О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
II-ри Въззивен граждански
състав
На 02 октомври
2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
МАРТИНА КИРОВА
Като разгледа докладваното от
съдия Н.Иванов
възз. ч. гр. дело №496 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.262 ал.3 ГПК.
Образувано е образувано по частна жалба вх.№10012/20.07.2020г. /по описа на ЯРС/ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София срещу
Разпореждане от 01.07.2020г. по гр.д.
№2700/2019г. по описа на ЯРС, с което е била върната подадената от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ"ЕАД
гр.София въззивна жалба вх.№7109/04.06.2020г., срещу постановеното Решение №152/06.03.20 г. по гр. д. №2700/19 г. по описа на ЯPC.
В частната жалба се сочи, че обжалваното разпореждане
е неправилно. Твърди се, че причината да бъде върната
въззивната жалба била, че е било посочено ясно в коя част се обжалва решението,
респективно за кои суми, което указание било
неправилно. Сочи се, че във въззивната жалба ясно било
посочено, че се иска отмяна на цялото Решение поради неправилно присъдените
суми по делото по основание и размер, а именно: 1. неправилното приемане от
съда, че не е обявена предсрочната изискуемост; и 2.неправилно присъдените
размери по уважената част от иска, поради неправилни изчисления, в резултат на които съдът приел, че изискуем е само размерът
от главницата, равняващ се на сумата от
4079,43 лв. Сочи се, че за тези твърдения са
изложени подробни мотиви във въззивната жалба, както и е направено искане
въззивната инстанция да отмени постановеното Решение № 152/06.03.20 г. по гр. д. № 2700/19 г. на 3-ти гр. с-в по описа на PC - гр. Ямбол, като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго такова, с което да бъде
установено, че Н. И. Н., дължи на Агенция
за събиране на вземания ЕАД, предявените с исковата молба суми.
ЯОС, след като се
запозна с ЧЖ и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
На 04.06.2020г. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД
гр.София е депозирало въззивна жалба, вх.№7109/04.06.2020г. против Решение №152/06.03.20 г. по
гр. д. №2700/19 г. на
ЯРС. С разпореждане от 04.06.2020 г. жалбата е била оставена без движение, като на жалбоподателя е даден едноседмичен
срок да "формулира ясно искането си като изрично посочи в коя част респ. кои суми обжалва
решението".
За описаните указания на съда въззивникът е уведомен с призовка, връчена на 19.06.2020 г.
С обжалваното разпореждане от 01.07.2020г., ЯРС
е върнал въззивната жалба
вх.№7109/04.06.2020г. В мотивите си ЯРС е изложил, че не са отстранени нередовностите на
жалбата. За това
разпореждане на съда жалбоподателя е уведомен на 10.07.2020 г.
Частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от лице с
правен интерес от обжалването. Разгледана по
същество, жалбата се преценя, като основателна, по следните съжображения:
С Решение
№152/06.03.2020г. по гр.д. №2700/2019г. по описа на ЯРС, е приел за установено на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.630 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД, че Н.И. Н.,
ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., както следва: 4079,43 лв.,
представляваща главница от неизплатени вноски по договор за кредит за периода
1.11.2017 г. - 1.03.2020 г. вкл. и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 760/3.04.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ 1278/2019 г. по описа на ЯРС, като
искът в разликата над 4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за главницата,
както и по отношение на 801,22 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 339,93 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда като неоснователен
е бил отхвърлен. С
решението освен това, ЯРС е прекратил производство по делото, в частта на предявените осъдителни искове в разликата над
4079,43 лв. до размера на 6636,58 лв. за главницата, както и по отношение на
801,22 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
01.09.2017 г. до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 339,93
лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 01.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
В случая на ЯРС и на
настоящия съдебен състав е служебно известен факта, че срещу решението в
прекратителната му част, е депозирана /съгласно указанията на ЯРС в атакувания
акт/ нарочна ЧЖ вх.№6874/01.06.2020г. /по описа на ЯРС/, която е предмет на възз. ч.гр.д.
№493/2020 на ЯОС. Т.е. следва извод, че настоящата въззивна жалба е насочена
срещу решението, в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска с пр. осн.
чл.422 ГПК. Съгласно
чл.260 т.2 от ГПК жалбата съдържа
означение на обжалваното решение, а съгл. т.4 на чл.260 от ГПК, в същата следва да е посочено в какво се състои
искането до съда. В случая процесната въззивна жалба, видно от същата, формално
отговаря на изискването на чл.260 т.2 и т.4 от ГПК, за посочване на
обжалваем акт и съдържа формулирано искане до съда. Към жалбата обаче не е бил
приложен документ за внесена ДТ съгл. чл.261 т.4 ГПК.
Във връзка с
изложеното във въззивната жалба и предвид липсата на доказателства за внесена
ДТ по нея, респ., за да бъде определен нейния размер и указано внасянето й от
въззивника, първоинстнционния съд на осн. чл.262,
ал.1 от ГПК е следвало да му укаже да заяви изрично: дали обжалва решението само в
отхвърлителната му част по установителния иск, или обжалва цялото решение по
установителния иск, извън неговата прекратителна част /прекратителна част от
решението е предмет на ЧЖ вх.№6874/01.06.2020г./, като с оглед на
обжалвания интерес да внесе ДТ от 2% и да представи доказателства за това по
делото. Указанията на ЯРС от 04.06.2020г. са неясни и изпълнението им не би
могло да доведе до изправяне на нередовностите по жалбата, респ. неизпълнението
им от въззивника не би могло да има за последица връщане на жалбата, доколкото
като се посочи по-горе в мотивите същата формално отговаря на изискването на чл.260 т.2 и т.4 от ГПК.
ЯРС е постановил един
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на ЯРС за
предприемане на съответните процесуални действия по администриране на
въззивната жалба
съобразно с указанията дадени по-горе в мотивите.
При този изход на
делото в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят направените разноски
пред настоящата инстанция в размер на 65лв. /в т.ч. ДТ в размер на 15лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. съгл. чл.78 ал.8 вр. с чл.37 ЗПП и чл.25а ал.2 от НЗПП/.
Водим от изложеното, ЯОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 01.07.2020г. по гр.д. №2700/2019г. по
описа на ЯРС, с което е била върната подадената от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София въззивна жалба вх.№7109/04.06.2020г. против Решение №152/06.03.20 г. по
гр. д. №2700/19 г. на
ЯРС.
ВРЪЩА делото на ЯРС за администриране на същата въззивана жалба, съобразно с указанията дадени по-горе
в мотивите.
ОСЪЖДА Н.И. Н., ЕГН **********
*** да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД гр.София сумата 65лв.- разноски пред настоящата
инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.