№ 351
гр. Ловеч, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20224310100275 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 497 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от П. АТ. П. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат
М.Т., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в която се твърди, че на 24.11.2016 г., собственият й лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „А160“, с рег.№ ***, бил управляван от П.Г. – неин приятел, по
бул. „Мизия“ до машиностроителен завод „Балкан“ в гр. Ловеч, движейки се с допустимата
по ЗДвП скорост. На въпросния пътен участък същият претърпял ПТП с лек автомобил
марка „Фолксваген“, с рег.№ ***, собственост на В.М.М.. Посочва, че причина за
възникналото ПТП било виновното поведение от страна на водача на МПС-то, с рег.№ ***,
за което двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, от който
ставало ясно, че причината за настъпилото застрахователно събитие е виновното поведение
на водача на автомобила „Фолксваген“, с рег.№ ***.
Ищцата твърди, че виновният водач имал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“ към ответното ЗАД „ОЗК-Застрахован“" АД, поради което още на
същия ден от настъпването на застрахователното събитие – 24.11.2016 г., тя позвънила до
офис на техен представител, за да ги уведоми за всички факти, свързани с настъпилото ПТП.
След извършен оглед на собствения й лек автомобил и съставен опис на щети от 02.12.2016
г. от представител на ответника, в който били установени конкретните имуществени вреди
по отношение на автомобила й, била уведомена, че в законоустановения срок ще й бъде
преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо
1
това, ищцата посочва, че на 15.12.2016 г. получила отказ с изх.№ 15-3847/15.12.2016 г. от
страна на ответника, в който била уведомена, че няма да получи никакво плащане, тъй като
от събраните материали и обяснения на водача на МПС с рег.№ ***, същият нямал вина за
настъпилото на 24.11.2016 г. застрахователно събитие, като това становище било
потвърдено и повторно с втори отказ с изх.№ 1315-17380/08.02.2017 г. Ищцата останала
недоволна от така постановените й откази и на 19.05.2021 г. подала писмено възражение
/жалба/ по реда на чл. 108 ал. 6 от КЗ, като ответникът оставил искането й без разглеждане.
С оглед на това, ищцата посочва, че подала искова молба, по повод на която било
образувано гр.дело № 1014/2021 г. по описа на Районен съд – Ловеч, приключило с решение
№ 14/13.01.2022 г., влязло в сила на 16.02.2022 г., с което в нейна полза била присъдена
сумата в размер на 340.51 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, вследствие настъпилото на 24.11.2016 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, ищцата счита, че на основание чл. 409 от КЗ, за нея
възниква правото да претендира и законната лихва върху сумата от 340.51 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за периода от
датата на постановения й отказ с изх.№ 1315-17380/08.02.2017 г. до датата на завеждането на
исковата молба по гр.дело № 1014/2021 г. по описа на РС-Ловеч, но с оглед предвидените
давностни срокове от разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, счита, че правото й да
претендира лихва е погасено преди 21.02.2019 г.
Въз основа на изложеното, ищцата моли, на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да й заплати сумата
78.70 лева, представляваща мораторна лихва от 21.02.2019 г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда по гр.дело № 1014/2021 г. по описа на РС-Ловеч – 02.06.2021 г.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски, включително и
заплатения адвокатски хонорар.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощник юрисконсулт Деница Димитрова, с който е направено признание на иска.
Наведени са възражения във връзка с претендираните от ищцата разноски по делото, които
ответникът счита, че следва да останат в нейна тежест, тъй като не е дал повод за завеждане
на настоящото дело.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. В
депозирана писмена защита от пълномощника й адвокат Т., същият поддържа исковата
молба и моли да бъде уважена, като излага съображения за неоснователност на
възраженията в отговора на ответника.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмено становище от пълномощника му юрисконсулт Димитрова, се
поддържа подадения отговор на исковата молба. Ответникът моли за присъждане на
2
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след като се запозна с материалите по
приобщеното гр.дело № 1014/2021 г. по описа на РС-Ловеч, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 497 ал. 1 от КЗ, за присъждане на лихва за забава
върху застрахователно обезщетение.
Безспорни по делото са изложените от ищцата факти в исковата молба относно
настъпилото на 24.11.2016 г. в гр. Ловеч, ПТП между собствения й лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „А160“, с рег.№ ***, управляван от друго лице, и лек автомобил марка
„Фолксваген“, с рег.№ ***, причинените в резултат на това имуществени вреди по
автомобила й, както и че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„Фолксваген“ е била валидно застрахована при ответното дружество.
Не са спорни и фактите, че ищцата е подала уведомление до ответника за настъпилото
застрахователно събитие, като по заведената щета е получила писмо с изх.№ 15-
3847/15.12.2016 г. от ответника, с което същият отказва да й изплати застрахователно
обезщетение, тъй като водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ няма вина за настъпилото
събитие. Този отказ е потвърден и с второ писмо изх.№ 1315-17380/08.02.2017 г. от
ответника, с което е изпратено копие от същото становище с изх.№ 15-3847/15.12.2016 г.
С оглед тези откази, ищцата заявила претенцията си за заплащане на застрахователно
обезщетение пред съда, като видно е от приложеното гр.дело № 1014/2021 г. по описа на
РС-Ловеч, че е постановено решение № 14/13.01.2022 г., влязло в сила на 16.02.2022 г., с
което ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 340.51 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие настъпилото на
24.11.2016 г. ПТП, изразяващи се в незаплатена щета по отношение на собственото й МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А160“, с рег.№ ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.06.2021 г.
до окончателното й изплащане.
Следователно, налице е влязло в сила съдебно решение, с което спорът за дължимостта на
застрахователно обезщетение, вследствие на настъпилото застрахователно събитие /ПТП от
24.11.2016 г./, е решен в полза на ищцата със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Според чл. 496 ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
3
В случая безспорно ответното застрахователно дружество не е изплатило в никой от
горните срокове дължимото застрахователно обезщетение, поради което ищцата е заявила
претенцията си заплащане на
застрахователното обезщетение по съдебен ред и както се установи претенцията е уважена с
влязло в сила съдебно решение в размер на сумата 340.51 лева.
При тези данни искът за заплащане на лихва за забава върху размера на присъденото
застрахователно обезщетение е основателен, тъй като безспорно същото е било дължимо не
по-късно от тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ, но не е било определено и изплатено в
този срок от застрахователя, поради което последният дължи на ищцата лихва за забава.
В настоящото производство ответникът признава предявения иск за присъждане на
лихва за забава, но счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е бил
поканен да извърши плащане.
Тези доводи са неоснователни.
От изложеното по-горе стана ясно, че именно неговият отказ за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение е дал повод на ищцата да потърси присъждането
му по съдебен ред. Фактът, че тогава с исковата си молба по образуваното гр.дело №
1014/2021 г. на РС-Ловеч, ищцата не е претендирала лихва за забава за минал период, е
ирелевантен по настоящото дело, тъй като право на преценка е дали главен и акцесорен иск
ще бъдат съединени в едно производство или ще се заявят поотделно, както в случая е
сторено.
От друга страна, основателно ищцата се позовава на общата разпоредба на чл. 84 ал.
1, изр. първо от ЗЗД, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ето защо, в случая не е било необходимо да
се отправя изрична покана за изплащане на лихва за забава, тъй като дължимостта на
главното вземане /застрахователното обезщетение/ е потвърдена по съдебен ред, при което
ответникът е имал яснота, че е допуснал забава в определянето и изплащането на това
обезщетение в установения от закона срок.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 497 ал. 1 от
КЗ, за заплащане на законна лихва за забава /мораторна лихва/ върху присъденото на ищцата
застрахователно обезщетение от 340.51 лева, е основателен и следва да бъде уважен в
пълния претендиран и неоспорен размер от 78.70 лева и за период от 21.02.2019 г. до
02.06.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда по гр.дело № 1014/2021 г. на
РС-Ловеч/.
При този изход на процеса и с оглед направения извод, че ответникът с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените разноски по делото, по аргумент от разпоредбата на чл. 78 ал. 2, предл. първо
от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищцата е заявила следните разноски по делото:
50.00 лева – заплатена държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.
4
Установява се, че последното е заплатено от ищцата на ответника по договор за правна
защита и съдействие от 18.02.2022 г., като изрично е вписано в чл. 3 от договора, че тази
сума е платена в брой към момента на подписването му.
По заявеното възражение от ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева, съдът, при спазване разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от
ГПК, счита, че същото е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което следва да бъде определено в по-нисък размер при
спазване на чл. 36 от ЗА, т.е. не по-малко от минимално определения размер в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая, с
оглед материалния интерес, се определя в размер на 300.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 1 от
Наредбата/, като в този размер следва да бъде присъдено в полза на ищцата, или ответникът
следва да заплати на ищцата разноски по делото в общ размер на сумата 350.00 лева, от
които: 50.00 лева – държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров, на основание чл. 497 ал. 1 от Кодекса за
застраховането, да заплати на П. АТ. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 78.70 лв.
/седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава
върху присъденото й с влязло в сила решение по гр.дело № 1014/2021 г. по описа на
Районен съд-Ловеч застрахователно обезщетение в размер на сумата от 340.51 лева, която
лихва за забава е за периода от 21.02.2019 г. до 02.06.2021 година.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, с горните данни, да заплати на П. АТ. П., с горните данни, сумата
350.00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на
ищцата П. АТ. П.:
*** при „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с титуляр адв. М.Т..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6