят е маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е
явно незначителна. Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този
вид, която е висока с оглед предвидените за тях наказания. На свой ред съдът
прецени и степента на засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и
нормативните актове по неговото прилагане. Те са с особена обществена значимост
с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика
на Държавата. С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят
да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При индивидуализацията на размера на наложеното наказание
административно-наказващият орган обаче не се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. По делото няма
приложени доказателства от страна на „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* да
са допускани други нарушения на данъчното законодателство, за които да са му
били налагани наказания. Поради това съдът намира, че следва да намали размера
на наложената санкция от 600 лв. на 500 лв., в минималния предвиден в закона
размер от 500 лв., като счита, че това наказание е съответно на допуснатото
нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 485040/17.12.2019 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на АПОЛОН 800“, ЕИК *********, с управител Любен Пепов
Любенов за нарушение по чл.25, ал.1, т.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 600 лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената "Имуществена
санкция" от 600 лв. на 500/ петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението
са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: