Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.03.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесет и трета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа
докладваното от съдия КЮРКЧИЕВ гр. д. № 8125
по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът И.В.И. поддържа твърдение, че претърпял значителни
неимуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове на органите
Прокуратурата на РБ, които били осъществени по повод повдигнатото срещу него
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2005 г. било
образувано предварително производство срещу неизвестен извършител за това, че
на 10.11.2005 г. около 21.00 ч. в гр.Благоевград, на ул. „Дойран“ умишлено е
умъртвил А.Р.Д.– „Ч.“ – престъпление по чл. 115 от НК. Първоначално
производството било образувано в ОСлС – Благоевград – сл. д. № 743/2005 г., ОП
– Благоевград, а впоследствие било образувано следствено дело № I – 025/2005 г. по описа на СВОП. Повод за образуване на производството била
проведената на 10.11.2005г. в гр. Благоевград специализирана полицейска
операция, разпоредена от Министъра на
вътрешните работи, която била насочена срещу престъпната дейност на лицето А.Д.-
„Ч.“. В изпълнение на предварително изготвен план на органите на МВР била
проведена операция за задържане на лицето, който бил придружен от яростна
съпротива от негова страна. След като бил подаден сигнал към Спешна помощ,
медицинският екип установил настъпването на смъртта на задържания А.Д...
С Постановление от 25.04.2006 г. по следствено дело №
I-025/2005 г. на СВОП ищецът И.В.И. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 129, ал. 1 и, ал. 2, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с, ал. 1 от НК /в съпричинителство, причинил по
непредпазливост смъртта на А.Д., вследствие на умишлено нанесена в съучастие
като съизвършител средна телесна повреда, като деянието е било извършено по
време на задържане на лицето/ и спрямо
ищеца е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер
на 1000 лв. Впоследствие на 08.11.2006 г. на петимата полицаи, сред които и
ищецът по делото е било повдигнато ново обвинение – за причиняване на умишлено
убийство по чл. 116, ал. 1, т. 2, предл. 3, т. т. 5 и 6, предл. 2 и 3, вр. чл.
20, ал. 2 от НК, а на 01.11.2006 г. спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „забрана за напускане на пределите на РБ“.
С присъда № 0329 от 09.11.2007 г. по НОХД № 0329/2006 г.,
подсъдимите били признати за виновни по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.3, т. 5 и т.
6, пр. 3, във вр. с чл. 20 от НК, като на ищеца И.И. било наложено наказание от
18 години лишаване от свобода. Присъдата била обжалвана пред Военно апелативния
съд, във връзка с което било образувано ВНОХД № 0187/2007 г. Впоследствие делото било връщано два пъти от Военно-апелативния съд на
Софийски военен съд за ново разглеждане.
С Присъда № 033/02.10.2008 г., постановена по НОХД № 033/2008
г. на СВОС подсъдимите били признати за виновни по повдигнатите им обвинения,
поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3, във вр.
с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, подсъдимият И.И. е бил осъден на 16 години
лишаване от свобода. С Решение № 91 от 05.08.2009 г., постановено по НОХД
140/2008 г. на Военно-Апелативен съд била потвърдена първоинстанционната
присъда. С решение № 538 от 20.01.2010 г., постановено по к.н.о.х.д № 598/2009
г. на ВКС е било отменено посоченото решение и делото е върнато за ново
разглеждане. С решение № 64 от 12.11.2010 г., постановено по внохд № 05/2010 г.
на Военно-апелативен съд, присъдата по НОХД № 33/2008 г. на СВС е била изменена
и е бил намален размерът на наложените наказания, като на ищеца И.И. е наложено
8 години лишаване от свобода, а в останалата част е била потвърдена. С Решение
№ 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011 г. на ВКС е било отменено решението по
ВНОХД № 5/2010 г. на Военно-апелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008 г. на СВС,
в осъдителните им части, като подсъдимите били признати за невиновни по повдигнатото
им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3 във вр. чл.
20, ал. 2 НК.
По искане на Главния прокурор във връзка с постановено решение
от 01.07.2014 г. на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на Конвенцията за
защита правата на човека е поискано възобновяване на наказателното
производство. С решение от 17.07.2015 г. ВКС е отменил предходното решение на
ВКС от 09.06.2011 г. и е върнал делото на нов състав.
С Решение № 4 от 06.07.2018 г. по ВНОХД № 026/2016 г. Военно-Апелативен съд
е изменил присъдата по НОХД № 33/2008 г., в частта, в която петимата подсъдими
са били признати за невиновни в извършването на умишлено убийство по чл. 116,
ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като вместо
това ги е признал за виновни в това, че като извършители и лица от състава на
полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно са причинили смърт по
непредпазливост на А.Р.Д.- престъпление по чл. 122, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал.
2 от НК, като за всеки един от тях по отделно на основание чл. 81, ал. 3, във
вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е било
прекратено наказателното преследване, поради изтекла абсолютна давност. С решение № 284 от 19.04.2019
г., постановено по н.д. № 1140/2018 г. на ВКС е било отменено изцяло решение №
4 от 06.07.2018 г. по ВНОХД № 026/2016 г. на ВАпС и присъдата по НОХД №
033/2008 г. на СВС, като подсъдимите били оправдани по квалифициращия признак
на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК- убийството да е извършено с особена
жестокост и наложеното наказание на ищеца е намалено на 7 години лишаване от
свобода. Решението било изпълнено и на 23.04.2019 г. ищецът бил приведен в
затвора в Бобов дол. На 31.05.2019 г. Главният прокурор внесъл искане за
възобновяване на наказателното производство и спиране изпълнението на
наказанието на ищеца. С решение от 16.12.2019 г. ВКС е отменил решение на ВКС
от 19.04.2019 г. и е изпратил делото за разглеждане на друг състав и ищецът бил
освободен от затвора. С Решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по н.д. №
1202/2019 г. по описа на ВКС е отменено решението на ВНОХД № 026/216 г. на
Военно-Апелативен съд, в частта относно прекратяването на наказателното
производство, поради изтекла давност за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК,
в извършването на което подсъдимите са признати за виновни, като на основание
чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК,
съдът е приложил закона за давността и не е наказал подсъдимите.
Според твърденията на ищеца, в резултат от извършените
процесуални действия в наказателния процес, произтичащи от повдигането и
поддържането на обвинение в извършването на посоченото по-горе умишлено
престъпление - той претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и душевни терзания, срам, притеснения, чувство на силно безпокойство и несигурност.
При това били сериозно накърнени чувствата му за чест и достойнство, както и доброто
име с което се ползвал в обществото, в работата и в семейството. В резултат от
воденото наказателно производство ищецът бил дисциплинарно уволнен, а
общественият интерес към случая допринесъл за публичното поругаване на неговото
име. Воденото наказателно производство се отразило негативно и върху социалната
среда на ищеца, предизвикало отчуждение в приятелския кръг, в социалните и в
служебните му контакти, съседите му се повлияли от публичната разгласа на
случая, поради което ищецът изпитвал чувство на неудобство, отказвал активни
социални контакти и изпаднал в депресия. Самите процесуални действия повлияли
твърде отрицателно върху психиката на ищеца, което довело до появата на
здравословни проблеми. - страдал от безсъние, приемал успокоителни лекарства и
започнал да употребява алкохол. Отношенията в семейството на ищеца се влошили, а
самият ищец криел от децата си и не контактувал с приятелите и с близките си.
Ищецът поддържа, че претърпените неимуществени вреди са пряка причина от
действията на ответника, поради което следва са бъде ангажирана отговорността
на ответника по чл. 2 от ЗОДОВ. При всички изложени по- горе фактически
твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати
обезщетение в размер на сумата от 350 000 лева, за понесените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение,
изчислена за периода от 05.03.2021 г. (дата на постановяване на Решение № 29 от
05.03.2021 г., по н.д. № 1202/2019 г. на ВКС), до деня на окончателното
плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати сумата на направените съдебни разноски
пред Софийски градски съд.
Исковата претенция на ищеца е оспорена от ответника – чрез
процесуалния субституент Прокуратура на РБ. Чрез подадения отговор от Софийска
градска прокуратура, ответникът поддържа твърдения, че в случая не бил налице
фактическият състав на отговорността на Държавата не само на предявеното
основание, но и в нито една от лимитативно изброените в чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ
хипотези, тъй като не са налице незаконни действия, извършени от правозащитен
орган на Държавата. В тази връзка са
релевирани доводи, че ответникът не дължи обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди, защото макар да е бил признат за невиновен в извършването
на умишлено убийство, ищецът е бил признат за виновен в извършването на
убийство по непредпазливост, но на основание чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, а фактът, че не му е наложено
предвиденото в НК наказание за извършеното престъпление, се дължи на факта, че съдът
е приложил Закона за давността и не е наказал ищеца в качеството му на
подсъдим.
Независимо от оспорването на основанието за реализиране
на отговорност на Държавата, ответникът оспорва и фактическите твърдения за
настъпване на вредоносния резултат, както и фактическите твърдения за обема на
твърдените вреди. Ответникът оспорва и твърдението за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и
процесуалните действия на органите на Прокуратурата.
Независимо от изложеното, ако съдът приеме основанието на
иска за доказано, ответникът оспорва размера на претенцията, като поддържа
становище за прекомерност на претендираното обезщетение, което било
несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт, както и на
принципа на справедливостта.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното
дирене писмени доказателства установяват, че на 10.11.2005 г., на територията
на гр. Благоевград била проведена специализирана полицейска операция, в която
било разпоредено на служители от РДВР Благоевград да се извърши полицейско
задържане на А.Д.. Тази задача била възложена на група полицаи в състав: м-р М.П.,
ст. л-т Б.М.и главните сержанти Г.К.и Я.Г., както и ищецът по настоящото дело И.И..
При провеждането на операцията, около 20.50 ч. на 10.11.2005 г., в гр.
Благоевград ищецът И.И. участвал заедно със своите колеги в задържането на А.Д.,
който е починал по време на задържането му. За случилото се е било образувано
досъдебно производство, което било прекратено с Постановление от 14.12.2005 г.
на прокурор от СВОП.
С Определение от 18.01.2006 г. на Софийски военен съд,
постановлението за прекратяване на наказателното производство било отменено и
делото е върнато за допълнително разследване на СВОП.
С
Постановление от 26.04.2006 г. по следствено дело №
I-025/2005 г. на СВОП, ищецът И.В.И. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 129, ал. 1 и, ал. 2, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК /в съпричинителство, причинил по
непредпазливост смъртта на А.Д., вследствие на умишлено нанесена в съучастие
като съизвършител средна телесна повреда, като деянието е било извършено по време
на задържане на лицето/. Спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
"парична гаранция" в размер на 1000 лв.
На 15.05.2006 г. срещу петимата, споменати по- горе служители
на МВР е бил внесен Обвинителен акт от СВОП в Софийски военен съд. На
17.05.2006 г. отново е внесен Обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 0126/2006 г. по описа на
СВС, но с Разпореждане от 14.06.2006 г. е прекратено производството по делото и
то е върнато за допълнително разследване.
На 29.06.2006 г. СВОП отново е внесла Обвинителен акт, по
който било образувано НОХД № 0191/2006 г., но с Разпореждане от 05.09.2006 г.
съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на СВОП със задължителни
указания.
На 01.11.2006 г. спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „забрана за напускане на пределите на Република България“.
С Постановление от 07.11.2006 г. по следствено дело №
I-025/2005 г. на СВОП, ищецът И.В.И. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.3, т. 5, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
С обвинителен акт от 27.11.2006 г. петимата полицаи, сред
които и ищецът по делото И.И. били обвинени в това, че на 10.11.2005 г. в гр.
Благоевград, на ул. „*******в съучастие, като съизвършители помежду си,
петимата заедно са нанесли удари на А.Д., умишлено умъртвили лицето А.Д., като
деянието било извършено от лица от състава на полицията при изпълнение на
службата и функцията им - деянието е извършено по време на задържането на А.Д.при
специализирана полицейска операция и деянието е извършено на лице, което се е
намирало в безпомощно състояние, и деянието и извършено по особено мъчителен
начин за убития, и деянието е извършено с особена жестокост – престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По внесения
Обвинителен акт в СВОС е било образувано НОХД № 0329/2006 г. по описа на
Софийски военен съд.
С Присъда № 0329 от 09.11.2007 г., която е била постановена
по НОХД № 0329/2006 г. на Софийски военен съд, подсъдимите /сред които и ищецът
в настоящото производство И.В.И./ са признати за виновни по чл. 116, ал. 1, т.
2, пр.3, т. 5 и т. 6, пр.3, във вр. с чл. 20 от НК, като при това, на ищеца
било наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. С присъдата, подсъдимите
били оправдани в извършване на престъплението по квалифициращите признаци „при
изпълнение на функциите им“ и по „особено мъчителен за убития начин“. Присъдата била обжалвана
пред Военно апелативния съд, във връзка с което било образувано ВНОХД №
0187/2007 г.
С Решение № 12 от 19.02.2008 г., постановено по ВНОХД №
0187/2007 г. на Военно-апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена и
делото е върнато за ново разглеждане, във връзка с което е образувано НОХД №
033/2008 г. на СВОС.
С присъда № 033/2008 г. от 02.10.2008 г., постановена по
НОХД № 033/2008 г. на СВОС подсъдимите били признати за виновни по повдигнатите
им обвинения, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6,
пр. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, подсъдимият И.И. е осъден на 16
години лишаване от свобода. С присъдата петимата подсъдими били оправдани по
повдигнатото обвинение, че са извършили престъплението като лица от състава на
полицията при изпълнение на функцията им, както и че деянието е извършено по
особено мъчителен за убития начин.
С решение № 091 от 05.08.2009 г. по ВНОХД № 140/2008 г.
на Военно-Апелативен съд е била потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД
№ 033/2008 г. на СВС.
С решение № 538 от 20.01.2010 г., постановено по к.д. №
598/2009 г. на ВКС, II НО е отменено решението по ВНОХД №
140/2009 г. на Военно-Апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане.
С решение № 064 от 12.11.2010 г., постановено по ВНОХД №
05/2010 г. на Военно-Апелативен съд, присъдата по НОХД № 33/2008 г. на СВС е
била изменена, като размерът на наложените наказания е намален и на подсъдимия И.И.
е наложено 8 години лишаване от свобода, като в останалата част присъдата е била
потвърдена.
С решение № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011 г. на
ВКС е отменено въззивното решение по ВНОХД № 5/2010 г. на Военно-Апелативен съд
и присъда по НОХД № 33/2008 г. на СВС, в осъдителните им части, като
подсъдимите, сред които и ищецът по делото са били признати за невиновни и
оправдани по обвинението им по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.3, т. 5 и т. 6, пр.2 и
3 във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК, като са отхвърлени и предявените срещу тях
граждански искове.
По жалба на роднини на А.Д.е образувано дело пред ЕСПЧ.
На 01.07.2014 г. ЕСПЧ е постановил решение, с което е приел, че по
наказателното дело за смъртта на А.Д.са били нарушени чл. 2 и 3 от КЗПЧОС.
На основание посоченото решение на ЕСПЧ, на 22.12.2014 г.
с искане на Главния прокурор, на основание чл. 419, ал. 1, чл. 420, ал. 1, вр.
чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК е внесено искане
за възобновяване на н.д. № 54/2011 г. на ВКС, I н.о.. Във връзка с искането било образувано н.д. № 168/2015 г. на ВКС.
С Решение № 122 от 17.07.2015 г., постановено по н.д. №
168/2015 г. на ВКС е отменено по реда на възобновяването решение № 141 от
09.06.2011 г., постановено по н.д. № 54/2011 г. на ВКС и е върнал делото за
разглеждане от друг състав на ВКС.
С Решение № 436 от 11.03.2016 г., постановено по н.д. №
1094/2015 г. на ВКС е отменено решение № 064/12.11.2010 г. по ВНОХД № 05/2010
г. на Военно-апелативния съд на РБ и делото е върнато на същия съд за ново
разглеждане от друг състав.
С Решение № 4 от 06.07.2018 г., постановено по ВНОХД №
026/2016 г. Военно-апелативен съд е изменил присъдата по НОХД № 33/2008 г., в
частта, в която петимата подсъдими са били признати за виновни и осъдени за
това, че на 10.11.2005 г., в гр. Благоевград, в съучастие като извършители,
като лица от състава на полицията, при изпълнение на службата си, умишлено са
умъртвили А.Р.Д., като деянието да е било извършено с особена жестокост –
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК, като вместо това ги е признал за виновни, в това, че на 10.11.2005 г.
в гр. Благоевград, като извършители и лица от състава на полицията при
изпълнение на службата си, самостоятелно са причинили смърт по непредпазливост
на А.Р.Д.- престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, във вр. чл. 2, ал. 2 във вр.
ал. 1 от НК, като за всеки един от тях по отделно, на основание чл. 81, ал. 3,
във вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е било
прекратено наказателното преследване, поради изтекла абсолютна давност, като
съдът ги оправда по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1,
т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК - за умишлено убийство.
Присъдата е била изменена и в гражданско осъдителната й част.
По касационен протест, жалби на подсъдимите, на частните
обвинители и граждански ищци и на гражданския ответник е образувано н.д. №
1140/2018 г. на ВКС.
С Решение № 284 от 19.04.2019 г., постановено по н.д. №
1140/2018 г. на ВКС е отменено изцяло решение № 4 от 06.07.2018 г. по ВНОХД №
026/2016 г. на Военно-апелативен съд и е изменена първоинстанционната присъда №
033802.10.2008 г. по описа на СВС, постановена по НОХД № 033/2008 г. на СВС,
като подсъдимите са били оправдани по квалифициращия признак на чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 3 от НК („убийството да е извършено с особена жестокост“) и са
намалени наложените наказания, като наказанието на ищеца И.В.И. е било намалено
на 7 години лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда
е била потвърдена.
На 23.04.2019 г. ищецът е бил задържан и настанен в
затвора в гр. Бобов дол за привеждане в изпълнение решението на ВКС (видно от удостоверението,
л. 1141/.
По искане на Главния прокурор, на осъдените и на техните защитници
е било поискано възобновяване на основание чл. 420, ал. 2 от НПК, във връзка с
което е било образувано н.д. № 513/2019 г. на ВКС, III н.о.
С решение № 128 от 16.12.2019 г., постановено по н.д. №
513/2019 г. на ВКС е било отменено по реда на възобновяването решение №
284/19.04.2019 г., постановено по н.д. № 1140/2018 г. по описа на ВКС и делото
е върнато за ново разглеждане на друг състав на касационната инстанция.
Образувано е н.д. № 1202/2019 г. на ВКС, III н.о.
С Решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по н.д. №
1202/2019 г. на ВКС е отменено решение № 4 от 06.07.2018 г. по ВНОХД № 026/2016
г. на Военно-апелативен съд, в частта относно прекратяването на наказателното
производство, поради изтекла давност за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК,
в извършването на което подсъдимите са признати за виновни, като на основание
чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК,
съдът е приложил закона за давността и не е наказал подсъдимите, включително и
ищеца И.И. за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК и е потвърдил решението в
останалата част.
От съдържанието на приложеното по делото Писмо с рег. №
244р-25586 от 03.10.2022 г. на ОД на МВР – Благоевград /л. 1138/, както и от
приложените към него и представени по делото копия от документи /находящи се от
л. 1178-1224/ се установява, че със Заповед от 21.12.2006 г. на министъра на
вътрешните работи на ищеца И.И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
като същият е освободен от служба на 03.01.2006 г. Във връзка с постъпила молба
от 22.01.2007 г. и съдебно удостоверение, издадено от ВАС, със заповед от
21.04.2007 г., ищецът бил отново назначен на длъжност разузнавач V степен към РПУ – Сандански при ОДП – Благоевград на 26.04.2007 г. Със
Заповед от 28.04.2010 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и му е прекратено служебното правоотношение, считано от 27.05.2010
г. Във връзка с постъпила молба от 01.06.2011 г. и решение на ВАС, със заповед
от 02.06.2011 г. ищецът е назначен на длъжност полицейски инспектор V степен към 01 РУ „Полиция“ – при ОДМВР Благоевград, а впоследствие на
15.03.2012 г. е назначен на длъжност разузнавач V степен, а считано от 23.01.2014 г. е бил преназначен. Със Заповед от 20.05.2019
г. на министъра на вътрешните работи на ищеца И.И. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител
в ОДМВР – Благоевград, считано от 21.05.2019 г. поради осъждането му за
умишлено престъпление от общ характер или лишаване от права да се заема
държавна длъжност на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Във връзка с постъпило заявление от 09.03.2020 г. и Решение № 215 от 10.02.2020
г. на Административен съд – Благоевград, ищецът е назначен на длъжност началник
на сектор „Научно-техническа лаборатория“ към Отдел „Криминална полиция“ при
ОДМВР – Благоевград, считано от 06.04.2020 г., която заема и към настоящия
момент.
От съдържанието на приетото като доказателство по делото
Удостоверение арх. № 297/2019 г. от 18.10.2022 г., издадено от ГД „ИН“,
Бобовдолски затвор се установява, че изтърпяването на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ от ищеца И.И. е започнало на 23.04.2019 г. в Затвора гр.
Бобов дол и е продължило до 16.12.2019 г. – общо 7 месеца и 23 дни. /л. 1141/.
Като доказателства по делото са приети преписи от
документи, находящи се по НОХД № 0329/2006 г. по описа на Военен съд - София,
сл. д. № I-025/2005 г., както и всички съдебни протоколи от 49 на брой съдебни
заседания, провели се с участието на подсъдимия И.И..
От представените по делото 2 броя Удостоверения за
раждане /л. 381-382/ се установява, че ищецът И.В.И. е баща на две деца – И.И.И./родена
на *** г./ и П.И.И. /роден на *** г./
От съдържанието на представената по делото Етапна
епикриза, изготвена в периода от 11.06.2012 г. до 21.06.2014 г. се установява,
че на ищеца е била поставена диагноза – Есенциална хипертония, по повод на
която на същия е била назначена терапия. /л. 384/.
От съдържанието на представената по делото Етапна
епикриза от 08.12.2021 г. се установява, че на ищеца е била поставена диагноза
– Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, по повод на която
на същия е била назначено лечение. /л. 937/.
От представената по делото Епикриза от 16.08.2019 г.,
издадена от МБАЛ „Св. И. Рилски“ се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 14.08.2019г. и е изписан на 16.08.2019 г. с окончателна
диагноза: Флегмон на регио глутеи син, по повод на което на същия е било
извършено оперативно лечение на 14.02.2019 г. /л. 939/.
Представено е и Извлечение от банкова сметка ***, открита
в „Пощенска банка“ АД, касаеща информация относно предоставени заеми на
граждани за текущо потребление. /л. 941/.
Като доказателства по делото са представени извлечения от
съдържанието на медийни публикации, отразяващи образуването на наказателното
производство срещу ищеца. /л. 385-386/.
В хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят С.К.И. –
съпруга на ищеца по делото. В дадените пред съда показания, свидетелката И.
заявява, че помни датата, на която се е случил инцидента, тъй като според нея
тя разделя техният живот на светъл и тъмен. Преди тази дата, животът им бил прекрасен, водили са нормален живот със
съпруга ѝ, той работел в МВР ГД „БОП“, харесвал е много работата си до момента, в
който не се е случил този инцидент. Свидетелката заявява, че не е знаела нищо за
работата на съпруга ѝ в този ден, чула го е на следващия ден около 11 ч. Той й казал, че акцията, която
са имали е завършила фатално, но не заради тях, а просто се е случил инцидент,
при който е имало смъртен случай. Когато се прибрал в къщи се чувствал много
съсипан, първо заради това, че е имало смъртен случай и второ заради отношението,
на което бил подложен и начина, по който са се държали с него, чувствал се напълно
унизен. Свидетелката посочва, че съпругът ѝ и неговите колеги са вярвали в своята невинност и продължават да вярват, поради което всички били много учудени от осъдителните присъди. Децата им
не знаели какво се е случило, защото били малки, синът им бил на 2 години, а на
дъщеря им, която била на 6 години не са казали нищо, защото не знаели как ще го
разбере и възприеме. Впоследствие тя разбрала от други хора, поради което се
наложило съпругът ѝ да говори с нея и да я успокоява, тъй като била силно разтревожена от факта
дали баща й ще влезе в затвора. Към момента на постановяване на първата
осъдителна присъда, съпругът й изпаднал в депресия, спрял да говори, странял от
семейството си, нощно време не можел да спи, стряскал се на сън, бил неспокоен
за бъдещето си, както за неговото, така и за тяхното бъдеще. Освен, че се
затворил в себе си, той разбрал, че голяма част от приятелите му се отдръпнали,
останали само верните му приятели, които не били много и той споделял за
случилото се с тях. В този период през 2005 - 2006 г. бил уволнен и от работа.
Това му се отразило отново депресивно, отново започнал да изпитва страх, че не
може да покрива кредитите и заемите, които имали, за да си позволят защита по
делото и това го травмирало, тъй като останали само на една заплата. Съпругът й
водил дело за възстановяване на работа, но не бил възстановен на същата
длъжност, а бил изпратен в гр. Сандански, което също го сринало психически, защото
позицията, на която бил назначен не била същата, отнет му бил и достъпът до
квалифицирана информация, налагало се да пътува всеки ден, за което разходи за
пътни не му били изплащани, влошило се и здравословното състояние, имал
проблеми със зъбите, започнал да вдига високо кръвно налягане, започнал да
приема успокоителни лекарства, тъй като не можел да спи, а понастоящем
продължава да пие лекарства, както и тя самата и от този момент не са спирали
изобщо. Когато трябвало да отиде в затвора, ищецат не знаел с какво ще се
сблъска, само знаел, че отива при хора, за които той е помогнал да бъдат там и това
е било най-голямото унижение, на което бил подложен. По време на престоя в
затвора, ищецът изпитвал притеснения за близките си. Не споменавал по никакъв начин,
че се чувства зле, но при едно от свижданията тя забелязала, че съпругът ѝ не може да седне на стола, а той казал, че му е излязла пъпка. Няколко дни
по-късно разбрала, че съпругът ѝ е постъпил в болница, тъй като припаднал по време на разходка на пиацата, защото имал киста на
седалището със загнояване и възпаление на единия мускул, поради което се
наложило да бъде опериран в болница в Дупница. Поискал средства на заем от свой
приятел, за да може да плати упойката за операцията, тъй като се притеснявал за
пореден път да търси средства от семейството си. Опитали се да отидат на
свиждане в болницата в Дупница, но не били допуснати да го видят. След като го
изписали, той се обадил и казал, че през цялото време в болницата е бил с
белезници вързан за леглото и не е имал възможност да се изправи. Родителите на ищеца също
преживявали тежко случващото се и се разболели от притеснение. След като
освободили ищеца от затвора през 2019 г. той бил силно депресиран, не можел да
спи, притеснявал се, че бил без работа, започнал да пие алкохол вечер, отивал в
гората и не казвал къде се намира. Било му много тежко, че по никакъв начин не
може да подпомогне семейния бюджет. Социалното поведение и здравословното
състояние на ищеца се влошили, той изпадал в истерични състояние, държал се грубо,
повишавал тон, пиел антидепресанти.
В дадените пред съда показания, свидетелят Г.С.К.заявява,
че с ищеца са колеги в полицията, работили са заедно. Познава ищеца като
съвестен добронамерен и с добро отношение към колегите човек, който си върши
добре работата, имали са добри колегиални и приятелски отношения, които имат и
към момента. Свидетелят сочи, че ищецът е споделял, че не може да спи и изпитва
силно напрежение, става през нощта, а също така започнал да вдига и високо
кръвно налягане. Преди това не е вдигал високо кръвно, а впоследствие от
напрежението в затвора започнали да му падат и зъбите. Близките на ищеца приели
също много тежко случилото се с него, майка му се разболяла заради случващото
се със сина ѝ – развила диабет и починала в периода, в който се водили делата. Съпругата на
ищеца също започнала да има здравословни проблеми след този случай и да
получава нервни кризи. Двамата с ищеца били заедно в затвора по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Били в една килия с още 20
човека затворници в стари сгради, първоначално били изядени от дървеници по ръцете,
тялото и краката, а впоследствие били преместени петимата в отделна килия. В
затвора се срещнали с много хора, които самите те съдействали да бъдат вкарани
там, при изпълнение на служебните си задължения, които им правели проблеми и непрекъснато
показвали грубо отношение към тях, придружено с псувни и обиди и словесни
закани. По време на престоя в затвора на ищеца му паднали два или три зъба, а
също така се наложило да му бъде извършена операция. Когато го изписали, ищецът
му споделил, че през цялото време в болницата бил с белезници вързан за леглото.
Ищецът не се чувствал добре и към момента на провеждане на разпита на свидетеля.
В дадените пред съда показания, свидетелят Б.Г.Я.заявява,
че познава ищеца, първо, защото е бил негов ръководител, а освен това е колега
и близък приятел на неговия баща, поради което е познавал цялото семейство. Свидетелят
сочи, че през 2005 г. той е бил назначен за директор на РДВР на Благоевград.
Една от основните задачи, които е имал като ръководител била да избере
най-добрия състав от служители на полицията, които да могат да водят успешно борба
срещу контрабандата, за която отговаря РЗ – БОП, поради което подбрал служители
от всички служби, сред които бил и ищецът по делото. Преди да бъде преместен в
БОП, ищецът работел в научно-техническата лаборатория, където се правели
експертизите. Свидетелят сочи, че по предложение на прекия му ръководител, ищецът
бил предложен за преместване в БОП, поради това, че бил добър експерт и можел
да прави експертизи на място. В работата си, ищецът се е доказал като добър експерт.
Свидетелят заявява, че според неговите впечатления, семейството на ищеца, както
и неговите родители преживели много тежко случващото се. Трудно му е да говори
за ищеца и за това как се е променило социалното му поведение след случая,
защото са се виждали само по делата и са поддържали връзка само по телефона.
Според свидетеля ищецът е имал капацитет за кадрово развитие и е доказал това
впоследствие.
Заключението на изслушаната и приета съдебно-психологична
експертиза, изготвена от вещото лице Г.Г. /специалист психолог/ обосновава
следните правнозначими изводи:
Вследствие на воденото срещу него наказателно
производство, ищецът И.И. е преживял продължителни периоди на умерено изразени
негативни емоционални състояния, психосоматичен дискомфорт и ограничения в
психосоциалното функциониране. За тежестта на стресора е допринесло това, че е
засегнал негативно функционирането в множество аспекти: професионален, семеен,
социален. До процесните събития социализацията на ищеца е протекла нормално,
имал е много добро академично представяне, семейно функциониране и
професионална реализация. Съгласно експертното становище, времето на престой в
затвора, в резултат на възобновеното наказателно производство и произнесена
осъдителна присъда се отличава като такова с най-интензивно психично страдание,
характеризиращо се с трайно потиснато и тревожно настроение, преживявания на
безпокойство и тревожност, несигурност, чувство на застрашеност, унижение,
психосоматична проблематика. Заключението на вещото лице е, че в преживелищен
план при ищеца, независимо, че е настъпило относително приспособяване към
последиците от стресогенното събитие, е налице оформена негативна емоционална
доминанта и стабилизиране на състоянието на едно по-ниско ниво на активност в
психосоциалното функциониране. Като остатъчни последици са налице отрицателни преживявания
при мислено връщане към ситуацията, чувство за ощетяване и социално отдръпване.
Други доказателства, които да са относими към предмета на
спора, не бяха представени в хода на съдебното дирене.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ в
качеството й на процесуален субституент.
С оглед правните последици на постановените от настоящия
съд и влезли в сила Разпореждане от 24.09.2014г. и Определение №
263031/03.05.2022г., настоящият съд следва да се произнесе по претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, за които се твърди да е
претърпял ищеца, вследствие повдигането на незаконно обвинение в извършване на
престъпление от органите на Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу
надлежен и допустим процесуален субституент на Държавата, като субект на
особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на КРБ.
Разгледан по същество, искът е неоснователен, по следните
съображения:
Съгласно чл. 7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия
на нейни правозащитни органи. Посочената отговорност може да бъде реализирана
при наличието на изрично определени материални предпоставки.
Основателността на предявената искова претенция е
предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които са следните: противоправно поведение на
държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на
конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане на
неоснователно обвинение в извършване на престъпление от общ характер) и
настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат.
Основната предпоставка за отговорността на Държавата е
незаконосъобразност на действията на органите на държавното обвинение.
На основание чл. 4 ЗОДОВ и според дадените разяснения с
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и ТР № 5/2013 на ОСГК, по реда на ЗОДОВ Държавата
отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от
фактическия състав на отговорността на Държавата е установяване незаконосъобразността
на акта, действието или бездействието на държавния орган. Правозащитните органи
представляват държавата като процесуални субституенти, като специалната
отговорност по чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална
принуда.
Правото на обезщетение, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, която е предмет на разглеждане по настоящото дело принадлежи само
на определени категории лица при различни основания. На първо място, легитимирано
да получи обезщетение е само лицето, което е било признато за невиновно с влязла в сила присъда. На второ място,
право надлежно легитимирано да получи обезщетение е и лицето, срещу което наказателното производство е било прекратено -
поради това, че деянието не е било извършено от лицето или че извършеното деяние
не съставлява престъпление. Право на обезщетение се поражда в случаите, когато наказателното производство е образувано,
но след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
При това страните в настоящия процес на спорят, че срещу
ищеца И.В.И. е било образувано наказателното производство, по което след
изменяне на обвинителния акт от страна на органи на Прокуратурата, на обвиняемия
е било повдигнато обвинение в извършването на умишлено убийство по чл. 116, ал.
1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Няма спор също
така, че с решение № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011 г. на ВКС същият е
бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3 във вр. чл. 20, ал. 2 НК – умишлено
убийство.
В конкретния случай, действително ищецът е бил признат за
невиновен по повдигнатото обвинение в извършване на квалифициран състав на
тежко умишлено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.3, т. 5 и т. 6, пр.2 и
3 във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК, но чрез постановеното по- късно Решение № 4 от
06.07.2018 г. по ВНОХД № 026/2016 г. от Военно-апелативния съд, с което е била изменена
присъдата, съдът е признал подсъдимия И.И. за
виновен в причиняването на убийство по непредпазливост – престъпление по
чл. 122, ал. 1 от НК, във вр. чл. 2, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като за всеки
един от подсъдимите по отделно, на основание чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал.
1, т. 4 от НК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е било прекратено
наказателното преследване, поради изтекла абсолютна давност.
С последващо решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено
по н.д. № 1202/2019 г. по описа на ВКС, съдът е приложил закона за давността
като не е наказал ищеца И.И. за извършеното от него престъпление по
непредпазливост.
В тази смисъл следва да се има предвид, че съгласно
легалната дефиниция на престъплението, дадена в чл. 9, ал. 1 НК, престъпно е
онова обществено опасно деяние, което е извършено виновно от престъпния деец и
е обявено от закона за наказуемо по НК. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 от НК
обществено опасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или
непредпазливо, от което следват и формите на вина за конкретните деяния /умисъл
и непредпазливост/. Един от индивидуализиращите признаци на престъплението от
обективна страна е неговото изпълнително деяние, като в НК са уредени
привилегировани и квалифицирани състави на едно и също престъпно деяние. Когато
подсъдимият е признат за виновен, че е осъществил основния състав на
съответното престъпление, дори и същият да е оправдан по квалифициращите
признаци на същото престъпно деяние, обвинението не е незаконно, тъй като се
касае за едно изпълнително деяние. Постановяването на оправдателна присъда по
отношение на една от формите на вина /умисъл или непредпазливост/ не е
равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление.
Доколкото обвинението, за което ищецът е признат за
виновен по чл. 122, ал. 1 от НК, във вр. чл. 2, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК е
прието като основателно, но не му е наложено наказание само поради изтичане на
предвидената в закона давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4,
във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, се налага категоричен извод, че ответникът Държавата
не носи отговорност за вреди по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. В какъвто смисъл са и
задължителните тълкувания по т. 9 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Не следва да намери приложение в
настоящия случай и т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
тъй като същата е неприложима в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за
една от двете форми на изпълнителното деяние.
Поради изложените правни изводи, настоящият състав
намира, че принципно не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като дори и след
възобновяването на наказателния процес, не е постановена правно релевантната за
споменатото правно основание оправдателна присъда.
На следващо място, съдът намира за неоснователни и
наведените доводи от ищеца, че при изтекли погасителна давност /10.11.2010 г./
и абсолютна погасителна за наказателното преследване давност на 10.03.2013 г. и
след 09.06.2011 г. до 06.07.2018г. упражнената наказателна репресия е проведена
след като наказателното преследване е било погасено по давност, поради което,
според ищеца, било основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 4 от ЗОДОВ. За да
възприеме извода за неоснователност на този довод, съдът на първо място съобрази
факта, че до момента на възобновяване на наказателното производство - обвинението
срещу ищеца и останалите подсъдими е било повдигнато за умишлено престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.3, т. 5 и т. 6, пр.2 и 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което престъпление към датата на възобновяване на наказателното
производство по искане на Главния прокурор – 22.12.2014 г. и за отмяна на
постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав давността не е била изтекла.
На следващо място следва да се отчита обстоятелството, че
едва след възобновяване на наказателното преследване е било извършена
преквалификация на деянието - едва с Решение
№ 4 от 06.07.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 026/2016 г. на ВАпС, съдът е приел,
че подсъдимите са извършители на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 2, ал. 2, във вр. с, ал. 1 от НК, за което обаче е приел, че следва да се
приложи закона за давността. В този контекст трябва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, само ако наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност.
Наказателно- процесуалният кодекс урежда института на
възобновяване на наказателното производство като способ за проверка на влезли в
сила съдебни актове по приключени наказателни дела /чл. 341, ал. 1 НПК/, но
възобновяването на наказателното производство е съвсем различен правен институт
в сравнение с правно релевантния в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 4
от ЗОДОВ институт на образуване на наказателното производство. В резултат от възобновяване
на наказателното производство - приключеното с влязла в сила присъда
наказателно дело се привежда отново в състояние на висящност; с възобновяване
на процеса се продължават процесуалните действия и се възстановява
процесуалното качество на страните по делото и тяхната процесуална
правосубектност с оглед извършване на процесуални действия и постановяване на
процесуални актове. При изложеното сравнение е съвсем очевидно че няма правно тъждество
между възобновяването на наказателното производство и образуването на
наказателно производство, каквато е визираната от чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 от ЗОДОВ предпоставка за ангажиране отговорността на Държавата.
За пълнота на мотивите заслужава на се отбележи също, че
постановеното наскоро Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по т.д. №
1–2022 г. на ОСГК на ВКС не намира приложение в настоящия казус, понеже в
настоящото производство съдът е сезиран единствено с претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
и не е сезиран с претенция по чл. 2б от ЗОДОВ, поради което не обсъжда доводи
относно основателност на такава претенция.
В обобщение на изложените изводи, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание – поради липсата на предвидена в закона
материална легитимация на Държавата, да носи отговорност за вреди в хипотезата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, при описаните в исковата молба обстоятелства.
Макар да бяха събрани множество доказателства за болките
и страданията, които ищецът е понесъл в резултат от приложената наказателна
репресия, те не биха могли да бъдат взети предвид, при липса на предпоставки за
ангажиране отговорността на Държавата.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната
страна, но тъй като ответникът Прокуратурата
на Република България не предявява претенция за присъждане на разноски, ищецът не
следва да бъде осъждан за заплащане на съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от И.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.Д. – САК, със съдебен адрес:***
против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на
сумата от 350 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление от общ характер, по което е образувано сл. дело № I-025/2005 г. по описа на СВОП и образуваните съдебни производства, по които
е оправдан с решение от № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС в
извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2
и 3 във вр. чл. 20, ал. 2 НК, а след възобновяване на наказателното
производство е оправдан по обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК и вместо
това е признат за виновен в причиняването на убийство по непредпазливост –
престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, във вр. чл. 2, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК
и на основание чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 2,
ал. 2 от НК, съдът е приложил закона за давността като не наказал ищеца И.И. за
престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК, както и претенцията за присъждане на
законната лихва, считано от 05.03.2021 г. /датата на постановяване на Решение №
29 от 05.03.2021 г., постановено по н.д. № 1202/2019 г. по описа на ВКС / до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
СЪДИЯ: