Решение по дело №776/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В.М.Б., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0460-000159 от 17.08.2022 г. на Началника на група в V РУ при ОД на МВР - Варна, с която за нарушение на чл. 162, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на „ОТП Лизинг“ ЕООД - клон Варна, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че свидетелството за управление на оспорващия е издадено на 26.06.2020 г. от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство). Оспорващият се позовава на чл. 22 до 26 от Споразумение за оттегляне на Обединеното Кралство от ЕС, в които са регламентирани въпроси за равно третиране на гражданите на договарящите страни и за признаване на техните права и квалификации, съгласно документите, издадени в договарящите страни. Твърди се, че едновременното налагане за едно и също деяние на глоба и принудителна административна мярка, противоречи на Решение от 04.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз по дело С–97/2021 г. Искането е да се отмени обжалваната заповед, като в съдебно заседание адв. Св. С. - процесуален представител на оспорващия поддържа това искане и претендира присъждането на направените от оспорващия разноски, за които представя списък. Изтъква се, че не е установено по делото извършването на проверка при издаване на оспорения акт за това кога последно оспорващият е влязъл на територията на страната. Отправя се искане съдът да съобрази Директива 2014/45, Директива 1999/37, които предвиждат допустимост да бъде отнето СРМПС, но в случаи на неизправност на МПС, както и да се съобрази чл. 161, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която разпоредба се признава свидетелството за управление, издадено от държава, която е страна по Конвенцията за движение по пътищата, предвид обстоятелството, че и РБ, и Обединеното кралство са страни по тази конвенция. С писмена молба по делото оспорващият сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Ответникът – Началникът на Група в V РУ при ОД на МВР – Варна – Д.Н.Т., чрез главен юрисконсулт Г.Г, в съдебно заседание настоява, че жалбата е неоснователна и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Изтъква се, че видно от Справка с ОДЧ V РУ Б. е пребивавал в страната повече от посочения в чл. 162, ал. 1 ЗДвП срок. Искането до съда е да се потвърди оспорената заповед.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Оспореният административен акт не е връчен на жалбоподателя. Жалбоподателят е ползвател на автомобила по силата на Договор за финансов за лизинг № 226582664768/14.02.2022 г. /л. 14 и сл. от делото/ и е вписан като такъв по отношение на лек автомобил Тойота Корола с рег. № *** /л. 46 от делото/. Поради прекратяване регистрацията на автомобила за срок от 180 дни, считано от 17.08.2022 г. г. с оспорената заповед се преустановява възможността на оспорващия да ползва автомобила, т.е. засягат се пряко и непосредственото правата и законни му интереси, поради което по аргумент на чл. 147, ал. 1 АПК, жалбата е допустима. В този смисъл са и Определение № 3591 от 21.03.2018 г. по адм. д. № 3485/2018 г. на ВАС. Определение № 2047 от 23.02.2023 г. по адм. д. № 1604/2023 г. на ВАС и др.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

При извършена проверка от служители на V РУ при ОД на МВР Варна е установено, че на 17.08.2022 г. в 02:50 ч. в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ срещу хотел „Камелия“, посока КК „Златни пясъци“, В.Б. управлява лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, собственост на „ОТП Лизинг Клон Варна“, „с чуждестранно свидетелство за управление, което не е издадено от държава членка на Европейския съюз или от друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария срок до три месеца от датата на влизането им страната“. При извършена справка с ОДЧ Пето РУ е установено, че лицето е влязло в страната на 02.09.2021 г. Прието е, че виновно е нарушена нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – „български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиване повече от 3 месеца“.

За констатираното нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 780301 на 17.08.2022 г. С АУАН са иззети СРМПС № ********, 2 бр. регистрационни табели с номер № ***. Оспорващият е подписал АУАН без да впише възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 22-0460-000159 от 17.08.2022 г., издадена от Началник група в V РУ към ОД на МВР – Варна, административният орган е наложил на оспорващия ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни. Като мотиви в заповедта е посочено, че В.Б. е управлявал лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, собственост на „ОТП Лизинг Клон Варна“, „с чуждестранно свидетелство за управление, което не е издадено от държава членка на Европейския съюз или от друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария в срок до три месеца от датата на влизането им в страната.“ При извършена справка с ОДЧ V РУ е установено, че лицето е влязло в страната на 02.09.2021 г. Като мотив е посочен и съставеният срещу Б. АУАН от 17.08.2022 г., както и извода, че е налице нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – „български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца“.

Както се посочи, оспорващият е ползвател на процесния автомобил – Тойота Корола с рег. № ***, който автомобил е собственост на „ОТП Лизинг Клон Варна“, съгласно Договор за финансов лизинг №226582664768/14.02.2022 г. /л. 14-31 от делото/ и предвид представената извадка от база данни КАТ за регистрацията на процесния автомобил - л. 46 от делото.

Съгласно представена от ответника Справка за пътуване на лице – български гражданин, се установява, че оспорващият Б. е влизал на територията на страната на 02.09.2021 г. през ГКПП Аерогара Варна и на 04.12.2021 г. през ГКПП Аерогара Варна - л. 197 от делото.

С жалбата оспорващият - В.М.Б., представя притежаваното от него СУМПС, издадено на 26.06.2020 г. от компетентните за това власти в Обединеното кралство, валидно до 18.10.2027 г.

Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на Началник група в V РУ към ОД на МВР – Варна. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 1.7. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 26 от адм. преписка), издадена връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, назначените по график служители на длъжност „Началник група“ в „Охранителна полиция“ към V РУ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Съдът констатира нарушение на процесуалните правила, което обаче не се явява съществено и не обуславя отмяната на оспорения акт. Спецификата на административното производство по налагане на ПАМ изключва задължението за уведомяване по реда на чл. 26 АПК. Преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ обаче административният орган не е извършил самостоятелна справка за датата на последното влизане на оспорващия в РБ, а се е позовал на извършената справката от актосъставителя при съставяне на АУАН за процесното нарушение. Независимо че и административнонаказателното производство, и настоящото административно се основават на едни и същи факти, в случая административният орган в нарушение на разписаните задължения с нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК не е изяснил, посредством събиране на доказателства, точната дата на последното влизане на оспорващия в страната. В подкрепа на така посоченото е обстоятелството, което се установява от приложената към административната преписка справка и представените на съда справки за пътуване на лице – български гражданин, а именно: оспорващият е влязъл за последен път в РБ на 04.12.2021 г., а не както се сочи в АУАН и в Заповедта за прилагане на ПАМ – 02.09.2021 г. Следва да се отбележи и че всички представени справки са изведени от масивите на МВР на дати, следващи датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Дори да беше извършена изискуемата от административния орган проверка и беше установен процесният релевантен факт, съдът намира, че това не би довело до друг извод на административния орган, т.е. считано от последното влизане на оспорващия в РБ – 04.12.2021 г., също е изтекъл 3-месечният срок по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

По отношение спазването на изискванията за форма на административния акт:

Актът е писмен и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК съдържа посочване на правното основание за издаването му - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението обаче е неясно и в недостатъчна степен индивидуализира деянието, за което е приложена ПАМ, т.е. от посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, не става ясно въз основа на кои конкретно юридически факти органът упражнява публичното си субективно право за издаване на оспорената заповед.

Съгласно чл. 171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т. 2а, б. "а" е процесната: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В конкретния случай от фактическото описание на деянието не е ясно наличието коя от хипотезите, визирани в законовата разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП административния орган приема за налична.

Вярно е, че нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП съдържа ограничение за водачите - български граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария само в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Но чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, в който няма изрично препращане към чл. 162, ал. 1 ЗДвП, съдържа няколко различни хипотези, а административният орган не е конкретизирал коя от тях приема за осъществена, при констатирано нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

В случая, жалбоподателят безспорно е български гражданин, а и въпреки непосочването в оспорената заповед, се установява, че жалбоподателят притежава СУМПС, издадено от Обединеното кралство, което е със срок на валидност до 2027 г.

Не става ясно нарушението на чл. 162, ал. 1 ЗДвП дали се приравнява от административния орган, наложил мярката, на управление на МПС от неправоспособен водач, или на управление на МПС при липса на свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада превозното средство. Останалите хипотези по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП - лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, при наличните по делото данни могат да се смятат за изключени. Управлението обаче на МПС при липса на валидно СУМПС и управлението на МПС от неправоспособен водач са различни случаи и следва да се разграничават, особено в настоящия казус, при който е установено безспорно, че оспорващият притежава СУМПС, издадено от компетентните власти на Обединеното кралство, което е със срок на валидност до 2027 г. В случая органът не е изложил мотиви дали счита водача за неправоспособен или счита, че водачът не притежава СУМПС, валидно за категорията МПС, което управлява. Административният орган не е изложил мотиви, коя от хипотези на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП конкретно приема за приложима в случая, а волята на органа не следва да се извежда по тълкувателен път, респ. препятствана е възможността да се прецени дали е приложен правилно материалният закон. Тъй като липсва пълно фактическо описание и прецизна правна квалификация (по кое предложение на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП се налага мярката), то правото на защита на адресата й е било нарушено, а за съда е невъзможно да провери, дали материалният закон е правилно приложен.

Нещо повече в оспорената заповед дори не е посочено коя държава е издател на СУМПС на водача, установен да управлява процесното МПС, т.е. не са налице изискуемия обем мотиви, съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП на административния акт и в този аспект.

Дори да се приеме, че не е налице гореприетият от съда порок на оспорения акт, който представлява достатъчно основание за отмяна на обжалваната заповед, то съдът намира, че не е безспорно установена необходимата за прилагането на процесната ПАМ предпоставка – водачът да не е правоспособен или да не притежавал валидно за РБ свидетелство за управление на МПС, за съответната категория.

Съгласно чл. 161, т. 5 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато последното е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП регламентира именно правото на правоспособните водачи, с издадени СУМПС от посочените в чл. 161, т. 5 ЗДвП субекти, да управляват МПС на територията на РБ без да е необходима подмяната на СУМПС с издадени СУМПС от компетентните органи в РБ.

Обстоятелството, че към датата на издаване на оспорения административен акт, Обединеното кралство не е държава - членка на Европейския съюз /считано от 01.02.2020 г./, е безспорен и общоизвестен факт, предвид Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01). Оспореният акт не съдържа обаче изрични мотиви защо се приема, че Обединеното кралство не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, а и в съдебното производство не се установява по безспорен начин, че след прекратяване на членството на Обединеното кралство в ЕС, е прекратен спрямо Обединеното кралство и международният договор за създаване на ЕИП, какъвто по своята същност е Споразумението за ЕИП.

От друга страна, дори да се приеме, че Обединеното кралство не е страна и по Споразумението за ЕИП, то след изтичането на преходния период по Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС - 31.12.2020 г., в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство следва да бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (доколкото и РБ и Обединеното кралство са страни по посочената конвенция). СУМПС на оспорващия съответства напълно на Приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне Директива 2006/126/ЕО е приложима и в Обединено кралство само до края на преходния период - 31.12.2020 г., в който именно период е издадено СУМПС на оспорващия. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство взаимно признават, издадените от тях СУМПС. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединеното кралство преди 31.12.2020 г., със срок, изтичащ след тази дата, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство следва да бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и като отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. В действащото в Република България законодателство липсва разпоредба, която както да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединеното кралство СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл, какъвто е и процесния случай, така и разпоредба, която да признава валидността на такива СУМПС. Така посоченото е в потвърждение на соченото от съда разграничение между хипотезите по чл. 171, т. 2а, б „а“ ЗДвП на управление на МПС от неправоспособен водач и от водач, непритежаващ СУМПС валидно за категорията.

Спазването на изискванията за законност при издаване на ПАМ е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /арг. от чл. 22 и чл. 23 ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че е налице порок и при определяне размера на ПАМ, доколкото липсват мотиви за налагане на ПАМ именно в посочения в заповедта срок от 180 дни, което препятства извършването на съдебен контрол относно законосъобразното осъществяване на оперативната самостоятелност на органа /вж. чл. 169 АПК/, с каквато той разполага при определяне на срока, за който се налага ПАМ.

Процесната ПАМ е издадена в несъответствие с изискванията за мотивираност, т.е. в нарушение на изискванията за форма на акта, а и при липса на материалноправните предпоставки за постановяването й – чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, и като такава следва да бъде отменена.

Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Предвид изхода на делото в полза на оспорващия следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева, заплатена държавна такса и 1200 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените по делото договор за правна помощ и доказателства за неговото заплащане.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0460-000159 от 17.08.2022 г., издадена от Началник на група в V РУ при ОД на МВР – Варна, с която е прекратена регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на В.М.Б., с ЕГН **********, сумата в размер на 1210 лева, представляваща заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: