Р Е Ш Е Н И E 167/16.8.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ,
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия: Мариела И.
при участието на секретаря Галина Милкова и
прокурор, като взе предвид докладваното от съдия И. гр.д. № 65/2018г. по описа на КРС, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от на С. Кошак (Сабихадин А. М.)
— удостоверение за идентичност на
имената № 07/1137 — 958 от 09.11. 2007г., роден на ***г. в гр.Пловдив,
Република България, с поС.ен адрес в Република Турция, гр.Истамбул, III Колорду
Субайложманлари, блок Муглали,
апартамент № 8, квартал Еви Левент против
Акционерно дружество със
специална инвестиционна цел с наименование „Агро
финанс" АДСИЦ, EИK ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, 4003, район
„Северен", бул.
„Дунав" № 5,
представлявано от изпълнителния директор Стоян Р.К.. В исковата молба се твърди, че ищецът
се явява наследник на Хасан
Бекиров Османов, роден на
15.04.1870г. и починал на 21.03.1946г. в гр. Карнобат.
C две
решения на OCЗГ Карнобат
на наследниците на Хасан Бекиров Османов са възстановени съгласно план
за земеразделяне земеделски имоти,
описани в решението както следва:
-
Нива от 6 дка, десета категория,
местност „Карнобатски гьол", имот №
024006 по плана за земеразделяне,
при граници (съседи): имoт № 024007- нива
на наследници на Василка Денева
Лафазанова; имот № 024004 - нива на наследници на Жеко Тенев Конников; имот
№ 024005 - нива на наследници на
Симеонка Баева Вълчанова; имот № 000087
- полски път на община Карнобат;
-
Нива от 29 дка., трета категория, в местността „Гюр чешма" , имот №
033024 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 033025
- нива на Борислав Петров Ангелов; имот № 033008 - нива на Елизабета
Костова Рохова; имот № 033009 —
нива на наследници на Радка И.
Маркова; имот № 033010 - нива на наследници на Никола Рачев
Корудерлиев; имот № 033032 - нива на Зафирка Николова Недева; имот
№ 000047 - полски път на
община Карнобат.
-
Нива от 4,02 дка, втора категория, в
местността „Дереджика", имот №
068001 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 068002 - нива на наследници на Ангел Станчев
Панов; имот № 000228 - полски път на
община Карнобат; имoт № 000268 - полски път на община Карнобат; имот № 000269 -
пасище, мера на община Карнобат; имот № 000270 — произв. Енергия на Лукойл България ЕООД;
-
Нива от 12 дка, трета категория, в местността
„Кърънджика", имот № 100015 по
плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот №
100016 - нива на наследници
на Минка Любомирова
Шивачева; имот № 100011 — нива на
Донка Русева Петкова; имот № 100012 -
нива на Денка Горчева Георгиева; имот № 100013 - нива на наследници на Васил
Стефанов Котов; имот № 000061- полски
път на община Карнобат; имот №
100014 - нива на наследници на
Пенка Тончева С.; имот № 000933 - полски
път на община Карнобат;
-
Нива от 4.501 дка, трета категория в местността „Кърънджика", имот № 116008 по плана за земеразделяне при
граници (съседи): имот № 116009 —
нива на Стамат Стоянов Стаматов;
имот № 116029 — нива на Милка
Димитрова Люцканова; имот № 116030
нива на наследници на Ганка Минчева
Мавродиева; имот № 116007 -
нива на Петьр Василев Алексиев;
имот № 000916 - полски път на община
Карнобат;
-
Нива от 45 дка, трета категория в местността „Черкеза", имот № 231003 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): имот № 231005 - нива
на наследници на Симеонка Баева Вълчанова; имот № 000644 - пасище, мера на община Карнобат;
имот № 231004 - нива на Николай Желев Леков; имот № 000642 — полски път
на община Карнобат; имот №
231001 - нива на Тодорка Димова
Шихларова; имот № 231002 - нива
на Кондьо Желязков Кондев; имот № 231012 - нива на Димо Иванов Бянцов;
имот № 231011 - нива на Биню Пенчев С.ов;
имот № 231010 — нива на Иван Маринов Козарев;
-
Нива от 3,501 дка, седма категория в местността „Гердеме", имот № 238035 по
плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 238036 -
нива Айше Ибрямова Аптулова; имoт № 238037 -
нива на Жечка Неделчева Бинева; имот № 238034 - нива на Радка Алексиева
Генчева; имот № 000651 - полски път на община
Карнобат;
-
Нива от 57,5 дка., седма категория в местността „Гердеме", имот № 237014 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): имот № 237010 — нива
стопанисвана от общината; имoт № 237011- нива на Живка Димитрова Димитрова; имoт № 237012 - нива на наследници на Янкo Желев Димoв;
имот № 237013 - нива на Koлю
Петков Пръвчев; имот № 000930
— полски път общинска собственост; имот № 000659 - полски път общинска собственост;
имот № 237006 - нива на Стефка С. Кирякова; имот № 237007 -
нива на наследници на Димо Миндов
Мушев.
По
силата на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 45, том IV, peг. № 2801, нот.д. № 387 от 21.12.2009г. на нотариус Нели С.,
рег. № 570 в регистъра на НК, с район на действие - района на PC гр. Карнобат
ответното инвестиционно дружество е закупило
правото на собственост върху посочените
имоти от лицето, посочено като продавач в нотариалния акт, a именно И. М.Ш.,
представлявана в нотариалното
производство от своя пълномощник - В.Б.П..
Твърди
се в исковата молба, че прехвърлителят
на имотите по нотариалния договор И.М. Ш. не е наследник на oбщия наследодател Хасан Османов, като в
рамките на нотариалното пpoизвoдcтвo по изповядването на нотариалния договор е
представено удостоверение за наследници, което е било подправено и с невярно съдържание. И. М.Ш.
не е вписана като наследник в гражданските регистри и няма никаква
роднинска връзка с общия наследодател.
Отделно
от изложеното е наведено твърдение за нищожност на сделката поради
противоречие с добрите нрави, тъй като договорената в нея продажна цена е значително
пo-ниска oт средната пазарна цена на имотите, преценена към момента на
сключването на сделката. Разликата между
договорената продажна цена и средната пазарна цена на имотите е тoлкoвa
драстична, тъй като излиза извън рамките на
свободата на договарянето и води до нарушаване на добрите нрави.
Предвид
изложеното е направено искане да се приеме за установено, че ищецът се явява
собственик на 1/3ид.ч. от процесните имоти и се осъди ответното дружество да
предаде владението им. Представя и
ангажира доказателства.
С
Определение № 328/31.05.2018г. производството против „Агро финанс“АДСИЦ с ЕИК
*********, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС е прекратено в частта относно нива от 3.501дка, в местността
„Гердеме“, землището на гр.Карнобат, имот № 238035 по плана за земеразделяне и
нива от 57.5 дка, в местността „Гердеме“, землището на гр.Карнобат, имот №
237014 по плана за земеразделяне, като на основание чл. 228 ГПК е конституиран
ответника „Агрошанс Комерс“ ЕООД с ЕИК *********.
В с.з. ищецът чрез своя процесуален представител поддържа
исковите претенции.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Агро
финанс“АДСИЦ е представил писмен отговор, в който се оспорва основателността на
исковата молба. Въведено в възражение за изтекла придобивна давност на
основание чл. 70,ал.2 ЗС, тъй като дружеството се явява добросъвестен владелец.
Представя доказателства.
В с.з. процесуалният представител на дружеството поддържа
депозирания отговор.
Ответникът „Агрошанс Комерс“ ЕООД е подал писмен
отговор, с който е оспорил както допустимостта, така и основателността на
исковата молба. Твърди се в
отговора, че нито ищеца, нито неговите праводатели са внесли земите в ТКСЗ,
поради което не са били налице основания за тяхното възстановяване. Ако все пак земята е внесена в ТКЗС, то
това е сторено от неговите преки наследници и в този случай само на него, респ.
неговите наследници е следвало да се възстанови. Оспорена
е законосъобразността на процедурата по възстановяване на собствеността по реда
на ЗСПЗЗ. Твърди се още, че преките наследодатели на ищеца не само не са внесли
земите в ТКЗС, но са се разпоредили с това имущество съгласно изселническите
спогодби между Р.България и Р.Турция. Заявено е възражение за изтекла
придобивна давност. Представя и
ангажира доказателства.
В с.з. процесуалният представител на дружеството поддържа
депозирания отговор.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на
страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Решение от 28.04.1998г. на ОСЗГ гр.Карнобат по преписка
№К1135 от 11.02.1992г. се възстановява правото на собственост на наследниците
на Хасан Бекриво Османов върху Нива от 6
дка, десета категория, местност „Карнобатски гьол", имот
№ 024006 по плана за земеразделяне, Нива от 29 дка., трета категория, в
местността „Гюр чешма" , имот
№ 033024 по плана за
земеразделяне, при граници (съседи): имот №
033025 - нива на Борислав Петров
Ангелов, Нива от 4,02 дка, втора категория, в местността „Дереджика",
имот № 068001 по плана за земеразделяне;
Нива
от 12 дка, трета категория, в местността
„Кърънджика", имот № 100015 по
плана за земеразделяне; Нива от 4.501
дка, трета категория в местността „Кърънджика", имот № 116008 по плана за земеразделяне;
Нива от 45 дка, трета категория в местността „Черкеза", имот № 231003 по плана за земеразделяне; Нива от 3,501 дка, седма категория в
местността „Гердеме".
С Решение от 28.04.1998г. на ОСЗГ гр.Карнобат по преписка
№К4551 от 12.03.1997г. се възстановява правото на собственост на наследниците на
Касан Бекриво Османов върху Нива от 57,5 дка., седма категория в
местността „Гердеме", имот № 237014
по плана за земеразделяне.
Действително по делото не са представени копия от Решение от 28.04.1998г. на ОСЗГ
гр.Карнобат по преписка №К1135 от 11.02.1992г. и Решение от
28.04.1998г. на ОСЗГ гр.Карнобат по преписка №К4551 от 12.03.1997г., които да съдържат
подписи на членовете на комисията, респ. на председателя и секретаря.
Независимо от това обстоятелство настоящият съдебен състав намира, че възражението
за нищожност на двете решения поради неспазена процедура и липса на форма е
неоснователно. Непредставянето от ищеца на оригиналните решения на хартиен
носител за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост на неговия
наследодател върху процесните земеделски имоти, както и фактът, че решение с
такова съдържание не е представено от ОС "Земеделие", не може априори
да обуслови извод за липса на възстановително решение с конститутивно действие
и респ. за недоказаност на материалната му легитимация като собственик на
имотите на твърдяното основание – земеделска реституция.
От материалите по
представените реституционни преписки се установява пo несъмнен начин, че наследствените имоти са
били надлежно заявени за реституция от
правоимащите. С две протоколни решения от 20.05.1197г. и 19.05.1997г. е
признато и определено за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне.
Следва да се приеме, че процедурата по
възстановяване на имотите е приключила, за което свидетелствуват
издадените скици за възстановените с тези
решения имоти от
поземлената комисия, записани в регистъра към картата на възстановената
собственост на наследниците на Хасан Бекиров Османов от гр.Канробат (
стр.15-22 от делото), както и надлежно завереният от началника на ОСЗ гр.Карнобат препис, възпроизвеждащ на хартиен носител решението
по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ от електронната система- в този
смисъл и Решение
№ 391 от 14.12.2018 г. на ОС - София по в. гр. д. № 524/2018 г., Определение
№ 79 от 25.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 156/2011 г., I г. о., ГК.
Съгласно ТР № 1/97 г. на ОСГК
на ВКС решенията на поземлената комисия за възстановяване на земеделските земи
в съществуващи и възстановими стари реални граници или в нови реални граници с
план за земеразделяне имат конститутивно действие и легитимират правоимащите като
собственици на земята по отношение на третите лица. Следователно
правните последици на тези две реституционни решения следва да се зачетат.
От
друга страна ответникът не може да оспорва извършената в полза
на наследодателя на ищеца реституция под предлог,
че последният не
е бил собственик
на реституираните имоти, респ., че наследниците му са загубили
собствеността.
Съгласно
Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ответникът
по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя
върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на
решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи
права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че
собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по
§ 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове.
Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на
собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към
момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията. Цитираното тълкувателно решение визира
хипотеза по иск за собственост на недвижим имот, при който ответникът противопоставя
върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. В процесния случай ответникът
не заявява подобни права, което на още по-силно основание прави възраженията
недопустими.
Съгласно удостоверение за наследници
№13/08.01.2019г., издадено от общ.Карнобат (стр.523 от делото) Хасан Бекиров
Османов, роден на 15.04.1870г. е починал на 21.03.1946г. и е оставил за
наследници Фатме Ахмедова Бекирова-съпруга, починала на 05.12.1970г., Ирфан
Хасанова Бекирова-дъщеря, родена на ***г., Раиф Хасанов Бекиров-син, И.
Хасанова Бекирова-дъщеря, Макбуле Хасанова Бекирова-дъщеря, починала на
07.12.2002г. без да остави низходящи, и Боян Христов Боянов-син, починал на
30.12.1986г. без да остави низходящи.
Във връзка с направеното оспорване на
качеството на наследник на ищеца на Хасан Бекиров Османов бе изискана
допълнителна информация от Община Карнобат, от чието писмо (стр. 567), от която
става ясно, че данни за Ирфан Хасанова Бекирова
има в регистрите за населението от 1927г. и 1934г., като в тях фигурира с две
различни дати на раждане-***г. и 01.11.1912г. При издаване на оспореното
удостоверение за наследници е направена и справка с Акт за брак №5/03.01.1945г.
(приложен по делото на стр.579), в който Ирфан (Ярфан) Хасанова Бекирова е
посочена с дата на раждане ***г***, че именно тази дата е посочена в
Удостоверението за наследници, тъй като актът за сключен граждански брак има
доказателствена сила за отразените в тях данни. В акта е посочено още, че след
брака съпрузите се установяват в гр. Пловдив
Действително в Акт за брак №5/03.01.1945г.
Ирфан Бекирова е посочена като Ярфан, но са посочени и трите имена на нейните
родители, поради което следва да се приеме, че тя е дъщеря на Хасан Бекиров Османов.
От назначената и изслушана по делото СТЕ
от вещо лице,специалист ЕСГРАОН, се установява, че при направени от нея справки
в община Пловдив Ирфан Ахмедова М. вече е записана в семейството на х.Мехмед А.
Чаушев. На същата страница е записан и Сабихатин А. х.М. с акт за раждане
№3128/1945. Съгласно последния Себихатин А. х.М. е роден на ***г. в гр.Пловдив
от майка Ерфант Асанова Бекирова, по мъж
Ахмедова х.М., и баща Ахмед х.М. Чаушев.
Основният спорен по делото въпрос е налице
ли е идентичност между Себихатин А. х.М., роден на ***г. в гр.Пловдив и ищецът
по делото. Съдът намира, че този факт по делото се доказа.
Съгласно Решение №
36 oт 26.03.2018 г. на BKC по гр. д. №
1733/2017 г., II г. 0., ГK, идентичност
на лице, обозначено с различни имена в документи може да бъде установявана с
нарочен, предвиден в закона документ или инцидентно с всички доказателствени
средства. В първата хипотеза това може да стане с нарочна декларация на
заинтересованата страна, дадена под страх от наказателна отговорност пред
държавен орган, ползваща се с материална доказателствена сила, като в спорно
производство насрещната страна следва да представи доказателства, оборващи
декларираното обстоятелство /решение № 106 от 19.02.2010 г. по гр. д. №
3210/2008 г., IV г. о./, както и с издадено от общината удостоверение за
идентичност на имена, изготвено въз основа на данните, съдържащи се в регистъра
на населението, което е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК /решение №
372 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 90/2009 г., I г. о./.
Във втората хипотеза установяването може
да стане с преки доказателства /удостоверения за раждане, в които са посочени
имената на бащата на лицето, удостоверения за брак, в които е посочено, че един
от съпрузите приема фамилното име на другия съпруг, съдебни решения за
осиновяване или признаване на произход, решения за отмяна на осиновяване, решения
за промяна на името на дадено лице и др./ или с косвени такива, като за да се
приеме, че два или повече документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно
в тези документи да съвпада поне личното име на лицето и да има доказателства
за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име
в тези два документа - например, поради сключването на брак преди 1944 г.,
когато съпругата е запазвала само личното си име, а за нейно бащино и фамилно
име са се вписвали личното и фамилното име на съпруга й /решение № 372 от
27.04.2010 г. по гр. д. № 90/2009 г., I г. о./.
Следователно не във всички случаи е необходимо
да има доказателства за причините, поради които едно лице е обозначено с
различни имена в два или повече документи. Преценката е конкретна по всеки спор
и зависи от това дали са представени нарочно създадени по предвиден в закона
ред или преки доказателства за установяване на идентичност на лица с различни
имена или доказването е чрез косвени доказателства.
С исковата молба ищецът е представил
официално заверен превод на издаден от консулството на Р.Турция в гр.Пловдив
документ (стр.64), в който се посочва, че от изследването, което е извършено от
страна на Генералното консулството се потвърждава,че турския гражданин С. Кошак,
който е роден в гр.Пловдив на 29.10.1945г. и чието бащино име е Ахмет и
майчиното му име е Ирфан е едновременно лицето Себихадин А.М., което е родено
на ***г. в гр.Пловдив и чието бащино име е Ахмет и майчиното му име е Ерфант.
са едно и също лице.
Друго косвено доказателство за връзка
между лицата, отразени в съставените български актове за гражданско състояние и
лицата Ирфан Кошак и С. Кошак е фактът, че съгласно представените извлечения от
регистрите на населението от Р.Турция (стр. 471) и удостоверение за гражданско състояние
(стр. 623) датата на първоначалната регистрация на Ирфан Кошак и С. Кошак в
Р.Турция е 26.12.1958г.Т.е. не е възможно майка и син да имат една и съща
първоначална дата в регистрите на населението в една държава, освен ако не
влизат в нея от друга държава.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е доказал
факта, че е син на Ирфан Хасанова Бекирова, която пък е дъщеря на общия
наследодател Хасан Бекиров Османов. Доколкото самият ищец признава факта, че
освен него има още други два самостоятелни дяла наследници, същият се явява
собственик само на 1/3ид.ч. от процесните имоти.
По отношение възраженията за липса на българско
гражданство по отношение на ищеца.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства не може да се обоснове с категоричност
кога и с какъв акт семейството на ищеца е напуснало Р.България. Предвид факта,
че ищецът и неговата майка Ирфан са вписани за първи път в регистрите на
населението на Р.Турция на 26.12.1958г.,
то би могло да се предположи, че това е станало през 1958г.
Според чл. 6,ал.2 ( приета с ДВ, бр. 272 от 18.11.1950 г.) от Закон за българското
гражданство, отм., бр. 79 от 11.10.1968 г., български
гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва
българското си гражданство със самото изселване.
Независимо от това обаче съдът намира, че ищецът не е
загубил правото си на собственост с факта на изслеването.
С изменението на
чл. 29 ЗС в ДВ, бр. 31 от
17.04.1990 г. е предвидено, че чуждите граждани с местожителство в чужбина
могат да придобиват недвижими имоти в страната с разрешение на министъра на
финансите, освен ако недвижимият имот се придобива по наследство по закон.
Забранено е придобиването на селскостопанска земя от чужди граждани и
чуждестранни юридически лица.
С влизане в сила
на ЗСПЗЗ /обн. Д. в. бр. 17 от 01.03.1991/ е отпаднала забраната за придобиване
на земеделска земя при наследяване по закон от чужди граждани и български граждани,
постоянно живеещи в чужбина, но е въведено задължение, те да я прехвърлят в
тригодишен срок - чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ.
С Конституцията от 1991 г., в сила от деня на
обнародването й в ДВ, бр. 56 от 13.07.1991г. забрана за придобиване на
право на собственост в страната е въведена само за земя по отношение чужденците
и чуждестранните юридически лица, с изключение при наследяване по закон, но със
задължение собствеността да бъде прехвърлена - чл. 22 от Конституцията. В
синхрон с Конституцията, чл. 29 ЗС е изменен през 1996 г. /ДВ, бр. 33/ и е
предвиден тригодишен срок от откриване на наследството, в който чужденците,
придобили земя в страната, следва да прехвърлят собствеността. Този режим е
запазен до изменението на Конституцията ДВ, бр. 18/2005 г., в сила от 01.07.2005г., когато чл. 22, ал. 1 придобива следната редакция:
Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на
собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на
Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез
наследяване по закон, а с ал. 3 е предвидено режимът на земята да се определя
със закон. В съответствие с изискването на основния закон, чл. 29 от Закона за
собствеността е изменен отново /ДВ, бр. 24/2007 г. / и е отпаднало задължението на
чужденците, да прехвърлят собствеността върху земята, която са придобили на
законно основание.
От тази законодателна уредба следва, че след
изменението на чл. 29 ЗС през 1990 г. и приемането на Конституцията от 1991 г.
чуждите граждани са могли да придобиват земя в страната при наследяване по
закон. През 1992 г. е изменен Законът за наследството /ДВ, бр. 60 от 24.07.1992 г./ като с
новелата на чл. 91а ЗН е предвидено, че имотите, които подлежат на
възстановяване по силата на реституционни закони се смятат за новооткрито
наследство по смисъла на чл. 1 от закона. С фикцията " новооткрито
наследство" е обособена възстановената собственост в отделен обект за наследяване,
за който се прилагат специално създадените правила в ЗН - чл. 9а и 90а, 91а /ТР
1/1998 г. на ВКС, ОСГК/. Следователно по силата на реституционните закони -
ЗВСОНИ, ЗМСМСА, ЗСПЗЗ и др. приети в периода
1991-1997 г., чуждите граждани са имали право да придобият земя, включена в
новооткритото наследство, когато се възстановява собственост на техен
наследодател.
Веднъж придобито,
това право на собственост се ползва със закрилата на чл. 17 от Конституцията.
Предпоставките, при които може да става отчуждаването на възстановената
собственост са същите като тези за всяка друга частна собственост и се съдържат
в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Те са безусловни и са предвидени кумулативно
- актът на отчуждаване да е въз основа на закон; отчуждаването да е за държавни
и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и да се
извърши чрез предоставяне на предварително и равностойно обезщетение на
засегнатите лица /решение № 7 от 10.04.2001 г. на КС на РБ по к. д. № 1/2001
г./. Следователно при отсъствие на уредени в закона правни последици от
неизпълнение на изискването чужденците да прехвърлят придобита по наследяване
по закон земя, собствеността им не се губи и не може да се придобие от другиго
поради отсъствие на предвиден в закон придобивен способ- в този смисъл Решение № 286
от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3788/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 307 от 7.01.2013
г. на ВКС по гр. д. № 435/2012 г., II г. о., ГК.
По
силата на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 45, том IV,
peг. № 2801, нот.д. № 387 от 21.12.2009г. на нотариус Нели С., рег. № 570 в
регистъра на НК, с район на действие - района на PC Карнобат ответното
дружество „Агро
финанс" АДСИЦ е закупило
правото на собственост върху процесните
имоти от И. М.Ш., представлявана в нотариалното производство от своя
пълномощник - В.Б.П..
От събраните писмени доказателства-удостоверения за
наследници, извлечения от регистрите на населението, приложени към СТЕ се
установява, че посочената в нотариалния акт И. М.Ш. не е
наследник на Хасан Бекиров Османов, поради което този договор не е породил
вещен ефект.
На 20.04.2011г. с договор за наем на земеделска земя „Агро финанс"
АДСИЦ предоставя на „Агрошанс Комерс“ ЕООД временно и възмездно
ползването на процесните имоти за срок от една година. На 20.06.2012г. между
юридическите лица е сключен същия договор отново за една година.
От представената от Общинска служба „Земеделие“ справка
(стр. 514) се установява, че процесните
имоти са били отдавани под наем от „Агро
финанс" АДСИЦ за стопанските
2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г.
По силата на договор за замяна, обективиран в нотариален
акт № 178, том VIII, peг. № 5385, нот.д. № 880 от 14.10.2016г. на нотариус с рег. № 323 в
регистъра на НК инвестиционно дружество
„Агро финанс" АДСИЦ прехвърля на „Агрошанс Комерс“ ЕООД
собствеността върху Нива
от 3,501 дка, седма категория в местността „Гердеме" и Нива
от 57,5 дка, седма категория в местността „Гердеме", имот № 237014 по плана за земеразделяне, в замяна на собствеността на други подорбно описани недвижими имоти,
които
„Агрошанс Комерс“ ЕООД прехвърля. Тези два имота са отдадени под наем на
трето лице от „Агрошанс Комерс“ ЕООД.
За стопанската 2017г./2018г. „Агро финанс"
АДСИЦ сключва договор за наем за останалите шест имота за срок от една
година с трето по делото лице.
От събраните по делото гласни доказателства за
установява, след договора за покупко-продажба на процесните имоти, а именно в
началото на 2010г. ищецът, придружен от св. Сервет Исуф и адвокат, отива при
св.Б., която е била пълномощник на „Агро
финанс" АДСИЦ по въпросната
сделка. При тази среща ищецът представя документ за собственост на процесните
земеделски земи и обяснява, че имотите са „фалшиво закупени“. Св. Б. се свързва
с представител на дружеството и им обяснява ситуацията. При този разговор,
дружеството изразява становище, че ще върне земята, за да няма дела.
През 02.07.2010г. ищецът
подава жалба в Районна прокуратура Карнобат, по която е образувана прокуроска преписка
№ 913/2010г. по описа на КРП по повод извършената продажба. В жалбата ищецът посочва, че при неотдавнашно посещение в Р.България и след
направена проверка в Службата по вписвания в гр.Канробат установява, че земеделските земи, които е придобил по
наследство от Хасан Османов, са продадени, като посочва, че представя като
доказателство нотариален акт. В хода на образуваното досъдебно производство са
разпитани както св.Б., така и св. Д. Тошева (към онзи момент Й.). Също така св.Б.
свидетелства, че тя самата е уведомила дружеството за факта, че е била
разпитвана по образуваното ДП.
За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата
на чл. 79 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал
в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната
вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост,
както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си.
Ако
владението е добросъвестно обаче, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години-чл. 79,ал.2 ЗС.
Кое владение е добровсъвестно е посочено в разпоредбата
на чл. 70 ЗС- владелецът е добросъвестен когато
владее вещта на правно основание годно да го направи собственик, без да знае че
праводателят му не е собственик. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание, а според ал. 2 на текста добросъвестността се предполага
до доказване на противното. Тежестта за оборване на
презумпцията се носи от оспорващия.
В процесния случай приобретателят по сделката от 2009г.
„Агро финанс" АДСИЦ има качеството добросъвестен владелец,
тъй като е придобил имотите на годно да го направи собственик правно
основание-договор за покупко-продажба, без обаче да е знаел, че праводателят по
сделката не е била собственик.
Съгласно чл. 70, ал. 1, пр. 2 ЗС е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. А
установеното добросъвестно владение не отпада просто с узнаването, че друго
лице претендира права върху същия имот, докато не бъде прекъснато с предявяване
на иск- Решение
№ 141 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2015 г., II г. о., ГК. Следователно, за да се легитимира като собственик ответното дружество
следва да докаже владението на имотите за срок от 5години.
Според
констатнтната практика на ВКС
при добросъвестно владение самото правно
основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиване
на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в
определения от закона давностен срок, без да е необходимо да демонстрира
владението чрез своене чрез други действия, които са противопоставени на
действителния собственик в този смисъл, Решение № 11 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1451/2017 г., I г. о., ГК, ВКС
изразена в решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. №
1273/09 г. на ВКС II ГО,Решение № 191 от 27.04.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 776/2010 г., I г. о., ГК
Установи се по делото, че още на 02.07.2010г, подавайки
жалба пред Районна прокуратура Карнобат, ищецът е бил наясно, че наследствените му имоти са били продадени
от трето лице на „Агро финанс" АДСИЦ, като е разполагал и с копие от
нотариалния акт.
Действително с Решение № 812 от 21.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 989/2010 г., I г. о., е прието, че сключването на наемен договор може да се осъществи и
от лице, което не е собственик, поради което това облигационно правоотношение
не установява факта на владението, но в същото решение се посочва, че не го и отрича.
В случая, за да се
отговори на въпроса осъществявал ли е фактическа власт приобретателят по
договора от 2009г. следва да се вземат предвид всички обстоятелства по делото.
Най-напред купувач по сделката е юридическо лице, при това със специална цел,
чиято основна дейност е инвестиране на парични средства набрани чрез издаване
на ценни книжа в недвижими имоти, посредством покупка на право на собственост и
имоти, извършване на строежи и подобрения в тях, с цел предоставянето им за
управление, отдаване под наем, аренда или продажбата им.
Установи се, че 20.04.2011г. с договор за наем на
земеделска земя „Агро финанс" АДСИЦ предоставя на „Агрошанс Комерс“ ЕООД
временно и възмездно ползването на процесните имоти за срок от една година. На
20.06.2012г. между юридическите лица е сключен същия договор отново за една
година.От представената от Общинска служба „Земеделие“ справка (стр. 514) се
установява, че процесните имоти са били
отдавани под наем от „Агро
финанс" АДСИЦ за стопанските
2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г., Т.е. според настоящия съдебен състав се
доказва владението на имотите за периода от 2011г. до 2017г.
Представените договори бяха оспорени досежно датата им.
Съгласно чл.181,ал.1 ГПК частният документ има достоверна дата за
трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
За първите два договора ответникът „Агрошанс комерс“ е
представил 2 бр. фактури за извършени плащания (стр.429 и стр. 430 от делото),
а за останалите е налична справка от Общинска служба „Земеделие“ гр.Карнобат,
от които е видно,че договорите за наем са били декларирани. Предвид изложеното
направеното оспорване се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и
възражението, че посочените договори за наем са нищожни, доколкото с т.2 от
Тълкувателно решение №2, постановено по т.д. №2/2015г. на ОСГТК на ВКС е
прието,че договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска
земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова
регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на
обекти, посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ.
Предвид изложеното съдът намира, че
възражението на „Агро
финанс" АДСИЦ за изтекла в
негова полза кратка придобивна давност е основателно. Това е така, тъй като от
придобиването на имотите през 2009г. до 2014г., а и след това то е владяло
процесните имоти. Поради което при извършването на замяната на два от имотите с
„Агрошанс Комерс“ то вече е действало като собственик.
Предвид изложеното предявеният
иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен. При този изход от
спора ищецът няма право на разноски и сам дължи сторените от ответната страна
разноски в размер на 7200лв.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С. Кошак (Сабихадин А. М.)
— удостоверение за идентичност на
имената № 07/1137 — 958 от 09.11. 2007г., роден на ***г. в гр.Пловдив,
Република България, с постоянен адрес в Република Турция, гр.Истамбул, III
Колорду Субайложманлари, блок Муглали,
апартамент № 8, квартал Еви Левент против
Акционерно дружество със
специална инвестиционна цел с наименование „Агро
финанс" АДСИЦ, EИK ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, 4003, район
„Северен", бул.
„Дунав" № 5,
представлявано от изпълнителния директор Стоян Р.К. иск с правно
основание чл. 108 ЗС да се приеме за установено, че ищецът се
явява собственик на 1/3ид.ч. от следните недидижими имот,
находящи се в землището на гр.Карнобат, а именно:
- Нива от 6 дка, десета категория, местност „Карнобатски
гьол", имот №
024006 по плана за земеразделяне,
при граници (съседи): имoт № 024007- нива
на наследници на Василка Денева
Лафазанова; имот № 024004 - нива на наследници на Жеко Тенев Конников; имот № 024005 - нива на наследници на
Симеонка Баева Вълчанова; имот
№ 000087 - полски
път на община Карнобат;
-
Нива от 29 дка., трета категория, в местността „Гюр чешма" , имот №
033024 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 033025
- нива на Борислав Петров Ангелов; имот № 033008 - нива на Елизабета
Костова Рохова; имот № 033009 —
нива на наследници на Радка И. Маркова;
имот № 033010 - нива на наследници на Никола Рачев
Корудерлиев; имот № 033032 - нива на Зафирка Николова Недева; имот
№ 000047 - полски път на
община Карнобат.
-
Нива от 4,02 дка, втора категория, в
местността „Дереджика", имот №
068001 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 068002 - нива на наследници на Ангел Станчев
Панов; имот № 000228 - полски път на
община Карнобат; имoт № 000268 - полски път на община Карнобат; имот № 000269 -
пасище, мера на община Карнобат; имот № 000270 — произв. Енергия на Лукойл България ЕООД;
-
Нива от 12 дка, трета категория, в местността
„Кърънджика", имот № 100015 по
плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот №
100016 - нива на наследници
на Минка Любомирова
Шивачева; имот № 100011 — нива на
Донка Русева Петкова; имот № 100012 -
нива на Денка Горчева Георгиева; имот № 100013 - нива на наследници на Васил
Стефанов Котов; имот № 000061- полски
път на община Карнобат; имот №
100014 - нива на наследници на
Пенка Тончева С.; имот № 000933 - полски
път на община Карнобат;
-
Нива от 4.501 дка, трета категория в местността „Кърънджика", имот № 116008 по плана за земеразделяне при
граници (съседи): имот № 116009 —
нива на Стамат Стоянов Стаматов;
имот № 116029 — нива на Милка
Димитрова Люцканова; имот № 116030
нива на наследници на Ганка Минчева
Мавродиева; имот № 116007 -
нива на Петьр Василев Алексиев;
имот № 000916 - полски път на община
Карнобат;
-
Нива от 45 дка, трета категория в местността „Черкеза", имот № 231003 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): имот № 231005 - нива
на наследници на Симеонка Баева Вълчанова; имот № 000644 - пасище, мера на община Карнобат;
имот № 231004 - нива на Николай Желев Леков; имот № 000642 — полски път
на община Карнобат; имот №
231001 - нива на Тодорка Димова
Шихларова; имот № 231002 - нива на
Кондьо Желязков Кондев; имот № 231012 - нива на Димо Иванов Бянцов; имот № 231011 - нива на Биню Пенчев Стоянов; имот
№ 231010 — нива на Иван Маринов Козарев, като се ОСЪДИ ответното
дружество да предаде на ищеца владението върху гореописаните недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С. Кошак (Сабихадин А. М.)
— удостоверение за идентичност на
имената № 07/1137 — 958 от 09.11. 2007г., роден на ***г. в гр.Пловдив,
Република България, с постоянен адрес в Република Турция, гр.Истамбул, III Колорду
Субайложманлари, блок Муглали, апартамент № 8, квартал Еви Левент
против „Агрошанс Комерс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.карнобат 8400, Промишлена зона
„Север“ иск с правно основание чл. 108 ЗС да се приеме за
установено, че ищецът се явява собственик на 1/3ид.ч. от следните недидижими имот, находящи се в землището на гр.карнобат, а
именно:
-
Нива от 3,501 дка, седма категория в местността „Гердеме", имот № 238035 по
плана за земеразделяне, при граници (съседи): имот № 238036 -
нива Айше Ибрямова Аптулова; имoт № 238037 -
нива на Жечка Неделчева Бинева; имот № 238034 - нива на Радка Алексиева
Генчева; имот № 000651 - полски път на община
Карнобат;
-
Нива от 57,5 дка., седма категория в местността „Гердеме", имот № 237014 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): имот № 237010 — нива
стопанисвана от общината; имoт № 237011- нива на Живка Димитрова Димитрова; имoт № 237012 - нива на наследници на Янкo Желев Димoв;
имот № 237013 - нива на Koлю
Петков Пръвчев; имот № 000930
— полски път общинска собственост; имот № 000659 - полски път общинска собственост;
имот № 237006 - нива на Стефка С. Кирякова; имот № 237007 -
нива на наследници на Димо Миндов
Мушев, като се ОСЪДИ
ответното дружество да предаде на ищеца владението върху гореописаните
недвижими имоти.
ОСЪЖДА С. Кошак (Сабихадин А. М.)
— удостоверение за идентичност на
имената № 07/1137 — 958 от 09.11. 2007г., роден на ***г. в гр.Пловдив,
Република България, с постоянен адрес в Република Турция, гр.Истамбул, III
Колорду Субайложманлари, блок Муглали,
апартамент № 8, квартал Еви Левент да заплати на „Агрошанс Комерс“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.карнобат 8400, Промишлена зона
„Север“ сумата от 7200лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на С. Кошак
(Сабихадин А. М.) — удостоверение за идентичност на имената № 07/1137 — 958 от 09.11. 2007г.,
роден на ***г. в гр.Пловдив, Република България, с постоянен адрес в Република
Турция, гр.Истамбул, III Колорду Субайложманлари, блок Муглали, апартамент № 8, квартал Еви Левент
за присъждане на съдебно деловодните разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: