РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Перник, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500490 по описа за 2021 година
С Решение №260577 от !9.05.2021год., постановено по гр. дело №1551/2020г. Районен
съд- Перник е признал за установено, че Д.И. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- ***, сума в размер на 3492,70 лева, представляваща главница за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище на адрес: ***, абонатен №***, за периода от 12.10.2016г. до
09.07.2019г., лихва в размер на 561,38 лева за периода от 05.01.2017г. до 17.10.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение-06.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
била издадена Заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 6812/2019 г. по описа на ПРС, като е
отхвърлил исковете за главница в размер на 1289,24 лева за периода от 21.11.2015г. до
12.10.2016г.. и лихва в размер на 426,89 лева за периода от 13.02.2016г. до 17.10.2020г., като
погасени по давност.
Със същото решение ПРС е осъдил Д.И. Д. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД сумата от 807, 55 лева, представляваща направени разноски в
заповедното и исковото производство, съобразно уважената част на исковете.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д.И. Д., чрез
назначения му особен представител – адв. Н. Х., в частта, в която е признато за установено,
че Д.И. Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 4054.08 лева, от която:
главница в размер на 3492.70 лева за периода от 12.10.2016 г. до 09.07.2019 г. и лихва в
размер на 561.38 лева за периода от 05.01.2017 г. до 17.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху уважената главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
06.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, касаеща присъдените
1
на ищцовата страна разноски от 807.55 лева за исковото и заповедното производство. В
жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност, необоснованост на
първоинстанционното решение, като се поддържа, че е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неправилно и необосновано
било прието от районния съд наличие на качеството потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по смисъла на Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни
услуги от ответника, тъй като от приетия от първоинстанционния съд нотариален акт от ***
г., било видно, че имотът е закупен от И. Д. Д. и М. Н. Д., като за отношенията по между им
не били събрани доказателства. Твърди се, че този извод неправилно бил направен от съда
въз основа на доказателства, които не били събрани в хода на процеса, а именно служебно
извършена от ПРС справка в НБД „Население“ от *** г. без същата да е искана, от която и
да е от страните, и без този факт да е бил обявен на страните като служебно известен или
ненуждаещ се от доказване. В тази връзка твърди, че са налице процесуални нарушения,
които са довели и до неправилен извод на съда, че само и единствено ответника притежава
качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период.
Излага доводи, че неправилно районният съд е приел извършено отчитането на доставената
в имота питейна вода от ищеца, който правилно бил извършвал и начисляването на
разходваното количество вода, и в тази връзка твърди, че неправилно районният съд е приел
дължимата стойност на доставеното и отчетено количество консумирана вода в куб.м.
Поддържа, че при постановяване на решението районният съд не бил съобразил
обстоятелството, че потребената в имота вода не била отчитана съобразно чл.22, чл.23 и
чл.24 от Общите условия, каквото отчитане поддържа, че не било извършвано, като нямало
и доказателства за начисляване „на база“ въз основа на конкретно заявени факти. Сочи, че
не било доказано в процесния имот да липсва индивидуален водомер, за да може да се
приложи начисляване на доставено количество питейна вода „на база“. Ищеца не бил
ангажирал доказателства и за заявяване от страна на ответника на броя обитатели на имота.
По подробно изложените във въззивната жалба доводи и аргументи моли въззивната
инстанция да отмени първоинстанционното решение в оспорената му част и да постанови
решение по същество на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло, като
се отхвърли и претенцията за обезщетение за забава, както и да се отхвърли искането на
ищеца за присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК не е подало отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД
иска да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като иска и присъждане на направените
разноски пред въззивна инстанция.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
на същото в обжалваната му част въз основа на наведените в жалбата доводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че ответникът Д.И. Д. дължи на ищеца процесните суми, за които е
издадена Заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 6812/2019г. по описа на ПРС.
Първоинстанционният съд е уважил частично исковете за непогасените по давност
вземания, като в частта относно погасените по давност вземания решението е влязло в сила
и не подлежи на съдебен контрол.
За да бъде основателен иска ищецът е длъжен да докаже наличието на валидно
2
облигационно правоотношение между страните по делото, както и реално извършена
доставка на водоснабдителните и канализационните услуги, включително и по отделните
компоненти.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П. е оператор по смисъла на Закона
за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители.
Понятието потребител е легално дефинирано в §1 ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно който потребител е всяко
физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на недвижимия имот, за който
се предоставят съответните услуги. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите водоснабдяване
и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите условия на “Водоснабдяване и
канализация”ООД-гр.П. дефиницията на понятието потребител преповтаря законовата
такава.
Настоящият състав на съда намира, че правилно ПРС е намерил, че жалбоподателят Д.
е собственик на процесния апартамент, находящ се на адрес: ***. Същият е извършил
съвкупна преценка на всички приети по делото писмени доказателства: удостоверение от
Община Перник, Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна
декларация от ***г., подадена от Д., както и писмените доказателства, приложени към нея,
от които е видно, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.
Съдът намира, че декларирането от жалбоподателя на правото на собственост върху
процесния имот пред данъчните органи представлява извънсъдебно признание на същия за
притежаваните права. В процесния случай обаче има и други доказателства, от които може
да се направи извод за притежаваните от жалбоподателя право на собственост върху
процесния апартамент. Съдът намира, че същият, като собственик на процесния имот, се
явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона.
За да уважи исковете в обжалваните му части първоинстанционният съд е кредитирал
заключенията по основаната и допълнителна съдебно- икономически експертизи на в.л.В.
В., съгласно които жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество сумата от 4054,08
лева, от която: главница в размер на 3492,70 лева за периода от 12.10.2016г. до 09.07.2019 г.
и лихва в размер на 561,38 лева за периода от 05.01.2017г. до 17.10.2020г.
Настоящият въззивен състав намира, че заключенията по двете експертиза на в.л.В. В.
са изготвени само на база подадена от въззиваемото дружество информация, при което
буквално преповтарят съдържанието на справката по извлечението от сметка от
счетоводството на дружеството. От тези заключения не може да се направи извод както за
реално доставени водоснабдителните и канализационните услуги, така и за тяхното
количество, включително и по отношение на отделните компоненти. От заключенията е
видно единствено, че въззиваемото дружество е начислило като дължими определени суми,
без да е ясен начина на изчисляване, включително и дали са отразени стойностите на реално
потребени водоснабдителни и канализационни услуги. В тази връзка съдът намира за
основателни следните възражения на жалбоподателя:
Възражението на жалбоподателя, че въззиваемото дружество не е доказало реално
извършена доставка на водоснабдителните и канализационните услуги в процесния имот е
основателно. Както от заключенията по основаната и допълнителна съдебно- икономически
експертизи на в.л.В. В., така и от обясненията на вещото лице в съдебни заседания, е видно,
че за целия обжалван период няма реално отчитане на потребената в имота питейна вода,
съответно отведената канализационна вода. В карнетите няма отразена причина за
неосигурен достъп. На карнетите липсва подпис на потребител, като е извършено служебно
3
начисляване на база за период от почти четири години. Видно от същите заключения и
обяснения в дружеството няма съставен протокол по чл.24, ал.4 ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 ОУ при отказ или неосигуряване на достъп от
потребителя повече от една година длъжностното лице съставя протокол, който се подписва
от него и от още един свидетел, който може да е и служител на ВиК оператора. След
съставяне на такъв протокол е допустимо да се начисли дължимата сума по реда на чл.49 от
ОУ. В процесния случай въззиваемото дружество не е съставило такъв протокол по чл.24,
ал.4 ОУ, въпреки наличието на предпоставките за това, като остава неясно основанието за
служебно начисляване на потребените услуги.
Въззиваемото дружество е допуснало и друго нарушение на ОУ, като служебно е
начислявало потребени услуги от трима обитатели, което е "заварено положение" от
инкасатора. По делото не са ангажирани доказателства за заявяване от страна на
жалбоподателя на броя обитатели на имота, нито е прилагана справка от домоуправител на
ЕС или друг документ, който да подкрепя този извод на ВиК оператора.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отмени решението в
обжалваната му част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковете като
неоснователни в обжалваните им части.
С оглед изхода на делото съдът следва да отмени обжалваното решение и в частта, с
която е осъдил Д.И. Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от
807,55 лева, представляваща направени разноски в заповедното и исковото производство,
съобразно уважената част на исковете.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото в настоящето производство не следва да
присъжда съдебни разноски.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260577 от !9.05.2021год., постановено по гр. дело №1551/2020г.
на Районен съд- Перник, в частта, с която е признато за установено, че Д.И. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - ***, сума в размер на 3492,70 лева,
представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес:
***, абонатен №***, за периода от 12.10.2016г. до 09.07.2019г., лихва в размер на 561,38
лева за периода от 05.01.2017г. до 17.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение-06.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. № 6812/2019 г. по описа на ПРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - г***, срещу Д.И. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 3492,70 лева, представляваща главница за доставена и
отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: ***, абонатен №***, за периода от
4
12.10.2016г. до 09.07.2019г., лихва в размер на 561,38 лева за периода от 05.01.2017г. до
17.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение-06.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 6812/2019 г. по описа
на ПРС.
ОТМЕНЯ Решение №260577 от !9.05.2021год., постановено по гр. дело №1551/2020г.
на Районен съд- Перник, в частта, с която е осъдил Д.И. Д. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД сумата от 807,55 лева, представляваща направени разноски в
заповедното и исковото производство, съобразно уважената част на исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5