Р Е Ш Е Н И Е
№ 1081/31.5.2021г.
гр. Пловдив, 31, 05 , 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на 12, 04, 2021 г. в състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното
административно дело №2460 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят
– Д.Г.В., с постоянен адрес ***, чрез адв. А. и А.
оспорва Заповед № 611/08.07.2019 г. на Кмета на Община „Родопи“, гр.Пловдив, с
която е наредено да бъде премахнат от
жалбоподателя незаконен строеж, представляващ „Надстройка и пристройка на
съществуваща сграда-склад“, находящ се в ПИ 66651.108.15, местност „Корията“ по
Кадастрална карта на с.Ситово, Община Родопи, област Пловдив, без
административен адрес, който строеж е подробно описан в Констативен акт №
2/08.02.2019 г., съставен от служители в община „Родопи“ .
В жалбата и в писмената защита / л. 217/ на
жалбоподателя се твърди, че оспорената
заповед е нищожна, издадена от некомпетентен орган, при неспазване на
установената форма, съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила, в противоречие на материалноправните разпоредби на закона и в
противоречие с целта на закона. Претендират се и съдебни разноски .
Ответникът -
КМЕТ НА ОБЩИНА „Родопи“, чрез адв. Н. в
писм. защита оспорва жалбата / л. 215/ и
претендира юк. възнаграждение.
Съдът, като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на
страните, установи , че жалбата като подадена от лице с правен интерес е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна .
Съдът от фактическа страна приема за установено следното:
Ответника е изпратил цялата
админ.преписка /АП/ , по пълнотата на която спор между страните няма.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства съдът приема за установено , че с Констативен акт №
2/08.02.2019 г. е установено извършване на незаконен строеж представляващ "Надстройка и пристройка на съществуваща
сграда-склад", находящ се в ПИ 66651.108.15, местност „Корията" по
Кадастрална карта на с.Ситово, община Родопи, област Пловдив, без
административен адрес.
В КА е посочено , че строежът е
извършен от Д.Г.В., изграден е в северозападната част на ПИ 66651.108.15 и
представлява изградена надстройка на втори етаж на съществуваща сграда-склад,
състояща се от 100м2 и двуетажна пристройка към нея. Надстройката и
пристройката са масивни, с тухлена зидария и стоманобетонна носеща конструкция.
Покривът е двускатен, с дървена конструкция, покрита с керемиди. Частично е поставена
ПВЦ дограма.
Надстройката е с размери 11,00 на
9,10м (ЗП=100кв.м), а пристройката е с Г-образна форма и е с размери
6,70/7,90/4,80/3,80/3,20м , като височината до билото на цялата сграда е около
7,00м.
Посочено е че строежът е пета
категория, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.
Съдът констатира , че Констативен акт
/ КА/ № 2/08.02.2019 г. е връчен на ръка
, на 27.02.2019 г. на Д.В., срещу подпис / л.17/ , а срещу него в законоустановения срок е постъпило / л.
13/ възражение с Вх.№
9424-108#22/05.03.2019 г.
Видно от конст. Протокол на л. 12 срещу В. са изготвени на 08,02,2019г. девет броя КА
за твърдяни девет броя незаконни
постройки.
Докладчикът установи, че в настоящия съд са образувани
девет броя адм. дела с №№ 2460, 2461, 2462, 2463, 2464, 2465, 2466, 2467 и 2468
срещу същия жалбоподател и срещу
различни обекти в имота, като част от тях са решени.
По настоящото дело предмет на
оспорване е заповедта за премахване на "Надстройка и пристройка на
съществуваща сграда-склад", находящ се в ПИ 66651.108.15, местност
„Корията" по Кадастрална карта на с.Ситово.
В съдебната фаза съдът е допуснал и разпитал
трима свидетели, Д. П. - л. 171,
Й. Б. и Естел Щ. –л.183 от показанията на които се установява , че сградата е изградена
в периода 1960 - 1962г. Съдът отчита факта че двамата свидетели са бивши
кметове на с. Ситово, общ. Родопи, обл. Пловдив и в качеството им на такива им
е била поверена за стопанисване процесната постройка. Първите двама свидетели
дават данни , че през 1960 г. „ВиК“ Нареченски бани правили канали за да „ хванат“
вода за Косово и Нареченски бани и тези
сгради са построени за работниците. Заявяват
, че сградата е на два етажа, с каменна
зидария, две големи стаи с едно антре долу и вито стълбище, като на втория етаж има същите две големи стаи. Плочата е гредоред с
бетонни пояси, нямало надстройки , а била на два етажа сградата. Свидетелите си
спомнят , че след като си отишли работниците, сградата била преотстъпена за ползване на АПК „Георги
Димитров" до 1990 г. и в този
период се ползвала от агрономите, те проверявали картофите, преспивали там, и
мероприятия се правели, както и от
механизаторите се ползвала. Имало и изба, но тя се наводнявала и никога не се ползвала. Свидетелите твърдят,
че и през последните години са посещавали
имота и нямат впечатления да има надстрояване над съществуващата сграда.
От своя страна св. Щ. заявява , че
знае сградата, била е едноетажна сграда, сега е двуетажна с надстройки и има
мансарден етаж. Преди около 5 години ходила там и забелязала , че една част от дървения материал на покрива
изглеждал по-добре, виждали се столици и ребра. След показани й снимки , Щ. заявява, че сградата на снимката е
почти същата от видяната от нея преди 5-6 години, не е влизала вътре в сградата
и мисли, че имало и втори етаж изграден.
Съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза на вл. Я.Р. ,
която е следвало да установи времето на построяване на процесната сграда, да
проследи регулационния статут на същата по действащите планове на имота, в
който е застроена. Да установи и 1. Какъв е установеният начин на трайно
ползване на процесния имот според данните от ОСЗ-Родопи /преди влизането в сила
на КККР/ и наличния по делото акт за частна общинска собственост от 01.08.2001г.,
2. С какви размери и характеристики е процесния обект, от какви материали е
изграден и отговаря ли описанието в Заповед №611/08.07.2019г. на съществуващото
на място; Налице ли е "надстрояване" и "пристрояване" на
съществуваща сграда, имат ли същите самостоятелно функционално предназначение и
могат ли да се отграничат такива от огледа на място; и З. На какво разстояние
от границите на имота е построен процесният обект и допустим ли е същият от
техническа страна с оглед описаното в заповедта функционална предназначение на
съществуващата сграда-склад.
Вещото лице е дало подробни отговори
на поставените задачи, прилагайки скици на имота и цветни фотоси. Експерта е описал всички
постройки в имота , в. т.ч. дървени
навеси , беседки и овчарници и кухни. Експерта е посочил , че за другите сгради
и постройки са налични дела , пред други състави на настоящия съд. Заключението
на в.л. ще се кредитира , като прието неоспорено по делото и съобразно другите
доказателства по делото.
Съдът въз основа на така установените по делото факти, достига до следните
правни изводи:
Констативен акт № 2/08.02.2019 г. е
връчен на 27.02.2019 г. на извършителя на строежа Д.В.. В протокол от 13.03.2019г., съставен от
служители на община "Родопи", срещу констативния акт, в
законоустановения срок, е постъпило възражение с Вх.№ 9424-108#22/05.03.2019
г., но не са представени документи, удостоверяващи законността на строежа.
В КА / л. 15/ от една страна е
отразено /с подпис на В./ че жалбоподателя е присъствал на огледа , а от друга
е посочено , че му е връчен на 27,02,2019г. Недоказани останаха
възраженията, че КА не е съставен на
место , че дл. Лица не са ходили на
место на посочената дата , предвид лошите метеоусловия и дълбок сняг.
За горепосочения строеж - "Надстройка и пристройка на съществуваща
сграда-склад", находящ се в ПИ 66651.108.15, местност „Корията" по
Кадастрална карта на с.Ситово, не са налице данни за започнало и не приключило
производство по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003г.) в
предвидените срокове. Няма депозирано заявление за узаконяване по реда на §127,
ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) в
предвидения срок.
Въз основа на изложеното по-горе
съдът приема, че оспорената заповед е
издадена от материално и териториално компетентен орган , не в предвидената от закона форма и при
неправилно приложение на материалния закон , при допуснати процесуални
нарушения, в несъответствие с целта на закона и без да са спазени и основните принципи на АПК
, касаещи съразмерност и служебното
начало.
Обжалваната заповед, не отговаря на
изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа
като задължителни свои реквизити фактическите и правни основания за издаването
му, т. е да е мотивиран. С излагането на мотиви до знанието на страните се
довеждат съображенията, по които административният орган е издал или е отказал
да издаде искания административен акт. Като не е изложил фактически и правни
основания за постановяване на административния акт, кметът на общината не е
осигурил на жалбоподателя възможност за адекватна
защита.
Процесната заповед не е мотивирана
досежно описанието на процесния строеж, като неправилно в заповедта се говори за „надстройка и пристройка на
съществуваща сграда-склад" , а такава на практика на място не съществува.
На място има изградена жилищна сграда на два етажа от каменна зидария и
гредоред, съобразно показанията на разпитаните двама свидетели на жалбоподателя.
Показанията им са дадени пред съд и след напомнянето им на наказателната
отговорност , която носът при даване на неверни показания , поради което няма
пречка същите да бъдат кредитирани , съобразно с другите налични доказателства
по делото. В случая , като мотиви в оспорената заповед админ.орган се е позовал
на изготвените КА, без да изложи свои собствени такива.
Съдът отделно от горното взе предвид
и същественото разминаване между
установеното от вещото лице при направените измервания на място и отразеното в
КА №2/08.02.2019г. и в процес. Заповед №611/08.07.2019г. досежно размерите на
разпоредените за премахване обекти. Така например според констативния акт
размерите на надстройката са 11,00/9,00м. или ЗП 100 кв. м., а след измерване
на място вещото лице е посочило площ на надстрояването от 17,43 кв. м., което прави разлика от почти 83 кв. м. в
повече записани в КА и заповедта.
По същия начин стоят нещата и с
процесната „пристройка", която по данни от констативния акт е със ЗП 75,
36 кв. м., а измерванията на вещото лице показват, че нейната площ е 42, 72 кв.
м. или с около 35 кв. м. по-малко.
Затова, приемайки наличие на
основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, административният орган е следвало да
издаде заповедта при точно и ясно индивидуализиране на предмета на премахване.
Допуснатите нарушения са съществени, тъй като конкретното и точно описание на
незаконния строеж, е предпоставка за установяване на материалната
законосъобразност на заповедта, с която е наредено премахването му, то е
основание за доброволното му, респективно - за принудителното му премахване
след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено от
административния орган, който в нарушение на формалните изисквания на закона е
постановил административен акт, който не може да породи целените с него правни
последици. Решение № 4573 от 9.04.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 571/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Т.ова.
В оспорената заповед е посочено, че е
приложима разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 и ал. 2 от Наредба №19/2012г., издадена от министъра
на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и
благоустройството, за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им, но в процесната заповед не са
изложени конкретни мотиви в тая посока.
Съдът установи , че процесната разпоредба гласи, че без промяна на
предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти,
свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на
земята, както следва: т.2 - при имоти с площ над 10 дка - на селскостопански
сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска
продукция и отглеждане на животни съгласно приложението, включително инженерни
мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от
домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.
Изискванията за площта на тези
помещения са посочени в чл.7, ал.З от Наредба №19 застроената площ на
помещенията за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на
лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски
земи, не може да надвишава 10 % от сумарната застроена площ на стопанските
сгради и постройки, но не повече от общо 200 кв. м. Цялата сграда по данни на
вещото лице е с обща застроена площ 146, 86 кв. м.
В случая няма спор по делото, че В. се
занимава с отглеждането на животни - овце, и използва постройките в имота, за
целите на дейността си и за производство и съхранение на животинска продукция -
мляко, кожи, вълна. В това отношение процесиите пристройка и надстройка се
явяват напълно съвместими с фактическото използване на имота и дейността,
развивана в него, съответства на приложимите правила на Наредба №19 и от тази
гледна точка обектите няма пречка да се приемат за търпими.
В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 22 от Наредба №19, която
гласи че : „Когато собственикът на земята извърши строителство на сгради и/или
съоръжения, които не са свързани с ползването на земеделската земя или са в
отклонение на нормите за застрояване по чл. 7, същият носи
административнонаказателна отговорност по ЗУТ и 3033.". Цитираната
разпоредба на практика изключва възможността срещу собственика на земята,
извършил строителство на сграда или съоръжение, които не са свързани с
ползването на земята /в настоящия случай община „Родопи" застъпва такава
позиция/ или са в отклонение от нормите за застрояване, да се образува друго
производство освен административно-наказателно, което от своя страна приключва
с издаването не на заповед за премахване,
а с наказателно постановление за налагане на глоба или имуществена санкция. Ако
законодателят е имал предвид и премахването на построеното по административен
ред, то той щеше изрично да укаже, че наред с административнонаказателното
производство следва да се образува и административно производство за премахване
на построеното, но такъв текст няма. В чл.21 от Наредбата е посочено че
административнонаказателната отговорност се осъществява по реда на 3033, ЗУТ и
ЗАНН.
Съобразно непротиворечивата съдебна
практика на ВАС Съдът следва да посочи , че преди да бъде допуснато премахването на строежа, се дължи и преценка за съразмерността на
намесата в правната сфера на собствениците на сградата. Без съмнение
заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в правото на
частната собственост. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в
съдебната практика, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една
такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно
демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за
пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази
насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка са
релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължение на
тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на
закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени
средства за постигане на правно запретен резултат.
Релевантните за „необходимостта от
намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства изискват тя да
бъде „ … в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите.“ Наличието на което и да е от
тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че
същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим
частен интерес.
В случая наличието на евентуален незаконен
и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното
такова по чл. 225а от ЗУТ, за намеса на Държавата в хипотезата на
„допустимостта“ чрез издаване на административен акт въз основата на законова
уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане
на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без
разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis
mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.), което в
разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за
„предотвратяване на безредици“ и като насърчаване на „икономическото
благосъстояние на страната“ /така по делото И. и Ч. срещу България пред ЕСПЧ/.
При това положение в конкретния
случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се
явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел и нуждата от охрана на
обществените интереси. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство
пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице, без
значение физически или юридическо. Респективно да не се дава превес на защитата
на определени групи лица. Противното би означавало да се допусне неравно
третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.
Както по-горе се каза докладчикът установи, че в настоящия съд са образувани девет броя адм. дела с №№ 2460,
2461, 2462, 2463, 2464, 2465, 2466, 2467 и 2468 срещу същия жалбоподател и срещу различни обекти в имота, като част от
тях са решени.
Съдът намира за крайно необходимо да
обърне внимание и на един друг аспект - обстоятелствата, при които засегнатото
лице се е сдобило със съответният недвижим имот – няма спор че В. е закупил
земята и сградата , на правно основание от същата община , въз основа на
конкурс за продажба , обявен със заповед № 1015/22,11,2005г. /л.169/. Т.е законно и добросъвестно е придобита собствеността върху имота и строежа;
няма извършен незаконен строеж и жалбоподателя отглежда животни /овце/ в района
и същите пребивават и се отглеждат в
съседна сграда /овчарник/ в същия имот.
В този аспект всяко недобросъвестно и
противоправното поведение, като строителство в територии, изключени от
гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и
общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим
(охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати,
плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен
административен акт за забрана на строежа и достъпа до него; отслабва тезата за
непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде
стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би
означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се
стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено
поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за
съразмерност. В случая нямаме строеж в такива територии.
В резултата на горния анализ съдът
намира, че в случая не се обосновава „необходимостта“ от крайно
неблагоприятната намеса в правната сфера на оспорващия , изразяваща се в
цялостното премахване на извършеното строителство, като няма спор в случая , че не може частично да се премахне част от
сградата –пристройката , без да се премахне и основната сграда под нея,
съобразно посоченото строителство от вещото лице.
Пороцесният административен акт, в
тази си част, се явява издаден в
противоречие с принципа за съразмерност - чл. 6 от АПК, поради което е
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
В случая безспорно се установи липса
на подробни мотиви / вкл. и по чл. 22 от
Наредба №19/ прецизно , точно и ясно индивидуализиране на предмета на
премахване и служебната преценка на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК,
поради което следва да се приеме че ИАА е незаконосъобразен и на това основание и подлежи на отмяна.
Констатираните по-горе множество
нарушения на материалния закон , както и допуснатите съществени процесуални
нарушения налагат отмяната на
оспорената заповед , както и присъждането на
разноски, съгласно представените доказателства /л.138, 187/ в размер на 310 / десет/
лева за ДТ и СТЕ.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК и чл. 215 от ЗУТ Административен съд Пловдив
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.Г.В., с постоянен адрес *** Заповед № 611/08.07.2019 г. на Кмета на
Община „Родопи“, гр.Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат от жалбоподателя незаконен строеж,
представляващ „Надстройка и пристройка на съществуваща сграда-склад“, находящ
се в ПИ 66651.108.15, местност „Корията“ по Кадастрална карта на с.Ситово,
Община Родопи, област Пловдив, без административен адрес, който строеж е
подробно описан в Констативен акт № 2/08.02.2019 г., съставен от служители в
община „Родопи“ .
ОСЪЖДА Община Родопи с БУЛСТАТ ********* да заплати
на Д.Г.В., с постоянен
адрес *** съдебни разноски в размер на 310 / триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 дневен срок от получаване на решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: