Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022 / 22.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня
Кирева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Административно
дело номер 62 по описа за 2020 година; взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1
от ПЗР към ЗИДАПК, вр. §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по
повод жалба с вх. рег. № 262911/12.10.2020 г., подадена от К.В.Д. с ЕГН **********
***; и от А.В.К. с ЕГН ********** ***; двете със съдебен адрес *** aп.*, адв. Т.В.;
против заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019 г. на Областен управител на Област
Хасково, с която на основание § 4к ал.6, вр. ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрен
планът на новообразуваните имоти на жилищни райони „*****", „****", „***"
и местност „****", в землището на гр. Хасково, приети от комисията по
чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателките твърдят, че заповедта касаела и възстановено
право на собственост при условията на § 4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на П.
Г. Б. върху новообразуван имот с идентификатор 77195.729.379, ж.р. ***",
землище на гр. Хасково, с площ 572 кв.м. Те били собственици на този имот, като
наследници на майка си М. А. Д., придобила го на основание дарение, извършено с
нотариален акт № 24 том 1 peг. 40 дело 56 от 13.01.1989 г. на PC - Хасково.
Жалбоподателките не обжалвали заповедта в законния 14 - дневен срок от
публикуването й в ДВ бр.51/ 28.06.2019. Не им била съобщавана заповед на Кмета
на Община Хасково, с която да е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на П. Г.
Б. върху този новообразуван имот. Със заповед № 321/ 03.02.2020 г. на Кмета на
Община Хасково било наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на § 46 ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Б. върху съседния
новообразуван имот с идентификатор 77195.729.378 в ж.р. „****, землище на гр. Х.,
с площ 2 809 кв.м, върху който и жалбоподателките имали собственически права.
Тази заповед била обжалвана пред Хасковския районен съд от настоящите две
жалбоподателки и от А. В. Г., като образувано и висящо било адм.д. /ГО/ № 12/2020
г. Независимо от липсата на издадена заповед от Кмета относно имот с
идентификатор 77195.729.379, жалбоподателките обжалвали заповедта на Областен
управител на Област Хасково, като нищожна - в частта, в която се възстановява
право на собственост на наследници на П. Г. Б. върху този имот. Жалбоподателките
имали правен интерес, да бъде изрично обявена за нищожна заповедта в посочената
част, тъй като обуславяло издаването на
заповед на Кмета, на основание § 4к ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Б.,
която след влизането й в сила представлявала надлежен документ за право на
собственост върху този имот. Същевременно, заповедта засягала правото на
собственост на жалбоподателките върху ПИ
77195.729.379, придобито по наследство от М. А. Д.. В тази част заповедта била
лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност следвало да се
приравни на нищожност. Позоваването на
нищожност не било ограничено във времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК. Така
жалбата била допустима.
По същество,
заповедта в посочената част била нищожна, т.к. ПИ 77195.729.379 не попадал в
разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя,
предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС,
поради което включването на този имот в плана на новообразуваните имоти и
възстановяването му на наследници на П. Г. Б., на основание на § 4к от ПЗРЗСПЗЗ,
било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална
незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Жалбоподателките
притежавали правото на собственост върху същия ПИ, на основание наследствено
правоприемство от майка си М. А. Д.,***, починала на 08.01.2011 г. Тя придобила
правото на собственост върху имота, на основание договор за дарение, сключен с горепосочения
НА от родителите си А. В. О. и Т.Р. О., а именно: нива /вилен имот/ от 600
кв.м, находяща се в местността „*****", землището на гр. Хасково, при
граници: А. В. О. и Т. Р. О., път и К. А. заснета по кадастъра на местността
като парцел № 83, представляващ част от нива, цялата от 3 дка, находяща се в
същата местност, при граници на цялата нива: път, дере и от две страни П. Б.
При извършване на дарението дарителите се легитимирали като собственици с НА №
75 от 30.11.1965 г. том II н.д. № 877/ 1965 г., от който било видно, че са
придобили собствеността върху нивата, находяща се в местността „***" с
площ 3 дка чрез договор за замяна срещу дадена в ТПС комисия тяхна нива с площ
3 дка в местността „****". Притежавали правото на собственост върху нивата
в местността „****", на основание договор за покупко - продажба, сключен с
НА № 91 от 26.07.1954 г. том I дело 169/1954 г. с продавач Н. Д. Л. Нивата от
600 кв.м, предмет на НА от 13.01.1989 г. била идентична със заснетия в КК на
гр. Хасково ПИ 77195.729.379 с площ 572 кв.м, с номер по предходен план: 83.
Така жалбоподателките били собственици на имота, въз основа на надлежни
документи за собственост и никога не били изгубвали тази собственост. Те и
техните праводатели никога не били ползватели на процесния имот и той не бил
включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански
организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в плана на
новообразуваните имоти по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено
право на собственост на наследниците на Б. Не била налице и материалноправната
предпоставка на § 4б ал.1 изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ - в плана на новообразуваните
имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено
право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4 ал.1. Това произтичало от
разпоредбата на § 4к ал.7, която препращала към § 4, свързан с § 4б ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот 77195.729.379 не представлявал земеделска земя, а бил
урбанизирана територия, поради което следвало да намери приложение чл.10б ал.1
от ЗСПЗЗ, вр. чл.28а ал.2 от ЗСПЗЗ. Липсвало законово основание, да се
възстанови правото на собственост на наследниците на Б. върху ПИ 77195.729.379
и поради липса на идентичност между трите броя ниви в местността „***", с признато
за възстановяване правото на собственост на П. Г. Б. с решение № 36- 1 от
06.02.1993 г. на ПК - Хасково с обща площ 13.358 дка, и процесния имот, поради
което в обжалваната част заповедта била нищожна, поради липса на предмет. От
описанието на границите на нивата от 3 дка, от която А. В. О. и Т. Р. О. дарили
на М. А. Д. нива /вилен имот/ от 600 кв.м с НА от 1989 г., било видно, че П. Б.
притежавал съседен имот, който не бил идентичен с процесния.
Предвид изложеното,
жалбоподателките искат, съдът да обяви горепосочената нищожност, като им
присъди направените по делото разноски. Това си искане те поддържат в
допълнителни писмени становища по делото и в открити съдебни заседания, чрез
своя пълномощник – адвокат.
Ответникът Областен
управител на Област Хасково не се представлява в открито съдебно заседание, не
взема и писмено становище по жалбата. В депозирана по делото молба сочи, че атакуваната
заповед по отношение на процесния имот с идентификатор 77195.729.379 не била
обжалвана в законоустановения срок от 14 дни от публикуването й в ДВ, като
влязла в сила на 12.07.2019 г.
Заинтересованата страна
Л.Д.Б. се представлява от пълномощник –
адвокат, който в писмени становища по делото и в открити съдебни заседания
оспорва изцяло жалбата и иска оставянето й без уважение като неоснователна,
като й се присъдят направените по делото разноски. Оспорва сочения от
жалбоподателките НА от 1965 г., като нищожен, т.к. към посочената година всички
земеделски земи вече били държавни. Основание за издаването му не можел да бъде
и цитираният в него протокол 26/ 20.09.1958 г. на ТПС-комисия, т.к. към този
момент била приключила общата масовизация и одържавяване, а и заменките били
правени с цел окрупняване на масивите за машинна обработка. Дадената им в
замяна нива била за лично ползване, а не за тяхна собственост. Затова нямало
как, жалбоподателките да са станали собственици нито по този НА, нито по
последващия от 1989 г., като издаден въз основа на предходния нищожен такъв. Заинтересованата
страна иска обявяването нищожността на НА № 75/1965 г., НА № 20/1989г. и НА №
165/1965 г. Собствеността на наследниците на Б. била възстановена с решение №
36-51/01.04.1998 г., влязло в сила и със силата на нотариален акт, като въз
основа на него била издадена заповедта на областния управител. Заповед №
321/2020 г. на кмета на Община Хасково не касаела собствеността на Б., вече
възстановена му с решението на ОСЗГ. С подадената от жалбоподателките жалба
срещу заповедта на кмета се навеждали доводи за спор за материално право, а не
доводи по §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ. Освен това, жалбоподателите не сочели
доказателства, да са заплатили имота на общината или на наследниците на собственика,
за да имат претенции за собственост. Спорът за материално право не можел да се
разглежда в настоящото производство, а бил уреден от §4к ал.8 т.1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Представеният от жалбоподателите НА № 91/1969 г. не касаел имотите на
наследодателя на заинтересованата страна, т.к. той нямал имоти в м. „****“, а
му били възстановени с посоченото решение на ПК в м. „*****.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната заповед №
ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗАдм, въз основа на представената документация, съгласно
т.3.8. на заповед № РД-46-494/ 22.08.2003 г. на МЗГ /заповед № РД-02-14-454/
22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяте на техническите изисквания и условия за
контрол към плановете по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед е одобрен
планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./ „*****"
и местност „***", в землището на гр. Хасково, приети от комисията по
чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ. Същият план е приет с решение по протокол № 2/ 14.03.2019
г. на комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ при ответника. Заповедта е
обнародвана в ДВ бр.51 от 28.06.2019 г., като не е спорно соченото от ответника
обстоятелство, че същата по отношение на процесния имот с идентификатор
77195.729.379 не е била обжалвана в законоустановения срок от 14 дни от
публикуването й в ДВ, като е влязла в сила на 12.07.2019 г. Ответникът представи
по делото цялата преписка по издаването на атакуваната заповед, в т.ч. и извлечение
от Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност „****“ гр.
Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение земеделска, НТП на
имотите - „За земеделски труд и отдих“. В него на съответен ред се сочи процесният
новообразуван имот 77195.729.379 с площ от 572 кв.м., идентичен по номер и площ
с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария
имот; със стар № по КП, одобрен със заповед № 969/88 г. - № 83, с име на правоимащия
стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – П.
Г. Б.; без данни за акт за собственост към датата на приемане на помощния план,
за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по
§62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ. В регистъра като данни за документите
за собственост, по отношение на този имот се сочат – данни от решението по
чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот, а именно: № по заявление 50261, със
стар собственик П. Г. Б., решение на ПК: № 36-51/01.04.1998 г., с пореден № на
имота от решението 1,2 и 3, с № и площ по помощния план - № 8 от 13 016
кв.м. Заинтересованата страна по делото е наследник на П. Г. Б., като е негова
снаха /удостоверение за наследници № Служебно– 106/ 14.02.2020 г. от Община
Хасково/, а другият му наследник по закон – дъщерята на заинтересованата се е
отказала от наследството на прекия си наследодател – син на общия наследодател
/удостоверение изх. № 39-2760/22.05.2020 г. по ч.гр.дело № 898/ 2020 г. на
ХРС/.
Обсъждането на
останалите, събрани по делото писмени доказателства, както и заключенията на
назначените по делото експертизи, не е необходимо за разрешаването на настоящия
правен спор.
При така
установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до следните правни
изводи:
Преди всичко, съдът
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно
легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалването на акта. При оспорване
на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес
за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата
/Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2012
г./. Порокът при нищожността е толкова тежък, че приравнява административния
акт на несъществуващ факт. В същото време обаче този акт създава една
привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да
отстрани. Заинтересованата страна не доказа възражението си, че за жалбоподателките
липсва интерес, да атакуват процесната заповед. В случая правото на жалба не е
преклудирано, доколкото според изричния текст на чл.149 ал.5 от АПК, искането
за прогласяване на нищожност на административен акт, както е в случая, е
определено от законодателя, да е без ограничение във времето. В тази връзка е и
правомощието на съда по чл.168 ал.3 от АПК, да обяви нищожността и след като е
изтекъл срокът по чл.149 ал.1-3 от АПК. Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна и недоказана. При осъществяване на контрола за
законосъобразност върху административните актове, съдът извършва преценка, дали
са спазени всички, установени в чл.146 от АПК, условия за действителност на
административните актове, към момента на издаването им – чл.142 ал.1 от АПК.
Подходът за разграничението между нищожните и унищожаемите административни
актове е конкретен при всеки отделен случай, в зависимост от допуснатото
нарушение при издаването на акта, което се отразява на съдържанието на акта и
засяга волеизявлението на административния орган. Нищожният административен акт
не поражда правни последици и не може да бъде саниран - той е засегнат от
толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова
съдебният орган следва да обяви /прогласи/ неговата нищожност. Утвърдените в
теорията и в съдебната практика основания, водещи до нищожност на конкретен
административен акт, са липса на компетентност на административния орган и
издаване на административния акт при пълна липса на материалноправни
предпоставки, предвидени за неговото издаване, които правят акта негоден да
породи правни последици. АПК не съдържа
изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните
актове. Единствено разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК указва правомощията на
съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. Но не всяко
нарушение при издаването на акта води до нищожността му, а само тези, свързани
с компетентността на издалия го административен орган и спазването на
предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с
материалноправни разпоредби, които правят последиците от издадения акт
нетърпими за правовия ред. Настоящият случай обаче не попада в никоя от
посочените хипотези, респ. жалбоподателките не доказаха, обжалваната заповед, относно
процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Същевременно,
следва да се има предвид, че съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на индивидуалния
административен акт не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема,
че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и 2 от АПК, а основанията
по т.3- 4 от същия текст обосновават незаконосъобразност на индивидуалния
административен акт. В този смисъл е решение № 5924/ 25.04.2012 г. по адм. д. №
9418/2011 г. на ВАС, I отд. Съдът не констатира и твърдяното от жалбоподателките
допуснато съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална
незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност; както и понеже в обжалваната
част заповедта била нищожна, поради липса на предмет, т.к. липсвало законово основание, да се възстанови правото на
собственост на наследниците на Б. върху ПИ 77195.729.379, поради липса на
идентичност между трите броя ниви в местността „****", с признато за
възстановяване правото на собственост на Б. с решение № 36 - 1 от 06.02.1993 г.
на ПК - Хасково с обща площ 13.358 дка, и процесния имот. Тези доводи всъщност
са свързани със съответствието
на заповедта с материалния закон, чието релевиране е обвързано със срока на
обжалване на акта. Но противоречието на един административен акт с
материалноправна норма не може само по себе си да обоснове нищожност на акта.
Нещо повече, дори и наведените от жалбоподателя пороци на заповедта с доводи за
нищожност да са били допуснати, то те биха довели до нейната
незаконосъобразност поради евентуално противоречие с материалноправни
разпоредби при издаването й, но в никакъв случай не би било с такъв интензитет,
че да обуслови извод за нищожност на заповедта. В този смисъл е и решение №
7716/ 19.06.2017 г. по адм. д. № 2546/2017 г. на ВАС, VII отд.
Оспорената заповед е
издадена от лице с установена материална компетентност за това /§ 4к ал.6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б ал.8 от ППЗСПЗЗ/, в изискуемата от чл.59 ал.3, вр. ал.2
от АПК, писмена форма и при спазване на административно-производствените
правила, уредени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В случая стриктно е била изпълнена процедурата
по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, а именно по: изработване на ПНИ от правоспособни
лица, назначаване на комисия за приемане на помощния план и на ПНИ с определен
състав по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, срок за разглеждане и ред за разгласяване на
проектите /чл.28б ал.3 и 4 от ППЗСПЗЗ/, разглеждане на възражения и приемане на
решения по тях от назначената комисия по реда на чл.28б ал.6 от ППЗСПЗЗ,
изработване на окончателен проект и одобряване на плана /чл.28б ал.7 и 8 от
ППЗСПЗЗ/, разгласяване и обявяване на одобрения план чрез средствата за масово
осведомяване, съответно на място с публичен достъп. Не се констатират допуснати
процесуални нарушения в хода на административното производство по издаването на
заповедта, като възраженията на жалбоподателките за обратното са неоснователни
и недоказани. По силата на чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ, вр. §4к ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
ПНИ се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 на чл.28 от
ППЗСПЗЗ и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите,
съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на
техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна
част от ПНИ. Следователно, в регистъра се съдържат данни за характеристиките на
образуваните с плана имоти, собствениците и документите, от които същите черпят
права. Тези записвания в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството
по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси, във
връзка със собствеността върху имотите. В производството по § 4к ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният
орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при
одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са
установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания
към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателките относно
посочените в ПНИ собственици на имота, не могат да стоят на разглеждане в
настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването
на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти,
същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на
разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора,
съгласно § 4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на
влезлия в сила ПНИ. По аналогични съображения, в настоящото производство не
подлежи на преценка валидността на нотариални актове, във връзка с което съдът
не дължи произнасяне по искането на заинтересованата страна за прогласяване
нищожността на три нотариални акта.
Предвид изложените
съображения, жалбата като неоснователна и недоказана – следва да се отхвърли
изцяло.
Разноски по делото
се претендират от заинтересованата страна, представлявана в процеса от
пълномощник – адвокат, на когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000 лв. /л.56/, както и е платила разноски за вещо лице в размери на 100
лв. /л.93/ и на 180 лв. С оглед на това и на основание чл.143 ал.4 от АПК, претенцията
й е основателна, но основателно е и възражението на жалбоподателите за прекомерност
на така заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият случай попада в
хипотезата на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Предвид тази разпоредба и
като съобрази фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените
открити съдебни заседания и конкретно извършените процесуални действия, съдът
счита, че разходите на заинтересованата страна за адвокатско възнаграждение
следва да се присъдят в намален размер от 750 лв. Така жалбоподателките следва
да бъдат осъдени да заплатят на заинтересованата страна за деловодни разноски
сумата от общо 1 030 лв., включваща 750 лв. за адвокат и общо 280 лв. за вещо
лице.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 пр.посл, вр. ал.1 от АПК; съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. рег. № 262911/12.10.2020
г., подадена от К.В.Д. с ЕГН ********** ***; и от А.В.К. с ЕГН ********** ***;
двете със съдебен адрес *** aп.*, адв. Т.В.; против заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019
г. на Областен управител на Област Хасково, с която на основание § 4к ал.6, вр.
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищни
райони „*****" и местност „*****", в землището на гр. Х.; с искане – да
се обяви нищожността на заповедта, в
частта на новообразуван имот с идентификатор 77195.729.379, ж.р.„Изгрев",
землище на гр. Хасково, с площ 572 кв.м.
ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН ********** и А.В.К. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Д.Б. с ЕГН ********** ***; сумата от общо 1 030 лв. деловодни разноски за възнаграждения
за адвокат и за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14– дневен срок от съобщението и връчването му
на страните – на ел.адреси от л.20, 341
и 352, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при
липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.