№ 226
гр. Шумен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Д..
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20223600500258 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №120/29.04.2022г. по гр.д.№36/2022г. Районен съд-гр.Нови пазар е отхвърлил
иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, на „Енерго про-
продажби”АД-гр. Варна, представлявано от П.С.С. и Я.М.Д., срещу С. В. М., за признаване
съществуването на вземането на дружеството за сумата от 614.81лв. главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.08.2021г., до изплащане на сумата, както и иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК
вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване съществуването на вземането на дружеството за сумата от
67,96лв., за периода от датата на падежа на всяка фактура до 06.08.2021 г., за които е
издадена заповед за изпълнение №474/31.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1200/2021г. на НПРС. Със
същото решение е отхвърлено искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „Енерго про-
продажби”АД-гр.Варна за присъждане на разноски в размер на 475лв., както и искането по
чл. 78, ал.1 от ГПК за присъждане на разноски по ч.гр.д. № 1200/2021г. на НПРС в размер на
75лв..
Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Неправилни се явявали изводите на съда, че не било доказано качеството „клиент“ на
ответницата, съответно че същата не се явява ползвател на електрическа енергия за
процесния обект на потребление. Напротив, налице били доказателства-справка от АВ към
дата 06.01.2022г., съгласно която обектът е бил прехвърлен чрез дарение от ответницата, но
1
последната запазила правото си на ползване. Същата е изписала имената си и се е подписала
под протокол №М3106051 от 07.08.2017г., удостоверяващ и потвърждаващ обстоятелството,
че е клиент на ищцовото дружество. Моли, съдът да отмени решението и постанови
друго, с което заявените претенции бъдат изцяло уважени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№1200/2021г. на НПРС, по заявление за издаване за заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от ищцовото дружество, била издадена заповед
№474 за изпълнение на парично задължение от 31.08.2021г., по силата на която С. В. М.
следва да заплати на дружеството сумата от 614.81лв.-главница по 13бр. фактури, издадени
в периода от 20.08.2019г. до 30.07.2020г., мораторна лихва в размер на 67.96лв. за периода
от 25.09.2019г. до 06.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2021г. и деловодни разноски 75лв.. Посочено е, че вземането произтича от договор
№**********, кл.№********** за обект, находящ се в с.К.....
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в
указания му от съда срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за
установяване на вземането си.
Съгласно извлечение от сметка към 06.08.2021 г., за клиент с клиентски № **********, с
аб.№ **********, п.к 9974, с. К... - Д... В. и 13 бр. фактури суми за доставена и ползвана
ел.енергия, на Д... И.В. е начислена за заплащане консумирана електрическа енергия за
периода 08.07.2019г.-28.07.2020г. в общ размер на 614,81 лв., както и лихва върху всяка
просрочена фактура от датата на падежа й до дата 06.08.2021 г. в размер на 67.96 лв..
По делото е приложена и справка за потреблението през последните 12/24/36 м. за клиент
Д... И.В. с кл. № **********, за имот на адрес: с.К...., отразяваща отчетените количества
консумирана ел.енергия, съответни и на посочените във всяка от фактурите.
Съгласно справка №11329/06.01.2022г. на СВ за периода 01.01.1991г.-06.01.2022г., за
лицето С. В. М., на 22.11.2017г. е отразено прехвърляне на недвижим имот-ПА пл.№144,
парцел ІІ от 2330кв.м., ведно с масивна двуетажна жилищна сграда в с.К...., посредством
договор за дарение, от Д.М. и С. В. М. на М.Д.Д., като титуляри на правото на ползване са
Д.М. Д.. и С. В. М..
Ищцовото дружество е представило и протокол №3106051 за монтаж/демонтаж на
електромер от 07.08.2017г. на електромер на клиент Д... И. В. кл.№**********, аб.
№********** на обект в с.К..... При съставянето на протокола като присъствал за
„клиент/представител“ се е подписала С. В..
По делото са представени и общи условия на договорите за продажба на електрическа
2
енергия на “Енерго-Про продажби”АД, общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е-ОН България Продажби“АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца обстоятелства /ищцовото дружество твърди дължимост на сумата
614,81лв. главница, стойността на консумирана електрическа енергия за периода
08.07.2019г.-28.07.2020г., по 13бр. фактури, издадени в периода от 20.08.2019г. до
30.07.2020г., за клиент с клиентски №**********, аб.№**********-С. В. М. за обект,
находящ се в с.К.... и 67.96лв.-мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка
фактура до 06.08.2021г./и заявения петитум /претендира се установяване на тази дължимост
по отношение на ответника/ дават основание на съда да приеме, че е сезиран с положителни
установителни претенции с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86
от ЗЗД.
В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищeцът твърди
съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето защо и в
негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния казус -
наличието на договорни отношения между страните за доставка на електрическа енергия
през процесния период за процесния обект, обема на доставената електроенергия, както и че
нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за дължимостта на лихвата за забава
– че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че
размерът му възлиза на заявената сума; съответно ответната страна - че е изпълнила
насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество енергия.
На първо място, по делото не бе установено, през сочения период, ответницата С. В. М.
да се е явявала клиент на ищцовото дружество, съответно страните да са се намирали в
облигационно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия за обект, находящ се в
с.К...., с клиентски №**********, аб.№**********.
Всички представени по делото фактури, справка за потребление и извлечение от сметка,
за обект находящ се в с.К...., с клиентски №**********, аб.№**********, са издадени от
ищцовото дружество за клиент Д... В., не и за ответницата.
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, като тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея законът свързва
качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния
снабдител.
В случая, от представената справка от АВ не би могъл да се направи извод, че през
процесния период ответницата С. В. М. се е явявяла носител на правото на ползване върху
процесния обект/и съответно клиент на длужеството/, доколкото соченият в справката имот
не е описан с административен адрес. Не са ангажирани доказателства досежно наличието
на идентичност между имота, сочен в справката и имота-обект, находящ се в с.К..... Още
3
повече и съгласно справката от НБД, приложена към гр.д.№1200/2021г. на НПРС,
ответницата е с отразен постоянен и настоящ адрес: с.Косово, ул.“Ччервеноармейска“№10.
Не представлява надлежно доказателство касателно задължението на ответницата да
заплати претендираното количество електрическа енергия и представения протокол
№3106051 за монтаж/демонтаж на електромер от 07.08.2017г.. Същият не обосновава
притежание на право на собственост или друго вещно право върху имота, а и предхожда
исковия период с близо две години. Освен това същият е съставен за монтаж/демонтаж на
електромер на клиент Д... И. В., не на М.. При това положение и полагането на подпис от М.
като присъствала при съставянето на протокола в графа „клиент или представител“, не може
да наложи извод, че тя се авава клиент на дружеството за сочения обект.
Съгласно приетото в ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС, ЗЕ
свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия/настоящото спорно
правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в ЗЕ, а начинът, по
който законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с
този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди/.
Дори да се приеме, че ответницата се явява ползвател на процесния имот, за да има
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди, то за
същият имот следва да няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и
доставчика на топлинна енергия. В случая липсата на такъв договор не бе установено,
напротив, както бе посочено по-горе, както клиент във всички издадени от дружеството
фактури, справка за потребление и извлечение от сметка, за обект находящ се в с.К....,
фигурира трето лице-Д... В..
Предвид това и доколкото не се установи наличието на договорна връзка между
страните за исковия период, то исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на жалбоподателя не се следват
деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №120/29.04.2022г. по гр.д.№36/2022г. на НПРС.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5