О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260248 22.02.2021 г. Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори февруари през две
хиляди и двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия МИШОВА
въззивно
гражданско дело номер 1086 по описа за 2021 година.
Обжалвано е
разпореждане № 261686 от 27.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2919/2020 г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „О.Б.“
АД против А. М.а. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК в частта, в която се претендира вземане за разходи
за връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в размер на 30 лв.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Излага съображения в подкрепа на становището си, че този разход
не е свързан с усвояването на кредита, нито с неговото управление, а касае
действия, насочени към събиране на дължими (просрочени) по договора за кредит
суми. Моли, съдът да отмени обжалваното разпореждане.
Съдът, като
обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
образувано пред Казанлъшкия районен съд по заявление на „О.Б.“ АД срещу А. М. А.
*** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер на 9 070,06 лв. -
главница; 629,93 лв. за договорна възнаградителна лихва; 139,60 лв. лихва за
забава върху просрочена главница; 41,63 лв. договорна неустойка и 30 лв. за
разходи за уведомяване. Посочено е, че вземането произтича от договор за банков
потребителски кредит, който е бил обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане на погасителните вноски.
С обжалваното
разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане разходи за уведомяване
в размер на 30 лв. като неоснователно. Съдът е приел, че искането на заявителя
за издаване на заповед в тази част противоречи на чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК и
заобикаля чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като разноските са по повод забавено изпълнение
на договора от длъжника-потребител, а при базава кредиторът има единствено
право на лихва за времето на забавата.
Частната жалба е
неоснователна.
Съгласно
чл. 411 ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р
България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са
налице пречките по чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК,
тъй като искането за присъждане на суми за разходи за уведомяване противоречи
на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, обявяването на предсрочна
изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по
управление на кредита, тъй като са свързани със събирането на погасителните
вноски. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма
за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за
предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на
длъжника за обявявената предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора
и в договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това
задължение да се поемат от длъжника. От
друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е неоснователна. Разпореждането следва да бъде потвърдено.
Воден от горните
мотиви въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261686 от 27.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 2919/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: