РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500094 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивната жалба на Сдружение „Национално бюро на
българските застрахователи“, чрез пълномощника адв. Я., против решение №
364/13.12.2024 г. по гр. дело 23/2024 г. по описа на Сливенския окръжен съд в
частта, с която е осъдено да заплати на И. И. Б. сумата от 40 000 лв. над
размера от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 02.07.2022 г. Въззивникът счита присъденото обезщетение от
40 000 лв. за прекомерно – несъобразено с установените по делото вреди, с
претърпените по вид и тежест от ищеца телесни увреждания, принципа на
справедливост и със съдебната практика.Навеждат се оплаквания за
неправилно определен процент на съпричиняване на ищеца поради
неправилна преценка на събраните по делото доказателства, от които се
установява, че вредите не биха били настъпили, ако пострадалият е бил с
поставен предпазен колан. Намира, че делът на отговорността му не е
съобразен и с обстоятелството, че получените увреждания са в пряка
причинно – следствена връзка с нарушението на разпоредбата на чл.137
ЗДвП, констатирано от съда в съответствие със събраните по делото
доказателства.От назначената по делото експертиза е установено, че
автомобилът, управляван от ищеца, е бил снабден с триточков обезопасителен
колан за всеки от пътниците в МПС. Предназначението му, при правилно
поставяне, е да задържи тялото на водача към седалката при отхвърлянето му
1
напред и нагоре от инерционната сила, възникваща при удар в купето на
МПС.Вещото лице по САТЕ е констатирало, че водачът е шофирал без
поставен предпазен колан при настъпване на процесното ПТП и изводите му
се подкрепят от протокола за оглед и от приложените към него снимки на
произшествието. Счита извода на вещото лице за обоснован, независимо от
липсата на данни за положението на седалката на водача.В подкрепа на това е
и обстоятелството, че предното стъкло на автомобила е спукано от удар с
главата на водача предвид следите от кръв. В съответствие с него са и
изводите на вещото лице, изпълнило назначената по делото съдебно –
медицинска експертиза. Обективните данни, отразени в протокола за оглед и
вида и характера на получените наранявания безспорно, според страната,
сочат на свободното движение на тялото на пострадалия.Вещото лице по
САТЕ е посочило, че няма констатирано навлизане на интериорни части на
купето навътре, които да са достигнали до тялото на водача. Съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и не се е съобразил
със съдебната практика. Степента на съпричиняване от страна на водача
неправилно е оценена от съда предвид изложеното и следва да бъде увеличена
до размера от 50 %.
При прилагането на принципа на чл.52 ЗЗД съдът не е съобразил
обективно вида и тежестта на получените от ищеца телесни повреди, гладкото
и неусложнено протичане на периода на възстановяване и неговата
краткотрайност, завършило без остатъчни проявления и дефицити в
движението на десния крайник и е определил необосновано завишено
обезщетение в размер на 50 000 лв. При определянето му неправилно е взета
предвид предстоящата оперативна интервенция за изваждане на поставената
на ищеца остеосинтеза, която според вещото лице, не е задължителна, по
делото не е установена необходимост от извършването й, а преодоляването на
срастванията, според вещото лице, е възможно чрез провеждане на
рехабилитация, каквато ищецът е преминал през 2022 г. Според вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза, мускулатурата на дясното бедро на
ищеца е напълно възстановена, налице е добре зараснал оперативен
цикатрикс, движенията на крайника са напълно възстановени и липсват
сетивни и циркулаторни нарушения.
От назначената по делото съдебно – психологична експертиза се
установява, че претърпеният първоначален стрес от събитието е изцяло
преодолян от ищеца към датата на изготвянето й, психиката му е напълно
възстановена и не са налице обстоятелства в тази връзка, които да
рефлектират върху неговото ежедневие и социални контакти.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, като се определи
по-висок процент съпричиняване -50% на ищеца и размер на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от 40 000лв , който да бъде намален с
посочения процент съпричиняване. Претендира разноските по делото
съгласно представените за извършването им доказателства.
2
В отговор на въззивната жалба, подаден от И. И. Б., чрез пълномощника
адв. М., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Относно
оплакванията за неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД сочи, че също е подал въззивна жалба, в която са изложени доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на
доказателства за установяване на фактическата обстановка. Твърди се
противоречие между заключенията на назначените по делото СМЕ и САТЕ,
което е основание да бъде прието, че ответникът не е успял да докаже в
производството възраженията си относно възникването на травмите на ищеца
поради непоставяне на предпазен колан. Не са изложени мотиви относно
степента на приетото съпричиняване, решението противоречи на
постановената съдебна практика от ВКС, а съдът неоснователно е оставил без
уважение искането на ищеца за допускане на комплексна експертиза.Намира
решението в обжалваната част за неправилно и необосновано, като счита, че
приносът на пострадалото лице не е доказан по категоричен и несъмнен
начин. При условията на евентуалност намира, че приносът на А. Г. следва да
бъде определен в размер на 90 %.Твърди, че във въззивната жалба
застрахователят се позовава избирателно и некоректно на заключението на
вещото лице, изпълнило съдебно медицинската експертиза относно
необходимостта от повторна операция на ищеца.Въззивникът също така
пренебрегва изложеното в заключението на съдебно-психологическата
експертиза относно въздействието върху психиката на ищеца, оказано от
обездвижването и продължителното и неравномерно усещане за болка. Моли
да не бъде уважавана въззивната жалба и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Въззивна жалба против същото решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него против застрахователя иск над уважения размер от 40 000
лв. до предявения размер от 65 000 лв. е подадена от И. И. Б., чрез
пълномощника адв. М.. Сочи се, че по делото правилно е установена
материално-правната легитимация на ответника, наличието на виновно
противоправно деяние от страна на А. Г., довело до настъпването на ПТП –
предмет на АНД №71/2024 г. по описа на Районен съд – Котел и причинно –
следствената връзка между неговите действия и уврежданията, получени от
ищеца. Посочва, че механизмът на ПТП е установен от заключението на
съдебно-техническата експертиза.Цитира изводите на приетите по делото
съдебно – медицинска и съдебно-психологична експертиза. Възпроизвеждат
се и показанията на свидетелите по делото и се сочат установените в
производството увреждания, получени от ищеца.Намира, че при определяне
на размера на обезщетение от 50 000 лв. съдът единствено е възпроизвел
критериите, посочени в т. 11 ППВС 4/68, без да вложи във всеки от
критериите конкретно съдържание, изведено от установените по делото факти
и без да изследва съществуващата икономическа конюнктура. Не е отчетен
видът на травмата, необходимостта от оперативно лечение и
продължителният период на възстановяване, по време на който болният е бил
3
поставен на легло.Това е довело до изключителен дискомфорт и болезнени
изживявания поради необходимостта да бъде обгрижван относно хигиенните
и битовите му нужди.Не е отчетено и влиянието на травмите и
продължителното лечение върху психиката на ищеца, установени от
заключението на СПЕ.При определяне на обезщетението не е отчетена
тенденцията на нарастване на лимитите на застрахователните обезщетения и
конкретните икономически условия в страната. Размерът на обезщетението не
е съобразен и със съдебната практика по сходни казуси и не е резултат от
логическа зависимост и обвързаност на всички събрани по делото
доказателства. Оспорва въведените от ответната страна възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия, като поддържа, че той няма принос
за вредоносния резултат, тъй като, според заключението на вещото лице,
изпълнило САТЕ, водачът на лекия автомобил „Хонда“ не е имал
възможността да предотврати сблъсъка с другия автомобил.
Намира, че съдът необосновано, при липса на отговори от САТЕ, е
приел, че ищецът е бил без поставен предпазен колан при настъпване на ПТП.
Твърди, че съприкосновението с елементи от купето би настъпило независимо
от поставянето на предпазния колан.Счита, че горният извод е подкрепен от
вещото лице д-р Х. в открито съдебно заседание по делото, въпреки обратният
извод, изложен в писмената експертиза.Предвид противоречието между двете
експертизи, счита възраженията на ответника за съпричиняване за
недоказани. Твърди, че в мотивите на решението съдът допуска възможността
противоправното поведение на пострадалия да не е в причинно – следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат. Не е съобразена практиката
на ВКС и не са изложени мотиви за определяне на размера на приетото
съпричиняване.Твърди се, че отказът на съда да назначи комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза е съществено процесуално
нарушение, което препятства разкрИ.ето на обективната истина и
установяването на факти, необходими и относими към възражението за
съпричиняване. При условията на евентуалност се твърди, че вредите са
настъпили едновременно, в каузална зависимост от поведението на
деликвента и пострадалия, процентът на съпричиняване от страна на А. Г.
възлиза на 90% и при определяне на обезщетението следва да се отчете
действителната степен на съпричиняването.Моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се присъди допълнително сумата от 25
000лв,обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли на
пълномощника да бъдат присъдени разноски в размерите, посочени в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ответното Сдружение, се
иска оставянето й без уважение като неоснователна. Оспорват се
оплакванията в нея за занижен размер на присъденото обезщетение. Намира,
че твърденията за неотчитане на търпяното от ищеца пълно обездвижване и
пролежаване противоречат на приетото без възражения от страните
заключение на вещото лице д-р Х.. Идентични съображения се излагат и по
4
твърденията за липса на възстановяване на ищеца и изпитвани и понастоящем
болки. Намира за неоснователно и оплакването, че съдът не е отчел търпените
от ищеца психически увреждания като сочи заключението на вещото лице –
психиатър по делото. По твърденията за неизследване на икономическата
обстановка и социални условия в страната, счита, че съдът е приложил тези
критерии, въпреки, че е пропуснал да ги посочи формално. Намира, че те не
са водещи при определяне на обезщетението, чиито размер е неоснователно
завишен. Според страната, съдът е обсъдил и анализирал всички правно
релевантни за спора факти и обстоятелства и не е налице твърдяното
съществено процесуално нарушение.Намира, че правилно съдът е приел за
установено съгласно приетия в производството механизъм на произшествието,
че ищецът не е бил с поставен предпазен колан при настъпване на процесното
ПТП и това обстоятелство е в пряка причинно – следствена връзка с
получените травми и увреждания. Това заключение е основано на
заключението на вещото лице – медик в резултат на заключението на вещото
лице, изпълнило САТЕ относно механизма на действия на триточковия
предпазен колан при удар. Поддържа изложените в собствената въззивна
жалба твърдения, че автотехническият експерт не е установил навлизане на
части от интериора на МПС в посока навътре. Сочи заключението на вещото
лице – медик относно механизма на получаване на фрактурата и счита, че по
делото са събрани и други обективни доказателства, които несъмнено сочат,
че ищецът е бил без поставен предпазен колан.
Намира, че основателно предходната инстанция е отказала допускането
на комплексна експертиза, а искането и в настоящото производство е
преклудирано. Не са налице и твърдените противоречия в заключенията на
двете експертизи, напротив, счита, че те са взаимно допълващи се и съдържат
отговори, съобразно компетентността на всеки от експертите.Решението е
мотивирано в тази част, а оплакванията за липса на съпоставяне на приноса на
двамата водачи са неоснователни. Неуважаването на искането за назначаване
на комплексна експертиза не е съществено процесуално нарушение.
Производството е по чл.511,ал.3 КЗ , чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът е предявил иск против „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 02.07.2022г по вина
на А. Г. в размер на 80 000лв.В резултат на това ищецът твърди, че е
претърпял сериозни увреждания, транспортиран е до болница в гр.Сливен, от
където е изписан след проведено лечение с окончателна диагноза „фрактура
феморис декстри“.В обстоятелствената част на исковата молба са описани
претърпените болки и страдания вследствие на претърпяното ПТП, както по
отношение на физическото, така и на психическото състояние на ищеца.
В отговора на исковата молба ответното сдружение е оспорило иска,
като е въвело възражения за съпричиняване на вредите от страна на ищеца –
управление с превишена скорост и шофиране без поставен предпазен
5
колан.Също така се оспорва претендираното обезщетение като завишено и
несъответно на претърпените по вид и тежест вреди.
С атакуваното решение съдът е приел, че ПТП е настъпило по вина на
водача А. Г., като неоснователно е преценено възражението на ответната
страна, че със свои неправомерни действия ищецът е допринесъл за
настъпването на ПТП – управлявал автомобила с превишена скорост, не е
предприел своевременно намаляване на скоростта и аварийно спиране , за да
избегне удар с включилото се в движението МПС с молдовска
регистрация.Като основателно е прието възражението за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, който е нарушил разпоредбата на чл.137а ЗДвП,
като е управлявал МПС без поставен предпазен колан. Определил е процент
на съпричиняване 20% и при приет справедлив размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от 50 000лв, е уважил иска за сумата от 40
000лв.
При служебната проверка на атакувания съдебен акт не се
констатираха пороци, водещи до нищожност или недопустимост на същия, а
по правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата –чл.269 ГПК.
По възприетата от съда фактическата обстановка във връзка с
механизма на ПТП и вината за настъпването му на водача на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Авалон“, с молдовска регистрация А. Г. / установена
с влязло в сила решение по чл.78а НК по адм.д.№71/2024г на РС –
Котел,имащо значение на присъда/ , както и причинно-следствената връзка
между пътния инцидент и настъпилите вреди няма възражения във
въззивните жалби и от двете страни в процеса. Основният спорен въпрос е за
присъдения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
приетия от съда процент на съпричиняване.
По отношение на размера на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди съдът намира следното: както е изяснено в ППВС №
4/1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства,
каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.От представените по делото доказателства – заключения
на вещи лица по съдебно-медицинска експертиза и съдебно- психологична
експертиза се установява, че вследствие на ПТП ищецът е приет в болница с
констатирани увреждения: диафизарна фрактура на дясна бедрена кост,
средна трета; екскориации в областта на челото, фронтално разположени;
екскориации в дисталната част на дясно бедро.След приемането му в болница
6
е извършена операция – кръвна репозиция и метална остеосинтеза –
заключваща плака с 12 отвора. Ищецът е изписан на 10-тия ден и до
30.12.2022г е ползвал патерици за придвижване. Вещото лице – лекар е
посочило, че възстановяването от фрактурата на бедрената кост отнема около
3 до 8 месеца, а екскориациите отзвучават за срок от 7 до 10 дни. Болевият
синдром е най-силен непосредствено след увреждането и отшумява за около
10- 15 дни на фона на медикаментозна терапия.При извършен преглед към
момента на изготвяне на експертизата вещото лице е констатирало, че
мускулатурата е възстановена напълно, движенията в дясна ТБС флексия и
екстензия, абдукация и аддукция , външна и вътрешна ротация са
възстановени, движенията в дясна колянна става флексия и екстензия са в
пълен обем, липсват сетивни и циркулационни нарушения, походката е
самостоятелна без помощни средства. Заключението е, че ищецът е напълно
възстановен и предстои отстраняване на метална остеосинтеза.Няма данни за
трайно влошаване състоянието на здравето. Вещото лице по назначената
съдебно- психологична експертиза установява, че ПТП се е отразило
негативно на психиката на ищеца, без патология, като причина за това е
обездвижването, съпроводено с продължително и неравномерно усещане за
болка.Към настоящия момент психическото състояние не се отличава
драстично от нормалното за възрастта, апсихотичен – без нарушения във
възприятията и представите. Към момента на обследването не се
наблюдават явления, характерни за посттравматично разстройство или друго
патологично състояние, характерно за последиците при ПТП. Психиката на
ищеца не е уязвима в бъдеще. По делото са разпитани и двама свидетели Х. и
Х. – жената, с която ищецът живее на съпружески начала и неговия син. Те в
показанията си заявяват, че след изписването от болницата 4 месеца ищецът е
бил на легло, обслужвал се е с чужда помощ при хранене, къпане и
посещаване на тоалетна, бил много притеснен, изпитвал болки и
понастоящем при натоварване на крака; станал притеснителен и и неспокоен,
изпитвал страх да се качи в кола; станал по-затворен и избягвал да общува с
хора- поведение, което преди инцидента не му е било присъщо.
При определяне на справедливия размер на обезщетение за
неимуществени вреди съдът взема предвид характера на увреждането -
диафизарна фрактура на дясна бедрена кост,средна трета; екскориации в
областта на челото, фронтално разположени; екскориации в дисталната част
7
на дясно бедро/последните две отшумяващи в много кратък период/,
създадените сериозни затруднения в ежедневието на ищеца, сравнително
продължителния възстановителен период- около 6 месеца; претърпяната
оперативна интервенция; благоприятния изход от лечението – пълно
възстановяване, негативното отражение на психиката за срока на
възстановяване, без обаче патологични състояния понастоящем; възрастта
на ищеца – 43 години към датата на увреждането. С оглед тези обстоятелства
и вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични
случаи, съдът намира, че обезщетение в размер 40 000 лв е адекватно на
търпените от ищеца вреди.
По отношение на приетото от съда съпричиняване: от
заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че по време на ПТП
ищецът е бил без поставен предпазен колан. Спори се дали и при поставен
колан биха настъпили конкретните увреждания. Спори се от ответника и
относно приетия от съда процент съпричиняване -20%. Ответникът счита, че
този процент е по-висок -50%.При направено възражение за съпричиняване по
чл.51,ал.2 ЗЗД в тежест на страната, която го е направила да го докаже. Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП е пътувал без да ползва
предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не
биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан. Доказателствената тежест е на страната, която е направила
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат- така в Решение №
64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК.
От събраните доказателства – заключение на вещото лице по САТЕ е
установено, че ищецът е шофирал без поставен предпазен колан. При разпита
си в съдебно заседание вещото лице по САТЕ е посочило, че няма
придвижване на елементи от торпедната стена, както и на арматурното табло
и волана към тялото на водача и този фактически извод не е оспорен от
ищеца. Също така е посочило, че е възможно долният десен крайник да е
осъществил контакт към момента на удара с таблото. Посочва, че
предпазният колан е еластично тяло, което може да доведе до придвижване
8
на тялото напред при удар. Изрично е заявено, че определянето на
допустимото придвижване на тялото напред при удара зависи от
еластичността на материала, от който е направен колана и от разположението
на седалката. Неговото предположение, че придвижването на тялото е от
порядъка на 10 см, главно в горната част на тялото, от таза нагоре. Изрично е
посочено от вещото лице, че не е изследвал отдалечеността на седалката от
таблото, тъй като това обстоятелство не е отразено при огледа на ПТП.
Освен това вещото лице по САТЕ е посочило при разпита в с.з.,че при челен
удар, каквото е ударът в случая, ефективността на колана е най-висока. При
разпита на вещото лице - д-р Х., същият е посочил, че изводът му, че при
поставен предпазен колан не би се получила травматичната увреда е
съобразил обстоятелството, че при поставен колан е налице движение на
тялото от около 7-10 см. Вещото лице също така е заявило, че след
изслушване на вещото лице по САТЕ в съдебно заседание не променя своето
заключение по т.1 от въпросите на ответната страна.Съдът не възприема този
извод на вещото лице по СМЕ поради това, че то е необосновано – за
преценката дали при поставен предпазен колан е било възможно да настъпят
такива увреждания от значение са два фактора – материалът, от който е
направен предпазния колан/ който за всеки автомобил е различен и с различна
еластичност/ и разположението на седалката в момента на катастрофата и
близостта й с таблото на автомобила.Тъй като при направения оглед на
местопроизшествието не е отразено местоположението на шофьорската
седалка,а вещото лице по САТЕ е посочило, че за всеки автомобил
отклонението на тялото напред при поставен колан е различно, то към
настощият момент не би могло с категоричност да се отговори дали при
поставен предпазен колан биха се получили същите увреждания. Тъй като
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е
направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в
процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде доказано по
безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия пострадалият
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване, а тежестта на доказване е на ответната страна,
то следва да се приеме,че възражението за съпричиняване е недоказано.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че по
делото не е установено съпричиняване на вредите от страна на ищеца. При
9
липса на доказан принос на увреденото лице при условие на пълно и главно
доказване приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо.
С оглед на гореизложените мотиви съдът счита,че атакуваното
решение следва да се потвърди, но с горните мотиви.
По отношение на разноските: и в двете въззивни жалби се съдържа
искане за присъждане на разноски.Въззивникът ищец е представляван по реда
на чл.38,ал.2 ЗАдв от адв.М..Същата претендира присъждане на
възнаграждение в молбата си от 13.05.2023г.От своя страна въззивникът –
ответник също претендира разноски, като представя и доказателства за
реално платени такива – превод по банков път на сумата 2640лв с ДДС за
изготвяне на въззивната жалба и процесуално представителство и 3180лв с
ДДС за изготвяне на отговор на въззивната жалба на ищеца.И двете страни
правят възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната
страна, в случай, че е над минималния размер по Наредба №1.В настоящия
спор с жалбите на двете страни е въведен като предмет на въззивното
производство част от материалния спор, разрешен с първоинстанционното
решение , като с настоящия съдебен акт и двете жалби са приети за
неоснователни и решението на ОС – Сливен следва да се потвърди.В този
смисъл решението на въззивната инстанция е постановено в полза на всяка от
страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената
жалба на насрещната страна, като пропорционално на тази част се определя и
размерът на дължимите разноски. На процесуалния представител на ищеца с
оглед интереса, против който се защитава се дължи възнаграждение в размер
на 2200лв, без ДДС, а на ответното сдружение се дължат разноски в размер на
2650лв без ДДС, като възнагражденията са определени съобразно Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно
заявеното от страните.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 364/13.12.2024 г. по гр. дело 23/2024 г.
по описа на Сливенския окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, от с.Г., общ.К.,ул.“Д. К.“ №* да
заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ , ЕИК ********* , адрес : гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №
2, ет.2 сумата 3180лв с ДДС, възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ , ЕИК ********* , адрес : гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №
2, ет.2 да заплати на адв. Р. И. М. сумата 2640лв с ДДС, възнаграждение за
10
процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11