Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………../………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VI състав, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 2925 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т.Д.К. ЕГН **********,
подадена чрез адв. Я.Т. ***/22.04.2019год. на
зам.кмета на Община Варна с което за нарушаване нормата на чл. 15, ал.7 от ЗДП
и е било наложено адм.наказание глоба в размер на
50лв. на основание чл. 178е от същия закон.
В жалбата си
въззивницата твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процес. правила и
моли съда да го отмени. Сочи, че АУАН и НП не отговаряли на формалните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН - не било посочено точното място на
извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които било извършено
които обвързва с липсата на факти в какво се състояла посочената в акта и НП „градина“
и чия собственост била.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от нейния
защитник – адв. Я.Т., което се излагат доводи както
да допуснати съществени нарушени яна процес. правила
така и за недоказаност на адм.наказателното обвинение
– не било установено авторство от страна въззивницата, не било установено с
категоричност и това, че МПС-то е било паркирано в градина. Отправя се искане
за отмяна на НП.
Процес. представител на въззиваемата страна във фазата по
същество пледира за потвърждаване на НП като изразява становище, че адм.наказателното обвинение е доказано по безспорен и
категоричен начин.
ВРП, редовно
уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в срока за обжалване, поради което същата се явява
процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
На 22.03.2019г. около 14.10ч. служители на Общинска полиция
– Варна – свидетелите О. и Г., по сигнал на дежурния от пост 1 в Община Варна,
извършили проверка в района на ул.“Тролейна“ в гр.Варна до бар „Куатро“, който съобразно ПУП бил отреден за озеленяване. На
място свидетелите заварили множество паркирани автомобили един от които бил
л.а. „Сеат“ с ДК№ В5871СМ, собственост на
въззивницата. Била наложена глоба с Фиш № ********** от 22.03.2019г., съставен
от св. О. за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДП. За горното въззивницата била
уведомена с уведомление по реда на чл. 186, ал.3 от ЗДП. След като се запознала
със съдържанието му, въззивницата чрез адв. Т. го
оспорила. На 08.04.2019год. срещу въззивницата бил съставен АУАН № 0007739 за
същото нарушение които и бил надлежно предявен и връчен на същата дата. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение
не постъпило. На 22.04.2019год., въз основа на акта АНО издал процесното НП
като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че
въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 15, ал.7 от ЗДП тъй като на
22.03.2019год. около 14:10ч. в гр.Варна като водач на МПС, на ул. „Тролейна“ до
бар „Куатро“ била паркирала л.а. *** в градина и на
основание чл. 178е от ЗДП й наложил адм. наказание
глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към
преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действително обстоятелствените
части на акта и НП са твърде лаконични, но съдържат факти и обстоятелства които
в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивницата нарушение –
посочени са дата и място на извършване на нарушението както и нарушената
законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за
непосочване на мястото на извършване на нарушението което въззивницата обвързва
с непосочване на адм.адрес на бар „Куатро“. Вярно е, че адм.адрес не
е посочен, но посочването на улицата, посочването на въпросния бар „Куатро“, до който е посочено че е било паркирано МПС-то,
индивидуализират в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
прецени, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
С НП на въззивницата е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл.15, ал.7 от ЗДП. Съгласно посочената разпоредба е забранено
преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и
детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Нарушаването на тази забрана е обявено
от закона за наказуемо по чл.178е от ЗДП.
В ЗДП не е налице легална дефиниция на ползваните в чл. 15,
ал. 7 и чл. 178е понятия – паркове и градини. Този вид обекти са уредени в ЗУТ
като същите съобразно чл. 61 от цитирания закон съставляват озеленени площи за
широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на
общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени
планове. Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията
на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение
(паркиране). За да бъде обект на нарушение по чл. 178е от ЗДП следва
озеленените площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и да са
реализирано мероприятие, доколкото ако мероприятието не е реализирано то на
практика парк, съответно градина реално не са налице. Ще е налице само
предвиждане по документи, което по никакъв начин не обвързва който и да било
субект с определено поведение докато предвиждането не бъде осъществено
(реализирано).
В случая съдът прие за безспорно установено, че автомобилът
собственост на въззивницата е бил паркиран в района пред бар „Куатро“, находящ се на ул.“Тролейна“ в гр.Варна. В горната
насока са показанията на двамата разпитани по делото свидетели – О. и Г..
Доказателства обаче, че този район е бил предвиден в ПУП като градска градина,
още по-малко пък, че такова мероприятие е било реализирано и обективно е имало
вид на градина по делото не са налице.
Действително видно от приложения по делото ПУП на района, в
същия е предвиден район за озеленяване. Горното обаче само по себе си не
определя района като градина още по-малко пък установява факта на реализирано
озеленяване. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от показанията на
цитираните по-горе двама свидетели същите говорят за тревни площи (което не е
равнозначно на градина) като сочат, че обективно там трева почти е нямало –
имало чакъл, кал и остатъци от трева. Показателни в тази насока са показанията
на св. О. „ Има чакъл, кал и остатъци от трева. Вижда се трева, а всеки сам си
преценява дали това е градина“. При това положение ако и района да е бил
предвиден в ПУП като градина (доказателства за което не са налице), то
доколкото обективно е нямал вид на такава, за каквото и виновно поведение от
страна на паркиралите там водачи, в частност на въззивницата и дума не може да
става. В случая вмененото на въззивницата нарушение може да бъде извършено само
умишлено, което предполага деецът да е наясно, че мястото на което паркира е
градина.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че
посочения район не фигурира като градина в регистъра по чл. 63, ал.1 от ЗУТ,
съставен от кмета на община Варна – така наречения зелен регистър. Последният е
публичен и е достъпен на страницата на Община Варна – „Дирекция архитектура,
градоустройство и устройствено планиране. Дирекция
инженерна инфраструктура и благоустройство“. В посочения Зелен регистър са
изчерпателно описани и графично показани цялото озеленяване, кварталните и
градски градини, районните и микрорайонни паркове на
територията на община Варна. Видно от този регистър като градини на територията
на община Варна са посочени: 1.1. Лятно кино
„Тракия“; 1.2. Зимно кино „Тракия“; 1.3. „Ботева“ градинка; 1.4. Пл.
„Лаврентий“ (градина „Лаврентий“); 1.5. Пл. „Съборни“; 1.6. Катедрална
градинка; 1.7. Градска градинка; 1.8. „Борисова“ градинка; 1.9. Градинка пред
ДЗИ; 1.10. „Шишкова градинка (Пл.“Екз.Йосиф“); 1.11.
Градина „Севастопол“; 1.12. Градина пред Художествената галерия; 1.13. Градина
„Света Петка“; 1.14. Градина пред сграда на община Варна; 1.15.Градина пред
Археологическия музей; 1.16.Гарова градина („Пл.Петко Славейков“); 2.1.Градина
„Червения Площад“ (Пл. „Съединение“); 2.2. Градина „Генерал Гурко“; 2.3. Градина
при читалище „Отец Паисий“; 2.4. Градина „Пикадили“ ;
2.5. Градина „Чаталджа“; 2.6. Градина „Феликс Каниц“,
като както от наименованието на градините, така и от графичното им изображение
дадено в регистъра за съда няма никакво съмнение, че района около бар „Куатро“ ако и да е предвиден по ПУП за озеленяване не
представлява и няма характер на градина. Видно от графичното изображение в
регистъра, в същия район (Район Младост ІІ) където попада и въпросния бар „Куатро“, действително има отбелязани тревни площи
(поддържани). Последните обаче от една страна, както бе посочено по-горе
обективно е било трудно да бъдат възприети като такива - имало е чакъл, кал и
тук-там трева, а от друга страна не влекат изобщо съставомерност по чл. 178е от
ЗДП, доколкото нямат характер на градина.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че деянието
вменено на въззивницата е обективно и субективно несъставомерно, поради което
и НП се явява издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Що се касае до наведеното в писмените бележки на
процес.представител на въззивницата възражение и за недоказаност на авторството
– в частност, че неправилно била потърсена отговорност от въззивницата тъй като
липсвали доказателства именно тя да била паркирала автомобила, съдът намира за
нужно да отбележи, че в конкретния случая доколкото АУАН е бил съставен след
оспорване на глоба с фиш и няма никакво съмнение, че въззивницата е била
собственик на паркирания автомобил, като в нито един момент до съставяне на
акта (включително и при депозиране на молбата с която е заявила, че оспорва
фиша), а и след това във въззивната жалба не е посочила друго лице което е
паркирало автомобила то въпроса за субекта на адм.наказателна
отговорност правилно е бил решен от актосъставителя и изобщо не подлежи на
преразглеждане в съдебното производство. В случая приложение нормата на чл.188,
ал.1 от ЗДП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва
да бъде отменено.
Водим от горното Варненският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 209 от 22.04.2019год. на
Зам.кмета на Община Варна, с което на Т.Д.К. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от ЗДП
за нарушаване нормата на чл. 15, ал.7 от същия закон.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :