РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                   Година  2020              Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                ХХІХсъстав

На трети септември                    Година две хиляди и  двадесета

           

                         

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                   Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2208 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д.3.“ ЕООД, против НП № 03-011067/ 25.04.2019 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Д.3.“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от  КТ.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е формулирано  искане за отмяната му. Алтернативно се иска намаляване  на размера на наложената санкция.

           В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се  представлява от процесуален представител.

         Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена  в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа   страна следното:         

           На 09.04.2019 г., в 13.37 служители на ДИТ – Варна  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект кафе клуб „Острава“ находящ се в гр.Варна централен пазар  обект 194 , стопанисван от „Д.3.“ ЕООД. Било установено, че лицето Димчо Димов престира труд в полза на „Д.3.“ ЕООД изпълнявайки функциите на барман. Същият нямал сключен писмен трудов договор с „Д.3.“ ЕООД.

          Съставен бил констативен протокол, и декларация, в Димов декларирал, че работи в кафе „Острава“ стопанисвано от  „Д.3.“ ЕООД при определено работно време от 8 до 16 часа, с определено трудово възнаграждание без да е сключен трудов договор между страните в писмена форма.

          Впоследствие, въз основа на проверените трудови договори служителите на Д“ИТ“ установили, че със Димов не е сключен трудов договор към датата на проверката. При това положение бил формиран извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа  лицето Д. Димов да престира труд в полза на  „Д.3.“ ЕООД без да е сключен трудов договор. Приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2  и чл.61 ал.1 от КТ.  Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

            Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – Имуществена санкция над минималния размер.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св.Драгнева. Последните съдът кредитира изцяло като обективни и последователни.

            При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

            По приложението на процесуалния закон:

   Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416  ал. 5 от  КТ. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

          По приложението на материалния закон:

           Нормата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В настоящия случай  лицето  Д. Димов е бил установена да работи в обект, където жалбоподателят е извършвал дейност. Освен това  безспорно  се установи наличието на  характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства Димов е извършвал дейност, свързана с периодично престиране на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова функция.

              В конкретния случай при изпълнението на работата - предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана на място, в самия обект, лицето получава нареждания и указания от работодателя в процеса на работа, проведен му е и инструктаж по безопасност на труда, т. е. упражнява труд и престира работната си сила при спазване на специфичните изисквания за охрана и безопасност на труда. Изхождайки от клаузите на самия договор, последният дава основание да се приеме, че действителната воля на страните е престирането на работна сила, а не конкретен резултат.

           За това съдът прие, че въззивното дружество като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е  налице основание за отмяна на НП, поради  материална незаконосъобразност.

           В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че  констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния размер се явява  прекомерна. За това съдът намира, че следва да редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414 ал.3  от КТ, а именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и  ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

            АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.

             Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните, доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП.

             По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

              ИЗМЕНЯ НП № 03-011067/ 25.04.2019 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Д.3.“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от  КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществената санкция“ от 5000 лева на 1500  лева.

               Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

               След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                        

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: