РЕШЕНИЕ
№ 3305
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100507876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20106215 от 27.04.2021 г. на СРС, 85 с - в, по гр. д. № 34970/2020
г., Х. Р. Р., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на Д. В. Р.-М., с ЕГН: **********,
сумата 1 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане - публикуван на 14.07.2020 г. коментар „Нито при инцидента до Своге, нито
при този на магистрала Тракия, има значение, каква е била мантинелата. Разбира се,
„експерт“ като Д. Р., няма как да знае това, понеже е доста невежа по темата“, ведно
със законната лихва от 03.08.2020 г. (предявяване на иска) до окончателното плащане,
както и 1 250 лева - разноски по делото.
Първоинстанционното решение се оспорва от ответника Х. Р. Р., чрез особения
му представител, с доводи, че по делото не е безспорно установено какви точно
действия, клеветнически или обидни, представляват неправомерното поведение,
осъществено от ответника, от което ищцата е претърпяла вреди. Не е установено и
авторството на изявленията във „Фейсбук“, доколкото е възможно трето лице да
разпространява съобщения от името на друг абонат. Решението е основано на
конституционни текстове, а не на ГПК и ЗЗД, което го прави несъобразено със закона.
Моли да се отмени решението и искът да се отхвърли.
Ищцата Д. В. Р., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Счита, че решението е постановено при правилна преценка на
доказателствата и е съобразено с материалния закон. Авторството на публикацията
(коментара) в интернет пространството, както и принадлежността на профила на
1
ответника не е оспорено от него пред СРС, нито в отговора на исковата молба, нито по
- късно в производството. Освен това по делото е приета СТЕ, от която е установено,
че профила принадлежи на ответника Р., който е председател на УС на Българското
обединение на шофьорите. Правилно СРС е кредитирал свидетелските показания
относно авторството на коментара. Сочи, че обидните изрази в публикацията са
установени, а именно поставяне в кавички на думата „експерт“ и квалификацията на
ищцата като „невежа“. По този начин е накърнено доброто име и достойнството на
ищцата. Чак в жалбата ответникът е въвел възражения, че не било ясно какви са правно
квалифицирани действия, които са причинили вреда. Поддържа, че използваните от
ответника изрази накърняват професионализма на ищцата пред неопределен кръг
субекти в публичното пространство. Сочи, че в процеса са установени вида и характера
на причинените вреди и пряката им причинна връзка с поведението на ответника. Моли
да се потвърди решението. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният състав намира, че СРС е обсъдил събраните пред него доказателства
в цялост, като е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка.
Предмет на въззивната проверка е произнасяне на СРС по иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от публикуван на 14.07.2020 г. коментар в интернет пространството, от профила на
ответника Х. Р., а именно : „Нито при инцидента до Своге, нито при този на
магистрала Тракия, има значение, каква е била мантинелата. Разбира се, „експерт“ като
Д. Р., няма как да знае това, понеже е доста невежа по темата“.
В допълнение към изложените от СРС съображения по съществото на спора и
във връзка с доводите, поддържани във въззивното производство, настоящият въззивен
състав намира следното :
Вредата, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за
защитени от закона права и интереси на увредения причинена от деликт. Деликтът
представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера на дадено лице,
независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на
наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на
друго лице от дееца, от което е причинена реална вреда, в причинна връзка с това
поведение, която подлежи на пълно обезщетяване.
За да възникне право за обезщетяване на ищцата за неимуществени вреди по
този ред, в производството следва да е доказано, пълно и главно, противоправно
деяние (действие или бездействие) по вина на ответника, причинени от това деяние
вреди и причинно - следствена връзка между тях. Поведението на дееца се приема за
противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила. Вината в този случай, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване
на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест
на ищеца.
2
По делото е установено, че на 12.07.2020 г., на магистрала „Тракия“ на 160-ти
километър посока София е настъпило ПТП, при което тежкотоварен камион с ремарке
„ТИР“, навлиза в насрещното движение и блъска 5 леки автомобила. ПТП е широко
отразен в медийното пространство.
На 14.07.2020 г., в сутрешния блок на телевизионен формат „Тази сутрин“ на
„БТВ М. Т." ЕАД е излъчен репортаж от мястото на събитието, в който е взето
интервю от ищцата Д. Р., като председател на „Европейски център за транспортни
политики“, в качеството й на експерт по пътната безопасност. След извършената
инспекция, ищцата публикувала в интернет пространството, чрез „Фейсбук“
страницата си, състоянието на мантинелата на мястото на ПТП.
На 14.07.2020 г. в интернет пространството, в профила на Д..Д във
„Фейсбук" /www.facebook.com, линк - https://www.facebook.com/******, била качена
публикация от профила на Д. Р. от „Фейсбук“, касаеща състоянието на пътните
съоръжения - мантинелата в зоната на настъпило ПТП. Установява се също така, че под
публикацията лице, с име „Х. Р.“ е написал следното : „Нито при инцидента до Своге,
нито при този на магистрала Тракия, има значение, каква е била мантинелата. Разбира
се, „експерт“ като Д. Р., няма как да знае това, понеже е доста невежа по темата“.
Във връзка с възражението относно авторството на коментарите в интернет
пространството, от които ищцата е претърпяла вреди, което е поддържано още с
отговора на исковата молба, следва да се посочи, че обосновано СРС е направил извод,
че авторството на коментарите, се установява в производството. От заключението СТЕ,
приета пред СРС без възражения от ответника, което въззивният съд също намира за
компетентно изготвено, се установява, че ответникът Х. Р. има профил във „Фейсбук“,
в който се е представил като „Председател на УС на Българското обединение на
шофьорите“, като името, с което се представя в социалната мрежа е Х. Р.. Вещото лице
е установило, че профилът е регистриран на името на ответника, тъй като в профила се
влиза с парола и потребителсксо име.
В същото време ответникът не е провел доказване, посредством което да се
опровергае авторството на коментарите във „Фейсбук“.
По съществото на спора, въззивният състав приема, че при иск за ангажиране
отговорността на дадено лице за направени от него изказвания в публичното
пространство, във всеки конкретен случай следва да се прецени дали определено
изказване с негативно съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос
свързан с определено лице, обективира и твърдение за злепоставящи факти.
Както е посочил и СРС изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е
конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ (КРБ). Правото на лично мнение обаче не е абсолютно право.
Ограничаването на това право, с оглед високата си обществена значимост и
интензитет, е допустимо само по изключение, за да се осигури защита на конкуриращ
интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и
интереси. То може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2
от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените
текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на
вражда или към насилие над личността.
3
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на
свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида
(умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично
отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската
отговорност за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното
достойнство и доброто име, представлява такова ограничение на правото на свобода на
изразяване на мнения, което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Предвид изложеното, не може да се сподели тезата на ответника, че решението
не е съобразено със закона, понеже се позовава на конституционни текстове, а не на
ГПК и ЗЗД.
Отговорността за изказвания на едно лице може да се ангажира само ако те
обективно нанасят обида на адресата. (в този смисъл е постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Следователно, мненията и оценките могат да ангажират отговорността на
лицето, което ги прави ако представляват обида. При обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата и се обективират с такава цел. При публикуване на мнението на ответника в
интернет пространството (Фейсбук), следва че обидата е нанесена освен лично и
публично, като по този начин е станала достояние на неограничен брой субекти.
Обидният характер на изказването следва да се преценява съобразно приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване. Без правно значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената от
дееца оценка е основателна.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че в коментара на ответника се
съдържат обидни твърдения по отношение на ищцата Р., уронващи престижа и доброто
й име. Тя е определена като „доста невежа“, а квалификацията й е поставена под
съмнение с изписването на думата експерт в кавички - т. е. с елемент на подигравка.
По този начин, с коментара си в социалната мрежа, ответникът е накърнил по
недопустим начин доброто професионално име на ищцата, като председател на
„Европейски център за транспортни политики“ и експерт по пътната безопасност, а от
там - честта и достойнството й.
При съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства събрани пред
първоинстанционният съд, настоящият състав споделя изводите на този съд, че в
производството е доказан фактически състав на чл. 45 ЗЗД обосноваващ ангажиране
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищцата
неимуществени вреди.
По отношение вината на ответника, съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД – за виновно
причиняване на вредите.
Въззивният съд намира, че от гласните доказателства се установяват и
претърпените от ищцата болки, страдания и стрес от накърняване на доброто й име в
професионален аспект и пред неограничен кръг правни субекти. От показанията на
разпитания пред СРС свидетел М. Б.Б., които съдът кредитира, се установява, че
4
ищцата е била депресирана и разстроена след процесната публикация в интернет.
Станала е затворена, напрегната, не е могла да спи и да се храни, вземала е
успокоителни. Публикацията на ответника я е обидила, защото се поставя под
съмнение професионализма й.
Следователно е доказано, че от действията на ответника са настъпили преки и
непосредствени неимуществени вреди за ищцата, за обезщетяване на които следва да
бъде ангажирана отговорността му.
По отношение размера на обезщетението, следва да се посочи, че съгласно чл. 51
ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда.
Въззивният състав споделя извода на СРС, при съобразяване на общият принцип за
справедливо обезщетяване на вредите, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, че сумата от 1 000 лв. е
достатъчна да обезщети претърпените от ищцата негативни емоции от процесната
публикация. Искът законосъобразно е уважен в пълен размер.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди, както е постановено - при съобразяване на материалния и
процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски в полза на ищцата.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право на разноски има ищцата. В случая, в договора за
правни услуги пред СГС е уговорено, че възнаграждението на адвоката ще се заплати
по банков път или в брой, за което ще са състави разписка.
Тъй като до приключване на делото пред настоящата инстанция не са
представени доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение,
такова не се присъжда в полза на ищцата за въззивната инстанция.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20106215 от 27.04.2021 г. на СРС, 85 с - в,
по гр. д. № 34970/2020 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5