№ 6638
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110166778 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„А.....“ ЕАД е предявилo срещу В. В. И. кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 6427,69 лв., представляваща главница по
договор за кредит № ...01.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 2351,76 лв., представляваща възнаградителна лихва за
период от 01.02.2022 г. до 11.04.2023 г., сумата 875, 07 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 02.02.2022 г. до 28.04.2023 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22964/2023г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 01.11.2021 г. между Б.. П П Ф С.А., клон Б..., като кредитор и В.
В. И. като кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
№ ... в размер на 6440 лв. На основание сключения между страните договор,
кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.12.2024 г., на 36
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 250, 87 лв. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е бил 01.12.2024 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Посочва, че въпреки това до длъжника е било изпратено уведомително писмо,
с което е бил уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 11.04.2023 г. Твърди, че съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит,
като в случая е начислена лихва за забава за периода от 02.02.2022 г. до 28.04.2023 г., която е
1
в общ размер на 875,07 лева. Твърди, че на 11.07.2022 г. е било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание
чл. 99 от ЗЗД, между Б.. П П Ф С.А., клон Б... и „А....." ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ... от дата 01.11.2021 г.
е било прехвърлено в полза на „А.....” ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Посочва, че ответникът е бил уведомен по
реда на чл. 99, ал, 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането и обявената предсрочна
изискуемост от името на Б.. П П Ф С.А., клон Б... с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-Б../... от дата 07.04.2023 г. изпратено до длъжника с известие за доставяне, от
страна на „А....." ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Счита, че ответникът
следва да се счита за уведомен за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост
на вземанията и с връчването на исковата молба по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва
кредитодателят действително да е предоставил сумата по сключения договор за кредит.
Счита, че договорът за кредит е недействителен, доколкото в него не е посочен по разбираем
начин годишният процент на разходите. На следващо място счита, че договорът е
недействителен, доколкото не са представени общи условия към него. Твърди, че договорът
е изготвен на шрифт по-малък от 12, каквото е изискването на закона. Оспорва се
настъпването на предсрочна изискуемост по кредита, доколкото уведомлението не е било
достигнало до длъжника. Счита, че погасителният план не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като не съдържал разбивка какво съдържа всяка една от вноските.
Твърди, че клаузата предвиждаща настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащането на две вноски е неравноправна и противоречи на чл. 143 ЗЗП. Оспорва се
получаването на уведомлението за извършената цесия. С оглед гореизложено моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че: между Б.. П П Ф С.А., клон Б... и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ...01.11.2021 г., по
което са извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на
ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва са
останали непогасени до размера на претендираните суми, настъпването на предсрочна
изискуемост, както и че вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че
за същата е съобщено на ответника.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на
задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата;
4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение, както и че вземането е прехвърлено с
валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № CREX-...,. от 01.11.2021 г.,
сключен между „Б.. П П Ф С.А., клон Б...“ и ответника В. В. И., съгласно който дружеството
предоставя на ответника заемна сума в размер на 5000 лв. за закупуване на следните стоки:
готварска печка на стойност 1300 лв., диван на стойност 2200 лв. и вградена кухня на
стойност 1500 лв., като в договора е посочена и застрахователна премия в размер на 1440 лв.
или общ размер на кредита от 6440 лв. Срокът на договора е 36 месеца и изтича на
01.12.2024 г. като следва да бъде погасен с 36 месечно погасителни вноски от по 250, 87 лв.,
с падежи първо число на месеца. В договора е посочен годишен процент на разходите от 24,
50 % и лихвен процент от 22, 11 %. Приет е и договор за застрахователно посредничество,
както и сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ във връзка с договора за
2
кредит. По делото е представена и фактура от 01.11.2021 г. с доставчик „Д..“ ЕООД и
получател ответника за мебелно обзавеждане на обща стойност 5000 лв.
Съгласно приетия рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и Приложение № 1 от 11.07.2022 г. „Б.. П П Ф С.А., клон Б...“ е прехвърлило на
ищеца „А.....“ ЕАД вземанията по процесния договор срещу ответника. Ищецът е бил
упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. По делото е
приложено уведомително писмо до ответника за извършената цесия. Съгласно известието за
доставяне пратката е непотърсена.
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно
изготвено. Съгласно заключението на 04.11.2021 г. „Б.. П П Ф“ ЕАД е извършило плащане в
полза на „Д..“ ЕООД на стойност от 5000 лв. съгласно приетата по делото фактура по
процесния договор за кредит. Вещото лице е установило, че по кредита не е била платена
сума в общ размер от 6427, 69 лв., представляваща сбор от неплатена главница и
застрахователна премия; 2351, 76 лв. възнаградителна лихва за периода 01.02.2022 г. –
11.04.2023 г.; 175, 64 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
02.02.2022 г. – 28.04.2023 г.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
От заключението на вещото лице се установява, че заемната сума в размер на 5000 лв. е била
преведена на третото неучастващо по делото лице, посочено като доставчик в приетата по
делото фактура, като видно от съдържанието на договора за заем и фактурата, кредитът е
бил отпуснат за закупуване на стоки. С оглед на изложеното възражението на ответника за
липса на доказателства за предоставяне на уговорената сума е неоснователно.
Съгласно заключението на вещото лице по договора са останали дължими и непогасени
следните суми: 6427, 69 лв., представляваща сбор от неплатена главница и застрахователна
премия; 2351, 76 лв. възнаградителна лихва за периода 01.02.2022 г. – 11.04.2023 г.; 175, 64
лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.02.2022 г. – 28.04.2023 г.
По делото няма доказателства за заплащане на дължимите суми за главница и
застрахователна премия, поради което искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в
пълния предявен размер. Срокът на договора е изтекъл на 01.12.2024 г., което обстоятелство
съдът взема предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като с оглед настъпването на крайния
срок, не е необходимо да бъдат изследвани обстоятелствата във връзка с предсрочна
изискуемост и обявяването й на длъжника.
По отношение претенцията за заплащане на възнаградителна лихва съдът намира
следното. С договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер на 22, 11 %. Това представлява писмена уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че при
преценката размера на уговорената възнаградителна лихва следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно посочената законова разпоредба, в сила от
23.07.2014 г., следователно приложима към процесния договор за заем, годишният процент
на разходите ("ГПР") не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски
съвет, като съобразно ал. 5 клаузите, с които е уговорен ГПР над този размер, са нищожни.
Размерът на уговорената възнаградителна лихва се включва при изчисляване на ГПР
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно, приложимият закон не поставя ограничение в
размера на уговорената между страните възнаградителна лихва, стига при включването й в
ГПР, размерът на ГПР да е в рамките на законоустановения предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е.
да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. В конкретния случай ГПР по
процесния договор е в рамките на законоустановеното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което съдът намира, че уговорката в процесния договор за заем за заплащане на
3
възнаградителна лихва е валидна. Предвид заключението на вещото лице искът по чл. 240,
ал. 2 ЗЗД се явява основателен за целия предявен размер.
Както беше посочено по-горе, по отношение на процесния договор за заем
приложение намира ЗПК, в сила от 2010 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има правно само на обезщетение за забава върху неплатената в срок
сума, което не може да надвишава законната лихва. В разглеждания случай ищецът
претендира именно обезщетение за забава в размер на законната лихва, което съответства на
законоустановеното изискване. Съгласно заключението на вещото лице дължимият размер
на това обезщетение за процесния период до подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение се равнява на 175, 64 лв., до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен и да бъде отхвърлен за разликата над 175, 64 лв. до пълния предявен размер от
875, 04 лв.
Съдът намира следното във връзка с извършената цесия. Като взе предвид
приложените по делото рамков договор за цесия, приложение към него, потвърждение за
цесия, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземания, и уведомление до ответника, съдът намира, че ответникът е
уведомен надлежно за извършеното прехвърляне. Разбирането, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за цесията, е изразено и в
константната съдебна практика, обективирана в Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС. В цитираните съдебни решения е посочено, че съгласно чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя
според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Затова по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9
ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Също така съгласно константната съдебна практика цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Това е така, тъй
като получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. №...62/2015 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., T. К., ІІ T. О. на
ВКС. Следователно, неоснователно е възражението на ответника за липса на уведомяване за
извършената цесия.
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените искове за
главница (с включена застрахователна премия) и възнаградителна лихва, а искът за
обезщетение за забава частично – в установения от вещото лице размер от 175, 64 лв., като
той следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 875,
07 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, а именно 225, 48 лв. за
заповедното производство (от общо 243, 09 лв., от които 193, 09 лв. платена държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 1213, 32 лв. разноски за исковото производство
(от общо 1308, 09 лв., от които 208, 09 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза, 700
4
лв. депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А.....“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д...” №..., офис сграда Л.., ет. 2, офис 4,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, че В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. "Б.." №..., дължи на „А.....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Д...” №..., офис сграда Л.., ет. 2, офис 4, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД сумата 6427, 69 лв., представляваща сбор от главница и застрахователна премия
по договор за кредит № ...01.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата 2351,76 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за период от 01.02.2022 г. до 11.04.2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата 175, 64 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за период от 02.02.2022 г. до 28.04.2023 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22964/2023г. по
описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 175, 64
лв. до пълния предявен размер от 875, 07 лв.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. "Б.." №..., да заплати на
„А.....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д...” №..., офис
сграда Л.., ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на общо 225, 48 лв. и разноски за исковото производство в размер на
общо 1213, 32 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5