Определение по дело №8308/2018 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София,

23.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ-ри Б състав

в открито

заседание на

Двадесет и  трети ноември

две

хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИНА ГЮРОВА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

8308

по описа за

2018 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на  Държавен музикален и балетен център –  София срещу определение от 18.04.2018г. на СРС, 79 състав, постановено по гр.д. № 8907/16г., с което е отхвърлена молбата му     по чл.248, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.  Съдът необосновано  е приел, че претендираното от него адвокатско възнаграждение е прекомерно. Съгласно т.3 от ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка  за съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В производството по настоящето  е депозиран отговор на исковата молба, разпитани са шест свидетеля  и са проведени четири съдебни заседания пред СРС.  В хода на производството е преупълномощен   и  е ангажиран допълнително и друг адвокат.  Не  е налице несъответствие между  размера на възнаграждението и усилията на защита при упражняване на процесуалните права. Незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд е приел, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като предмет на разглеждане е  законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание, което не е най- тежкото. Настоящото дело се характеризира с фактическа и правна сложност с оглед обема на събраните доказателства. Адвокатите са участвали активно в производството. Счита, че трябва да се съобрази  пар.2 от ДР на Наредбата № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение  и да  присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение.

В депозиран писмен отговор  М.А.   оспорва частната жалба като счита  атакуваното определение за  правилно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, посочен в атакувания съдебен акт, а разгледА.по същество е  частично основателна.

Процесуалният закон предвижда възможност постановеното  решение да бъде изменено или допълнено в частта на разноските по искане на всяка една от страните в  срока  за обжалването му. Ако то е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му.

С постановения съдебен акт по съществото на спора първоинстанционният съд  е изложил мотиви, че счита направеното възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на  ответника по иска, за основателно. Намалил го е до размер от 400 лв.

В срока на обжалване ДМБЦ-София      е подал молба за  изменение на решението  на СРС в частта за разноските като е поискал да му се присъди пълния размер на  договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. С атакуваното определение първостепенният съд е отказал.

Съгласно ТР № 6/2012/06.11.2013г. е  посочено, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност следва да се отчете  фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.  Предмет на делото е иск с правно основание чл.357 от КТ като във връзка с установяване на  твърденията  на страните са проведени 4 съдебни заседания, събрани са писмени доказателства, както и гласни такива. Разпитани са  шест свидетеля.  Спорът не  се отличава с правна сложност, но със сложност от фактическа страна с оглед обема на събраните доказателства, най- вече гласни. Пълномощникът на  ДМБЦ- София е положил значителни усилия в  защитата на интересите на ответника. Адвокатска защита е имало във всичките 4 съдебни заседания, поради което за всяко едно от тях трябва да се  присъди възнаграждение съобразно чл.7, ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004г. или общо 400 лв. Следва да се съобрази и нормата на чл.7, ал.1, т.1 от същата наредба, според която   за други неоценяеми искове по трудови спорове  адвокатското възнаграждение е 200лв. Така адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство  е 600лв.  Това е адекватния размер на  адвокатската защита по делото.  За да неприсъди пълния размер от 800 лв. настоящата инстанция съобрази  наличието на присъда за вмененото дисциплинарно нарушение по отношение на ищеца, което  оказва влияние на правната сложност на делото с оглед нормата на чл.300 от ГПК. Ангажирането на друг пълномощник чрез преупълномощаване не оказва влияние върху размера на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.1 във вр. с ал.3 от ГПК страната има право на възнаграждение за един адвокат.

Частната жалба следва да бъде  уважена частично.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ  определение от 18.04.2018г. на СРС, 79 състав, постановено по гр.д. № 8907/16г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение от 09.02.2018г. СРС, 79 състав, постановено по гр.д. № 8907/16г. в частта за разноските в следния смисъл:

 ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН ********** *** чрез адв. А. В. да заплати на Д. м. и б. ц.- ******* и със съдебен адрес:*** чрез адв. В. В. сумата от още 200 лв. /двеста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.

Определението  подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: