Мотиви към Присъда по НОХД №
54123/2018 г. по описа на СГС, НО, 22-ри състав
Софийската градска
прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу В.С.М. за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за
това, че на 03.11.2016 г. в гр. София, като технически ръководител съгласно
трудов договор сключен с дружеството „П.Б.“ ООД на строителен обект - новострояща се жилищна сграда „Г.“ с
административен адрес в гр. София, кв. 14Б,
м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, район „Студентски“ поради немърливо
изпълнение на правно регламентирана дейност – строителство, представляваща
източник на повишена опасност, допуснал работа на обекта без да е осигурена
безопасност от падане на хора при работа на височина на кота
+ 5,76 м. и не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд, съгласно
изискванията на :
чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е изпълнявал и
контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ,
чл. 40, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, като не е обезопасил чрез парапети,
ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване, отворите в строителните и конструктивните елементи
(стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност от падане от
височина,
чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, като при извършвани работи на височина
не е осигурил безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо
оборудване, колективни и лични предпазни средства (напр. ограждения,
скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи,
чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, „Паданията от височина се предотвратяват чрез
приспособления ( съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,
главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение.“
с което по непредпазливост причинил
смъртта на работещия Б.Д.Н., ЕГН ********** на длъжност – строителен работник
по силата на сключения с „П.Б.“ ООД трудов договор, и която настъпила вследствие
получената при падането тежка черепно – мозъчна травма - престъпление
по чл. 123, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Намира, че в
хода на съденото следствие са събрани необходимия обем доказателства за
виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние от обективна и
субективна страна. В пледоарията си излага подробно и обстоятелствено, всички
детайли относно извършеното от В.М. престъпно
деяние. Според държавния обвинител, от събраните в подкрепа на
обвинението гласни доказателствени средства се
установява, че обезопасяването на вертикалния отвор на сградата, от който е
паднал починалия работник е било изградено от дъски, които изводимо от
показанията на разпитаните по делото свидетели са били закрепени от външната
част на фасадата, посредством пирони. В тази връзка, застъпва становището, че
същите не са били с достатъчна здравина и са били закрепени по неправилен
начин. В подкрепа на тезата си, а именно, че мерките за безопасни условия при
височинна работа са били занижени, прокурорът коментира показанията на свид. В., от които установява, че при проверка на процесния строителен обект, извършена от Инспекция по труда
на 23.10.2016 г., т.е. месец преди инкриминирания инцидент, са били
констатирани необезопасени вертикални и хоризонтални отвори. Установено при проверката
било обстоятелството, че вертикалните отвори са обезопасени некачествено и
ненадеждно чрез дъски, заковани от външната страна на фасадата с пирони, от което
представителят на прокуратурата прави заключение, че и след извършената
проверка фактическото положение касателно
обезопасяването на сградата е останало непроменено. Определя начина, по който
са били обезопасени коментираните отвори като бутафорен
и неспособстващ да изпълни предназначението си, а именно да попречи на падането
на работници от строителния обект. Държавният обвинител изтъква, че в
качеството на технически ръководител на обекта, подсъдимият е бил добре
запознат с обезопасяването му и е имал правомощията в инкриминирания ден да
спре височинната дейност на строежа, ако е счел, че същото не отговаря на
нормите. Моли съда да признае подсъдимия М. за виновен, като предлага при
индивидуализацията на наказателната отговорност предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия и по – леката форма на непредпазливостта – небрежност, СГС да определи
наказание в размер на две години
„лишаване от свобода“, спрямо което да бъде приложен институтът на условното
осъждане по чл. 66 от НК.
Повереникът на
частните обвинители, адвокат Б. намира обвинението срещу подсъдимия М. за доказано
по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както
и от заключението на приетите експертизи. Прави разбор на депозираните в хода на
производството свидетелски показания, като отбелязва, че същите могат да бъдат
обособени в две групи, с оглед наличието на съпричастност към обвинителната или
към защитната теза. В тази връзка, моли съда да възприеме с доверие като
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, показанията на свидетелите от
първата група, които нямат връзка с процесната фирма,
а именно К.Я. и Г.В., респективно да не бъде давана вяра на свидетелите от
втората група, чиито показания са изцяло в подкрепа на защитната линия, тъй
като същите се намират в трудово правни отношения с фирмата, а именно
свидетелите Б.Н., Д.Б. и Явор Арабаджиев. На следващо място, повереникът се позовава на заключението на СМЕ и намира, че
същото опровергава опитите на защитата да докаже, че починалият е имал високо
кръвно налягане, съответно, че е възможно да е получил инфаркт или инсулт.
Акцентира върху показанията на вещото лице, изготвило СТЕ – Е., като отбелязва,
че пред нея, подсъдимият е признал, че е направено неправилно обезопасяване на
този отвор, чрез поставяне на парапет от външната страна. Сочи, че вещото лице
е категорично по отношение на обстоятелствата, че обезопасителните
парапети са монтирани от външната страна на фасадната страна, че не са били
спазени безопасните условия на труд, вина за което има техническият ръководител,
в случая В.М.. В заключение, счита че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин, с оглед на което пледира за постановяване на присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК, за което предоставя на съда да определи наказание по
справедливост.
Частните обвинители С.Н., К.Н., Д.С. се
присъединяват към пледоарията на адв. Б..
Процесуалният представител на подсъдимия М.,
адвокат Л., също предлага на съда своя прочит на доказателствените
материали по делото, от които на първо място се спира на показанията на свид. В.Ц.. Намира, че тази свидетелка на практика подкрепя
тезата, че обезопасяване на обекта, никога не е правено чрез заковаване на
летви или европалети с пирони от външната страна на
фасадата. Посочва, че тази теза се подкрепя и от експертизата на вещото лице Е.,
в чието заключение се споменава за това, че временните обезопасителни
летви са заковани със стоманени пирони, до извиването на борда от външната
страна на тухлената стена. На следващо място, защитникът изтъква, че строителния
обект е имал трима технически ръководители, от които свид.
В.Н., който към инкриминираната дата е бил в предизвестие и в болничен и свид. А.Г., който също е бил в болничен. При положение, че
към процесния ден сградата е била издигната на 4-5
етажа, а обезопасяване следва да се прави към момента на построяване на всеки
един етаж, то според защитата изграждането на отвора и неговото обезопасяване е
направено поне месец преди инцидента, когато неговия подзащитен
не е изпълнявал ролята на технически ръководител. Според защитника, отговорност
от подсъдимия не следва да бъде търсена и поради обстоятелството, че в
конкретния ден е извършена проверка от оторизирана за тази цел външна фирма, с
представител свид. А.С., която е била длъжна да оцени
безопасността на обекта и съответно да издаде протокол и предписание, но същата
не е констатирала нещо нередно при обхода на обекта. Посочил е, че такива
нарушения не са констатирани и от свид. Д.Б., който
също е присъствал на обхода и е разполагал със същите контролни функции, но
вече като служител на самата фирма. С оглед на изложеното, защитата поставя
въпроса защо в конкретния случай се търси отговорност от подсъдимия М., при
положение, че коментираното обезопасяване е направено в момент, в който той е
бил технически ръководител, а лицата извършили проверката са над него в
йерархията и са имали конкретни задължения да следят техническото изпълнение. Освен
това неизяснен остава и въпроса как се е стигнало до самата злополука, като в
този смисъл се твърди, че починалият, който е бил едър физически мъж по някаква
причина се е надвесил над летвата, която не е издържала на тежестта му. В
заключение счита, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от субективна
страна и моли подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.
В правото си на лична защита,
подсъдимият В.М. се присъединява към пледоарията на своя защитник.
В предоставената му последна
дума, подсъдимият не се признава за виновен и моли съда за оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, включително веществени, доказателствени средства и способи на доказване,
съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при
спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият В.С.М., с ЕГН : **********, роден
е на *** ***, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, с адрес :
гр. София, ж.к. „********.
На 03.12.2015
г., в гр. София, между „П.Е.Е.И.“ ООД, в качеството
на възложител, представлявано от П.А.и „П.Б.“ ООД, в качеството на изпълнител,
с управител свид. З.К., бил сключен договор за
строителство.
Предмет на горепосочения договор бил извършване
на строително-монтажни работи на новострояща се жилищна сграда „Г.“ с
ресторант, детски клуб и подземни паркоместа, в УПИ VI 2683,
1501,1705, кв. 14 Б, находяща се на административен
адрес: гр. София, р-н Студентски, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“.
В раздел IV на Договора, „Осигуряване на
здравето и безопасността при изпълнение на строежа“, били уредени
отговорностите на страните при евентуални трудови злополуки, като чл. 80 от
същия предвиждал, че „Изпълнителя носи цялата отговорност за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на строителната площадка и строежа,
съгласно изискванията на ЗЗБУТ и действащите нормативни актове, както на своите
работници и служители, така и за наетите от него подизпълнители на строежа.“
С
трудов договор № 1442/27.08.2013 г., подсъдимият В.М. бил назначен на
длъжността „помощник технически ръководител“ към дружеството „П.Б.“ ООД.
Съгласно
заповед № 455/03.05.2016 г. за технически ръководител на обекта бил назначен свид. В.Н., а в случай на отсъствие за негов заместник бил
определен свид. А.Г..
Свид. А.Г., също бил назначен за технически ръководител на
обекта, съгласно заповед №539/19.01.2017 г., като негов заместник бил определен
подс. В.М. – помощник технически ръководител,
съгласно същата заповед, която била подписана от подсъдимия.
Свид. Д.Б., изпълнявал длъжността ръководител отдел „човешки
ресурси и охрана на труда“ към „П.Б.“ ООД, като правомощията му включвали
проверка на дейностите по безопасни и здравословни условия на труд.
Свид. А.С. била координатор по безопасност и здраве, от
страна на инвеститора „П.И.“ООД.
Свид. Б.Р. бил
ръководител „Проект“ към „П.Б.“ ООД.
На 28.07.2015 г. между дружеството „П.Б.“ ООД
и пострадалият Б.Д.Н., бил сключен трудов договор № 1816/28.07.2015, по силата,
на който пострадалият Н. бил назначена на длъжност „строителен работник“ в
същото дружество, като на 04.01.2016 г. към договора било сключено допълнително
споразумение под № 548. На пострадалия бил проведен първоначален инструктаж по
безопасност и здраве, за което била издадена служебна бележка
№1887/29.07.2015г.
На 03.10.2016 г. техническият ръководител на обекта, свид. В.Н. депозирал в деловодството на „П.Б.“ ООД молба за прекратяване на
трудовото му правоотношение с дружеството в едномесечен срок. Със заповед от
03.11.2016 г. на управителя на дружеството - свид. К.,
трудовото правоотношение със свид. Н. било
прекратено, считано от същата дата.
На 23.10.2016 г. на обекта била извършена
проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“, от които и свид. Г.В., при която били констатирани редица нарушения,
сред които необезопасени и ненадеждно обезопасени хоризонтални отвори,
съответно на коти +17.52, +11.68, +8.66 и кота +2.82,
в нарушение на чл. 40, т.1, във вр. с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. За
извършената проверка бил съставен надлежен протокол, а за констатираните при
проверката нарушения се издали предписания. Бил постановен акт за спиране на
строително – монтажните дейности на обекта до отстраняване на констатираните
нарушения от същата дата. Били издадени и актове за отстраняване на работници заради
нарушения на Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.
В периода от 31.10.2016 г. до 04.11.2016 г.
с устна заповед на управителя на „П.Б.“ ООД за изпълняващ функциите технически
ръководител е бил определен подс. М., поради
обстоятелството, че техническият ръководител А.Г. бил в отпуск по болест в този
период съгласно болничен лист № Е 2016 4811753.
Съгласно чл. 26, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, подс. М.
в качеството си на технически ръководител на посочения обект имал задължение да
изпълнява и контролира спазването на изискванията на този закон.
Във връзка с дейността си на технически
ръководител за посочения период, подс. М. имал
задължение, съгласно длъжностната си характеристика да осъществява контрол върху
строителната площадка, да носи отговорност за спазване изискванията съгласно
нормативните документи – ЗБУТ, да дава допуск за
работа на работниците и да не допуска извършването на работа при опасни и
вредни за здравето условия.
На
03.11.2016 г. на посочения обект продължавало да се извършат строително -монтажни
дейности. Към тази дата обаче, обектът не бил обезопасен, съгласно изискванията
на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като
не била осигурена безопасност от падане на хора от височина. Изискванията на
закона предвиждали обезопасяването да се
извършва чрез поставяне на ограждения или скелета,
или платформи, или предпазни защитни мрежи или комбинация между някои от тези
колективни предпазни средства, които да понесат съответното натоварване. На
ниво: кота + 5,76м., били изградени светли отвори тип
„френски прозорец“, които били обезопасени единствено посредством чамова дъска
с дебелина малко над 15мм, широка 20 см и дълга около метър, закрепена напречно
на отвора, от външната страна на фасадата, с два пирона, поставени във всеки
край на дъската без дюбели, които били забити през дъската в тухлената стена.
Така изградения парапет – т.н. колективно предпазно средство за защита, обаче
не отговарял на законовите изисквания и в частност на разпоредбата на чл. 61 от
Наредбата. Той трябвало да съдържа поне три отделни елемента – горна, долна и
средна преграда, от които две неподвижни устойчиви перила /горно и средно/ и
неподвижна бордова дъска или цялостна система състояща се от предпазни решетки, солидни дъски или системи за странична
защита от три части с предпазни мрежи, парапети или аналогични или подобни на
тях или респ. следвало да се поставят предпазни защитни мрежи. Техническия ръководител бил този,
който преценявал с оглед конкретния случай какво колективно предпазно средство
следва да се изгради, съответно от неговата компетентност е да прецени доколко
дадени предпазни средства са достатъчни или не са.
На 03.11.2016 г., преди започване на
работата, подс. М., в качеството си на технически
ръководител на обекта провел ежедневния инструктаж на работниците по спазване
на здравословни и безопасни условия на труда, на който присъствал и пострадалия
Б.Н.. След провеждането на инструктажа, работниците се подписали в съответните
книги и всеки се насочил към изпълнение на конкретно поставените му задачи.
Междувременно, обектът бил посетен от
координатора по безопасност и здраве – свид. С.,
която съвместно със свид. Б., извършила проверка,
включваща обход и оценка на безопасността
на работните места, при която не били констатирани нарушения. Непосредствено
след проверката започнала ежеседмичната оперативка, която се провеждала винаги
в ден четвъртък с участието на свид. С., свид. Б., свид. Р. и представител
на строителния надзор. След докладване и обсъждане на въпросите относно
безопасността на обекта, свид. С. потеглила с
автомобила си към гр. Бургас, а свид. Б. се отправил
към офиса на „П.Б.“ ООД.
Пострадалия
Б.Н. участвал в изграждането и поддръжката на електрическата инсталация на строителния
обекта под прякото ръководство на свид. С.Н., който
бил негов син и се явявал технически ръководител по „част електро“. През
инкриминирания ден, пострадалият, който бил в добро физическо и психично
здраве, имал задача да демонтира кабелна скара на ниво „-1“, която изпълнявал
до обяд, като същият бил със задължителните лични предпазни средства – работно
облекло и каска. След обедната почивка, задачата на пострадалия била да монтира
електрически лампи в стълбищната клетка на сградата,
която задача щял да изпълнява заедно със свид. С.Н.. Пострадалия
подготвил необходимите за тази цел материали и започнал да ги пренася към стълбищната площадка. През това време на свид. С.Н. се наложило да разпечати документи във фургона,
предназначен за канцелария на техническите ръководители. Тогава Б.Н. позвънил
по мобилния телефон на сина си, но последния не отговорил на обаждането. Поради
неизяснени по категоричен начин причини пострадалия Б.Н. приближил отвора тип
„френски прозорец“ на кота +5,76м., който се намирал
срещу фургона, в който по това време е бил сина му. Пострадалият понякакви неустановени по делото причини/поради загуба на
равновесие или по друга причина използвал за опора дъската, която се намирала
на нивото на гърдите му, като по този начин прехвърлил част от тежестта на
тялото си към нея, като в резултат на упражнения натиск, пироните забити през
дъската в тухлената външна фасадна стена се извадили, поради което пострадалия Б.Н.
загубил равновесие и паднал от височина 5,5 метра
върху бетонната площадка (козирка) на детския клуб.
На
обекта към този момент работили и свидетелите Б.Н. ( на длъжност „строителен
работник“) и Р.К. (на длъжност „склададжия“), които възприели случващото и се
притекли на помощ на пострадалия.
Свид. С.Н., който
все още се намирал във фургона, чул викове за паднал човек и се насочил към
мястото, от където идвали виковете. Видял, че баща му лежи върху бетонната
площадка, а до него забелязал една дъска и строителна каска.
Свидетелите
Д.Б. и А.С. били уведомени веднага за случилото се и пристигнали на място.
На
мястото на инцидента бил извършен оглед на местопроизшествие, а именно на кота + 5,76 м. или втори етаж на новостроящата се жилищна
сграда „Г.“. Към протокола за оглед бил изготвен фотоалбум.
За
инцидента свид. Д.Б. уведомил Дирекция „Инспекция по труда“, гр. София, чиито служители -
свидетелите К.Я. – старши инспектор, С.Л. – главен инспектор и Ш.Х. – главен
инспектор извършили проверка на място. Същите съставили Протокол за извършена
проверка, в който констатирали, че „П.Б.“ ООД, не е осигурил комплексни безопасни
и здравословни условия на труд на всички работещи при извършване на СМР на
изпълнявания от него строеж, като не е обезопасил отвора за прозорец във
вертикалната стена на Апартамент, намиращ се на 2 –ри етаж на строителния
обект, чрез парапети, ограждения или здраво покритие,
които да понесат съответното натоварване, поради което не е предотвратил
падането на хора от височина, в нарушение на чл. 40, т.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
На мястото на инцидента пристигнала линейка,
с която пострадалият Н. бил закаран в УМБАЛ „Света Анна“ АД-гр. София, където
по- късно починал.
Заключението на назначената и изготвена от
д-р Т.К. съдебно-медицинска експертиза на труп № 725/2016г., прочетена и
изслушана в съдебно заседание посочва, че при извършената аутопсия на Б.Н. са
констатирани : тежка открита черепно-мозъчна травма, закрита гръдна и коремна
травми, охлузвания по гръбната повърхност на дясната
ръка в дисталната половина на пета матакарпална кост, на дясната и лявата подбедрици
в средните им трети, кръвонасядане по предната
повърхност на десния глезен, точковидни увреждания в лявата подключична
област, дясната лакътна ямка,
дясната китка по предновъншната повърхност, гръбната повърхност на лявото ходило, предно – външната
повърхност на лявата китка, и двете ингвинални
области (иглени бодове от проведени медицински манипулации), белези от остра
кръвозагуба, хипертрофия на сърцето, генерализирана атеросклероза, предилекционна коронаросклероза,
мастна дегенерация на черния дроб, киста на левия бъбрек. Експертът е посочил,
че причината за смъртта на пострадалия се дължи на съчетана травма, като водеща
в танатогенезата се явява черепно-мозъчната травма, с
увреждания на мозъчни структури, несъвместими с живота. Установените
травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети с
широка контактна повърхност и в своята морфологична съвкупност и тежест,
съответстват да са получени при падане от високо върху терен.
От заключението на назначената и надлежно приета в съдебно
заседание съдебно-химическа експертиза № А-647/2016 г. изготвена от вещо лице А.
Атанасова се установява липса на етилов алкохол и други летливи редуциращи
вещества в кръвта на трупа.
От заключението на съдебно-химическа
експертиза № 632/2016г. изготвена от вещо лице В.Д. е видно, че в представената
за изследване кръвна проба, взета от трупа на Б.Н. не се доказва наличие на Алкалоиди
(синтетични и опиеви наркотични вещества), Барбитурати, Салицилати, Бета-блокери, Фенотиазинови, Бензодиазепиноеи и Имипраминови
лекарствени средства.
На досъдебното производство са назначени и
изготвени - основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, от вещо лице инж.
Н.Е..
От заключението и на двете е видно, че
пострадалия строителен работник:
-
не е спазил правилата за
здравословни и безопасни условия на труд в нарушение на чл. 126, т. 6 от
Кодекса на труда,
-
не е оценил
съществуващата реална опасност от падане от височина в нарушение на чл. 33 от
Здравословни и безопасни условия на труд.
В експертното заключение по основната СТЕ е
посочено, че строителната фирма „П.Б.“ ООД :
-
не е осигурила
строителен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен
начин, съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 – при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
-
нарушен е чл. 40, ал. 1
от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи – отворите в строителните и
конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават
опасност от падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване.
Подробно в заключението на допълнителната
СТЕ е изложено, че изграденото на обекта колективно предпазно средство за
защита на кота + 5,76м. не е отговаряло на
изискванията на закона. Вещото лице е дало заключение, че обезопасяването на
вертикалния отвор от външната страна с парапети, които отстрани са заковани към
стената със стоманени пирони без дюбели, не осигурява надеждна защита от падане
от височина. Вещото лице е констатирало, че дървения материал на предпазните
парапети е с нисък клас на якост и не е издържал на концентриран товар от 70
кг., така както е заложено, съгласно инструкция по техника на безопасността по
отношение на организацията на работните места, предоставена от строителната
фирма изпълнител. В заключение отбелязва, че изливането на бетон в брюстунга по никакъв начин не се възпрепятства от
монтираните временни предпазни дъски на ниво „колене“ и ниво „гърди“ от вътрешната
тухлена стена, което е правилното решение.
По
доказателствата :
Описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на делото доказателства, закрепени в гласните и писмените доказателствени
средства, веществените доказателства и
способите на доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства- обясненията
на подсъдимия В.М. (л. 220- л. 221 от съдебното производство), показанията на
свидетеля С.Н. (л. 74 – л. 75 от съдебното производство), свидетелката К.Н.
(л.75 от съдебното производство), свидетеля Б.Н. (л.75 – л.76 съдебното
производство), свидетеля Д.Б. (л.76 – л. 78 от съдебното производство), свидетеля
Б.Р. (л. 78 – л.79 от съдебното производство), свидетелката А.С. ( л. 79 – л.
80 от съдебното производство), свидетеля
Р.К. (л. 80 от съдебното производство), показанията на свидетеля К.Я.
(л. 80 – л. 81 от съдебното производство), свидетелката Г.В. (л. 81 – л. 82 от
съдебното производство, вкл. дадените в хода на досъдебното производство и
приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1,т. 2 от НПК ( т. 3, л. 25 от
ДП)), вещо лице Т.К. (л. 83 от съдебното производство), вещо лице Н.Е. (л. 84 –
85 от съдебното производство), показанията на свидетеля С.Л. (л.213 и л. 218 от
съдебното производство), свидетелката Ш.Х. (л. 214- л. 215 от съдебното
производство, вкл. дадените в хода на досъдебното производство и приобщени на
основание чл. 281, ал. 4 от НПК ( т. 3, л. 36 – л. 40 от ДП)), свидетеля А.Г.
(л. 215 –л. 217 от съдебното производство), свидетеля В.Н. (л. 217 от съдебното
производство), както и показанията на свидетеля З.К. от досъдебното
производство, приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т.
1, пр. 1 от НПК ( т. 3, л. 47 – л. 51); писмени
доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие (т. 1 на сл.д. №389/2016 , л. 6 – л. 7
от ДП,), фотоалбум (т. 2, л. 129 – 132 от ДП), книга за ежедневен инструктаж по
безопасност и здраве ( т. 1 на сл.д. №389/2016, л. 13-л. 16 от ДП), трудов
договор № 1816/28.07.2015г. на Б.Н., допълнително споразумение
№548/04.01.2016г. и длъжностна характеристика ( т. 1, л.11 – л.13 от ДП),служебна
бележка № 1887/29.07.2015г. (т. 1, л. 17 от ДП), протокол за извършена проверка
от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София (т. 2, л. 137-л.139, л. 148 -149 от
ДП), акт за спиране от 23.11.2016г. (т.2, л. 140-л.141 от ДП), актове за
отстраняване (т.2, л. 142 –л.147 от ДП), протокол от работна среща ( т. 2, л.
167 – 174 от ДП), трудов договор №1442/27.08.2013г. и допълнително споразумение
на В.М. ( т. 4, л. 20-21 от ДП), болничен лист № Е 2016 4811753 (т.4. л. 44 от
ДП), удостоверение (т.4, л. 45 от ДП), длъжностна характеристика за длъжността
технически ръководител (т.4. л. 49 от ДП), длъжностна характеристика за
длъжността помощник технически ръководител (т.4, л. 50 от ДП), заповед
№455/03.05.2016г.(т.4. л. 54-л.56 от ДП), заповед № 539/19.01.2017г.(т.4. л.
57-л.60 от ДП), договор за строителство (т.4. л. 61-л.94 от ДП), справка за
съдимост (т.4, л. 136 от ДП), приемо – предавателен
протокол за предаване на веществени доказателства (т.4, л. 117 от ДП), както и медицински документи на пострадалия, както и други
документи, установяващи негови роднински връзки и наследници; веществени доказателства – биологични следи, запечатани в бял
хартиен плик с № 222917 и СП с №708 НЕКД-СДВР; способи на доказване – съдебно-медицинска експертиза на труп
№725/2016г. (т.2, л.106 – 112 от ДП), съдебно-химическа експертиза №632/2016г.
(т.2, л.113 от ДП), съдебно-химическа експертиза № А-647/16 (т. 2, л.114 от
ДП), съдебно-техническа експертиза (т.2, л. 117 – 119 от ДП), допълнителна
съдебно-техническа експертиза ( т. 3, л. 117-л.119 от ДП);
Безспорно, от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, се установява датата, на която е настъпил процесния
инцидент – 03.11.2016г., както и мястото на инкриминираните събития –
строителен обект на новострояща се жилищна сграда „Г.“ с административен адрес
в гр. София, кв. 14Б, м. „Витоша ВЕЦ
Симеоново“, район „Студентски“.
На
следващо място, безспорно се установи по делото, че пострадалия Б.Н. е
изпълнявал длъжността „строителен работник“ на посочения строителен обект, за
което е бил сключен трудов договор № 1816/28.07.2015г. с дружеството „П.Б.“
ООД, както и допълнително споразумение под № 548 от 04.01.2016 г. Еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, са
гласните доказателства по въпроса каква точно дейност е изпълнявал пострадалият
на строителния обект и къде, и кога е станал инцидента с него. В този смисъл,
съдът кредитира показанията на разпитаните като свидетели по делото С.Н., Б.Н.
и Р.К., въз основа на които се изясни времето и мястото на трудовата злополука.
В случая, свид. Б.Н. е възприел с периферното си
зрение падането на пострадалия върху бетонната площадка, а свид.
Р.К. посочва, че е чул звука от падането му, като и двамата еднопосочно излагат
сведения за мястото, от където е паднал починалия работник, а именно – отвор
тип „френски прозорец“, намиращ се на втория етаж на строящата се сграда. В
унисон със съобщеното от посочените свидетели е разказа на свид.
С.Н., който заявява пред съда, че по време на инцидента се е намирал във
фургон, определен за канцелария на техническите ръководители. Свидетелят излага
своите спомени за начина, по който е разбрал за злополуката с пострадалия и
негов баща, като посочва, че е чул викове за паднал човек и се е насочил към
мястото, откъдето идвали виковете. В показанията си, този свидетел е дал
описание, както на мястото, където е заварил пострадалия, така и на мястото, от
което същия е паднал. Безспорно установен е и факта, че починалият е бил с
работно облекло и каска, за което обстоятелство данни се съдържат, както в
гласните доказателствени средства, а така също и в
протокола за оглед на местопроизшествие, видно от който
на мястото, непосредствено след инцидента е установена каска, както и ръкавици
с гумено уплътнение. Съдържащата се в тези показания доказателствена
информация относно хронологията на събитията намира потвърждение в останалите доказателствени материали, които са събрани по делото –
свидетелски показания и писмена документация.
Същевременно, по отношение на въпроса – по
какви причини се е намирал на инкриминирания отвор и как точно пострадалият е
паднал от него, съдът счита, че същия не може да бъде изяснен. Категорично по
делото се установи, че през този ден пострадалият не е имал работа в
апартамента, от чийто „френски прозорец“ е паднал. За посоченото обстоятелство,
съдът черпи информация преди всичко от показанията на свид.
С.Н., който в качеството си на технически ръководител по част „електро“ и пряк
ръководител на починалия, разполага с пълна и точна информация относно възложените
му за деня задължения и мястото, на което същите е следвало да бъдат
изпълнявани. В този смисъл, свидетелят уточни пред съдебния състав, че на
инкриминираната дата, непосредствено след обедната почивка, пострадалият
приготвил материалите необходими за осъществяване на текущата му задача, която
щял да изпълнява в стълбищната клетка на сградата, като през това време на свид. Н. се наложило да разпечати документи и казал на пострадалия
да го изчака там, за да работят заедно. Свидетеля изложи своите предположения
за евентуалната причина, поради която пострадалия Б.Н. се е намирал във
въпросното помещение, посочвайки, че вероятно е забравил да вземе нещо и тъй
като свидетелят не е отговорил на позвъняването му по телефона, пострадалият се
е насочил към светлия отвор тип „френски прозорец“, поради обстоятелството, че
същия е бил разположен в непосредствена близост до фургона, в който по това
време се намирал свид. Н.. В действителност, никой от
разпитаните по делото свидетели не е видял как и защо пострадалият се е озовал
на посоченото място, поради което всичко казано по този въпрос остава на
плоскостта на предположенията.
Безспорно е също така
обстоятелството, че именно в резултат на процесния
инцидент е настъпил летален изход за пострадалия Б.Н.. По
категоричен начин от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява механизма на причиняването на травмите на пострадалия и причината за
неговата смърт. Установените чрез специални знания обстоятелства съвпадат с
възприетото от свидетелите за начина на намиране на тялото на починалия
работник, мястото от което е паднал, както и височината, на която се е намирал.
Не се спори между страните по
делото, че по силата на сключен трудов договор № 1442/27.08.2013 г., между
подсъдимия и дружеството „П.Б.“ ООД, М. е бил назначен на длъжност
„помощник технически ръководител“, връчена му е длъжностна характеристика за
съответната длъжност и е осъществявал трудова дейност в това си качество.
От
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени
средства категорично се установи, че към датата на инцидента – 03.11.2016г.,
именно подсъдимият В.М. е осъществявал функциите на технически ръководител на
строителния обект. Така, по делото се установи, че за технически ръководител на обекта е бил назначен свид. В.Н. /съгласно заповед № 455/03.05.2016 г./, а в
случай на отсъствие за негов заместник бил определен свид.
А.Г.. Установи се, също така, че към инкриминираната дата, трудовото правоотношение
между „П.Б.“ ООД и свид. В.Н. е било прекратено, както
и че в деня на злополуката свид. Г. е бил в отпуск по
болест, като за периода на неговото отсъствие, подсъдимият е бил лицето, което
фактически е изпълнявало функциите на технически ръководител, тъй като не е
имало друго лице, на което да е възложено изпълняването на тази длъжност. В тази насока са
показанията на свидетеля Г., от които се установява, че за периода на отсъствието
му неговите функции са били поети от подсъдимия, като същия даде сведения, че
към инкриминираната дата, технически ръководители на строежа са били той и подс. М., както и че ежедневния инструктаж за безопасност
се извършвал от този от тях, който е на работа. В тази насока са показанията на
свидетелите Д.Б. и Б.Р., които посочват, че през този ден технически
ръководител на обекта е бил именно подс. М., както и
тези на свид. Б.Н., който категорично описва
предприетите от подсъдимия действия в деня на инцидента по провеждането на
инструктаж на работниците. В кореспонденция с горното са и обясненията на самия
подсъдим, който заяви, че „като всеки техник, който е на обекта, независимо
какъв е, трябва да погледна дали има нещо през нощта, дали не е бутнато преди
да се почне работа да се обезопаси“, заяви също така, че когато титулярният технически
ръководител не е на работа, той поема „всички въпроси на обекта“, уточни, че
през този ден е провел инструктаж на работещите, както и че съвместно с
координатора по безопасност – свид. С. е извършил
проверка на процесния обект. При наличие на тези
доказателства, съдът намира, че подсъдимият е изпълнявал функциите на технически
ръководител на строителния обект, където е работел пострадалия Б.Н..
Настоящият съдебен състав
след внимателен прочит и анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, пресъздаващи обстоятелства от
значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство,
прецени че показанията на разпитаните свидетели, разкриват противоречия по
въпроса имало ли е изградени колективни предпазни средства за защитата на
мястото на инцидента, какви са били те и какво са представлявали. В тази
връзка, съдът установи, че същите могат да бъдат разделени на три основни групи
с оглед на обстоятелствата, за които се отнасят и противоречията между тях.
В първата група, съдът
включи показанията на свидетелите С.Н., К.Н., Ш.Х., С.Л., Г.В. и К.Я..
Показанията на свид. К.Н., не отразяват и пресъздават лично
възприети обстоятелства за процесното събитие, а
възпроизвеждат съобщената й от св. С.Н. информация за деня на инцидента, както
и предположенията, които свидетелят изложи пред съда за причината, поради която
пострадалия се е намирал на мястото на злополуката. Макар, свид.
Н. /съпруга на пострадалия и частен обвинител в съдебното производство/ да се
счита за заинтересована от изхода на делото, същата не свидетелства пряко за
факти, свързани с конкретния предмет на доказване по наказателното дело,
предвид обстоятелството, че същата не е очевидец на инцидента. Независимо от
това, съдът възприе казаното от нея относно начина, по който е разбрала за
кончината на съпруга си, както и твърденията й, че пострадалият е бил изключително дисциплиниран и
изпълнителен, но е имал навика да се консултира във връзка с поставените му
задачи, като достоверно и безпристрастно дадени.
Същевременно в показанията
на свид. С.Н. се съдържа важна информация от значение
за изясняване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване. Действително,
същият е конституиран
в хода на производството като страна в процеса /частен обвинител/, но тази
особеност на процесуалното му положение не прави a priori казаното от него недостоверно, а
следва да се разглежда като основание за по - задълбочен анализ. В показанията
си, този свидетел последователно и добросъвестно, дава
сведения за случилото се на 03.11.2016 г., като описва събитията преди и след
инцидента, а пресъздадените лични възприятия са категорични относно посочените
обстоятелства, обхващащи предмета на доказване. От показанията му става ясно,
на първо място, че е виждал обезопасяване на светлите отвори на строителния
обект, което описва като две дъски, закрепени с пирони за външната страна на
отвора, като свидетелят категорично уточни, че обезопасяването е било поставено
от външната страна на сградата, без защитни мрежи. Същевременно, без
тенденциозност и независимо от родствената си връзка с пострадалия, този
свидетел е категоричен и по отношение на обстоятелството, че на мястото на
злополуката е открил само каската на починалия и една дъска, която определя
като „обикновена“, с дължина около метър – „метър и малко“, с пирони в двата й
края, като коректно заяви, че посочената дъска е била здрава. Твърди, че
седмица преди инкриминираната дата е имал подобен случай с паднал парапет, за
който е уведомил подсъдимия, като в тази част показанията му не са подкрепени
от други доказателства и се явяват изолирани. Съдът, кредитира с доверие показанията
на свид. Н., относно посочените обстоятелства - намерената
дъска, нейното описание и страната, от която е обезопасен процесния
отвор, тъй като съобразно спомените си и без нюанси на тенденциозност и
пристрастност пресъздава възприятията си по съществото на делото.
Съдът, се довери на показанията на свидетелите
Ш.Х., С.Л. и К.Я., като достоверни, обективни и логично последователни. От
показанията на посочените свидетели се установява, че същите са извършили проверка незабавно след случилото се, във връзка,
с която са съставили протокол, в който констатирали, че процесният
отвор, от който е паднал пострадалия работник не е бил обезопасен, съобразно
изискванията на закона. Наред с това, свид. Х. дава
информация в унисон със съобщеното от свид. С.Н., че
непосредствено е възприела на мястото, където е паднал работника една летва
/дъска/, с приблизителна дължина около 1,20м., като добросъвестно заявява, че
не е видяла дали по летвата има пирони, поради позицията, от която е
наблюдавала, процесната ситуация. В тази
връзка показанията на свидетелката, депозирани пред орган на досъдебното
производство на л. 40, т.3, в частта им относно коментара за приблизителната
широчина и дебелина на посочената дъска, са прочетени на осн.
чл. 281, ал. 4 от НПК. В прочетените показания свидетелката е заявила, както и
пред настоящия съд, че не може да конкретизира дебелината на дъската, а
широчината е пояснила, че е около една човешка педя. Настоящият съд счита, че изясняването на това обстоятелство поначало не е от
съществено значение за предмета на настоящето производство.
На следващо място, впечатление прави, че показанията
на тази свидетелка разкриват онази детайлност, присъща на непосредственост на
придобитите впечатления, като изключително подробно свидетелката описва, както
мястото, където е паднал работника – козирката на първа етажна плоча, за която
е съхранила спомен, че по проект е трябвало да бъде детски кът, а така също и
мястото, от което е паднал – „френски прозорец– откъм булеварда като се
погледне, намираше се в края на сградата, с ширина около 90см“. Свидетелката
заявява също така, че при пристигането си на мястото на инцидента, на
инкриминирания отвор не е имало обезопасяване и е категорична в показанията си,
че обезопасяването на втора етажна плоча се е състояло от един ред летви, на
височина около метър от нивото на пода, закрепени от външната страна на
фасадата. Независимо, че свидетелката е извършила проверка на обекта, в
качеството си на инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“- гр. София, съдът
намира, че само поради тази причина не следва да се приеме такава степен на
пристрастност на свидетелката, която прави показанията й недостоверни.
Изнесената от тази свидетелка информация,
кореспондира на показанията на свид. Л., който също е
част от екипа, извършил проверката през инкриминирания ден. От показанията на
свидетеля се установява, че същият е бил съпроводен от представители на фирмата
до коментирания отвор (тип „френски прозорец“) през който е паднал пострадалия,
където лично е възприел следите от забиване на пирони от външната страна на
фасадната стена, като отрича от вътрешната страна на този отвор да е имало
пирони или способи за обезопасяване. Твърди, че на самия отвор не е имало
обезопасяване, но поглеждайки надолу към бетонната площадка е видял дъска, като
предполага, че именно тя е служела за парапет и описва същата като елемент от европалет, с размери около 1,12-1,13м на 2 см. От
позицията, от която е наблюдавал не може с категоричност да посочи дали е имало
забити пирони по дъската, но мисли, че е била здрава.
Съдът извърши самостоятелен анализ на
показанията на свид. Я., като не дава вяра на
казаното от свидетеля единствено в частта, в която
твърди, че намерените дъските са били две, което се опровергава от показанията
на свидетелите С.Н., Ш.Х., С.Л., дори и от обясненията на подсъдимия, и намира,
че посоченото несъответствие би могло да бъде отдадено на изминалия дълъг
период от време от възприемане на събитията до снемане показанията на
посоченото лице в съдебно заседание и не касае безпристрастността и
достоверността на казаното него, поради което съдът кредитира напълно
показанията му в останалата им част.
Показанията на свидетелката В., касаят период
преди инкриминирания и по същество възпроизвеждат спомените на свидетелката за
извършена от нея проверка на въпросния обект, с дата 23.10.2016г и резултатите
от същата. По данни на свидетелката, при
проверката са констатирани необезопасени вертикални и хоризонтални отвори,
както и други нарушения, за които е съставила протокол, акт за отстраняване на
двама сапанджиии и един кранист, както и акт за
спиране. В тази връзка, свидетелката коментира, че не е извършвала проверка на
място, за да потвърди дали посочените нарушения са били отстранени, но въз
основа на представения от страна на дружеството снимков материал, находящ се в кориците на делото, ясно се вижда, че
вертикалните отвори не са надеждно обезопасени, тъй като заковаването на
предпазния парапет е извършено от външната страна на сградата. Вярно е, че в първоначалните си показания дадени пред орган
на досъдебното производство приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1,
т. 2 от НПК, свидетелката не е изтъкнала при проверката да е констатирано необезопасяване
на вертикални отвори, за който пропуск свидетелката изложи надеждно обяснение, но
също така е вярно и това, че от страна на дружеството въпреки това са били
представени снимки, които касаят обезопасяването и на вертикални отвори, което
по същество е индиция за достоверност на нейните
показания. Съдът приема показанията на тази свидетелка за правдиви, доколкото
са и професионално обусловени, тъй като тя добре знае как трябва да изглежда
един обезопасен обект и намира, че в качеството си на професионалист,
свидетелката е възприела отчетливо релевантните факти.
Във втората група съдът
включи показанията на свидетелите А.С., А.Г., В.Н. и З.К..
Показанията на свид.
С., съдът кредитира изцяло, макар същата да има преки задължения свързани с
контрола над безопасността на процесния строителен
обект и произтичащата от това възможна пристрастност на посочената свидетелка.
В показанията си пред съда, свидетелката изложи, че в деня на злополуката е
извършила проверка, в качеството на координатор по безопасност и здраве, която
включвала обход на обекта и оценка на безопасността на работните места, след
което резултатите от проверката се обсъждали на оперативка, като не си спомня
какви забележки е имала през този ден. По отношение на начина на обезопасяване,
свидетелката посочи, че всички конструктивни отвори на плочи и вертикални
отвори е трябвало да бъдат обезопасени с минимум два парапета, като по
отношение на отворите на прозорците винаги е изисквала да има по два парапета –
горно и средно перило, заковани от вътрешната страна на стената или колоната. Тези
твърдения обаче, не оборват показанията на свидетелите от първата група, касателно начина, по който реално е бил обезопасен процесния отвор, доколкото самата С. призна пред съда, че е
напълно възможно да е имало пропуски, т.е. необезопасени места, въпреки, че „на
по – голямата част от обекта е имало парапети“.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите В.Н. и А.Г., които поради факта на напускането на първия и
отсъствието на втория в деня на злополуката, не успяха да отговорят на въпроса
как конкретно е бил обезопасен отвора, през който е паднал починалия строителен
работник. В показанията си и двамата свидетели изясниха как трябва да е било
извършено обезопасяването на обекта, докато са изпълнявали функциите на технически
ръководители, без да се ангажират с твърдения дали в конкретния случай,
коментираните от тях изисквания са били спазени и по отношение на инкриминирания
„прозорец“. От показанията на свид. Г. следва, че
подобни отвори по принцип се обезопасяват чрез дървена ръкохватка /дъска/
поставена от вътрешната страна, като отбеляза, че на места били поставяни по
две дъски, а на други места се поставяла по една дъска. Именно чрез това важно
уточнение могат да бъдат обяснени и различните версии в показанията на
свидетелите – както на строителните работници в това число и свид. С.Н., така и на инспекторите от инспекцията по труда
по повод на въпроса дали парапетите са били изградени от една или от две дъски.
Изложеното от свид. Г., че парапетите е следвало да
бъдат монтирани от вътрешната страна на тухлената стена, също не може да обори
противопоставящите се показания на свидетелите от първата група, доколкото
самия той не е сигурен как точно е бил обезопасен въпросния отвор в деня на
инцидента, както и предвид обясненията му, че е напълно възможно по различни
причини първоначалното обезопасяване да е било нарушено и това да е наложило
повторното му изграждане.
Настоящият съдебен състав, възприе показанията
на свид. К. дадени пред орган на досъдебното
производство и приобщени в цялост на осн. чл. 281,
ал. 5, вр. с ал. 1, пр. 1 от НПК относно обстоятелствата по какъв начин, от
кого и какво е разбрал за случилия се инцидент, доколкото същият не се е
намирал на строителния обект през този ден. От показанията на свидетеля се
установява, че е посетил мястото на злополуката на следващия ден, където е
заварил счупена на две дъска, от което прави извод за това, че прозоречния
отвор е бил обезопасен. Наред с това, свид. К. е
заявил, че смисъла на обезопасяването не е „да се опира човек на дъските“, тъй
като те се слагат временно. Показанията на този свидетел, съдът намира за още
една индиция в подкрепа на тезата, че на
инкриминирания отвор е бил изграден парапет, състоящ се само от една преграда/дъска.
В третата група свидетели съдът включи показанията на свидетелите Б.Н., Р.К.,
Б.Р. и Д.Б..
Съдът не се довери на показанията
на свид. Б.Н., в частта, в която описва начина, по
който е бил обезопасен светлия отвор тип „френски прозорец“ през, който е
паднал пострадалия работник, а именно твърденията му за наличие на изградени шпризи и дървени парапети, тъй като не установи тяхната
достоверност по несъмнен и категоричен начин при съпоставката им с останалия
събран по делото доказателствен материал, а напротив
същите влизат в дълбока колизия с гласните доказателствени
средства и най – вече с протокола за оглед от 03.11.2016г. и изготвения към
него фото албум, в които липсва констатация за подобно предпазно средство. За такава липса говори и самият факт на инцидента,
доколкото той би бил невъзможен, в случай на изградена, по посочения от
свидетеля начин, преграда. Що се отнася до
твърдението, че коментираните шпризи са били демонтирани
преди пристигането на полицията, трябва да се посочи, че не съществуват
каквито и да е било обективни данни в тази насока и същото следва да се
разглежда като изолирана версия, неотговаряща на обективната истина.
Съдът не кредитира и показанията на
свидетелите Д.Б. и Б.Р. по въпроса колко дъски са били използвани за обезопасяване
на отвора и от коя страна на фасадата са били заковани. Следва да се отбележи,
че в деня на злополуката свид. Б. е извършил проверка
за безопасност на обекта, заедно със свид. С., при
която не са били констатирани нарушения, в това число твърди, че е проверил и
мястото на инцидента, а свид. Р. е участвал на
оперативната среща, на която са се коментирали безопасните условия, в които
работниците трябва да се трудят и каквито не са били осигурени. Ето защо съдът
приема, че за тези свидетели се обосновават причини да не излага фактическата
обстановка в истинското й съдържание и са налице причини така да представят
фактите, че да се разграничат от отговорност за случилото се.
Показанията на свид.
Р.К., съдът кредитира макар същите да не допринасят в някаква съществена степен
за изясняване на спорните въпроси. Както стана ясно по- горе, свид. К. е възприел злополучното събитие и се е притекъл на
помощ на пострадалия. В показанията си, този свидетел твърди, че мястото на
инцидента е било обезопасено, посредством парапет без обаче да конкретизира как
е бил изграден и без да сочи, от коя страна на тухлената фасада е бил поставен.
В този смисъл, неговите показания нито оборват обвинителната теза, нито
подкрепят доводите на защитата
СГС намира, че в настоящия случай обясненията на подсъдимия М.,
който внася информация относно интересуващите процеса събития не представляват
единствено средство за защита, а следва да бъдат ценени като годно доказателствено средство, доколкото същите кореспондират с
останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съгласно трайно установената съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа - те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на
съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост
и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия, събран по делото доказателствен материал.
В своите обяснения
подсъдимият не отрича, че на процесната дата е
осъществявал функциите на технически ръководител на обекта, както вече се
изясни по-горе. Съдът се довери изцяло на разказа на подсъдимия М., в който
последователно описва хронологията на събитията в деня на инцидента: че е
провел инструктаж на работниците, че е участвал в проверката за безопасност,
извършена от свид. С. и свид.
Б., както и за констатациите от същата. Съдът се довери изцяло и на заявеното
по отношение на обстоятелствата, къде се е намирал и как е разбрал за случилото
се с постаралия. Несъмнено съответно на останалите доказателства е заявеното от
подсъдимия, че през този ден, пострадалия не е имал работа на мястото на
злополуката. Съдът подходи с доверие към обясненията на подсъдимия, с които
дава сведения, че на бетонната площадка до тялото на падналия работник е намерил
счупена дъска, която вероятно е паднала заедно с пострадалия.
Настоящият съдебен състав не кредитира
обяснения на подсъдимия в частта на твърдението, че дъската е била закрепена
от вътрешната стена на светлия отвор, което се опроверга от показанията на
свидетелите от първата група.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия и в частта на твърдението, че по принцип прозоречните
отвори се обезопасявали чрез две или една, предпазни дъски, като по средата се
слагала метална подпора, наречена сприза, която държи
самите дъски, тъй като последното се потвърди като недостоверно.
Относими към
предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка
по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, каквито са –
трудови договори, договор за СМР, протокол за резултатите от извършено
разследване на злополука, заверени копия от книга за инструктаж по безопасност
и др. При служебната им проверка, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват изцяло на останалите доказателства, като по
този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
Релевантен
към предмета на доказване, според съда, е и протоколът за оглед на
местопроизшествие. Що се отнася до възражението, че
протоколът за оглед не отразява прецизно и пълно местопроизшествието, следва да
се отбележи, че отразеното е достатъчно да се изградят следващите се от него
фактически изводи. Към пълнотата не могат да се повдигат претенции с
практически характер, тъй като действието е извършено като неотложно и не може
да се повтори.
Съдът възприе изцяло заключението на
вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза, като отговарящо пълно и
изчерпателно на поставените й въпроси, касаещи причината за настъпване на
смъртта на пострадалия. Същото е обективно и безпристрастно и като изготвено от
компетентно в съответната област лице, предвид което съдът изгради своите
изводи относно причината за смъртта на Б.Н., именно на база заключението на
вещото лице. Предвид изложеното, съдът прие, че причината за смъртта на пострадалия
се явява съчетана травма, като водеща се явява черепно-мозъчната травма, с
увреждания на мозъчни структури, несъвместими с живота. Вещото лице достига до
извод, че травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи
предмети с широка контактна повърхност и в своята морфологична съвкупност и
тежест, съответстват да са получени при падане от високо върху терен.
Съдът възприе заключенията съдебно химическите
експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, относно състоянието
на пострадалия, непосредствено преди смъртта, а именно, че същият не е
употребил етилов алкохол, Алкалоиди (синтетични и опиеви
наркотични вещества), Барбитурати, Салицилати, Бета-блокери, Фенотиазинови, Бензодиазепиноеи и
Имипраминови лекарствени средства.
Съдът възприе и заключенията на изготвените по
делото съдебно-технически експертизи, като компетентно дадени от експерт, ползващ специалните си
знания в строителната област. Вещото лице, сочи че обезопасяването на вертикалния отвор
от външната страна с парапети, които отстрани са заковани към стената със
стоманени пирони без дюбели, не осигурява надеждна защита от падане от
височина. Вещото лице е констатирало, че дървения материал на предпазните
парапети е с нисък клас на якост и не е издържал на концентриран товар от 70
кг.,така както е заложено, съгласно инструкция по техника на безопасността по
отношение на организацията на работните места, предоставена от строителната
фирма изпълнител. Съдът обаче не кредитира
дадените от вещото лице отговори, свързани с приложимостта на относими към случая нормативни актове, доколкото вещото
лице не разполага със съответните специални знания да дава отговор на въпроси,
свързани с приложимостта на нормативната уредба. Единствено съдът е компетентен
да прецени, кои са относимите към случая нормативни
актове, които въпроси съдът ще разгледа подробно в правния си анализ.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с
действията си, подсъдимият В.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК.
От обективна страна –
на
03.11.2016 г. в гр. София, на строителен обект
- новострояща се жилищна сграда „Г.“ с административен адрес в гр.
София, кв. 14Б, м. „Витоша ВЕЦ
Симеоново“, район „Студентски“, подсъдимият В.С.М.,
в
качеството си на технически ръководител на обекта, съгласно трудов договор с
дружеството „П.Б.“ ООД, поради немърливо изпълнение
на правно регламентирана дейност – строителство, представляваща източник на
повишена опасност е
причинил смъртта на Б.Д.Н. с ЕГН **********, като е нарушил разпоредбите на чл.
26, т.1, чл. 40, ал.1, чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
На първо място, по делото
безспорно се изясни, че подсъдимият В.М. е годен субект на престъплението по
чл. 123 от НК, тъй като към инкриминирания момент - 03.11.2016 г. е изпълнявал
функцията технически ръководител на строително - монтажните работи на процесния строителен обект и същия се явява лице, което има
нормативни задължения по организацията, ръководството и контрола на строително
– монтажната дейност, извършвана на обекта.
Безспорно подсъдимия М. е бил
назначен на трудов договор към дружеството изпълнител на длъжност „помощник
технически ръководител“ на посочения обект - новострояща се жилищна сграда „Г.“
с административен адрес в гр. София, кв. 14Б,
м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, район „Студентски“. От фактите по
делото, безспорно се изясни, че към инкриминираната дата – 03.11.2016 г.,
поради отсъствието на свид. А.Г., подсъдимия М. е
изпълнявал длъжността технически ръководител, включително и по отношение
осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като е инструктирал
работниците и е контролирал спазването на тези условия на труда. Обстоятелството, че и
други лица, ангажирани с процесния обект са имали
задължения, свързани с безопасните и здравословни условия на труд на работещите
е ирелевантно към отговорността на подсъдимия,
доколкото същата е лична и произтича от собствените му нормативни задължения в
тази връзка.
На следващо място безспорно по делото е,
че на този строителен обект се е осъществявала правно регламентирана дейност - строително
монтажни работи и при
установените факти, че подсъдимият обективно е изпълнявал функциите на
технически ръководител на обекта, същият се явява адресат на разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г., като е бил длъжен да изпълнява и
контролира спазването на изискванията на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд / ЗБУТ/, в това число и инкриминираните текстове от Наредба №
2/2004 г. за работа на височина – чл.40, ал. 1, чл. 60, ал. 1 и чл. 61.
Въвеждането на такива изисквания
от законодателя се извежда от това, че тази дейност - строително монтажната е
преценена да съставлява източник на повишена опасност, тъй като изпълнението й
създава голям риск за увреждане живота и здравето на хора и на имущества.
В този смисъл подсъдимият е имал
задължения по силата на закона и на длъжностната си характеристика във връзка с
организацията, ръководството и контрола на правно регламентираната дейност,
съставляваща източник на повишена опасност- в случая СМР.
Същевременно подсъдимият М. е притежавал необходимата квалификация за изпълнение на
заеманата от него длъжност, респ. за изпълнение на СМР- правно регламентирана
дейност, съставляваща източник на повишена опасност. С други думи изпълняваните
от него функции и задачи са спадали към дейност, която той е имал право да
упражнява, така също и тези, свързани с провеждането на инструктаж на
работниците и осигуряването и контрола по безопасността на труда на същите.
В качеството си на технически ръководител на
обекта в деня 03.11.2016г., подсъдимият М. е нарушил изискванията за
осъществяваната от него дейност. Подсъдимият В.М. е нарушил своите
задължения, възложени му според разпоредбата на чл.26 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи - „Техническият ръководител:
т.1. изпълнява и контролира спазването на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд”, като по-конкретно не е спазил изискванията на:
- чл.40 „Отворите в
строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които
създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване“.
- чл. 60. ал.1 „Работи
на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства
(напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи)” и
- чл. 61 „Паданията от
височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения),
които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение”.
Установи се по делото, че мястото на
инцидента - вертикален отвор тип
„френски прозорец“ на процесната кота + 5,76 м.
не е било обезопасено, съгласно изискванията на чл.40, ал.1, чл.60, ал.1
и чл.61, ал.1 от Наредба №2/2004 г. – на посоченото ниво не е имало поставен предпазен
парапет, който да е изграден от три отделни части, включващи две неподвижни
устойчиви перила /горно и средно/ и неподвижна бордова дъска или цялостна
система, състояща се от предпазни решетки, солидни дъски или системи за
странична защита от три части с предпазни мрежи, парапети или аналогични
подобни на тях, които да понесат съответното натоварване. Не е била поставена и
предпазна защитна мрежа. По делото се установи, че към момента на инцидента -
03.11.2016г. на инкриминирания отвор е имало изграден единствено бетонов борд с
височина от около 40 см., а за обезопасяването му е била използвана дъска,
закрепена напречно на отвора с два пирона, по един във всеки край на дъската,
без дюбели, забити в тухлената външна фасадна стена- т.е. парапет, който обаче
не е отговарял на изискванията на Наредбата, тъй като не е бил с изградени
долно и средно перило, които да могат да понесат съответното натоварване.
Освен, че е имал необходимата квалификация,
подсъдимият М. е имал и достатъчно опит, респ. достатъчно познания за
изпълняваната дейност, тъй като е
работил дълго време /от 2013г./като помощник технически ръководител на процесния строителен обект. Ето защо подсъдимият е имал,
както достатъчно познания за дейността, така и достатъчно практически опит в
същата, за да не допусне работа на обекта, без да е осигурена безопасност от
падане на хора при работа на височина на кота +
5,76м, което сочи не на незнание от негова
страна, а на немърливо изпълнение на осъществяваната
от него дейност- т.е. на несъобразяване с установените правила за упражняване
на дейността. Същият е бил напълно наясно, че процесният
обект не е бил обезопасен в достатъчна степен, съгласно изискванията на закона. Самият
подсъдим в обясненията си посочи, че за обезопасяване на вертикалните отвори
тип „френски прозорец“ се използвали по две, но също така и по една дъска, като
според него, парапет състоящ се само от една дъска е достатъчен, за да
предпазва от падане. Същевременно вещото лице беше категорично, че обезопасяването на вертикалния отвор
от външната страна с парапети, които отстрани са заковани към стената със
стоманени пирони без дюбели, не осигурява надеждна защита от падане от
височина, както и че в настоящия случай дървения материал на предпазните
парапети е бил с нисък клас на якост и не е издържал на концентриран товар от
70 кг.
С оглед
на това категорично се установява, че от страна на подсъдимия в качеството му
на технически ръководител на строителния обект, който и съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №2/2004 г. изпълнява и контролира спазването на
изискванията на ЗБУТ е било допуснато нарушение на определени нормативно
предвидени правила за упражняване на дейността и за осигуряване безопасността
на тази дейност, а именно- нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл.60,
ал. 1 и чл.61, ал. 1 от Наредба №2/2004 г. сочещи на какви изисквания е
трябвало да отговарят колективните предпазни средства, които е следвало да
бъдат изградени на мястото на извършване на СМР, за които изисквания е
отговарял именно подсъдимия.
Подсъдимият
М. в качеството си на технически ръководител е допуснал осъществяване на СМР на
процесния обект, въпреки, че той не е бил обезопасен
съобразно изискванията на закона, като вследствие на действия на пострадалия Б.Н.,
съпричинили противоправния
резултат, се е стигнало до неговото падане от посочената височина, възникването
на тежка черепно-мозъчна травма като резултат от падането и в пряка и
непосредствена причинна връзка с това падане - настъпване на смъртта на
пострадалия Б.Н. на 03.11.2016г.
Независимо, че причината за падането на
пострадалия Н. не е установена по категоричен начин, безспорно е, че липсата на
съобразен с изискванията на закона парапет на кота + 5,76 м. е допринесла и е в каузална връзка
с крайния съставомерен резултат - падането на
пострадалия, получените от него травматични увреждания при това падане и
настъпилата смърт на същия от тези увреждания. Обстоятелството, че пострадалият
не е трябвало изобщо да бъде на това място, не изключва горния извод, тъй като
подсъдимият в качеството си на технически ръководител по никакъв начин не е
ограничил и възпрепятствал физически достъпа на работниците до тази кота и до този отвор.
Наказателната отговорност на подсъдимия В.С.М.
следва да бъде ангажирана за неговото лично виновно бездействие, което е в
пряка, непосредствена и непрекъсната причинна връзка с падането на пострадалия Б.Н.
през необезопасения отвор тип „френски прозорец“, неговия удар в земята,
възникването на тежката черепно-мозъчна травма и настъпилата смърт.
В този смисъл е налице не само причинно-
следствена връзка между поведението (бездействието) на подсъдимия по изпълнение
на задълженията, които има по закон и настъпилият краен съставомерен
резултат- смъртта на пострадалия. Налице е и виновно поведение на същия под
формата на несъзнавана непредпазливост - небрежност, доколкото не е желаел или
допускал настъпването на трудовата злополука, но е имал нормативно установените
задължения по посочените норми на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи да положи дължимите грижи за предотвратяване на
злополуката. Подсъдимият е имал достатъчно опит и знания, за да може да предвиди, че липсата на съответните колективни
предпазни средства за защита може да доведе да падането на работници и трети
лица от високо със съответните последици и да предвиди възможния фатален резултат от
това, като е могъл да предотврати тези последици с надлежни действия в
съответствие с правомощията които е имал като технически ръководител на обекта,а оттук и да предотврати падането на
пострадалия, като осигури изграждането на съответните изискуеми се по закон
колективни предпазни средства, което той в случая не е сторил и с това си
поведение е допринесъл за настъпването на конкретния съставомерен
резултат- падането на пострадалия, при което последният е получил констатираните
при него травматични увреждания и настъпилата в резултат на тях смърт.
По наказанието :
За престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години.
При определяне на вида и размера на наказанието
за подс. В.С.М., съдът не установи наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, по смисъла на
чл. 55 от НК, обуславящи приложението на тази материално - правна разпоредба. С
оглед, на което съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия при условията
на общата разпоредба на чл. 54 от НК. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите характеристични данни
и съпричиняването от страна на пострадалия. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът
отчете високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимият,
което му поведение е довело до смъртта на Б.Н. и липсата на критичност при изпълнение
на трудовата си дейност, която се свързана с риска за човешкото здраве и живот.
Ето защо съдът определи наказанието на подсъдимия на основание чл. 54 НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и за постигане на целите на
наказанието по чл. 36 НК прие за правилно и справедливо наказанието от две
години„Лишаване от
свобода“, което и наложи.
Налице са основанията за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66,
ал.1 от НК за минимално възможния изпитателен срок от три години. Подсъдимият М.
към момента на извършване на престъплението, за което му е наложено наказание,
не е осъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, като
съдът намира, че поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на
лишаването от свобода, а вече посочените цели по чл. 36 от НК могат да бъдат
постигнати чрез отлагане на това изтърпяване, което ще даде възможност на
подсъдимия да продължи със своя нормален живот, като в същото време той ще
остане под угрозата при евентуално следващо нарушение, да изтърпи и отложеното
наказание.
По тези съображения на осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на Присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия В.С.М. да заплати разноските по водене на наказателното производство
в размер на 902,61лева, както и ДТ в размер на 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :