О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 62 /12.01.2023 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на дванадесети януари
две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в състав:
Съдия:
Нели С.
като разгледа докладваното от съдия С. адм.дело № 774 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
град Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 30, представлявано от управителя Н. К.,
против Решение на Управителния съвет (УС) на държавно предприятие „Национална
компания железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“), обективирано в Протокол №
09-03/22 от 23.03.2022 година.
С
оспореното решение на осн. чл.15, т.8 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ)
УС на ДП „НКЖИ“ не дава съгласие за продажба на поземлен имот с идентификатор №
07079.618.1066 по КККР на гр.Бургас с площ от 373 кв.м. на собственика на
построената в имота сграда - „К.“ ЕООД. Като основание е посочено, че
представените от дружеството документи за удостоверяване правото му да закупи
поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.618.1066 по КККР на град Бургас, по
реда на чл.44, ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 84 от ППЗДС,
не удостоверяват по категоричен начин законността на построена сграда и
неподеляемостта на имота.
Жалбоподателят оспорва твърдения отказ
с мотиви за неговата незаконосъобразност. Твърди, че са налице всички
предпоставки за придобиване на правото на собственост върху имота по опростената
процедура на ЗДС, тъй като е представил доказателства за законното построяване
на собствената си сграда в имота, както и за неподеляемостта му, поради което
ответникът е длъжен да предприеме действия по извършване на продажбата. Иска
отмяна на отказа. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответника - Управителния съвет на ДП „НКЖИ“, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Представя административната преписка по която е издаден
оспореният акт. Претендира направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетата по делото административна преписка и
приобщените към нея доказателства се установява, че
жалбоподателя с множество последователни молби - заявления в периода от 2014
година до настоящия момент многократно е отправял искане до ДП „НКЖИ“ за
закупуване на прилежащ терен, представляващ ПИ с идентификатор 07079.618.1066 по
КККР на гр.Бургас към сграда с идентификатор 07079.618.150.2 (стар) и
07079.618.1066.1 (нов) с площ 373 кв.м., с трайно предназначение на
територията: територия на транспорта и начин на трайно ползване: за друг
поземлен имот за движение и транспорт, с местонахождение на имота: гр.Бургас,
бул.“Мария Луиза“, предоставен за управление на ДП „НКЖИ“, на осн. чл.9, ал.3 и
ал.4 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ).
На 16.12.1993
година между „Български държавни железници“ - София (БДЖ), като наемодател и Н.
Тодорова К. представляваща ЕФ „К.“, като наемател е сключен типов договор за
наем на 70 кв.м. открита търговска площ пред бл.29 ж.п.ф., находящ се до жп. гара
Вл.Павлов (л.26 от адм.д. № 2627/20г.). Договорът бил със срок от една година и
бил подновяван периодично във времето, като откритата търговска площ била
увеличена от 70 кв.м. на 109,70 кв.м.
С
молба рег. № 1553/12.12.1994 година началникът на Ж.П. район – Бургас в БДЖ е
поискал от Община Бургас на БДЖ да бъде издадена „виза за проектиране на Клуб
на пенсионера и магазин за хранителни стоки в района на ж.п. фондови жилища -
пред блок 28 на бул. Мария Луиза“ (л.76 от адм.д. № 2627/20г.).
През
1996 година за наетия ПИ с първоначална идентификация по договора от 1993
година - 70 м² открита търговска площ пред бл. 29 ж.п.ф., находящ се до жп.
гара Вл. Павлов“, а впоследствие ПИ с идентификатор 07079.618.150 по КККР на
град Бургас, е бил издаден акт за узаконяване № 21/01.02.1996 година на главния
архитект на Община Бургас. С акта за узаконяване главният архитект на основание
чл. 162 и чл. 180 от ЗТСУ (отм.) във връзка с чл. 302 и 120 от ППЗТСУ (отм.), е
узаконил временен търговски обект „на улица М. Луиза в района на ЖП фондови
жилища“. В акта било прието, че обектът е изграден от „ЖП управление - Пловдив
- район Бургас“, чиято собственост е и терена, върху който е изпълнена
постройката (л. 73 от адм.д. № 774/22г.).
На
21.03.1996 година между началника на „ЖП район град Бургас“ в БДЖ и ЕФ „К.“ е
подписан договор, по силата на който било прието, че ЕФ „К.“ е построило върху
„петно от 70 кв.м. пред бл. 29 в район на ЖП фондовете“ обекти – клуб на
пенсионера и магазин за хранителни стоки, узаконени с акт № 21/01.02.1996
година (л. 75 от адм.д. № 774/22г.).
През
1997 година, въз основа на издадения акт за узаконяване, началникът на Районна
инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол - Бургас е издала
разрешение за ползване на строеж № 247/04.09.1997 година за „клуб на пенсионера
и магазин за хранителни стоки“ с местонахождение „фондови жилища ж.п. Бургас“,
с посочен собственик „ЖП управление - Пловдив - клон Бургас“ и наемател Н.
Тодорова К. (л. 76 от адм.д. № 774/22г.).
За
установяване законосъобразното изграждане на постройката, освен акта за
узаконяване от 1996 година, в преписката се съдържа и удостоверение №
81/29.09.2004 година от ТД „Приморие“ на Община Бургас, издадено на ПЕПЖИ -
Бургас, като собственик на временен търговски обект по чл. 120 ал. 4 от ППЗТСУ
(отм.), че „временен търговски обект на ул. „М. Луиза“ в района на ЖП фондови
жилища, гр. Бургас, отговаря на условията на § 17 ал. 1 от ПР на ЗУТ и
протоколно решение на Общински съвет № 22/01.03.01 г. няма реализирано
незаконно строителство и работи като магазин за хран.стоки и бирария“ (л. 58 от
адм.д. № 2627/20г.).
На 15.02.2007 година
предприятието на ЕТ „К. - Н. К.“, представлявано от Н. К. било прехвърлено,
като съвкупност от права и задължения и фактически отношения на „К.“ ЕООД (л.
78 от адм.д. № 2627/20г.).
През 2007 година за ПИ с
идентификатор 07079.618.150 (стар) по КККР на град Бургас с площ от 880 м²
(част от който е била наета от „К.“ ЕООД и неговия праводател) е съставен акт
за частна държавна собственост № 4234/14.08.2007 година, според който имотът е
предназначен „за движение и транспорт“ и е предоставен за управление на ДП „НКЖИ“
(л. 23 от адм.д. № 2627/20г.).
Съставен е нов акт за частна
държавна собственост № 7867/28.02.2017 година на ПИ 07079.618.1066 по КККР на
град Бургас с площ от 373 м² (част от бившия ПИ 07079.618.150, също
предоставен на ДП „НКЖИ“), в който е посочено, че в имота има разположена
сграда с идентификатор 07079.618.1066.1 – „собственост на физически лица“ (л. 40
от адм.д. № 774/22г.).
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност рег. № 46, том ІІ, дело № 224/03.10.2014 година на
нотариус № 255 на Нотариалната камара и район на действие РС, гр.Бургас „К.“
ЕООД е признато за собственик по давностно владение на сграда с площ от 109
м² с идентификатор 07079.618.150.2 (стар) и адрес „гр. Бургас, Мария
Луиза“ (л. 29 от адм.д. № 774/22г.).
Представена е скица №
15-304860/28.06.2017 година и скица № 15-194106/27.04.2017 година и двете на
СГКК - Бургас на ПИ с идентификатор 07079.618.1066 и изградената в него сграда
с идентификатор 07079.618.1066.1 (л.27-28 от адм.д. № 774/22г.).
Не е спорно между страните, а и
от писмените доказателства по делото, приложени в предоставената
административна преписка, се установява, че жалбоподателя К.“ ЕООД е
собственик на сграда изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.618.1066
по КККР на град Бургас - частна държавна собственост, с предоставени права за
управление на ДП „НКЖИ“ на осн. чл.9, ал.3 и ал.4 от Закона за железопътния
транспорт (ЗЖТ).
Спорът между страните е дали
дружеството може да придобие право на собственост върху земята без търг при
условията на чл.44, ал.3 от ЗДС вр. чл. 84 от ППЗДС и конкретно условията, касаещи законността на сградата, респ.
поделяемостта на имота, върху който същата е изградена.
Всички искания отправени от
жалбоподателя през годините за закупуване на прилежащия терен, представляващ ПИ
с идентификатор 07079.618.1066 и площ от 373 м², в който е изградена
сградата собственост на „К.“ ЕООД са адресирани единствено до ДП „НКЖИ“. От
държавното предприятие е отговаряно, че за приложението на реда по чл. 44 ал. 3
от ЗДС е необходимо да се представят доказателства от които да се установи
изпълнението на определени условия, а именно: законността на постройката и
неподеляемостта на имота, а такива доказателства дружеството не ангажирало.
В преписката се съдържа и писмо издадено от Началник отдел
„УПА“ в община Бургас с рег.№ 70-00-1111/1 от 19.03.2020 година, в което е направено заключение, че сграда с
идентификатор 07079.618.1066.1 са налице Акт за узаконяване и Разрешение за ползване,
поради което същата е законно
изградена, както и писмо
с peг.
№ 70-00-2618/1/22.04.2020
година по описа на община Бургас, от което е видно, че ПИ 07079.618.1066 е неподеляем (л.31-32
от адм.д. № 774/22г.).
По делото е приложено като
доказателство адм.дело № 2627/2020 година по описа на АдмС - Бургас.
По делото е допусната и приета основна
и допълнителна съдебно - техническа експертиза. Според вещото лице, в ПИ с
идентификатор 07079.618.1066, площ от 373 м² и трайно предназначение -
територия на транспорта, поземлен имот за движение и транспорт, е изградена
сграда с идентификатор 07079.618.1066.1, която отговаря като площ (109 м²)
и разположение на сградата, отразена в скица, издадена на дружеството –
жалбоподател от СГКК - Бургас. От експерта е установено, че за ПИ с
идентификатор 07079.618.1066 и съседните му няма „процедиран, одобрен и влязъл
в сила ПУП“. С оглед установената площот 373 кв.м., от вещото лице е направено
заключение, че ПИ с идентификатор 07079.618.1066 е неподеляем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Жалбата е недопустима, поради липса на предмет на обжалване, както и правен интерес (активна процесуална
легитимация) на жалбоподателя, поради което са налице предпоставките на чл. 159, т.1 и т.4 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството
по делото. Основанията за това са следните:
Предмет на делото е направеното
от Управителния съвет на ДП „НКЖИ“ волеизявление, обективирано в протокол №
09-03/22 от 23.03.2022 година за изразяване на несъгласие за продажба на
прилежащ терен към сграда собственост на „К.“ ЕООД. Същото не представлява
властнически акт, който да създава права или задължения или да засяга права или
законни интереси на дружеството-жалбоподател, нито съставлява отказ за издаване
на административен акт. Оспореното изявление на колективния орган, обективирано
в протокол № 09-03/22 от 23.03.2022г. не засяга неблагоприятно, пряко и
непосредствено, правата и законните интереси на дружеството-жалбоподател.
Съгласно чл.147, ал. 1 от АПК право да
оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които
той поражда задължения. Решаващ е правният ефект на административния акт в
сферата на жалбоподателя, дали и доколко се засягат негови права и интереси.
Недопустимо е обжалването на акта от физическо или юридическо лице, чиито права
или законни интереси не са непосредствено нарушени или застрашени. Това е така,
защото произнасянето от посочения управителен съвет, като некомпетентен орган,
по смисъла на чл.44, ал.3 от ЗДС, не може да породи правни последици, с които
да се засяга неблагоприятно правната сфера на дружеството.
Правният интерес е процесуалноправно понятие,
което се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на
засегнати права, свободи и законни интереси. Трябва да е налице пряк, личен и
непосредствен интерес от оспорване на конкретен административен акт, за да се
приеме, че подадената жалба е процесуално допустима.
За да е пряк правният интерес, следва със
самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да
се предотврати настъпването на щета от изпълнение на административния акт.
Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в
защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес
трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга
правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или
противозаконно създава задължения за жалбоподателя, или създава права на трето
лице, с което уврежда жалбоподателя.
В настоящият случай от приложените към
административната преписка доказателства, от съдържанието на жалбата и на
уточняващите молби не се установява оспореното решение да засяга лично и пряко
правната сфера на жалбоподателя. Посоченото решение не съдържа
властническо волеизявление -отказ, скрепено с възможността за държавна принуда,
което едностранно да породи промени в правната сфера на
дружеството-жалбоподател. Липсва разпоредителна част, която да задължи адресата
с предписание за поведение.
Жалбоподателят счита,
че има основание да придобие имот - частна държавна собственост, представляващ
прилежащ терен към изградена от него в имота сграда без търг по реда на чл.44,
ал.3 от ЗДС вр. чл.84 от ППЗДС. За придобиването на право на собственост върху
земя, държавна и общинска собственост, е предвидена законоустановена процедура със
сложен фактически състав. Издаването на годен административен акт не зависи от
волеизявлението на две страни, а единствено от административния орган (по ЗДС
или ЗОС), който преценява налице ли са предпоставките за издаването на редовен
и законосъобразен административен акт, а именно налице ли са предпоставките за
придобиване на правото на собственост върху земята – държавна или общинска
собственост.
Настоящето
производство следва да се извърши пред компетентния
за това орган - областния управител, съгласно чл.44, ал.3 ЗДС. Нормата е
обща и от обективна и субективна страна обхваща всички случаи, при които
собственик на сграда желае да придобие собствеността върху земята, върху която
тя е изградена. Такива могат да бъдат случаите, при които лицето е придобило
правото на строеж върху земята и само е построило сградата, така и в случаите,
при които лицето е придобило собствеността върху сградата на първично
(оригинерно) или вторично (деривативно) правно основание. В този смисъл е и съдебната практика, например
Определение № 9720 от 28.09.2021г. на ВАС на РБ по адм. дело № 8910 от 2021г.
Действително процесният имот е предоставен
в управление на държавното предприятие „НКЖИ“. Съгласно чл.12, т.9 от
Правилника за устройството и дейността на държавно предприятие „НКЖИ“
(ПУДДПНКЖИ) министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
упражнява правата на собственост на държавата в предприятието, а според т.11 по
предложение на Управителния съвет взема решение за разпореждане с недвижими
имоти – предоставени за управление на предприятието. От изложеното следва
извода, че Управителният съвет може да направи единствено предложение до
министъра за разпореждане с недвижими имоти – държавна собственост,
предоставени за управление и то при провеждане на процедури по общия ред - чл. 43, ал. 4 от ЗДС и чл. 59 от ППЗДС. В конкретният случай обаче, става
въпрос за процедура, която е провеждана по специалния ред на чл.44, ал.3 от ЗДС. В този смисъл обжалваното решение на УС съдържа единствено становище за
изразено несъгласие, да бъде извършена продажба на имота по реда на чл. 44 ал.
3 от ЗДС, но това не е произнасяне на компетентния орган, в случая - Областен
управител на област Бургас.
На следващо място Управителният
съвет, въпреки направеното в писмото волеизявление не може да се квалифицира
като „административен орган“, по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, защото в
този случай същия не действа в качеството си на орган предоставящ обществени
услуги от страна на ДП „НКЖИ“, а като юридическо лице, на което е предоставено
управление на имоти – държавна собственост.
Съгласно нормата на чл.15 т.8 от
ЗЖТ, управителният съвет взема решения за продажба или за ликвидация на
дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под
наем на движими или недвижими вещи, взема решения по чл. 46, ал. 2 от Закона за
държавната собственост за продажба на жилищата, управлявани от компанията, и за
отдаването им под наем. Процесният имот не е собственост на това държавно
предприятие, следователно, не би могло същият да съставлява обект за продажба
от страна на управляващия орган на това предприятие.
Именно към Областния управител е
следвало да бъде адресирано искането на „К.“ ЕООД, вместо исканията да бъдат
подавани през годините до ДП „НКЖИ“, който не е компетентен да реши въпроса самостоятелно
и който не се е произнесъл по съществото на исканията, но пък е давал указания
за отстраняване на пороци в заявленията и за доказване на предпоставки за
основателност, които според него съществуват. В тази връзка, жалбоподателят има
възможност да сезира компетентния орган.
Процесното решение на УС по
никакъв начин не възпрепятства дружеството да се обърне директно към
компетентния орган - Областния управител със същото искане по реда на чл.44,
ал.3 от ЗДС, а той от своя страна да се произнесе със съответния индивидуален
административен акт, с който да удовлетвори или да отхвърли искането на
дружеството-заявител.
При тези данни, следва да се направи извод, че
решението на УС на ДП „НКЖИ“ има само уведомителен характер за изразено принципно
несъгласие за провеждане на процедура по чл.44, ал.3 от ЗДС, поради което заявеното от последното несъгласие за
разпореждане с имота е неотносимо за приложението на чл.44, ал.3 от ЗДС.
Държавното предприятие няма компетентност да се произнася по същество по искания,
направени по цитирания ред от закона. Затова настоящия състав приема, че липсва
годен за обжалване индивидуален административен акт.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата следва да се остави без
разглеждане, като недопустима, а съдебното производство - да се прекрати.
Предвид направените констатации, че
компетентен да се произнесе по заявлението на дружеството е областния управител
на Област Бургас, следва молбата за закупуване на процесния имот да бъде
изпратена същия.
От процесуалния представител на
ответника своевременно е направено искане за присъждане на разноски в процеса.
Предвид нормата на чл. 143 ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ДП
„НКЖИ“, в чиято структура е ответникът, сумата от 500 (петстотин) лева разноски,
от които 400 (четиристотин) лева платен депозит за вещо лице и 100 (сто) лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 ал. 1 от Закона
за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното съдът,
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНE жалба вх.
№ 1066/10.05.2022 година по описа на Административен съд - Бургас, подадена от
„К.“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление - град Бургас, булевард „Мария
Луиза“ № 30, представлявано от управителя Н. К., против Решение на Управителния съвет на държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“, обективирано в Протокол №
09-03/22 от 23.03.2022 година.
Прекратява производството по
адм.дело № 774/2022 година на Административен съд – Бургас.
ИЗПРАЩА на областния управител на
Бургаска област молба вх. № ЖИ-5979/11.02.2022 година на „К.“ ЕООД за закупуване
на недвижим имот - прилежащ терен към собствена сграда, находящ се в гр.Бургас,
ПИ с идентификатор 07079.618.1066 по реда на чл.44, ал.3 от ЗДС вр. чл.84 от
ППЗДС за преценка на нейната допустимост и основателност.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД с ЕИК *********
и адрес на управление – град Бургас, булевард „Мария Луиза“ № 30 да заплати на
държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ сумата от
500 (петстотин) лева - разноски по делото.
Определението може да се обжалва
пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: