РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Русе, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520106030 по описа за 2021 година
Адв.В.Г. – пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД заявява, че на 12.11.2012г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и АНТ. ЗЛ. Ш. е сключено допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 5836915,
по силата на който на ответника била предоставена мобилна услуга за номер 0879 367 173
при условията на тарифен план VIVACOM MegaCall S+ за срок от 24 месеца. С
допълнителни споразумения от 24.07.2013г.; 26.10.2014г.; 06.11.2015г.; 01.12.2015г. и
21.04.2016г. срокът на договора бил продължаван, а тарифния план – изменян.
На 26.10.2014г. абонатът сключил нов Договор за електронни и съобщителни услуги
под същия клиентски номер 5836915 заявявайки ползване на мобилна услуга за номер 0876
631 997 при условията на тарифен план Traffic Unlimited M+ за срок от 24 месеца.
С допълнително споразумение от 27.02.2017г. А.Ш. обединил двете ползвани услуги
по оферта „Комбинирай и спести“, като изменил условията за ползване на номер 0879
367 173, избирайки тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лева, а за
номер 0876 631 997 – VIVACOM i-Traffic XS с месечен абонамент 6.99 лева, като добавил за
ползване мобилна услуга за номер 0876 130 742 при условията на тарифен план VIVACOM
i-Traffic М с месечен абонамент 15.99 лева и мобилна услуга за номер 0878 582 963 при
условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лева. Срокът на
допълнителното споразумение изтичал на 27.02.2019г.
На 27.02.2017г. ответникът сключил Договор за лизинг №********** за устройство
GSM ALCATEL PIXI 4 (4) 3G с обща лизингова цена в размер на 69.60 лева, разсрочена на
24 вноски всяка в размер на 2.90 лева.
1
Въз основа на договорите„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД издала
фактури:
- №**********/22.06.2018г. с падеж 09.07.2018г., за отчетен период на потребление
22.05.2018г. – 21.06.2018г. за сумата 181.74 лева, формирана от: 9.99 лева – месечен
абонамент и 115 лева – СМС за номер 0876 130 742; 5.82 лева – месечен абонамент за номер
0876 631 997; 8.32 лева – месечен абонамент за номер 0878 582 963; 8.32 лева – месечен
абонамент за номер 0879 367 173; 2.90 лева – лизингова вноска; 1.58 лева – такса
възстановяване услуга поради неплащане и 29.81 лева – ДДС;
- №**********/22.07.2018г. с падеж 08.08.2018г., за отчетен период на потребление
22.06.2018г. – 21.07.2018г. за сумата 72.38 лева, формирана от: 9.99 лева – месечен
абонамент и 25 лева – СМС за номер 0876 130 742; 5.82 лева – месечен абонамент за номер
0876 631 997; 8.32 лева – месечен абонамент за номер 0878 582 963; 8.32 лева – месечен
абонамент за номер 0879 367 173; 2.90 лева – лизингова вноска; 0.54 лева – лихва за забава и
11.49 лева – ДДС;
- №**********/22.08.2018г. с падеж 08.09.2018г., за отчетен период на потребление
22.07.2018г. – 21.08.2018г. за сумата 43.46 лева, формирана от: 9.99 лева – месечен
абонамент за номер 0876 130 742; 5.82 лева – месечен абонамент за номер 0876 631 997; 8.32
лева – месечен абонамент за номер 0878 582 963; 8.32 лева – месечен абонамент за номер
0879 367 173; 2.90 лева – лизингова вноска; 1.62 лева – лихва за забава и 6.49 лева – ДДС.
Ответникът не заплатил ползваните мобилни услуги на обща стойност 297.58 лева,
фактурирани за три последователни месеца, което обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. Съобразно чл.6 от ОУ към лизинговия
договор, същият съставлявал част от договора за услуги и неизпълнението му
представлявало неизпълнение на договора за електронни и съобщителни услуги, поради
което в издадените фактури фигурирали месечните лизингови вноски за съответния период.
Предвид неизпълнение на договорните задължения, на 14.09.2018г. операторът
деактивирал абонамента.
По силата на Договор за прехвърляне на вземания №**********/16.10.2018г. и
Приложение №1, кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от договора за електронни
съобщителни услуги, сключен с ответника на „С.Г.Груп“ ООД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД цедирало вземането си
„ЮБЦ“ ЕООД.
Молителят развива правни доводи досежно правните последици на двата договора за
цесия и уведомяването на длъжника за тях.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1736/23.06.2021г., издадена по
ЧГД №3412/2021г. по описа на РРС срещу АНТ. ЗЛ. Ш. за сумите: 297.58 лева –
незаплатени суми по фактури: №**********/22.06.2018г.; №**********/22.07.2018г. и
№**********/22.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2021г. до окончателното й изплащане.
Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.Г. моли съда да постанови
2
решение, с което да признае за установено, че АНТ. ЗЛ. Ш., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ул.“Ч.“№66, бл.48, вх.А, ет.3 дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“България“№81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.
сумата: 297.58 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.05.2018г. –
21.08.2018г. по договори с клиентски номер 5836915, сключени между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и АНТ. ЗЛ. Ш., за което са издадени фактури
№**********/22.06.2018г.; №**********/22.07.2018г. и №**********/22.08.2018г.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.В.Р. – особен представител на ответника АНТ. ЗЛ. Ш. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Заявява, че съгласно т.4.3. от договора за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД на 16.10.2018г., цесионерът се задължил да не цедира прехвърлените му
вземания на други лица до пълното изплащане на задължението му по т.2. Приема, че не са
ангажирани доказателство относно изпълнение на задължението от страна на цесионера,
визирано в т.2 от договора, поради което счита, че с извършеното последващо цедиране,
цедентът по първия договор се е освободил от задълженията си по раздел „Метод за
събиране на цедираните вземания“ (т.7) от договора и не дължи отчет относно платилите
длъжници и събраните суми. Въз основа това, прави извод, че А.Ш. е заплатил дължимите
суми на първоначалния цедент, за което втория цесионер – ищецът, не е уведомен.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 12.11.2012г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и АНТ. ЗЛ.
Ш. е сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги с клиентски номер 5836915, по силата на който ответникът ползвал мобилна услуга
за номер 0879 367 173 при условията на тарифен план VIVACOM MegaCall S+ за срок от 24
месеца. С допълнителни споразумения от 24.07.2013г.; 26.10.2014г.; 06.11.2015г.;
01.12.2015г. и 21.04.2016г. срокът на договора е продължаван, а тарифния план – изменян.
На 26.10.2014г. ответникът сключил нов Договор за електронни и съобщителни
услуги под същия клиентски номер 5836915 заявявайки ползване на мобилна услуга за
номер 0876 631 997 при условията на тарифен план Traffic Unlimited M+ за срок от 24
месеца.
С допълнително споразумение от 27.02.2017г. А.Ш. обединил двете ползвани услуги
по оферта „Комбинирай и спести“, като изменил условията за ползване на номер 0879
367 173, избирайки тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лева, а за
номер 0876 631 997 – VIVACOM i-Traffic XS с месечен абонамент 6.99 лева и добавил за
ползване мобилна услуга за номер 0876 130 742 при условията на тарифен план VIVACOM
i-Traffic М с месечен абонамент 15.99 лева и мобилна услуга за номер 0878 582 963 при
условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лева. Срокът на
допълнителното споразумение изтичал на 27.02.2019г.
3
На 27.02.2017г. сключил Договор за лизинг №********** за устройство GSM
ALCATEL PIXI 4 (4) 3G с обща лизингова цена в размер на 69.60 лева, разсрочена на 24
вноски всяка в размер на 2.90 лева.
Приложени са: Общи условия и процесните фактури, ведно с детайлизирани месечни
справки.
По силата на Договор за прехвърляне на вземания №**********/16.10.2018г. и
Приложение №1, БТК ЕАД цедирало вземането си, произтичащо от договора за електронни
съобщителни услуги, сключен с ответника на „С.Г.Груп“ ООД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило вземането си
„ЮБЦ“ ЕООД.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1736/23.06.2021г., издадена по
ЧГД №3412/2021г. по описа на РРС срещу АНТ. ЗЛ. Ш. за сумите: 297.58 лева –
незаплатени суми по фактури: №**********/22.06.2018г.; №**********/22.07.2018г. и
№**********/22.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2021г. до окончателното й изплащане; 67.41 лева – лихва за периода 07.09.2018г. –
30.11.2020г.; 25 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване
на иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 297.58 лева
– незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.05.2018г. – 21.08.2018г. по договори
с клиентски номер 5836915, сключени между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и АНТ. ЗЛ. Ш., за което са издадени фактури №**********/22.06.2018г.;
№**********/22.07.2018г. и №**********/22.08.2018г., предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение №1736/23.06.2021г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№3412/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №3412/2021г. по описа
на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК
заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
4
В настоящия случай, дружеството претендира установяване дължимостта на
цедирана сума - 297.58 лева, формирана от незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 22.05.2018г. – 21.08.2018г., предоставени по договори с клиентски номер 5836915,
сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и АНТ. ЗЛ. Ш.,
обективирани в три фактури, предмет на издадената заповед за изпълнение. Наведеното в
исковата молба основание съвпада с това, визирано в заповедта за изпълнение. Предявеният
иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявена претенция за
установяване на вземането (67.41 лева – мораторна лихва) следва да бъде обезсилена от съда
по заповедното производство.
Предвид релевираните в хода на производството писмени доказателства, съдът
намира за установено наличие на валидна облигационна връзка, основана на Договор за
електронни съобщителни услуги, изменен с допълнителни споразумения, по силата на който
„БТК“ ЕАД се задължило да предостави услуги, при условия подробно описани в контракта,
а ответникът приел да заплаща тяхната цена на уговорения падеж. Последният не оспорва
претенцията по размер.
Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на
трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. С постигане
съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава върху цесионера в състоянието,
в което се е намирало към момента на сключване на договора, ведно с акцесорните му права
(чл.99 ЗЗД). Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето
лице – цедирания длъжник, се налага извършване на допълнително действие – съобщаване
на длъжника за цесията.
Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което вече не е носител
на вземането. Задължението за престиране на цесионера ще възникне след получаване
съобщението от предишния кредитор. Съгласно константната съдебна практика на ВКС,
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съобразно
чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действия за длъжника. Същото,
на основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска.
Задълженията по процесните фактури са прехвърлени от стария кредитор „БТК“ ЕАД
на „С.Г.Груп“ ООД с договор от 16.10.2018г., като цедентът изрично е упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за цесията. Впоследствие с договор, сключен на
01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило на ищцовото дружество вземането,
индивидуализирано по основание, размер и длъжник в Приложение №1. Ответникът е
редовно уведомен за двете цесии с връчване на исковата молба, към която са приложени
уведомления за прехвърляне на вземането.
Наведени са доводи, че вземането вероятно е погасено чрез плащане на първия
цесионер, но доказателства в тази насока не са ангажирани, с оглед което съдът приема, че
5
претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „ЮБЦ“ ЕООД по настоящото
дело възлизат на 505 лева – заплатена държавна такса и възнаграждения за процесуално
представителство.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца:
205 лева - разноски по ЧГД №3412/2021г. по описа на РРС, формирани от заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че АНТ. ЗЛ. Ш., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.“Ч.“№..., бл......, вх...., ет..... дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“№81, вх.В, ет.8,
представлявано от Ю.Б.Ц. сумата: 297.58 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 22.05.2018г. – 21.08.2018г. по договори с клиентски номер 5836915, сключени
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и АНТ. ЗЛ. Ш., за което са издадени
фактури №**********/22.06.2018г.; №**********/22.07.2018г. и №**********/22.08.2018г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1736/23.06.2021г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №3412/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА АНТ. ЗЛ. Ш., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* направените по ГД №6030/2021г. по описа на РРС разноски в размер на 505 лева.
ОСЪЖДА АНТ. ЗЛ. Ш., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* направените по ЧГД №3412/2021г. по описа на РРС разноски в размер на 205
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6