РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 14.11.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 19 състав, в закрито
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2467/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове от „Д.Р.“ ООД, ЕИК: *******, срещу Главна дирекция „Е.Ф.и К.“
към Министерство на икономиката и енергетиката за заплащане на сторени от ищеца
разходи за възнаграждения по трудови договори на членове на екип за изпълнение
на проекта по договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011
г., с бенефициент „Д.Р.“ ООД, първоначално депозирани пред Административен съд
София- град.
С определение № 23 от 20.03.2019 г.
Върховен касационен съд и Върховен административен съд, в петчленен състав, е
преценил и определил като компетентен да се произнесе по жалбата Софийски
градски съд, тъй като е приел, че нейното основание произтича от
гражданскоправен договор, сключен между „Д.Р.“ ООД и Министерство на
икономиката, представлявано от Главна дирекция „Е.Ф.и К.“, и е с предмет
притезание за неизплатени по този договор парични суми.
С разпореждане от 21.05.2019 година
съдът е дал указания на ищеца, с оглед констатираното противоречие по отношение
размера на подлежащата на разглеждане от Софийски градски съд претенция, в
едноседмичен срок да конкретизира точния общ размер на претендираните суми за
извършени разходи, както и да представи точна разбивка на общата сума по пера,
т.е. да посочи конкретен размер на всеки от тези разходи. Също така, е указано
след като конкретизира точния общ размер на претендираните суми, да внесе
държавна такса в размер на 4 % върху тази сума, съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, за да бъдат разгледани исковете.
На основание чл. 27, ал. 2 ГПК, на ищеца
е дадена възможност да уточни дали предявява иска си към Главната дирекция „Е.Ф.и
К.“ като самостоятелен ответник или към дирекцията като орган на Министерство
на икономиката, което е правоспособно по смисъла на процесуалния закон.
С молба в дадения срок ищецът сочи, че
ответник по иска е Министерство на икономиката и енергетиката. Поискал е съдът
да спре производството, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради наличие
на преюдициален спор – твърди че производството пред САС по постановените
актове от СГС по предявените частични искове за неизплатени суми, предмет и на
настоящото дело, е било прекратено от САС и делото е изпратено на
административните съдилища, който акт на САС е обжалван пред ВКС, а делото №
1379/2019 е насрочено за 19.02.2020 година. Твърди че до произнасянето на ВКС е
налице преюдициален въпрос, който следва да бъде решен, тъй като ако делото
бъде върнато на САС ще има две еднакви производства пред общ съд и настоящото
ще следва да се прекрати, но ако ВКС потвърди тезата на САС и производството се
преобразува в административно, то настоящото производство би било единствено.
Съдът счита, че указанията от 31.05.2019
година не са изпълнени в цялост, поради което производството по делото следва
да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а исковата молба -върната..
В този смисъл, при нередовна искова
молба, на която съдът не е дал ход не се дължи и произнасяне по искането
за спиране на производството. С поправянето на исковата молба отпадат пречките за
по-нататъшно развитие на делото и едва тогава съдът дължи произнасяне по
искането на страните за спиране на производството при наличие на някои от
предпоставките на чл.229 ГПК/ в т.см. Определение № 935 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
529/2012 г., II т. о., Определение № 460 от 4.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
2354/2013 г., I т. о. и др./
Въпреки това, не са налице предпоставките
за спиране на производството, при така изложените факти. Според твърденията в
молбата е бил предявен частичен иск за вземания, които са предмет и на
настоящото производство, което не се установява. От твърденията, изложени в
решението по търг. дело № 2926/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI – 14 с-в, както
и от страните, между които е образувано производството, следва изводът, че
предмет на делото са същите отношения, възникнали въз основа на договор за
безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37 от 30.09.2011 година. Видно е, че се претендират дължими възнаграждения за
конкретните членове на екипа на ищеца, на които с постановеното решение по
търг. дело № 2926/2017 г. на СГС вече е присъдено в полза на ищеца
претендираното възнаграждение, без данни за предявен частичен иск.
По тази причина и при така изложените
твърдения от ищеца производството по настоящото дело би било и недопустимо по
смисъла на чл. 299, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ :
ВРЪЩА исковата молба на
„Д.Р.“ ООД, ЕИК: *******, срещу Министерство на икономиката чрез Главна
дирекция „Е.Ф.и К.“, и прекратява производството по търговско дело № 2467/2018
г., по описа на СГС, ТО, VI – 19 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
САС в едноседмичен срок.
СЪДИЯ: