№ 2091
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330204967 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4252025
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Н. Д. М. с ЕГН **********, на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като същия не
му бил връчен съобразно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдебно заседание
жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната
преписка, където се твърди, че фишът е законосъобразно издаден, тъй като е
неприложима разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, както и че са спазени
процесуалните изисквания при издаването му, отчетен бил толерансът, и нарушението
било извършено. Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.12.2020 г. в 12:32 ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург”, срещу № 1 в
посока бул. Менделеев, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч.
от отчетената скорост, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място,
лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира“, с рег. № *** се е движил със скорост от
84 km/h, като е превишил максимално допустимата с 34 km/h и това е установено с
АТСС TFR1- М № 581. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Н. Д. М. в
качеството му на собственик на процесното МПС.
1
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 581 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
В случая намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Закона за Измерванията,
тъй като АТСС е било в употреба и се счита от одобрен тип и след изтичане на срока
на валидност на удостоверението. Същото е минало периодична техническа проверка
на 28.09.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 8-33-20 от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4252025, който е
бил връчен.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010
г. на БИМ и писмо от БИМ, протокол за последваща проверка № 8-33-20/28.09.2020 г.,
протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-38685/08.12.2020 г., разпечатка на фиш
серия К № 4252025, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за
местоположението на АТСС, справка от софтуерната система и справка за статус на
електронни фишове.
Съдът кредитира събраните писмени доказателства, като безпротиворечиви и
чертаещи установената фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено
място от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 07.12.2020 г. в 12:32 ч. лек автомобил марка
„Опел“, модел Зафира, с рег. № *** се е движил със скорост от 84 km/h, в гр. Пловдив,
бул. Санкт Петербург срещу № 1, в посока бул. Менделеев, като е превишил
максимално допустимата скорост с 34 km/h. Тази скорост е определена при отчитането
на толеранс от 3 км/ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на
нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 34 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 31 и 40 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, а към момента
на извършване на деянието тази разпоредба е била все още приложима. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
2
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 км./ч. в полза на водача. На приложената към фиша снимка
е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, посоката на движението и мястото на нарушението.
Съдът не споделя доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за
изтекла давност на нарушението или изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН. Практиката на
касационната инстанция е твърда по отношение на тези срокове и е в следния смисъл:
на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и това е така, тъй като в
ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82. Вторият случай урежда
давността за изпълнение на наказанията по вече влязъл в сила
административнонаказателен акт. Процесният електронния фиш е издаден на
07.12.2020 г., когато е установено нарушението със заснемането му, но е връчен едва
на 15.08.2022 г. След като електронния фиш не е бил връчен по реда, уреден в ЗАНН,
както твърди самият жалбоподател, той не е влязъл в сила и сроковете по чл. 82 от
ЗАНН са неприложими. Нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН урежда хипотези, при които
административнонаказателно производство въобще не се образува или образуваното се
прекратява, когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на
съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ, които случаи стоят извън
процесния, както и въпросите за давността, която е обвързана с момента на съставяне
на АУАН и НП.
В процесния случай установяването на нарушението се извършва от техническо
устройство и електронния фиш не е плод на нечие волеизявление на субект, който
притежава възможността да изразява такова волеизявление. В производството по
издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в
ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи.
В хипотезата с издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа,
каквито съдържа общия процес по ЗАНН - обвинение чрез предявяване и връчване на
АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно
постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание
на нарушението, което се констатира с техническо средство, и се налага наказание
предвидено в закона.
За пълнота следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението -
07.12.2020 г., отбелязана в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителя е
3
станал известен за административнонаказващия орган.
На второ място, възражението, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя
повече от година и осем месеца след съставянето му е ирелевантно, тъй като в ЗДвП е
предвиден специален ред за издаване на този вид актове. В случая е приложима само
абсолютната 4 г. и 6 м. давност, предвидена в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от
НК за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента на
извършване на нарушението. В случая този давностен срок очевидно не е изтекъл.
По отоншение на това че не е спазена процедурата по връчването на
електронния фиш съдът не намира че това е процесуално нарушение водещо до отмяна
на електронния фиш, а единствено има отношение към преценката по допустимостта
на жалбата. Тъй като в случая жалбата е била преценена за допустима, то не е
ограничавано правото на защита на нарушителя и възражението за нарушения в
процедурата по връчване на електронния фиш са ирелевантни.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС прикрепени към превозно
средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него,
тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящия случай е осъществено видно от
приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата
движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
4
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с №
581, тъй като тя е била в употреба към 07.12.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а
използването му е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че
нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на клипа, въз
основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.
Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на
лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да
приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за
въззиваемата страна като с писменото становище такива са претендирани. Поради
това на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се
определи възнаграждение в минимален размер, с оглед положените минимални усилия,
а именно 80 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4252025 издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Н. Д. М. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА Н. Д. М. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОД на МВР
Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5
6