Р Е Ш Е
Н И Е
№ 291
град Велико Търново, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди двадeсет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 259/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на „Маг“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Хан Аспарух“ № 5, ет. 1, чрез *** Ал. П., против Уведомително писмо изх. №
02-040-2600/422 от 31.01.2021 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. Жалбоподателят
поддържа в жалбата си, че отказът за финансово подпомагане, материализиран в
оспореното писмо, е незаконосъобразен, тъй като е бланкетен и немотивиран. Сочи
се, че законовите разпоредби са приложени неправилно по отношение на конкретно
проявени факти. Обобщава се, че отказът е издаден от некомпетентен орган, при
неспазване на формата на акта, при нарушение на материалния закон и при
несъответствие със законовата цел. Всъщност оплакването е, че в уведомителното
писмо няма конкретни мотиви, които да поясняват разпореденото с него. В открито
заседание тези оплаквания се поддържат, като се иска отмяната на оспореното
писмо. Претендира разноски.
Ответната страна – зам. изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител *** М. А., оспорва
жалбата като неоснователна. Намира, че писмото е законосъобразно, тъй като ДФЗ
е в позиция на обвързана компетентност и се е съобразил със заповедта за
определяне за допустимия за подпомагане слой, а след отмяната й от ВАС, и
изпращането от МЗХГ на новата заповед е изплатил полагащата се субсидия за
кампания 2017 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно
представения списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е подал
заявление за подпомагане за кампания 2017 година с УИН 04/220617/75464, като е кандидатствал за подпомагане по Схема
за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/,
Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано
подпомагане за плодове /основна група/ - СП /основна/, Схема за обвързано
подпомагане за плодове /Сливи и десертно грозде/ - СП /други/, Схема за
преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Биологично
земеделие /Мярка 11/ и Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка
13.1/НР1/.
При административната
проверка на първото заявление /подадено на 29.05.2017 година/ са установени три
вида грешки, като е подадено второ /коригиращо/ заявление на 02.06.2017 година.
Приложена е таблица на заявените площи по схеми и мерки, както следва: СЕПП,
ПНДП и Мярка 13.1/НР1 – по 57,47 ха, СП /други/ - 6,82 ха и СП /основна/ -
26,92 ха. Видно от таблицата на използваните парцели за 2017 година, деклариран
е парцел за подпомагане по тази мярка с № от ИСАК 20119-266-4-1, с площ от
12,91 ха. При административната проверка е констатирано, че са заявени за
подпомагане площи и от друг земеделски стопанин. С уведомително писмо изх. № 02-040-2600/1540
от 30.08.2017 г. дружеството бенефициер е уведомено, че по подаденото от него
заявление е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски
производител, като е указано, че в срок от 20 работни дни от получаването на
писмото следва да установи основанието за ползването по реда на Наредба № 5 от
27.02.2009 г., чрез посочени документи. Приложена е таблица на установените
застъпвания, които касаят БЗС 20119-266-4, в който влизат парцели с кадастрални
номера, както следва 20119-107-059 и 20119-107-068. Съответно, от жалбоподателя
е подадена декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от
повече от един земеделски стопанин, към която са приложени попълнено приложение
–таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи заедно
с договор за наем № 001/2017 от 28.08.2017 г. между наемодателя „Биологика“
ЕООД и бенефициера. Другият бенефициер -
Д.А.Б., заявил за подпомагане заявени площи от настоящият жалбоподател, не
е предоставил документи, с които да докаже правото на ползване.
Със заповед № РД 46-139 от
28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен
окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2017 като част от СИЗП, актуализиран за 2017 година чрез дешифрация на нова
цифрова ортофотокарта на страната по самолетно заснемане и сателитно заснемане
и отразяване на резултатите от теренните проверки, извършени през годината от
областните и общински структури на МЗХГ. Наредено е този окончателен слой да се
предостави на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани
проверки по чл.37, ал.2 и чл.43 от ЗПЗП. Разпоредено е въз основа на
извършената финална оторизация РА да извърши корекции в извършените плащания по
схеми и мерки за подпомагане на площ и да изплати допълнителни субсидии на
земеделските стопани, а за тези, при които е установено, че е изплатена
по-голяма сума – да се издаде АУПДВ за горницата.
Тази заповед на министъра
на земеделието, храните и горите е била обжалвана от настоящият
жалбоподател-бенефициер, в частта й, с която е било отказано включването на
парцел № 20119-266-4-1 в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2017 година. С решение № 2693 от 26.02.2021 година,
постановено по АД № 6420/2018 г. по описа на ВАС, съдът е отменил посочената
заповед в частта й, в която извън специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2017 г. е останал посочения парцел с площ от 12,91 ха.
Впоследствие е издадена
заповед № РД 20-52 от 07.04.2021 г. на министъра на земеделието, горите и
храните, с която е изменена заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., като обхватът
на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017
година, е допълнен с площ от 12,91 хектара чрез включването на посочения
парцел.
При тази фактическа
обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено Уведомително писмо
изх. № 02-040-2600/422 от 31.01.2021 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. Със същото в Таблица 1
„Оторизирани суми /в лева/“ са посочени размерите на исканите суми, намаленията
и оторизираните суми по схеми и мерки Мярка 13.1/НР1, СЕПП, СПП, СП /основна/,
СП /други/, ЗДП и Възстановяване от ФД, в Таблица 2 „Извършени плащания /в
лева/“ са посочени размери и дати на извършени плащания по посочените схеми и
мерки, и е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно
чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията за кампания 2017 са
наложени санкции за бъдещ период, както следва: СП /основна/ - 23 696,82 лв.
Уведомителното писмо е изтеглено
от жалбоподателя на 19.04.2021 г. Недоволно от него, дружеството го е оспорило пред
Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена на 22.04.2021 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка. От ответника са представени доказателства, че на
04.06.2021 г. е превел на жалбоподателя сумата от 63 923,62 лв. по схеми и
мерки за директни плащания за Кампания 2017, като счита, че искането на
жалбоподателя е напълно удовлетворено.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок. Изплащането
в хода на съдебното производство на някакви суми на жалбоподателя не води до
отпадане на правния му интерес, най-малкото защото с процесното писмо са
постановени и санкции за бъдещ период.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при
условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и представената Заповед №
03-РД/2891/23.07.2019 г. на ИД на ДФЗ.
Съдът
намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но
е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените
правила за това.
Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено
редуцирането /отказът/ на субсидии по 6 мерки и схеми, общо в размер от 67 326,24
лв., като освен това са определени санкции за бъдещ период на основание чл. 19 Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията
в размер от 23 696,82 лв. От съдържанието на писмото обаче не става ясно какви
фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат,
и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За
да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено
изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая
обаче в табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на
намаленията и на оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона
„Намаления“ се отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; - намаления на субсидията в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - линейно
намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията. В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта
таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на
акта, които приема органът. Такива не могат да се извлекат и от документите,
предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо. Цитирането общо на
приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието на която и да е
конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните
факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на
административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е
свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на
органа, което е недопустимо.
Непосочването
на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде
идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие
да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за
условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта.
Освен това, от съдържанието на акта не
се установява и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като
конкретни такива също не са посочени. Дотук
изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с оглед порока
по чл.146, т.2 от АПК.
Едва в писмо изх. № 02-240-2600/422/28.04.2021 г. на
зам. изпълнителния директор на ДФЗ, приложено към административната преписка,
се сочи, че приспаднатите от оторизираната субсидия суми по основната схема за
единно плащане са в резултат на това, че един от имотите на жалбоподателя с №
20119-266-4-1 и с размер 12,91 ха, е изключен от специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2017. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП
в относимата му редакция Разплащателната агенция намалява размера на плащането
или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за
подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за
съответната година. По делото е безспорно от фактическа страна, че
дружеството е обжалвало Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра
на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, с която е
одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за
2017 г. и по отношение на него тази заповед и при издаване на процесното
уведомително писмо не е била влязла в сила. Неправилно ответната администрация
не е съобразила този факт. Правно несериозно е да се твърди, че за нея той бил
неизвестен, защото именно тази администрация дължи собствена проверка на всички
релевантни факти за своето произнасяне и след като отказва подпомагане и налага
санкции за следваща година за площи извън допустимите да подпомагане, дължи
проверка на това дали заповедта, с която са определени за такива имотите на
жалбоподателя е влязла в сила. В тази връзка, административният орган е имал
задължение да изчака резултата от оспорването на Заповед № министъра
на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, с която е
одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за
2017 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП и чл. 16а, чл. 16б,
чл. 16в, и чл. 16г. от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол, преди влизане в сила на Заповед № 46-139/28.02.2018
г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като
площи, които остават извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими
за подпомагане" за кампания 2017 г. административният орган не е следвало
да се произнася по подаденото от "Маг" ЕООД заявление за подпомагане
за кампания 2017 година. Административният орган е следвало да спре
административното производство и да изчака решението на съда във връзка с
оспорването, каквато възможност предвижда чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В този
смисъл вж. напр. Решение № 2720 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2020
г., V отд. по аналогичен казус.
Нещо повече, въпросната заповед е отменена от
Върховния административен съд, като с последваща заповед на министъра на
земеделието, храните и горите процесният парцел – част от физическия блок, е
включен в обхвата на специализирания слой „площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2017 година, поради което тази площ не подлежи на санкциониране, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 142, ал. 2 от АПК.
Следва
оспореното писмо да се отмени, и тъй като са налице условията на чл.173, ал.2
от АПК, следва преписката по заявлението на жалбоподателя да се изпрати на
ответника за мотивирано произнасяне при съобразяване на обстоятелството, че
парцел № 20119-266-4-1 е част от одобрения специализиран слой „Площи, допустими
за подпомагане“ за 2017 година.
При този
изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, представляващи държавна такса в размер на 50 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/422 от 31.01.2021 г., издадено
от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2017 г. ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
заявление за подпомагане за кампания 2017 година съобразно дадените в
мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 да заплати на „Маг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан
Аспарух“ № 5, ет. 1, разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/ |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: