РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 19.06.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на    седми юни през две хиляди и деветнадесета   година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Маргарита Русанова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№328 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

           Производство по чл. 310, ал.1 т.6 ГПК вр. чл.150 вр.  чл. 143 СК.           

      Образувано е по искова молба от Д.Н.М. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д.М.М. с ЕГН **********, адрес: *** против Н.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че ответникът е баща на Д.М. и бивш съпруг на Д.М.. Гражданският брак между родителите бил прекратен с решение по гр.д.№105/2008г. по описа на РС Червен бряг, като съдът предоставил на Д.М.М. упражняването на родителските права върху  Д.Н.М., а с решение по гр.д. №651/2015г.  по описа на ЧбРС увеличил размера на издръжката на 160 лв. месечно, считано от 06.10.2015г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Посочва се, че от тогава до датата на подаване на исковата молба /02.04.2019г./ са се увеличили нуждите и разходите по посрещането им на непълнолетния. Твърди се, че Д.М. е ученик в Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи - гр...., като за престоя заплаща месечна такса за общежитие в размер на 80 лв. и за столово хранене по 40 лв.  Твърди се, че непълнолетния ежеседмично бил транспортиран включително от гр.... до  гр. Червен бряг,  където прекарвал почивните си дни. Посочва се, че Д.М. спортува в Спортен лекоатлетически клуб Червен бряг, специалност „висок скок“ и участва в национални и международни състезания. Посочва се, че във връзка с  пътуванията му се налагало извършването на  допълнителни разходи по близо 100 лв. на пътуване. Твърди се в исковата молба, че ежемесечните разходи за задоволяване потребностите на непълнолетния възлизат на сума от около 600 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да измени съдебното решение в частта за издръжката, като увеличи размера на издръжката от 160 лв. на 300 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба /02.04.2019г./ чрез майката и законен представител Д.М.М. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.  Претендират се направените съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и с пълномощник адв.И. А.  – АК-Плевен. Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.

Ответникът Н.Д.М., представляван от адв.Ц.А. ***, признават основателността на иска , но не и в претендираните размери като молят съда да определи издръжка в по-малък размер.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр.Червен бряг, редовно призована, не се явява процесуален представител.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата  и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно по делото е и не се спори между страните, че родители на непълнолетния Д.Н.М. с ЕГН **********, роден на ***г***,  са Д.М.М. с ЕГН **********  и Н.Д.М. с ЕГН **********.

   Безспорно по делото е и не се спори между страните, че с решение №81/23.04.2008г. по гр.д.№105/2008г. брака между страните бил прекратен по взаимно съгласие,като родителските права над роденото от брака дете били предоставени на Д.М.М..

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на Решение №241/17.12.2015г. по гр.д.№651/2015г. по описа на РС Червен бряг, както и от материалите по гр.д.№ 651/2015г. по описа на ЧРС, че считано от 06.10.2015г. ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на 160 лв. месечно на своето ненавършило пълнолетие дете Д.Н.М. чрез неговата майка и законна представителка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на изменение или прекратяването й. С Решение от 28.01.2016г. по в.гр.д.№43/2016г. на ОС Плевен, че решение №241/17.12.2015г. по гр.д. №651/2015г. по описа на РС Червен бряг било потвърдено като правилно и законосъобразно и влязло в сила.

Установява се от представените заверени копия на фишове за периода м.09 – м.12.2018г. на Н.Д.М., че лицето получавало брутно трудово възнаграждение вариращо между 787.78 лв.  и 924.18 лв. Видно от фиш за м.02.2019 г. ответникът  дължи по изпълнително дело  сума в размер на 1449.37 лв.

Не се спори по делото и се установява от заверено копие на епикриза от 2011 г. издадена от клиника по очни болести към МБАЛ „Д-р Странски“, че ответникът постъпил в клиниката на 28.05.2011г. и бил изписан на 29.05.2011г. в резултат на влошено здравословно състояние причинено от побой, при което лицето насочено за лечение на тежка травма на ДО и оттогава окото му е сляпо.

Безспорно по делото е и се установява от удостоверение изх.№1895/10.04.2019г. на ..., че ответникът работи на длъжност „машинен оператор“ в кариера ..., както и че след удръжките на ДОО и осигуровките в периода м.09.2018г. до 02.2019г. е получавал чисто възнаграждение вариращо в  размери от  744.89 лв. до 1040.84 лв.

     Спори се налице ли е изменение на обстоятелствата,  обуславящи увеличаване на размера на първоначално определената издръжка, и какъв следва да е размера на издръжката на детето с оглед задоволяване на неговите потребности.

За установяване на спорните обстоятелства са приобщени по делото писмени и гласни доказателства.

Видно от представения  от ищцата и неоспорен от ответника трудов договор №181/05.04.2019г., Д.М. Миринова  работи по трудово правоотношение като окачествител продукти  с уговорено възнаграждение в размер на 560 лв.

Видно от представеното заверено копие на фиш за работна заплата / л.34 от делото/, Н.Д.М.  е получил за месец март 2019г. трудово възнаграждение в размер на 924 лв., от които като се приспадне сума общо в размер а 277,35 лв. за  ДОД, вноски осигурителни и здравни, сума в размер на 160 лв. за издръжка  и членски внос СЖБ, чисто трудово възнаграждение е в размер на 639,61 лв. Установява се от документа, че на основание чл.446 ГПК е постановена дължимост по сметка на съдебно изпълнение в размер на 1410,99 лв.

 Видно от приобщената по делото справка с рег.№ 1056-14-391/22.05.2019г. , издадена от НОИ, ТП-Плевен, Н.Д.М. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 28.11.2006г. в размер към датата на издаване на справката -176,46 лв.  В тази насока е и представеното удостоверение изх. № 1056-14-391/21.05.2019г.

Установява се от социален доклад с вх.№2361/10.05.2019г., че непълнолетния Д.М. е в добро здравословно състояние. През учебната 2018/2019 г. детето е ученик в девети клас на .... Непълнолетния посещава Спортен клуб по лека атлетика в град Червен бряг. Д. поддържа контакти с баща си чрез посещения в дома на бабата и дядото по бащина линия. Осигурени са условия за нормалното физическо, психическо и емоционално развитие на детето.  От социалния доклад се установява, че и двамата родители  работят по трудово правоотношение.

На основание чл.15, ал.1 ЗЗДетето  е проведено лично изслушване на непълнолетния Д.Н.М.. Видно от обясненията на последния, детето  учи в ... като за обучението се разходват следните суми: седмично по 20 лв. за път, сумата от сумата от 30 лв. за картотека по висок скок, 25 лв. за общежитие и за училищен стол 50 лв. месечно, джобни – 40 лв.  и др. Непълнолетния  признава, че при посещението си при баба си по бащина линия, последната му предоставяла дребни суми, но е категоричен, че се касае за суми, предоставяни от нейно име, а не от името на неговият баща.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът прави следните правни изводи:

            Предявен е иск  по  чл.150  от Семейния кодекс - за  промяна размера на издръжка по отношение на ненавършило пълнолетие дете, предоставяна  от  родителя,  на когото не са предоставени родителските права.

 Съгласно утвърдената съдебна  практика на ВКС /Постановление № 5/16.11.1970 г. на П. на ВС; Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на ВС, Решение №77/21.03.2012г. по гр.д.№ 863/2011г., Г.К. III Г.О. на ВКС и др./ по прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от СК, а именно: да е съобразен с нуждите на малолетното дете, както и съобразен с възможностите на двамата родители, при съобразяване и с минималния размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК - от минималната работна заплата, определена за страната. За преценка възможностите на родителите по принцип имат значение следните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното състояние на родителите, отразявали се върху възможността за получаване на доходи, и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или живеят в собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи или имат обективната възможност да ги реализират. Друг вид разходи, които всяко едно домакинство по необходимост прави ежемесечно не следва се обсъждат като критерий, тъй като те по хипотеза се приема, че са еднакви за всички. При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК.

С оглед на тези критерии и установените по-горе фактически положения съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в нормата на чл.150 от СК, като обуславяща изменение /в смисъл на увеличаване/ на присъдена издръжка в полза на ненавършилото  пълнолетие лице.

На първо място съдът приема, че следва да се отчете обстоятелството, че от постановяване на съдебното решение, с което е определена последно издръжката на непълнолетното дете, е изминал период  от почти четири години, през който период са нараснали нуждите  и потребностите му, а икономическите условия в страната са довели до повишаване на цените на стоките и услугите.  Изминалият период от последното определяне размера на дължимата издръжка до предявяване на исковата претенция е възрастов период, през който нуждите на непълнолетния  бързо и съществено се увеличават - по-големи разходи за облекло, обувки и др.вещи с оглед бързото израстване в тази възраст; по-големи разходи за необходимото обучение и образоване; по-големи разходи с оглед бързото и естествено увеличаване на интересите в тази възраст. При това положение съдът намира, че са налице съществени изменения в потребностите на детето, които обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от ответника издръжка. Всъщност, по този въпрос по същество липсва спор, доколкото още в отговора на исковата молба ответникът е съгласен с това, че нуждите на детето са нараснали. Увеличените нужди на непълнолетното дете обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на децата си. Осигуряване по-големия размер на необходима издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права. Аргумент  от чл. 143, ал. 2 от СК е , че до навършване на пълнолетие на детето осигуряване на необходимата издръжка е приоритетно задължение на всеки един родител.

На следващо място, видно от материалите по гр.д.№ 651/2015г.  по описа на ЧРС,  преди постановяване на Решение № 241/17.12.2015г.,  детето е посещавало към датата н предходното съдебно решение Основно училище „Христо Ботев“ гр. Червен бряг.  Налице  са доказателства за изменение на обстоятелствата като детето учи в друго учебно заведение, което се намира  в друго населено място, а именно Национална професионална гимназия по компютърни технологии и системи – гр.Правец, дневна форма на обучение.  Последното обуславя  допълнителни разходи за път, заплащане на пансион и храна, което изисква по-голям размер парични средства от използваните до този момент. Налице е съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка, като за образованието си Д.М. следва да пътува до друго населено място, находящо се на разстояние  45 км. от обичайното му местоживеене.         

Сред значимите  критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката  е преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен, т. е. дали страда от някакво съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова дейност.  В конкретния случай въпреки данните за  пенсия по чл.74 КСО,  ответникът осъществява трудова дейността  срещу възнаграждения надхвърлящо минималната работна заплата за страната.   От представените писмени доказателства не се установява размер на трудова неработоспособност. Обратно, видно от фишовете за заплата на л. 16  и 17 от делото, както и от удостоверение изх.№ 1895/10.04.2019г. се установява, че ответника работи по трудово правоотношение и получава трудово възнаграждение  вариращо в размери от 709 лв. до 1040 лв.  

Относно задълженията за издръжка към други лица - от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да има задължение за издръжка към друго дете.

И двамата родители не живеят под наем и  по делото не се представиха доказателства да притежават имущество, от което да реализират доходи.

Преценявайки и съобразявайки се с изложените по-горе обстоятелства и принципи, отчитайки по-големия размер на получаваното трудово възнаграждение от бащата, обстоятелството, че същия няма задължения за издръжка към други деца, че е в трудоспособна възраст и вземайки предвид възрастта на Д.М., необходимостта от храна, дрехи, обувки, включително и свързаните с обучението му нужди, както и факта, че грижите за отглеждането му се осъществяват преимуществено от майката, настоящия състав достигна до извода, че необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за малолетното дете, ако живееха заедно, е в размер на 500 лв. месечно. Разходите за задоволяване на потребностите включват заплащане на суми за сумата от 80 лв. за път, сумата от 30 лв. за картотека по висок скок, 25 лв. месечно за общежитие, училищен стол 50 лв., джобни – 40 лв. , учебници  и учебни пособия, дрехи, обувки, медицински грижи и закупуване на лекарства при необходимост, храна и други. Тази сума следва да бъде поета по-равно от двамата родители.

Следва да се подчертае също, че издръжката се дължи, за да има детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание. Подаряването на вещи, дрехи, ученически пособия, даване на джобни пари и то нерегулярно, зависи от волята и желанието на родителя, който ги дава, и не погасяват задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето. Доколкото изпълнението на задължението за издръжка предполага периодични, ежемесечни плащания, с всяко своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния период, за който то се отнася. Престирането на други по вид задължения, извън определената издръжка, не представлява изпълнение на задължението на родителя за издръжка. Независимо от това, че родителските права са предоставени със съдебното решение на майката, бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си, като поддържа лични отношения с него, полага съответните непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, заедно с майката, или еднолично, в случаите, когато осъществява контакти с детето.

Гореизложеното обуславя извод, че иска с правно основание чл.150 от СК е процесуално допустим, а разгледан по същество е и частично основателен до размера от 250 лв. , а за разликата до 300 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответника да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавна такса върху иска в размер на  129,60 лв. , както и на ищеца направените деловодни разноски в размер на 175 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 127 ал.1  вр. чл. 234 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ  на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която Н.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***, е задължен да заплаща на Д.Н.М. с ЕГН **********, роден на ***г***, чрез неговата майка и законен представител Д.М.М. с ЕГН **********, адрес: ***, определена въз основа на Решение №241/17.12.2015г. по гр.д.№651/2015г. по описа на РС Червен бряг, като ЗАВИШАВА месечната издръжка  за Д.Н.М. с ЕГН ********** от 160 / сто и шестдесет/ лева на 250 / двеста и петдесет/ лева, считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 300 /триста/ лв. отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.6 ГПК Н.Д.М. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на РС - Червен бряг  сумата от 129,60 /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки / лв. държавна такса  по иска по чл.150 СК.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на Д.М.М. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лева направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

              На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр.Плевен, а в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение - с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: