Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
Разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 70/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „В.“ АД-София,ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***,против
решение № 142/16.09.2020г. по
гр.д.№272/2019г. на РС-Самоков,с което са отхвърлени
предявените против „Г.Г.“ ЕООД искове,както
следва:иск за връщане на фактическата власт върху товарен бордови автомобил
марка К.,модел …..,рег.№……. рама № ……………………,двигател № ………………. Табела,поради нищожност на договор
за покупко-продажба на МПС от 23.03.2016г. и при евентуалност-иск за присъждане
на равностойността на вещта,ведно с иск за законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на
сумата,кумулативно съединени с иск за обезщетение за ползването на автомобила
без правно основание,ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
предявяване на иска до окончателно плащане на сумата.Решението било
незаконосъобразно и необосновано.По делото било безспорно,че ищецът е
собственик и че не е спазена законовата форма за валидност на договора-нотариална
заверка на подписите съгласно чл.144,ал.2 ЗДвП.Ответникът признал,че МПС му
било предоставено и не възразил по повод нотариалната покана,че договорът е
предварителен.Съдът неправилно приел,че договорът се конвертирал в предварителен.За
да настъпи конверсия, недействителната сделка трябва да съдържа съществените
елементи на действителната сделка и страните да желаят резултата от
действителната сделка.Съдебната практика също
приемала,че конверсията не
настъпва по право,а по волята на
страните.С нотариалната покана и с исковата молба ищецът категорично изразил
волеизявление за връщане на вещта поради нищожност на прехвърлителната
сделка.На второ място,съдът неправилно приел,че разваляне на договора може да
иска само изправната страна. Според
практиката на ВКС -Търговско отделение,при положение ,че и
двете страни са неизправни,всяка от тях може да иска разваляне на
договора.Волеизявлението за връщане на даденото имплицитно съдържало изявление
за разваляне на договора според решение № 288 от 28.02.2020г. по гр.д.№ 134/2019г. на ВКС,4-то гражданско
отделение.Договорът можел да бъде развален с връчване на препис от
исковата молба според решение №269/22.10.2018г. по т.д.№1980/2017г. на ВКС-2-ро
т.о.Необосновано съдът приел,чецената е платена по
силата на самия договор,тъй като в последния
не се указвало,че служи като
разписка и не се съдържали реквизити на разписка съгласно чл.77,ал.1 ЗЗД -време
и място на плащане.Въпреки,че плащането е между търговци,не било осчетоводено и
не била издадена фактура.Съдът допуснал процесуално нарушение като събрал гласни доказателства за плащането
при положение,че задължението произтича от писмен договор.Въпреки,че сумата
била под 5000лв.,чл.164,ал.1,т.3 ГПК бил неприложим- разпоредбата визирала
доказване на наличието на договор, а не
плащане по писмен договор,за чието доказване чл.164,ал.1,т.4 ГПК забранявал
свидетелски показания.Впрочем,свидетелите не
дали достоверни показания.Що се
отнася до евентуално предявения иск,съдът изобщо не изложил мотиви.Не
изяснил дали вещта изобщо съществува при
твърдения за нейното разкомплектоване и противоречащи им твърдения,че е в
изправност и се държи от ответника чрез другиго.Без установяване на тези факти
съдът не можел да обоснове дали трябва да уважи главния или евентуалния иск.Не били изложени мотиви и относно иска за
обезщетение,което винаги се дължало от лицето,държащо вещ без основание,без да
е необходимо да доказва дали реално е извлякъл ползи от вещта,предвид
лишаването на собственика от възможността да я ползва.Дори и ако договорът е
конвертиран в предварителен,държателят се явява недобросъвестен владелец и
дължи обезщетение .Размерът му бил доказан от вещото лице.Съдът извършил
процесуално нарушение,като допуснал участие в процеса на лице без
представителна власт като кредитирал изявленията и действията му както в
отговора по чл.131 ГПК,така и в открито заседание.Въззивникът
иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата,но
в о.с.з. я оспорва и претендира съдебно разноски.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,Софийски окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Делото е образувано по искова молба
,депозирана на 25.03.2018г.,скоято е предявен иск с
правно основание ч55,а1 ЗЗД относно гореописаното МПС и при а л т е р н а т и в
н о с т- иск за равностойността на вещта с цена 6000 лв. ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на
главницата.Следователно, съдът не е бил длъжен да излага мотиви относно иска за
равностойност,нито да изследва рпелевантните за него
факти.На второ място,при положение,че искът за ревандикация
на вещта е бил отхвърлен като неоснователен ,изложените мотиви относно
законното основание за държане на вещта от ответника и липсата на права на
ищеца върху нея са релевантни и достатъчни за мотивиране на неоснователността
на претенцията на ищеца да извлича ползи от вещта и правото на ответника да
извлича ползи от същата.Страната не може да се позовава на липса на
представителна власт по отношение на другата страна и при всички положения
липсата на редовно упълномощаване е санирано предвид
наличието на редовно пълномощно пред въззивната
инстанция и личното явяване на адвоката на въззиваемата
страна,който поддържа резултата от първоинстанционното
производство.Ето защо въззивната инстанция не приема
наличие на процесуални нарушения.
От текста на договора за
покупко-продажба на МПС недвусмислено се извлича извод за плащане на цената 3000 лв.в момента, в който е предадено
владението ,като за изрично е
посочено,че“владението върху вещта,предмет на този договор , е п р е д а д е н
о на купавача“.Не е необходимо изрично изявление,че
договорът служи за разписка.В последния се съдържат всички реквизити на
разписка:платец ,
получател,дата,място,основание за плащането в заглавието на договора
и самите клаузи.Договорът е достатъчен за пълно и главно доказване на изгодните за
ответника факти и допускането на свидетелските показания за извършено плащане не представляват
процесуално нарушение-съдът би достигнал до решаващ извод и без тях при
положение,че задължението е доказано с писмен документ.Първоинстанционният
съд законосъобразно е приел наличие на конверсия на
недействителния поради липса на законоустановено
форма договор в действителен предварителен договор.Волята на контрагентите
относно резултата от сделката-да бъде прехвърлено правото на собственост-е
изрично заявена.Продавачът изрично е изявил
съгласие да предаде вещта и това е било факт към момента на плащане на
цената.Следователно,купувачът по предварителния договор държи процесната вещ на законно основание.В цитираното от въззивника решение на ВКС се допуска като в ъ з м о ж н
о с исковата молба да бъде направено
изявление за разваляне на договора и дори то да се съдържа имплицитно,но в
случая няма такова изявление.За да иска
разваляне на един договор, и това изявление да е ефективно отправено до
знанието на контрагента,то трябва да има съгласие междустраните
относно вида на самия договор.В исковата молба се поддържа изрично,че договорът е н и щ о ж е
н, а на разваляне подлежи само валиден договор.Въззивната
инстанция споделя изводите на първонстанционния съд
от правна и фактическа страна,поради което решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на на
въззиваемата страна съдебни разноски в размер на 500 лв.адвокатско възнаграждение
по приложения договор,платено в брой.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №142 от
16.09.2020г. на РС-Самоков по гр.д.№ 272/2019г.
ОСЪЖДА „В.“АД,ЕИК ………. със седалище и адрес на управление ***,да
заплати на „Г.Г.“ ЕООД,ЕИК ………. със седалище и адресна управление ***,
съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на
500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.