Р Е
Ш Е Н
И Е № 260069
гр. Шумен,
24.03.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: Т. Димитрова
при секретаря С. Методиева, с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– Шумен М. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 476 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.
Делото е образувано по
искова молба на С.Ж.Е., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. Г. Б.
от ШАК, срещу Л.Б.Л., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че
ответницата е нейна майка. От 2013 г. се
наблюдавала постепенна промяна в поведението на същата. Започнала да се губи на
познати места, да забравя все по-лесно имена на хора и предмети. Обърквала се в
позната и непозната среда. Трудно запомняла текущите събития, не откривала
вещите си. До миналата година неврологичното й заболяване било контролирано с
предписаните й лекарства. До тогава ответницата можела да се грижи сама за себе
си и за собствените си работи и да не разчита на ищцата и брат й. През 2019 г.
състоянието й се влошило крайно и оттогава имала нужда от чужда помощ за справяне с
ежедневието си. При прегледи от невролози, извършена компютърна томография и
срещи с психолог и психиатър й била поставена диагноза „ Смесена корова и
подкорова съдова деменция „.
Неврологичният преглед потвърдил влошаващото й се психично състояние.
Клиничният психолог и психиатърът също затвърдили мнението на семейството й, че
ответницата е силно затруднена да се обслужва сама в ежедневието си и да се
ориентира в пространството, за заобикалящите я хора и за собствената си
личност. При проведените прегледи се доказало, че социалното й функциониране е
непълноценно и има потребност от денонощна грижа от близкото си обкръжение.
Ответницата страдала и от общи заболявания – Захарен диабет – инсулин І тип, с
неврологични усложнения – диабетна полиневропатия. Хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност, като с
ЕР № 2263 от заседание № 151/03.09.2020
г. на ТЕЛК при МБАЛ – Ш. е освидетелствана със 100 % трайно намалена
трудоспособност, с чужда помощ. Въз основа на подадено от нея заявление, с
решение на Органа по настойничество и попечителство при Община – Ш., ищцата е
била назначена за временен настойник на ответницата за срок от два месеца,
считано от 26.10.2020 г. до 25.12.2020 г.. Позовавайки се на изложеното, ищцата
моли съдът да постанови решение, с което да постави ответницата под пълно
запрещение и я назначи за неин настойник.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата Л.Б.Л. не е
депозирала отговор на исковата молба.
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Искът е предявен от и срещу надлежни лица, допустим и подсъден на ШОС.
При
изслушването на ответницата по реда на чл.337 от ГПК, съдът констатира, че същата
не допуска осъществяване на двупосочен
контакт, отговаря с мълчание на част от въпросите, а на останалите –
лаконично и несвързано. Изглежда апатична психо-моторно, но силно напрегната
емоционално, макар и да демонстрира пълна незаинтересованост от случващото се
около нея и липса на мотивация за съдействие.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че ответницата
е майка на ищцата. С ЕР № 2263/151 от 03.09.2020 г. на ТЕЛК при „ МБАЛ – Ш. „
АД й е била определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, за
срок от три години, поради заболявания: Смесена корова и подкорова деменция.
Захаран диабет – инсулинозависим І тип, с неврологични усложнения – диабетна
полиневропатия. Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Посочените
заболявания се потвърждават и от приложените 3 бр. епикризи, 6 бр. амбулаторни
листи и 3 бр. резултати от проведени изследвания, касаещи периода 28.06.2013 г.
– 23.07.2020 г..
От показанията на
разпитаните по делото свидетели И.Л.Е. / съпруг на ищцата и зет на ответницата
/ и Е.Л.Г. се изяснява, че допреди няколко години ответницата е водела
пълноценен начин на живот, отгледала е без чужда помощ двете си деца. През 2013
г. настъпили промени в поведението й,
като в началото започнала да забравя за някой неща, а по-късно и да се губи,
когато излизала сама. Впоследствие започнала и да не разпознава хората, да се
обърква, да губи представа за местонахождението си, да изпитва затруднения да
се обслужва сама и да излиза от дома си. До преди около година и половина била
подпомагана от съжителя й, но след това останала сама. Състоянието й и
невъзможността да се справя самостоятелно в ежедневието наложили да бъде подпомагана
от жена, която била денонощно с нея и се грижела за тоалета, за храненето й и
приема на инсулин и лекарства. През почивните дни, за ответницата се грижела ищцата.
Преди около три месеца, ответницата излязла до близкия магазин, заедно с
жената, която се грижи за нея, при което, докато жената плащала на касата, тя
изчезнала и била открита по-късно да се разхожда без посока по улиците, като не
могла да даде адекватно обяснение за поведението си. От известно време
ответницата престанала да разпознава зет си – свид. Евлогиев, а когато видела
дъщеря си започвала да плаче, но не осъществявала словесен контакт, поради
което комуникацията помежду им била невъзможна.
При преглед на
ответницата, вещото лице по допусната СПЕ е констатирало, че същата е
психомоторно, емоционално несъответна. Много трудно и за кратко време
установява очен контакт. Словесният контакт също е крайно непълноценен – след
няколкократно зададен въпрос отговаря с много удължено реактивно време –
еднословно и неточно. Дезориентирана автопсихично и алопсихично. Мисловният й
процес е деструктуриран до степен на инкохерентност и напълно неинформативен.
Налице се данни за епизодични афективни колебания, зрителни и слухови измами,
прояви на ажитация. Поведението й е тежко дезорганизирано и неавтономно.
Наблюдават се инсомния, ситуативна възбуда и обърканост. Хипофагия, редукция на
телесното тегло, загубен контрол на тазовите резервоари. Когнитивен дефицит на
ниво деменция.
След запознаване с
медицинската документация по делото, експертът е установил, че дебютът на
когнитивните нарушения у ответницата е бил преди около осем години и се е
изразявал в епизодична загуба на ориентация, непълноценна фиксация на нова
информация, затруднения в изпълнението на ежедневни дейности. През този период,
чрез образни изследвания били установени нарушена циркулация на прецеребрални
артерии и двустранна атрофия на мозъчната кора в челно-теменните дялове. Преди
около пет години, въпреки провежданото лечение се установило утежняване на
когнитивните и екзекутивните дефицити и задълбочаване на гореописаните
патологични съдови и мозъчни находки у същата, поради което продължила приема
на лекарства. Поради емоционална неустойчивост, нарушения в съня, редукция на
тегло и снизена автономия на функционирането, в началото на 2019 г. й била
назначена нова терапия, в резултат на което последвало минимално подобрение. В
средата на 2019 г. обаче състоянието й се влошило, като от края на м. май 2020
г. тя станала напълно несамостоятелна – не можела да се обслужва сама,
обърквала се дори в дома си, нуждаела се от постоянно наблюдение и помощ. След
диагностично уточняване състоянието на й, през м. септември 2020 г. на ответницата е била поставена
диагноза корова и подкорова съдова деменция, която диагноза се потвърждава при
прегледа. Позовавайки се на изложеното, вещото лице дава заключение, че
деменцията при ответницата представлява заболяване с предимно съдова
етиопатогенеза, предизвикала дегенеративни изменения в кората на главно
мозъчните и церебралните структури. То има бързо прогресиращ във времето ход и не се повлиява благоприятно
от прилаганата медикаментозна терапия. Деменцията покрива критериите за „
душевна болест „, водеща до „ слабоумие „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Вследствие на настъпилите увреждания, ответницата е с напълно, трайно и
необратимо изгубени знания и умения за независим живот. Няма възможност да
възприема, обработва, съхранява и използва информация, постъпваща от
заобикалящата я среда и от собствения й организъм. Изводима от това е пълната
загуба на интелектуален и психичен капацитет за разбиране и ръководене на
действията, вземане на адекватни решения в свой интерес и способност да се грижи за своите работи.
При така установените
факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979
г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.5 ЗЛС е
дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава
болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически
критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване
недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето
недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва
да е по причина болестното му състояние (респ. - слабоумието).
В конкретния случай, от
заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че, заболяването на ответницата – смесена корова и
подкорова съдова деменция покрива критериите за „ душевна болест „, водеща до „
слабоумие „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС. Въз основа на горното, съдът
приема за доказано наличието на медицинския критерии по чл.5 от ЗЛС, а именно
душевна болест на лицето.
Касателно юридическия
критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че, вследствие заболяването й, ответницата е с напълно,
трайно и необратимо изгубени знания и умения за независим живот. Няма
възможност да възприема, обработва, съхранява и използва информация, постъпваща
от заобикалящата я среда и от собствения й организъм. Страда от пълна загуба на
интелектуален и психичен капацитет за разбиране и ръководене на действията си и
за вземане на адекватни решения в свой интерес, както и за пълноценна личностна
и социална изява и правилно възприемане на заобикалящата я действителност,
съответно – за адекватна реакция на различни житейски предизвикателства,
включая свързаните с грижата за собственото й здраве и живот. Изложеното налага
извод, че ответницата е с изключително ограничени възможности за оценка
условията на средата и последиците от нейните и на другите действия, за
отстояване и постигане на конкретни цели, за адекватна защита на себе си и
своите интереси, както и за самостоятелно и пълноценно участие в гражданския
оборот, което налага извод, че не е в състояние без чужда помощ да се грижи за
себе си и своите работи.
Ето защо, заключава, че са
налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на
Л.Б.Л. под пълно запрещение, поради което предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ Л.Б.Л., ЕГН **********,*** под
пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – В., в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от
решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
– Ш., за определяне настойник на лицето, по реда на гл. ХІ от СК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: