№ 33
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Галина Косева
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно търговско дело №
20214001000364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260058 от 19.05.2021г. по т.д. №34/2020г. ОС- Русе е признал за
установено по отношение на С. В. И., ЕГН **********, от гр.Русе, **********, че дължи на
„Юробанк България" АД ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ул."Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Ш. и М. В., сумата 15
000 евро- частично претендирана неиздължена главница по Договор за кредит № 256-
222/13.12.2007г., Анекс № 1 и Анекс №2 към него, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6297/2019г.по описа на Русенския районен съд,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2019г. Присъдени са и разноските за
заповедното и исковото производство.
В законният срок решението е обжалвано от С. В. И., чрез адв. И. И. от АК- Русе,
като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС и
съдилищата.
В жалбата се излага, че първоинстанционният съд се отклонил от задължителната
практика по релевантните материалноправни въпроси, като приел, че не е сезиран и не
следва да се произнася дали след депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение са възникнали вземания в полза на ищеца за просрочени падежирали месечни
вноски за главница, договорни лихви и такси. Уведомяването на длъжника, че банката счита
кредита за предсрочно изискуем, имало за последица настъпването на предсрочна
1
изискуемост към този момент. Без заявено изрично искане в заявлението за установяване
дължимост на вноски с настъпил падеж, наред с искането за установяване съществуването
на предсрочно изискуема част от дълга, водело до недопустимо несъответствие между
предмета на заповедното производство и специфичния предмет на исковото производство.
Неправилно било прието, че давността тече от подаване на Заявлението пред районния съд.
Следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 114 ЗЗД- когато вземането на банката по
кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от
главницата настъпвала в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли предявеният
установителен иск.
Пред първата инстанця е бил предявен иск с правно осн. чл.422 ГПК- за
съществуването на парично вземане, за което срещу длъжника С. В. И. е издадена по чл. 417
ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 3072/22.10.2019г., видно от
приложеното ч.гр.д.№ 6297/2019г. по описа на Районен съд - Русе.
Окръжният съд е обосновал и мотивирал съдебния си акт на установената от
представените писмени доказателства фактическа обстановка, както и на приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, от която
също се установява размера и дължимостта на сумата. Посочил е, че ответникът-
кредитополучател не е изпълнил задължението си по договора за кредит, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е надлежно уведомен и същият е
неизправната страна по договора, поради което дължи вземането на банката, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Приел е, че вземането на банката не е
погасено по давност, която е 5-годишна. Изложени са съображения, че в настоящото
производство е претендирана частично само неиздължена главница по договор за кредит,
поради което са ирелевантни и не следва да се обсъждат възражения за неравноправни
клаузи касаещи възнаградителна или наказателни лихви.
Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства
и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е установяване съществуването на вземане, претендирано от
„Юробанк България" АД, за сумата 15 000 евро - част от главница по договор за кредит №
256-222/2007г. и анекси към него №1/22.12.2009г. и №2/17.12.2010г. /с които срокът за
погасяване на кредита е удължен до м. октомври 2039г./, ведно със законната лихва, считано
от 18.10.2019г. / датата на постъпване на Заявлението в съда/.
Няма спор по делото, че длъжникът е получил /усвоил/ сумата от 34 000 евро, по
сключеният договор за кредит с „Алфабанк клон България" АД, което търговско
предприятие е придобито от „Юробанк България" АД.
Няма спор, че същият не е изпълнявал задължението си за погасяване на месечните
вноски по договора, поради което банката е предприела надлежните действия: през 2013г. е
проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК само за просрочените към този момент
суми /ч.гр.д. № 6904/2013г. на РРС/ и образувано изп.д. № 916/2013г. на ЧСИ В. М.; кредита
е обявен изцяло за предсрочно изискуем на основание чл.60 ал.2 ЗКИ и чл. 29.2 вр.
2
чл.28.1.1. от ОУ, като длъжника е бил уведомен лично с връчена покана на 25.09.2019г. и
на 18.10.2019г. е образуваното заповедно производство по чл. 417 ГПК /ч.гр.д.
№6297/2019г./, с което се претендира част от дължимата главница по обявеният за
предсрочно изискуем кредит- сумата 15 000 евро, във връзка с което е предявен
разглежданият в настоящото производство иск по чл. 422 ГПК.
Във въззивната жалба, която очертава обхвата на настоящата проверка и
правомощията на втората инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са направени
възражения досежно изводите в обжалваният съдебен акт: че не е изтекла погасителната
давност за вземането по процесният договор; че предвид обявяването на кредита за
предсрочно изискуем и претенцията само за част от дължимата по същия главница, е
ирелевантно налице ли са неравноправни или нищожни клаузи относно задължения /за
възнаградителни лихви, мораторни лихви и наказателни лихви/, каквито не са предмет по
делото и дали след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение "са
възникнали вземания в полза на ищеца за просрочени падежирали месечни вноски за
главница, договорни лихви и такси".
Възраженията са неоснователни.
Връщането на получената сума като главница по договора за кредит, какъвто предмет
има претенцията в случая, винаги се дължи от лицето, което я е получило- дори ако един
договор за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на
кредита /чл.23 ЗПК/. Длъжникът не е оспорил обстоятелството, че не е заплатил изцяло
главницата, не е оспорил размера на останалата посочена по делото и изчислена в
заключението от вещото лице незаплатена част от същата. Следователно дължи връщане на
получената, останала незаплатена част от главницата, която е претендирана /частично/ по
реда на чл. 417 ГПК и чл. 422 ГПК, ведно с лихвата от подаване на заявлението по чл.417
ГПК. Поради гореизложеното за настоящото дело е ирелевантно, както е приела и първата
инстанция, налице ли са неравноправни или нищожни клаузи в процесния договор за
кредит относно задължения за плащане на суми за включен пакет от възнаградителни лихви,
мораторни лихви и наказателни лихви, тъй като такива не се претендират.
Съгласно ТР 5/2019 от 21.01.2022г. ОСГТК, ВКС, при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, както при договорите за кредит, отделните вноски не стават автоматично
сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само
едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно
/извън това на главното задължение/ основание за плащане на отделните вноски, техният
падеж е ирелевантен. Както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така
той не е длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от
задължението. Следователно в случая давността започва да тече от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника, която е 25.09.2019г., заявлението по чл. 417 ГПК е
подадено на 18.10.2019г., а исковата молба пред ОС- Русе на 30.01.2020г., поради което е
3
видно, че 5- годишният давностен срок от обявяването на предсрочната изискуемост до
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и исковата молба пред РОС, не е изтекъл. До
същият правен извод като краен резултат е стигнал и ОС- Русе, отчитайки, че кредитът е
обезпечен с учредена в полза на банката законна ипотека върху недвижим имот и е налице
образувано изп.д.№ 916/2013г. на ЧСИ В. Маринов срещу същият длъжник за
неизпълнението по този договор за кредит. Съдът е посочил в съдебният си акт, че съгласно
заключението на в.л. по това изпълнително дело са събрани суми от публичната продан на
имота, преведени на 24.07.2019г. на банката- взискател. Наличието на изпълнително дело от
2013г., по което са провеждани действия на принудително изпълнение до 17.09.2020г.
сочи, че не е налице дезинтересиране на кредитора, а напротив- същият извършва действия,
с които реализира вземането си /Р. №45/17.06.2020г. т.д.№237/2019г. ІІ ТО, ВКС/.
На основание гореизложеното решението на първата инстанция, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. Другата страна по
делото няма данни да е направила такива в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260058 от 19.05.2021г. по т.д. №34/2020г. на ОС- Русе.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4