РЕШЕНИЕ
№ 24/04.02.2020
г.
февруари 2020
год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На шестнадесети януари Година две хиляди и
двадесета
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ПЕТЪР
МИТЕВ
Секретар Теодора Иванова
Прокурор М. Ставрев
като разгледа докладваното от съдия Св.Колева
ВНАХД № 1336 по описана съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл.
от НПК и е образувано по въззивен протест на прокурор при ВРС против решение №
1651/11.09.2019, постановено по НАХД № 3964/2019 год. от ВРС, 37 състав. С
атакувания съдебен акт С.А.С., ЕГН ********** е била призната за невинна и
оправдана по обвинението за извършено на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б от НК.
В протеста и в съдебно заседание публичното обвинение
навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, като счита, че не
се касае за случайно деяние, тъй като обвиняемата била допуснала нарушение на
задълженията си на водач на МПС, произтичащи от нормата на чл.65 от ЗДвП.
Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на решението на първата
инстанция и постановяване на ново, с което С.А. да бъде призната за виновна по
предявеното й обвинение и да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административна глоба по реда на чл.78А от НК.
Въззивницата лично и чрез защитата си изразява становище за
неоснователност на протеста. Развиват се доводи в насока, че в конкретния
случай правилата за движение по чл.65 от ЗДвП са неприложими съобразно
обвързващото съда тълкувание, дадено от ВС на НРБ по Тълкувателно решение № 28
от 28.XI. 1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, т.7.
В последната си дума обвиняемото лице С.С. заявява, че
съжалява за инцидента, но е направила всичко по силите си, за да го предотврати
и въпреки това е настъпил сблъсък с пешеходната.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК намира
за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е решение № 1651/11.09.2019,
постановено по НАХД № 3964/2019 год. от ВРС, XXXVII състав. С атакувания съдебен акт С.А.С., ЕГН ********** е
била призната за не виновна в това на 19.07.2017 г. в гр. Варна при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат" с per. № В 8040 PC, да е нарушила правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, а именно: чл. 65 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост
да е причинила на В. И. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
шийката на лявата раменна кост, което е обусловило затруднение в движението на
левия горен крайник за период от около 2 месеца, като на основание чл.304,
вр.чл.378, ал.4 т.2 от НПК е била оправдана по възведеното обвинение по чл.343
ал. 1 б.„б" предл.2, вр. чл.342, ал. 1 от НК.
Въззивният протест е процесуално допустим, тъй като е
подаден в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приет от
въззивния съд за разглеждане. Разгледан по същество се преценява като
неоснователна.
Наведените в него основания представляват въззивни такива по
смисъла на чл.334, ал.1, т.2 от НПК.
От фактическа страна първостепенния съд в
съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
На 19.07.2017 год. около 16,00 часа обв. С.А.С. управлявала
л. а. "Сеат Ибиса" с per. № В 80-40 PC в гр. Варна, кв.Аспарухово, като се движела по ул.
"Първи май" /в посока от север към юг/ към кв."Галата" в
дясната лента по посока на движението си. При приближаването на спирка
„Орел", лекият автомобил се престроил в лява лента за движение, за да
заобиколи автобус на градския транспорт, управляван от св.Иордан Йорданов. Обв.С.
намалила скоростта на движение на управлявания от нея л.а. на 30.44 км/ч.
Същевременно в близост до спирката (на около 30 м.) стояла пострадалата
Весислава И. М., на 13 години. На самата спирка нямало чакащи пътници. Въпреки
това автобусът спрял на спирката. Когато автобусът потеглил, а предната част на
лекия автомобил се изравнил с предницата му, пред автобуса от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на лекия автомобил, бягайки се пострадалата В. И. М.
предприела пресичане на пътното платно. Обв.А. предприела спиране едва когато
забелязала пресичащото момиче, което отстояло на 8.46 м. от мястото на удара.
Обвиняемата успяла да намали скоростта на л.а. на 29.92 км./час, когато
пешеходката се ударила в предна странична дясна час на автомобила и паднала на
пътната настилка. Обв.А. отклонила автомобила вляво по посока на движението си
без да напуска лявата лента за движение и преустановила движението му на около
- 4.88 метра след мястото на удара.
Впоследствие пострадалото дете било прегледано в „Спешен
център" при МБАЛ „Света Анна" - Варна.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза, В. М. е получила следните
травматични увреждания: ивицесто, вертикално разположено ожулване по задната
повърхност на лявата предмишница, счупване на шийката на лявата раменна кост,
ожулване по страничната повърхност на лявото коляно, хоризонтално разположено
ивицесто, червеникаво кръвонасядане по страничната повърхност на лявата
подбедрица, на 43 см. от ръба на петата, ожулване по вътрешната повърхност на
десния лакът. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени от удари от детайли
на МПС в посока отляво надясно, последващо падане и удар на десния лакът, по
вътрешната повърхност, в подлежащата настилка. Непосредствено след получените
травми пострадалата М. е възприемала околната действителност, от което следва,
че не е изпадала в безсъзнателно състояние, т.е. не е било налице разстройство
на здравето, временно опасно за живота в този смисъл. Счупването на шийката на
лявата раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период от около 2 месеца. След този период, при такъв вид счупвания,
обичайно движенията на крайника се възстановяват без дефицит. В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са определили чувство на болка и
страдание.
Видно от заключението на назначената по делото авто - техническа
експертиза ударът е настъпил, когато пешеходната М. се е намирала на около -
2.40 м. в дясно от ляв ръб на пътното платно /ЛРПП/, на около -7.10 м. в ляво
от ОР.1 и на около 15.0 м. след ОР1; изчислената скорост на движение на
автомобила непосредствено преди момента на удара възлиза на 30.22 км,/час,
опасната зона за спиране на автомобила възлиза на 12.67 м. при движение със
скорост - 30.22 км./час. От техническа гледна точка обвиняемата С. не е имала
възможност своевременно да възприеме приближаващата от дясно пешеходка /постр.М./
и да спре преди тя да навлезе в траекторията на движение на автомобила, тъй
като опасната зона за спиране - 12.67 м. е била по-голяма от отстоянието - 6.30
м. и от зоната за пряка видимост - 7.33 м. на водачката към мястото, в което
пешеходната става опасност, т.е пешеходката попада в опасната зона за спиране
на автомобила. Причините за настъпване на произшествието от техническа гледна
точка: Движението на пешеходката от дясно на ляво по пътното платно извън
обозначеното място за пресичане - „пешеходна пътека тип „зебра", не
упражнен визуален контрол към посоката, от която е идвал процесния автомобил,
наличието на ограничена видимост на водача на л.а.''Сеат" към мястото и
посоката, от която е приближила пешеходката, при което ограничената видимост не
е позволила на водача на МПС да възприеме своевременно и да реагира навреме на
приближаващата пешеходка и да спре преди мястото на удара.
Видно от заключението на назначената по делото допълнителна
авто -техническа експертиза: експертизата е приела, че дължината на опасната
зона за спиране на автомобила при движение със скорост - 30.22 км./час е -
12.67 м., а при движение със 20.00 км./час - 7.44 метра. При управление на
автомобила със скорост не no-висока от - 17.56 км./час и своевременно действие за
спиране, водачката би могла да предотврати ПТП, чрез спиране преди мястото на
удара. Според вещото лице ударът е настъпил в задната част на преден десен
калник на автомобила с пострадалата М..
В хода на съдебното производство пред първата инстанция е
назначена тройна авто-техническа експертиза, вещите лица, по която приемат, че
мястото на удара между лек автомобил „Сеат Ибиса" с per. № В 80-40 PC и пешеходката В. И. М. е на бул."Първи май" в
платното за движение в посока от Север към Юг /от центъра на гр.Варна към
кв."Галата", в лявата лента за движение, на разстояние от около 1
метър от разделителната маркировка на двете ленти и на 2 метра след края на
маркировката за пешеходна пътека в посока от Север към Юг. Експертизата приема,
че позицията на водача на автомобила е на - 1.88 метра от предната част на
автомобила, приема мястото на установяване в покой на автомобила на - 5.88
метра след края на маркировката на пешеходната пътека или на - 4.88 метра след
мястото на удара. Тъй като уврежданията по автомобила започват от предна дясна
част и достигат до дясно странично огледало за обратно виждане /разстоянието от
предния край на автомобила до дясно предно огледало е - 1.48 метра/ е възможно
да се приеме, че спирането както и отклоняването на автомобила в ляво спрямо
посоката му на движение с цел избягване на пешеходеца е започнало, когато
пешеходеца е бил на нивото на огледалото в дясно като е определена скорост на
движение на автомобила - 29.92 км./час. Скоростта на движение на пешеходеца от
женски пол/ възраст 15-20 год./ при
спокойно бягане - 10 км./час или - 2.78 м./сек. На водача на лекия автомобил са
нужни - 0.6 сек. за възприемане внезапно възникнала опасност и реагиране, 0.2 сек.
за сработване на спирачния механизъм и кормилното управление и 0.2 сек. за
реагиране на системите на автомобила и започване на спирането и промяната на
траекторията на движение. За това време от - 1.0 сек. автомобилът е изминал
разстоянието от - 8.6 метра. Пешеходеца за 1.0 сек. преди удара е изминал
разстоянието от - 2.78 м. от мястото на удара.
Според вещите лица по тройната авто-техническа експертиза
дължината на опасната зона за спиране па автомобила при движение със скорост
30.44 км./час е 12.86 метра, а при движение със 20.00 км./час е 7.16 метра:
Вещите лица са представили различни варианти, при които с настъпила опасността
на 1 секунда преди удара: I. Скорост на автомобила -30.44 км/час, скорост на
пешеходеца - 10.00 км/час, 2.78 м. разстояние изминато от пешеходеца, се
получава - 8.46 м. II. Скорост на автомобила -30.44 км/час, скорост на
пешеходеца - 14.10 км/час, 3.92 метра разстояние изминато от пешеходеца за 1
секунда, се получава - 8.46 метра. III. При скорост на автомобила с 20.00
км/час, скорост на пешеходеца - 10.00 км/часа, за 1 секунда е изминато
разстояние от 2.78 м.т като се получава -5.56 метра. IV. При скорост
на автомобила - 20.00 км/час, скорост на пешеходеца - 14.10 км/час, 3.92 м.
разстояние изминато от пешеходеца за една секунда, се получава - 5.56 метра.
Според заключението на тройната ATE детето е попаднало в опасната зона за спиране на автомобила
и водачът не е имал възможност да възприеме стоящото на тротоара дете и да
реагира със спиране или спасителна маневра.
За пълно, ясно, обосновано и правилно и въззивният съд
намира именно заключението на назначената в хода на съдебното производство от
първата инстанция заключение по коментираната тройна комплексна съдебна автотехническа експертиза.
Безспорно е установено,
че скоростта на движение на лекия автомобил е била около 30 км/ч., т.е.
в рамките на разрешената за градски условия. Тя е била съобразена и с
конкретната пътна обстановка - равен пътен участък, атмосферната видимост е
била нормална. С. е била сама в автомобила (нямало е кой да й отвлича
вниманието), пътната обстановка не е била натоварена, движела се е в светлата
част на денонощието по пътна лента с предимство. От особено значение по делото
е и обстоятелството, че пътният инцидент се е осъществил на път със следните
конструктивни особености: бул. „Първи май" в този си участък се състои от
две платна за движение , по едно във всяка посока, разделени с тревна площ с
плътна средно висока растителност, повдигната с бордюр от пътната настилка и с
предпазна ограда в тревната площ в зоната на пешеходната пътека. Платното за
движение в посока север-юг се състои от две ленти за движение. Пешеходната
пътека се намира преди спирката, на седем метра на юг от ОР1. Пешеходката преди
да предприеме пресичане е стояла след спирката и извън пешеходната пътека.
Въпреки това въззивната инстанция намира аргументите на защитата за
неприложимост на правилото на чл.65 от ЗДвП за неоснователни. Безспорно
Тълкувателно решение №28/1984 г. на ОСНК на ВС на РБ не е изгубило своята
актуалност, но позоваването на т.7 от него не държи сметка на поставеното
изискване за наличие на пешеходен подлез, за да бъде дерогирано задължението на
водачите на л.а. по многолентов път и разделителна ивица при преминаване покрай
спирка да намалят скоростта си на движение. Липсата на подлез в този пътен
участък прави появата на пешеходец в района на спирката предвидимо
обстоятелство. Именно затова и обв.Стсфанова се е движила в този участък със
около 30 км/ч., значително под максимално разрешената за градски условия.
Затова и въззивната инстанция намира, че обв.С. при избора си на скорост се е
съобразила със задълженията си, произтичащи както от разпоредбата на чл.65 от ЗДвП, така и на чл.20, ал.2 от с.з. Въпреки това обаче, появата на пешеходката
на пътното платно за поде.С. е било изненадващо, защото тя е възприела за първи
път пострадалата на пътното платна на 8.56 м. пред управлявания от нея
автомобил. Това е така, защото пешеходката М. е предприела пресичане на пътното
платно пред потеглящия автобус, внезапно и изненадващо и за неговия водач и на
забранено за целта място от пътния участък. Поведението на пешеходката е било в
разрез със задълженията й по чл.113 от ЗДвП и в нарушение на забраната по
чл.114 т. 2 от с.з. да не пресича платното за движение при ограничена видимост.
Затова и водачът на л.а. не е имал възможност по-рано да възприеме пешеходката,
било при нейното подхождане към платното за движение, било то в момента на
навлизането в него. Затова опасността на поде.С. възниква изненадващо и то в
момента, когато тя обективно е имала възможност да възприеме присъствието на
пострадалата. Началният момент, от който възниква задължението на водача да
предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движение. Това според заключението на
комплексната АТСЕ е станало на 8.56 м. преди мястото на удара, когато водачът
не е разполагал с техническата възможност да спре и при скорост от 30.44 км./ч.
При тези обстоятелства напълно обоснован е изводът на
първата инстанция за липсва на виновно поведение на подсъдимата С.С. при избора
на скорост на движение. Като водач на МПС за нея е съществувало задължението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП при избора си на скорост да се съобрази с конкретните
пътни, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, (което тя е сторила) както и с всички
предвидими препятствия. Появата на пешеходка в коментираната ситуация макар да
е била предвидима, тя е била изненадваща и когато тя е била обективно видима за
подсъдимата, вече не е съществувал техническа възможност за спиране на л.а.
В обобщение - деянието на водача е случайно, защото
опасността за него не е била предвидима, възникнала е внезапно в опасната му
зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим. Ако водачът в
един предходен момент е могъл да я възприеме и въпреки, че е бил длъжен да
реагира, той не е сторил това, само тогава той сам би се поставил в
невъзможност да осигури безопасността на другите участници в движението.
Конкретният случай обаче е от първата категория, тъй като както вече бе
посочено, в случая от обективна и субективна страна не е било възможно поде.С.
да възприеме В. М. като опасност на пътя от по-голямо разстояние, надвишаващо
опасната зона на спиране на автомобила. Затова деянието на подсъдимата С. е
случайно по смисъла на чл. 15 от НК. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007
г. на ВКС по н. д. № 365/2007 г., II н. о. Липсата на допуснато от подсъдимата
неправомерно поведение -липсата на нарушение по чл.20, ал.2 и чл.65 от ЗДвП,
дава основание за изключване на вината й при условията на чл.15 НК, тъй като
опасността за нея е възникнала изненадващо и в опасната зона за спиране,
поставяйки я в обективна невъзможност да я предотврати. Обобщено казаното дотук
черпи аргументи и от TP № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по Н. Д.
10/84 г., съгласно което "когато един водач е изпълнил предписанията на
правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не
следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.
15 НК. В този смисъл е и незадължителната практика по Решение № 76 от 18.Ш.1985
г. по н. д. № 42/85 г., III н. о, Решение № 79 от 28.11.1990 г. по н. д. №
17/90 г., III н. о, Решение № 88 от 26.11.1985 г. по н. д. № 58/85 г., III н.
о. Решение № 67 от 17.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 143/2016 г., III н.о., НК.
По реда на служебната проверка настоящият състав на
въззивната инстанция не констатира нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да съставляват въззивни основания за отмяна или изменяване на
първоинстанционната присъда.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Варненския окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 1651/11.09.2019, постановено по НАХД №
3964/2019 год. от ВРС, XXXVII"M"
състав. Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: