Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 28.03.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №19128 по описа за 2014
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от С. И. Н. срещу Г.Ф.иск с правна квалификация
чл.288, ал.11, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./ за сума в размер на 150000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно
произшествие на 24,10,2013год., ведно със законната лихва върху главницата от 30,10,2014год.-датата
на която е отказано изплащане на
обезщетение до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че е реализираното пътнотранспортно
произшествие на 24,10,2013год., около 14,30часа, на път ІІ-62, с посока на движение
от с.Невестино към гр.Дупница, в района на разклона
за село Долна Козница, км.20+32, когато управлявайки лек автомобил „Рено
Клио“, с рег.№*******, водачът-Д.И.Д. нарушил правилата за движение по пътищата
и реализирал ПТП с лек автомобил, с марка „Сеат“, модел Ибиза, с рег.№*******,
управляван от ищеца. В резултат на удара
за С. И.Н. са реализирани неимуществени
вреди подлежащи на обезщетение. Поддържа
за виновния водач да липсва сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност към датата на събитието, обстоятелство обуславящо пасивната
материалноправна легитимация на ответника. Депозирана е молба пред Г.Ф.и образувана
щета, по която е отказано плащане на обезщетение, обстоятелство обуславящо
интерес от исковата претенция. С оглед наличието на задължение за парично
вземане ответникът дължи и обезщетение за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност
на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Г.Ф.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва
механизма на пътнотранспортното произшествие с твърдението произшествието да е
настъпило по вина изцяло на ищеца. Евентуално излага доводи за завишен размер
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа да не дължи
обезщетение за забава.
С оглед горното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач-Д.И.Д. заявява становище за неоснователност
на исковата претенция. Оспорва да е налице осъществено противоправно деяние.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП №5537/25,10,2013год. на МВР, отдел Пътна полиция –Кюстендил се
установява реализирано ПТП на 24,10,2013год., около 14,30часа, с участието на
МПС- „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДКН №*******, управляван от С.И.Н. и лек
автомобил, с марка „Рено“, модел „Клио“, с ДКН КН *******, управляван от Д.И.Д..
В КП е посочено причина за ПТП да е навлизане на участник 1 /с водач С.Н./ в
пътната лента за движение на участник 2/Д.Д./. В посочената част е налице
оспорване на механизма на ПТП от ищеца.
Приложено е постановление на РП Кюстендил от 02,09,2014год.,
с което е прекратено наказателното производство по ДП №978/2013год. на РУП
Кюстендил на основание чл.24, ал.1, т.9 от
НПК поради заявен отказ на пострадалото
от деянието лице.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което като компетентно и
обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт, от което се установява механизмът на ПТП реализирано на 24,10,2013год.,
когато с цел заобикаляне на препятствие
от дясната страна на лентата за движение
към гр.Дупница, в която се е движил лек автомобил Сеат, водачът на автомобил Сеат е навлязъл
в лентата за насрещно движение, по
която насрещно се е движил лек автомобил Рено, при което е настъпил челен удар между
двата автомобила. Причина за настъпване на произшествието е навлизането на лек автомобил Сеат в лентата за насрещно движение. Ударът между
двата автомобила е в лентата за движение на лек автомобил Рено. Скоростта на движение на автомобил Сеат
е 68,40км.ч., с опасна зона за спиране от 53,54м., а на лек автомобил Рено 58,70км.ч.,
с опасна зона за спиране от 42,65м.
Посочения механизъм на пътнотранспортно произшествие е установен и
от събрание гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Р.С. И./
пътник в лек автомобил Рено/, от които
се установява, че водачът на насрещно движещия се автомобил се е движил
неправолинейно като е навлязъл и в платното за движение на автомобил Рено, при
което е последвал сблъсък.
По делото е изслушано заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза,
прието от съдът, което като компетентно изготвено следва да бъде кредитирано
при постановяване съдебния акт, от което се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Изслушано е и заключение на съдебнопсихологическа експертиза, от което се установява
за ищеца да са налице ясни депресивни елементи, които могат да бъдат
обсъждани като породени от непреодолян
стрес и сочат на актуален психически дискомфорт и биха могли да се
свържат с пътното произшествие.
С молба вх.№24-01-393/21,08,2014г. при Г.Ф.е постъпило искане от името на
ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 150000 лв.-неимуществени вреди. Образувана е щета №210180/21,08,2014год.
като с писмо изх.№24-01-393/30,10,2014год. ответникът е отказал да изплати на ищеца обезщетение за претърпените телесни увреждания с мотив, че вина за противоправното деяние има С. И.Н..
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.288,
ал.11, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от
КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на
вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и обстоятелството, че противоправното деяние осъществено на територията
на Р.България е причинено от водач, който няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Необходимо е да се
установи и наличието на предпоставките на чл.288, ал.11 от КЗ/отм./ сочещ на
допустимост на претенцията –т.е. ако фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока по ал. 7,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението.
За установено по делото съдът намира
настъпило на 24,10,2013год. ПТП. В този смисъл протокол за ПТП 25,09,2013год.,
който има обвързваща доказателствена стойност относно отразените от и пред
длъжностното лице обстоятелства съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП.
Установяват се по делото получени от
ищеца неимуществени вреди съобразно заключение на КСМЕ и СПЕ.
Въпреки това исковата претенция
съдът намира за неоснователна. По делото не се установи осъществено от третото
лице помагач в настоящото производство Д.Д. противоправно деяние при управление
на МПС. От заключението на САТЕ се установи, че във връзка с извършване на
маневра „заобикаляне“ на препятствие на пътното платно, / което се сочи от
самия ищец в обстоятелствената част на исковата молба/ от водачът на лек
автомобил Сеат, е извършено нарушение на чл.25 от ЗДВП. Съгласно визираната норма водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. В процесния случай се установи, че ПТП е
реализирано поради навлизане на лек автомобил Сеат в платното за движение на
лек автомобил Рено, а не съобразно твърденията в исковата молба сочещи на
противоположен извод. Заключението на
САТЕ е категорично относно причината за реализиране на пътния инцидент навлизане
в лявата половина на платното за движение срещу лек автомобил Рено. Ето защо се
обосновава извод за нарушение на чл.20 и чл.44 от ЗДВП, но осъществено от
водача С.И.Н.. Ето защо липсва
противоправно деяние осъществено от страна на водача Д.Д., което да е от
естество да ангажира отговорността на ответника.
Ето защо и при изрично указана
доказателствена тежест за ищеца при заявеното оспорване от ответника, на
осн.чл.154 от ГПК, съдът намира исковата претенция за неоснователна и същата подлежи
на отхвърляне. Предвид изложеното е безпредметно излагането на мотиви относно
реализираните неимуществени вреди за ищеца, връзката им с ПТП и дължимото
обезщетение.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно чл.288, ал.(7) от КЗ/отм./ фондът
изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността
на фонда и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по
реда на ал. 9.
Предвид неоснователността на
главната искова претенция неоснователно е и акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С оглед отхвърляне на исковата претенция на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски на ищеца не се следват.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 330,00лв., от които 100,00лв.-юрисконсултско
възнаграждение, 200,00лв.-в.л. и 30,00лв.-свидетел.
На третото лице помагач разноски не се дължат на
осн.чл.78, ал.10 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С. И. Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу
Г. ф., с адрес *** иск с пр.кв.чл.288,
ал.11, вр.ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сума в размер на 150000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 24,10,2013год., ведно
със законната лихва от 30,10,2014год. до изплащане на вземането като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. И. Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да
заплати на "Г. ф." с Булстат **********, с адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 330,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- Д.И.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: