ПРОТОКОЛ
№ 237
гр. Чепеларе, 18.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
Сложи за разглеждане докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №
20245450100128 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ Б. Р. Р. И Ю. Р. Р., редовно уведомени в предходно съдебно заседание, се явяват
лично и с адв. И. Г., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ В. Р. Т., Р. Б. С., Р. Б. Т., А. Р. Ч. И С. С. Ч. , редовно уведомени в
предходно съдебно заседание, не се явяват. От тяхно име се явява адв. П. Н., надлежно
упълномощен, с пълномощно по делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 3087/21.11.2024 г., подадена от
ответниците В. Р. Т., Р. Б. С., А. Р. Ч., С. С. Ч. и Р. Б. Т., чрез адв. П. Н., в която се посочва, че
във връзка с предоставената от съда възможност, представят заверено копие на
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.01.2014 г. по преписка
с вх. № 353/13/17.01.2014 г. на РП – Ч., заверени преписи от Решение № 63/13.07.2009 г. по
гр.д. № 148/2008 г. по описа на РС – Ч. и Решение № 122/11.07.2011 г. по възз.гр.д. № 49/2011
г. по описа на Окръжен съд – С..
1
АДВ. Г.: Получил съм молбата, ведно с приложенията на ответниците на 26.11.2024 г. Моля
да бъдат приети представените с молбата писмени доказателства към доказателствата по
делото.
АДВ. Н.: Поддържам искането за приемането на представените с молбата доказателства.
Съдът намира, с оглед становищата на страните, изразени чрез техните процесуални
представители, че следва да приобщи към доказателствените материали по делото,
постъпилите с молба вх. № 3087/21.11.2024 г., подадена от ответниците В. Р. Т., Р. Б. С., А. Р.
Ч., С. С. Ч. и Р. Б. Т., чрез адв. П. Н. писмени документи, като писмени доказателства по
делото.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото постъпилите с молба вх. №
3087/21.11.2024 г., подадена от ответниците В. Р. Т., Р. Б. С., А. Р. Ч., С. С. Ч. и Р. Б. Т., чрез
адв. П. Н. писмени документи, а именно: заверено копие на Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 17.01.2014 г. по преписка с вх. № 353/13/17.01.2014 г.
на РП – Ч., заверени преписи от Решение № 63/13.07.2009 г. по гр.д. № 148/2008 г. по описа
на РС – Ч. и Решение № 122/11.07.2011 г. по възз.гр.д. № 49/2011 г. по описа на Окръжен съд
– С.
АДВ. Г.: Считам делото за изяснено. Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
АДВ. Н.: Считам делото за изяснено. Представям 2 броя договори за правна помощ от
31.05.2024 г., ведно със списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от
ответниците.
Съдът намира, че следва да приеме депозираните в днешното съдебно заседание от адв. Г.
списък на разноските, както и представените от адв. Н. списък на разноските и 2 броя
договори за правна помощ от 31.05.2024 г.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА депозираните в днешното съдебно заседание от адв. Г. списък на
разноските, както и представените от адв. Н. списък на разноските и 2 броя договори за
правна помощ от 31.05.2024 г.
СЪДЪТ, на основание чл. 149 ал.1 от ГПК, приканва страните към спогодба.
2
АДВ. Г.: Няма възможност за спогодба.
АДВ. Н.: Нямам никаква индикация за спогодба.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено, моля да бъде
даден ход по същество.
АДВ. Н.: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено, моля да бъде
даден ход по същество.
С оглед изчерпването на доказателствените искания на страните и изразените от тях
становища, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което следва да
сложи край на съдебното дирене и да даде ход на устните състезания.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Уважаема госпожо председател, от името на доверителите ми, моля да уважите
изцяло предявения иск, както и да им присъдите направените разноски по делото. По делото
безспорно се установи, на първо място, че процесната сграда представлява самостоятелен
обект. Това се установява от два официални документа, първото е скица от кадастъра,
второто е издаденото удостоверение за търпимост от Община Ч. Това са два официални
документа, издадени от съответно държавен и общински орган, които не са оспорени от
ответната страна, тоест, установените от тях обстоятелства се считат за действителни. От
тази гледна точка е налице самостоятелен обект на право на собственост каквото е
процесното помещение за складова дейност. Вторият елемент, който следва да бъде
установен от нас и считам, че чрез събраните по делото доказателства успяхме да го
направим, е кой е установявал фактическа власт върху този самостоятелен обект. Това
безспорно са двамата ми доверители. Установено е от събраните гласни доказателства, от
свидетелите, водени от доверителите ми, които са непосредствени съседи на имота и имат
преки впечатления относно това кой е упражнявал фактическата власт. На следващо място,
се установява от постановлението на прокуратурата, която, за да постанови този акт е
изследвала спора между страните и е установила, че към 2014 г. Ю. Р. ползва имота повече
от 26 години. Споровете, които е имало между Ю. и баща му, не са довели до фактическото
му отстраняване от имота и по-скоро следва да се тълкуват като заявено и отстояно владение
върху имота. Въпреки че е имало пререкания между него и баща му, той в нито един момент
не е предал владението на баща си или на другите наследници на баща си. Затова считам, че
по един категоричен начин се доказа както самостоятелната обособеност на процесната
3
сграда, като самостоятелен предмет на право на собственост, така и упражняването на
непрекъснато и явно владение продължило повече от 30 години. Затова, моля да уважите
иска и да ни присъдите направените по делото разноски на доверителите ми.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо председател, моля да отхвърлите така предявения иск за
собственост, предявен от двамата ищци. Не е спорно, че действително съществува такъв
самостоятелен обект на собственост, но е видно, че той съществува такъв въз основа на
редица други документи, които са съставени, включително удостоверение за търпимост, в
което има подадени декларации от всички страни. Кой действително е строил, аз мисля, че
това от съдебното заседание го установиха свидетелите, които пряко и непосредствено са
участвали в строителството. Единият свидетел от наша страна е видял строенето на
основите, другият свидетел е участвал в самото строене. Не е спорно, че този имот е на Р. Р..
Върху неговата земя има построена една сграда. Ако Ю. твърди, че е правил някакви
подобрения в имота на баща си и е изграждал някакви постройки, това е друг въпрос. За мен
не стана ясно от кога започва тази давност да тече и кой е този период. Защото установяваме
годината на строителство, но точният период, за който е налице тази давност за мен така или
иначе не е изяснено в исковата молба, дали е още по времето, докато бащата е жив или след
неговата смърт. Това за мен като твърдение не е ясно. По същия начин остава неясно и как
ищцата, **** на Ю. Р., Б. Р. е осъществявала давностното владение, защото за нея няма
никакви данни, нито в исковата молба, нито след това. Единствено всички свидетели на
ищцовата страна говорят само за единия ищец. По никакъв начин не става ясно дали
съпругата му е участвала в строителството, дали е държала някакви вещи вътре, изобщо
дали е осъществявала владение. Защото за мен в конкретния случай има само данни за
ползване на този склад и той е бил ползван единствено, защото в този период не са правени
никакви ремонти, никакви подобрения след неговото построяване. Стана ясно, че Р. Р. го е
дал на сина си да го ползва временно. След това между тях са съществували конфликти и
спорове. Тези спорове и конфликти са продължили много дълго във времето си и с другите
наследници, които разбира се имат общ корен с бащата Р., затова свидетелства и
постановлението на РП – Ч., което, както съдът ни указа да докажем дали има жалба, която
именно моите доверители се оплакват, че той не освобождава имота. След това е водено
съдебно дело, което по същия начин той пак е твърдял, че има собственост. В крайна сметка
съдът е приел, че няма давностно владение, той и тогава го е твърдял, затова приложихме
съдебните решения, за да установим обективната истина, а тя е, че земята винаги е била
собственост на моите доверители и това, което е построено отгоре, независимо на кого е, не
може само по себе си изведнъж да премине в правото на собственост на ищцовата страна.
Както казах няма данни това нещо да е построено от тях, нито документално, нито чрез
свидетели. Свидетелите, които ищците доведоха, са виждали, че отвън има някакво
строителство, знаели, но какво точно са знаели и какво са виждали за мен няма никакво
значение, защото в този период те са наблюдавали отвън това, което се случва в
семейството, а отношенията в семейството, свързани с построяването на тези обекти и след
това за тяхното ползване очевидно всичко е ставало по волята на бащата. Дори и да имаме
4
данни за някакво владение, то е осъществявано чрез насилие, доколкото и с това всъщност
не се осъществява състава на давностното владение, за което те претендират, защото то
трябва да е спокойно, необезпокоявано. Докато в конкретния случай това не е така.
Очевидно то е бил търпян, но с идеята, че е ползвател, а след това вече той категорично е
отказвал да освободи заетата площ, под паркинга, който е ползвал към сградата, така и
отдолу в това помещение, което, както каза и единият свидетел, е част от целия първи етаж.
То не е самостоятелно, в смисъл такъв, никога не е било приемано като самостоятелно, а то
си е било изградено още по времето като прилежаща част към първият етаж, което очевидно
също не е собственост на Ю. Р.. И само нуждата от склад, място, където да си държи дървата
е била причината това нещо да се остави за ползване. Но, той в един момент е започнал да се
изживява като собственик. Това е видно и от предходното дело, което е водено, в което съдът
категорично не е приел тази теза за наличие на давностно владение и е казал, че моите
доверители, без да предявяват иск по чл. 109 от Закона за собствеността, да премахнат тази
постройка, поради простия факт, че тя е построена върху тяхната земя. По отношение на
самите свидетели, само ще маркирам някои неща. Считам, че не се обори доказателствената
сила на констативния нотариален акт, тежестта беше именно на ищцовата страна. Също така
не се доказа по никакъв начин владението върху земята под построения обект. Считам, че
само по себе си да се претендира само право на собственост върху това мазе не е
основателно и не е допустимо. По отношение на свидетелите, съвсем накратко ще
коментирам това, което казаха пред съда. Така или иначе те са разделени на две групи –
свидетели, които са на ищците и свидетели, които са на ответниците. Тези, които са на
ищците за мен лично не са достатъчно конкретни по отношение на строителната работа,
която е извършена. Едната свидетелка е била твърде малка за онзи период, за да може да
възприеме и да разбере какво се случва. Другите, които са били по-възрастни свидетели,
също казват, че няма така или иначе твърдения, че го е държал и ползвал Ю.. Например
свидетелката К. посочи само, че си е паркирал колата върху плочата. Самата тя не е виждала
Ю. или Б. да отключват вратата на помещението, а за спора за помещението са знаели и
говорили в квартала, като тя не е виждала какво са си говорили Ю. и Р.. Свидетелят К. също
не знае кой има ключ за помещението и предполага, че семейството на Ю.. Той така или
иначе също не може да посочи конкретика по отношение на владението, затова твърдим, че
този имот е ползван и държан, но няма владение, каквото повелява закона. По същият начин,
свидетелката К., която няма пряка видимост към помещението, за мен по-скоро говори малко
в сферата по-скоро на свободните съчинения, ако мога така да кажа, тъй като и тя не може
да кажа кога е започнало ползването и кой е целият период на владението. Всъщност
свидетелите нямат конкретика в своите показания за този важен факт. Става ясно, че е имало
покана до Ю. да освободи имота, но той не го е направил и по този начин, още приживе по
времето на баща си е превърнал държането в насилствено владение на вещта. Всички знаем,
че то не трябва да се установява чрез насилие. Нашите свидетели намирам, че бяха доста по-
конкретни за това, което са видели и знаят. Очевидно Р. Р. е искал да построи допълнителна
постройка в своя двор. Това е било свързано така или иначе с това, че на тази улица са
изграждани подпорни стени и е направено едно складово помещение, после е било
5
преградено на две, за да може всички да си слагат там дървата, но по никакъв начин
собствеността не е коментирана. Макар че самият баща е заявил, че ще остави всичко на
двете си дъщери. Той практически това е и сторил, което може да се види от цялата история
на този имот, а неговите действия са конклудентни чрез различните прехвърляния, които са
станали. Накрая е останало само това помещение, за да се придобие по давност и това е
сторено, защото тези хора винаги са живели в този имот и винаги са ползвали всичко, което
е тяхна собственост. В тази връзка ще добавя, че действително от наша страна, от
показанията на свидетелите, всички свидетели сочат единствено и непротиворечиво, че Ю. е
бил ползвател. Поради което, считам че не се събраха по категоричен начин нито гласни,
нито писмени доказателства, независимо от това какви официални документи са
представени от страните, затова, че имаме нов собственик по давност и съответно
констативният нотариален акт следва да бъде отменен. В този ред на мисли, моля съда за
решение, с което изцяло да отхвърли исковата претенция и да ни присъдите сторените по
делото разноски. С оглед на днешните пледоарии, моля за възможност за писмена защита в
определен от съда срок.
РЕПЛИКА НА АДВ. Г.: Относно свидетелските показания, действително са две групи
свидетели. Свидетелите, водени от ответника, единият беше роднина. Неговите показания
следва да бъдат взети предвид и евентуалната му заинтересованост от изхода на спора в
една или друга посока. Другият свидетел установи, че е орал през 80-те години и един път е
видял основи и след като е минал след 5-6 години е видял готова сграда. Всички свидетели,
и нашите, и на ответната страна, са категорични, че лявото помещение, като застанеш срещу
сградата и плочата върху него винаги са ползвани от Ю. и семейството му, а дясната от
ответниците. В това отношение всичките свидетели са категорични. Относно това кой е
строил. Действително едните свидетели казват, че е строил Ю., другите свидетели казват, че
предимно е строил баща му. Давностното владение е самостоятелен придобивен способ.
Всички свидетели отново казаха, че когато са построени помещенията, Ю. е установил
владението върху процесното помещение със знанието и съгласието на баща си. Едва след
2000 г. започват конфликтите между тях. Въпреки конфликтите, Ю. не отстъпа владението
на баща си или на сестрите си. Още един пункт да отбележа - относно доверителката ми и
нейното право на собственост. Когато се претендира право на собственост относно
давностно владение и давностното владение изтича по време на брака, така или иначе
собствеността се добива в режим на семейна имуществена общност. Това, че свидетелите
демонстрират, че помещението се ползва от Ю., не изключва правото на собственост на
доверителката ми като негова съпруга. В случай че прецените и предоставите възможност за
писмени защити, те според мен ще са свързани по-скоро с анализ на свидетелките
показания, но все пак, ще помоля за малко по-дълъг срок, предвид предстоящите празници.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, съдът дава възможност на страните по делото да
представят писмени защити в 10-дневен срок, считано от днешно съдебно заседание, с
копие за насрещната страна.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява
6
устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,55 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
7