Р Е Ш Е Н И Е
№:861 03.05.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 132 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.225а от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Водоканалстрой“ООД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Хан Аспарух №44, ет.1, против заповед №
3536/13.12.2018г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, за премахване на незаконен строеж: „Складова база“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.605.271 по кадастралната карта
на гр.Бургас“, част от УПИ ІІІ-741,311, кв.24 по плана на ПЗ“Север“, гр.Бургас.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните
правила, като се иска нейната отмяна. Счита се за недоказано, че процесният
строеж е изпълнен от дружеството-жалбоподател, същият е без одобрени проекти и
разрешение за строеж и дали не са налице хипотезите на търпим строеж. В
заповедта и констативния акт не е посочена годината на построяване на сградата
и ако същата е преди 2001г., строежът би бил търпим. Освен това се твърди, че
сградата, обект на премахване, не е строеж по смисъла на ЗУТ, тъй като
административният орган не е посочил в коя от хипотезите на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ попада тя. Релевират се доводи, че процесната складова
база притежава белезите на преместваем обект, както и
че същата не е добре индивидуализирана по местоположението си в оспорената
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
редовно упълномощения адвокат Д.Н. от АК-Стара Загора, която поддържа жалбата.
По негово искане съдът извърши съдебно-техническа експертиза.
Ответната страна – заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Силвия Б., оспорва жалбата и пледира същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административно производство е започнало във връзка
подадени сигнали, първо по електронната поща на 03.08.2018г., а после и писмено
на 05.09.2018г. от лицето Щ.Д.К.(л.41 и л.44) до РО НСК-Бургас и Община Бургас,
с които са били уведомени органите за извършено незаконно строителство в поземлен
имот с идентификатор 07079.605.271, Промишлена зона Север, гр.Бургас, от
собственика на имота „Свободна безмитна зона - Бургас“АД. Сигналът бил
препратен на Община Бургас, предвид категорията на строителството – V-та.
По повод тези сигнали, още на 02.09.2018г. „Свободна безмитна
зона - Бургас“АД била уведомена в 7-дн.
срок да осигури достъп до поземлените имоти 07079.605.271 и 07079.605.272, като
техен ползвател съгласно акт за частна държавна собственост № 439/10.02.1997г.
(л.36).
Проверката по подадения сигнал била извършена на 30.08.2018г.
от служители в администрацията на Община Бургас: Ваня Гачева, гл.специалист БКСВЕ
и инж.Катя Н., гл.специалист КСВЕ. От представения акт за частна държавна собственост №
439/10.02.1997г. се установило, че терен от 231 дка в Северна промишлена зона –
Бургас, е предоставен за ползване на основание ПМС № 24/31.05.1989г. и ПМС №
64/11.04.1991г. на Свободна безмитна зона – Бургас, част от който съгласно
одобреното през 2012г. изменение на ПУП представлява УПИ ІІІ-741,311, кв.24 по
плана на ПЗ“Север“, гр.Бургас с обща площ 155132кв.м., включително и поземлените
имоти 07079.605.271 и 07079.605.272 по кадастралната карта. При проверката на
място в присъствието на представители на „Свободна безмитна зона - Бургас“АД и
управителя на „Водоканалстрой“ООД, което е наемател
на поземлен имот 07079.605.271, било установено, че в този имот са били
изградени без одобрени проекти и разрешение за строеж, две сгради:
1.Масивна едноетажна сграда с Г-образна форма, с
приблизителни застроена площ от 187кв.м. и височина от 2,70м. Ограждащите й
стени са изпълнени от бетонови блокчета, покривната конструкция е дървена, с
покритие профилирана ламарина. Чрез преградни зидове са оформени приблизително
9бр. помещения, които се ползват за складово-производствени дейности. Сградата
е електрифицирана и водоснабдена. Построена е и се ползва от „Водоканалстрой“ООД по данни на управителя на дружеството
Георги Димов Георгиев.
2.Складова сграда, представляваща метален навес, със
странично ограждане с ламарина от трите страни. Сградата е с приблизителни размери
в план 15,40м./ 4,90м., застроена площ 76кв.м. и височина 3,70м. Конструкцията
е метална, състояща се от 10бр. метални колони, закрепени към съществуваща бетонова
настилка, метални греди, столици и покритие профилирана ламарина. Сградата е
построена и се ползва от „Водоканалстрой“ООД по данни
на управителя на дружеството Георги Димов Георгиев.
За проверката бил изготвен констативен протокол №
О-144/30.08.2018г., в който освен изложените обстоятелства, са приложени и
четири снимки.
Във връзка с констатациите на 28.09.2018г. контролните
органи изпратили писмо до представителя на „Свободна безмитна зона - Бургас“АД,
с искане да посочи на кое лице е било предоставено ползването на поземлен имот
07079.605.271 и да представи документа с който е сторено това.
Отговорът постъпил на 10.10.2018г.
(л.29), като в него било посочено, че „Свободна безмитна зона - Бургас“АД е
предоставила ползването на този имот на „Водоканалстрой“ООД,
съгласно договор за наем сключен на 27.03.2018г., който също е представен
(л.30). Имотът е бил предаден на наемателя незастроен за ползване като открита
складова площ и със задължение да бъде върнат на наемодателя след прекратяване
на договора във вида в който е даден.
Последвало изпращането на писмо до „Водоканалстрой“ООД на 23.10.2018г. (л.24), с което
дружеството било уведомено на основание чл.26, ал.1 от АПК, че са започнали
административни производства по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на двата
гореописани незаконни строежа, като му бил даден 7-дневен срок да представи
становище и доказателства. Такива не постъпили и контролните органи от
общинската администрация издали констативен акт № О-36/01.11.2018г. за
процесния строеж – „Складова база“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
07079.605.271 по кадастралната карта на гр.Бургас“, част от УПИ ІІІ-741,311,
кв.24 по плана на ПЗ“Север“, гр.Бургас. В него описали установените до тук
факти, като приели, че строежът е изпълнен от „Водоканалстрой“ООД,
той е V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ и чл.10, ал.2 от
Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че
проверката се извършила в присъствието на управителя на „Водоканалстрой“ООД
– Георги Димов Георгиев, който е положил и подписа си в акта. Това дружество е
строител на незаконния строеж, за който няма одобрен проект, разрешение за
строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и нива, както и заповедна книга. Строежът е описан по същия
начин, както и в съставени по-рано протокол № О-144/30.08.2018г. Приложени са
2бр. снимки и окомерна скица. За установени нарушения е посочено, че строежът е
без одобрени строителни книжа и без разрешени за строеж. Като нарушена
разпоредба е посочен чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което са налице условията за
издаването на заповед за неговото премахване на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
На 09.11.2018г. бил съставен акт за приключило
обявяване, с който е установено, че в законоустановения срок от съобщаването на
констативния акт не са постъпили възражения срещу него.
На основание проведеното административно производство
и съставения констативен акт била издадена и оспорената в настоящото съдебно
производство заповед № 3536/13.12.2018г. на заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, надлежно оправомощен от
кмета на общината със заповед № 490/28.02.2018г. (л.11). В нея са описани
установените в констативния акт факти, като процесният строеж е квалифициран
като такъв на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ е наредено премахването му от „Водоканалстрой“ООД.
Процесната заповед била връчена на жалбоподателя по
пощата с известие за доставяне на 03.01.2019г.
Жалбата срещу нея е подадена на 15.01.2019г., т.е. в предвидения в
чл.215, ал.4 от ЗУТ срок.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза, като изготвеното по нея заключение на вещото лице С.И., не се
оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно.
В.л.И. е направил оглед на място, при който е установил, че процесният обект
отговаря на описанието му отразено в констативен акт № О-36/01.11.2018г. Постройката
е изградена като метална конструкция с основа – стоманобетонна плоча. Стени –
от две страни гофрирана ламарина и трета страна – зидария с бетонни блокчета.
Покрив - едноскатен, от метална конструкция и
покритие с гофрирана ламарина. Вещото лице е квалифицирало процесния обект като
строеж съгласно легалното определение на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Той е без
одобрен проект и разрешение за строеж и се намира в имот 07079.605.271. Той се
ползва от „Водоканалстрой“ООД по договор за наем от
27.03.2018г. със „Свободна безмитна зона - Бургас“АД. По констативен акт №
О-36/01.11.2018г. няма данни за годината на изграждане на обекта. Не са открити
етапи на изграждане на строежа, а той е завършен и се ползва като склад, като
това не противоречи на отреждането на терена „за складово-търговски дейности и
офиси“. В съдебно заседание в.л.И. уточнява, че предвид материалите с които е
изграден строежа, той се квалифицира като нов строеж, построен в период до 5
години.
Пред съда по искане на ответната страна беше разпитан
и свидетеля И. К., който по повод на работата си като проектант ВиК, установил от софтуерния продукт Google
Earth, че на терена към 02.01.2018г. липсват
постройки. На следващата снимка от 21.06.2018г. установил, че теренът е
заравнен, облагороден и е започнало строителство, което е било реализирано към
01.09.2018г. в цялост. При работата си на терена свидетелят констатирал, че
строителството се извършвало с машини с лого на „Водоканалстрой“ООД,
което пребивавало на тази територия.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата по която е образувано настоящото производство
е подадена в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, от лице срещу което той е издаден, т.е. при наличието на
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните правни съображения:
Процесната заповед е издадена от зам.кмет по
„Строителство инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, който черпи
правомощия от т.21 на заповед № 490/28.02.2018г. на кмета на Община Бургас (л.11).
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината е компетентен да постанови
премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ.
В констативен акт № О-36/01.11.2018г. и в оспорената
заповед процесният строеж е квалифициран като такъв от пета категория на основание
чл.137, ал.1, т.5, б.„б“ от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба №1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи. Съгласно посочената разпоредба от наредбата
пета категория са следните видове строежи: производствените и складовите
сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до
50 работни места включително и съоръженията към тях. Идентично е съдържанието
на нормата на ЗУТ, според която от V-та категория са строежите представляващи производствени
сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до
50 работни места и съоръженията към тях. Следователно правилно строежът е
квалифициран като пета категория, предвид размерите и предназначените му като
склад, а процесната заповед законосъобразно е издадена от надлежно оправомощен
от кмета на общината негов заместник.
При издаването на заповедта са спазени процесуалните
правила предвидени в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено
със съставянето на констативен акт, в който е обективирано
фактическото положение. Актът е съставен от служители по контрол на
строителството в Община Бургас които са овластени за
това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя
надлежно, като последният не се е възползвал от правото си да възрази срещу
него.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като обектът чието премахване е разпоредено, няма характеристиките на строеж, съгласно
легалното определение на § 5, т.38
от ДР на ЗУТ. Оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите
материално-правни норми. Обектът е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ,
защото представлява постройка, за която вещото лице е установило, че е такава с
оглед нейните характеристики – носеща метална конструкция върху стоманобетонна
плоча, метален покрив и изградени ограждащи стени от три страни, поради което обектът
не може да бъде преместван без демонтиране, респективно квалифициран като преместваем обект. Същият е надлежно индивидуализиран чрез
описанието му както в процесната заповед, така и в констативен акт № О-36/01.11.2018г. който
като част от административната преписка следва да се приеме и като част от
мотивите за издаването й. В констативния акт има приложени фото снимки и е изчертана схема на обекта, което не оставя никакви съмнения
досежно индивидуализацията му.
Другото възражение – че дружеството-жалбоподател не е
извършило строежа, също не почива на установените в хода на административното
производство факти, които се потвърдиха в хода на съдебното производството.
Първоначално административните органи са се насочили към дружеството
стопанисващо терена – „Свободна безмитна зона - Бургас“АД, но след като са
установили, че земята под процесния строеж е била отдадена под наем незастроена
на „Водоканалстрой“ООД, правилно са ангажирали
неговата административна отговорност. Пред съда факта, че извършител на
процесния строеж е дружеството-жалбоподател се установи и чрез показанията на
св. И. К., който
лично е видял, че строителството се извършвало с машини с лого на „Водоканалстрой“ООД.
Без съмнение се установи по делото, а и доказателства
за обратното не се ангажираха от жалбоподателя, че за процесната постройка
липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Тези фактически
основания изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, на която се е позовал административният орган, посочвайки изрично, че
обектът е реализиран без одобрени проекти и без разрешение за строеж в
нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ. По тази причина следва да се
приеме, че като е разпоредил премахването на строежа, заместник-кметът на
Община Бургас е приложил правилно материалния закон, като в този случай органът
действа в условията на обвързана компетентност – чл.225а, ал.1, вр. чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Съдът намира, че процесният строеж не може да се
третира като търпим, нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на
§127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Жалбоподателят макар да прави твърдения в тази
насока, не ангажира никакви доказателства строежът да е бил изпълнен преди
2001г. Освен това от доказателствата по делото се установи, че към момента
когато „Водоканалстрой“ООД е наело терена –
27.03.2018г., същият е бил незастроен. Фактът, че строежът е нов и е бил
изпълнен след тази дата, се установи от показанията на св. И. К. и беше потвърден от вещото
лице, който пред съда заяви, че предвид материалите от които е изпълнен,
строежът е изпълнен в период от не повече от пет години. В тази връзка съдът
намира, че не са налице условията процесният строеж да бъде квалифициран като
търпим, предвид момента на построяването му – след 27.03.2018г.
Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е
предвидено пряко в чл.225а от ЗУТ.
В този ред на правните съждения се налага извода, че
обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните
предпоставки на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа, следва да се
приеме за законосъобразна и правилна, а жалбата на „Водоканалстрой“ООД
против нея да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното, жалбата срещу оспорената заповед е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При този
изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК,
вр. чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Община Бургас следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер предвиден в чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоканалстрой“ООД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Хан Аспарух №44, ет.1, против заповед № 3536/13.12.2018г. на заместник-кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ООД, ЕИК-*********, да заплати в полза на Община
Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: