Решение по адм. дело №161/2021 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на жалба от „В. транс“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в обл.Шумен, [населено място], [улица], представлявано от управителя П. В. П., депозирана чрез упълномощен процесуален представител адв.Т. Я. от АК – Шумен, срещу индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК – властническо волеизявление на оправомощен от закона административен орган – митнически орган, длъжностно лице, митнически служител от състава на Агенция „Митници“, с месторабота офис Русе – Дунав мост, на територията на Граничен контролно – пропускателен пункт [населено място] – Дунав мост, с който на 17.03.2021г. е определен размер на 3 броя компенсаторни такси, всяка в размер на 750,00 лева, на обща стойност 2250,00 лева и е възложено плащането им от „В. транс“ ООД – [населено място], платени срещу квитанция за платени пътни такси в РБългария № 21BG004031Х39924849 от 17.03.2021г., издадена от Агенция „Митници“, офис Русе – Дунав мост в 18:12:05 часа.

Оспорващият сочи, че на 17.03.2021г. в [населено място], при пристигане на ППС – товарен автомобил „Волво ФХ 62 Р“ с рег. № [рег. номер], с обща техническа допустима максимална маса 26000, брой оси 3, категория ППС – ЕВРО 3, на граничен контролно – пропускателен пункт Русе – Дунав мост, в направление напускане на РБ, на „В. транс“ ООД – [населено място] са определени, възложени за плащане и изискани за незабавно изпълнение в условията на предварително изпълнение, общо 2250,00 лева за три броя компенсаторни такси, всяка в размер на 750,00 лева. Плащането е направено в брой срещу квитанция, с единствената цел дружеството да извърши възложения международен превоз на товари и да изпълни задълженията си към „Н. смарт машийнд“ АД – [населено място]. Според оспорващия плащането е направено в условията на принудително събиране на компенсаторни такси в хипотезата на чл.10е от Закона за пътищата, във връзка с чл.10, ал.2 от ЗП – плащане, поради невъзможност ППС да напусне страната и под страх от прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.8 от ЗДвП. Дружеството счита, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел, като допуснатите пороци са толкова тежки и съществени както поотделно, така и в съвкупността им, че водят до нищожност на оспорения акт. Аргументира тезата, че не са били налице процесуално правните и материално правните предпоставки за провеждане на производство по реда на чл.10е от ЗП, а още по-малко за изискване на незабавно плащане на таксите. В тази връзка сочи, трите броя определени, възложени за плащане и принудително събрани компенсаторни такси са отнесени към нарушения за дати 01.10.2020г.; 06.10.2020г. и 08.10.2020г., за които към 17.03.2021г. вече са били издадени и налични три броя електронни фиша, изпратени за връчване на 16.03.2021г. и връчени на 19.03.2021г. Същите са обжалвани по съдебен ред с три броя жалби, представени като писмени доказателства към жалбата. Според оспорващия въпросът за това дали са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП е част от предмета на висящите три отделни производства по ЗАНН, като едва след приключването им, може да се направи извод за изпълнение, респективно за неизпълнение на съответните задължения относно таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. В случая, при липса на неизпълнение на такива задължения, не са били налице материално правните предпоставки за издаване на индивидуален административен акт по чл.10е от ЗП. Отделно от това дружеството твърди, че за посоченото МПС са заплатени пътните такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като редовно и своевременно се извършват плащания към „Тол БГ“ ЕООД – [населено място] и таксите се начисляват и отчитат по реда, установен от закона. Въз основа на изложените аргументи настоява за обявяване нищожността на обжалвания индивидуален административен акт или за неговата отмяна поради незаконосъобразност. Претендира присъждане на разноски. В съдебното производство дружеството се представлява от упълномощен процесуален представител адв.Т. Я., която заявява, че поддържа жалбата. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта се заявява неправилно определяне размера на компенсаторните такси, като в тази насока се сочи, че по талон въпросното ППС е с три оси, а начислените такси са в размер, относим за ППС с четири оси.

По доводите, изложени в жалбата и допълненията към нея, както и в съдебно заседание, оспорващото дружество моли обжалвания акт да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен и в полза на страната се присъдят направените разноски.

Ответната страна – старши инспектор в ТД на АМ, при ТД „Митница Русе“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1, в съдебно заседание се явява лично митническият служител М. В. М. и заедно с упълномощен от нея процесуален представител гл.юрисконсулт В. В., оспорва жалбата. В писмени становища, представени по делото обосновава теза за недопустимост на оспорването, а в условията на евентуалност – за неоснователност.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Свидетелство за регистрация на МПС – част I, оспорващото дружество е собственик на товарен автомобил „Волво ФХ 62 Р“ с рег. № [рег. номер], с обща техническа допустима максимална маса 26000, брой оси 3, категория ППС – ЕВРО 3.

Не е спорно, че на 17.03.2021г. процесното ППС се е движело по маршрут от Република България, в направление излизане от територията на страната, през изходен пункт ГКПП Русе – Дунав мост.

При извършената на пункта проверка в Електронната система за събиране на пътни такси, митнически служител изискал заплащане на три броя компенсаторни такси, всяка от която в размер на 750,00 лева.

С квитанция № 39924849/17.03.2021г. водачът на товарния автомобил заплатил трите компенсаторни такси, всяка от които в размер на 750,00 лева. Жалбоподателят твърди, че плащането е направено в брой срещу квитанция, с единствената цел дружеството да извърши възложения международен превоз на товари и да изпълни задълженията си към „Н. смарт машийнд“ АД – [населено място].

Несъгласно с определените му компенсаторни такси, заплатени с квитанция № 39924849/17.03.2021г., на 17.05.2021г. дружеството подава настоящата жалба с искане съдът да прогласи нищожността на административния акт – властническо волеизявление, с което са определени и възложени за плащане три броя компенсаторни такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, а в условията на евентуалност – да се отмени като незаконосъобразен.

От събраните по делото доказателства (писмо изх. № 11-00-856/05.10.2021г. на Национално ТОЛ управление и приложени към него писмени документи – л.299 – 321) се установява, че таксите са изискани и заплатени във връзка с отразени в системата нарушения, за които са издадени Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №№ **********; ********** и **********. Посочените ЕФ са връчени на 19.03.2021г. Същите са обжалвани по съдебен ред. Резултатът от съдебния контрол върху законосъобразността на процесните ЕФ е следният:

По жалбата срещу ЕФ №********** е образувано НАХД № 86/2021г. по описа на РС – Девня, приключило с решение № 42/22.07.2021г. на РС – Девня. Против решението е подадена касационна жалба. Образувано е КАНД № 2171/2021г. на АдмС – Варна. С решение № 291/10.03.2022г. по КАНД № 2171/2021г. състав на АдмС – Варна отменя решение № 42/22.07.2021г. на РС – Девня, постановено по ВАНД № 86/2021г. и връща делото за разглеждане от друг състав. Делото е образувано под номер 85/2022г. по описа на РС – Девня. С решение № 129/29.11.2022г. по ВАНД № 85/2022г. РС – Девня потвърждава ЕФ № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Против решението е подадена касационна жалба, въз основа на която е образувано КАНД № 1282/2023г. по описа на АдмС – Варна. С решение № 2557/06.03.2025г. АдмС – Варна отменя Решение № 129/29.11.2022г., постановено по ВАНД № 85/2022г. по описа на РС – Девня и вместо него постановява: отменя ЕФ № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

ЕФ № ********** е бил предмет на съдебен контрол по НАХД № 87/2021г. по описа на РС – Девня, приключило с решение № 43/22.07.2021г. на РС – Девня. Против решението е подадена касационна жалба. Образувано е КАНД № 2149/2021г. на АдмС – Варна. С решение № 1414/04.11.2021г. по КАНД № 2149/2021г. състав на АдмС – Варна отменя решение № 43/22.07.2021г. на РС – Девня, постановено по ВАНД № 87/2021г. и връща делото за разглеждане от друг състав. Делото е образувано под номер 316/2021г. по описа на РС – Девня. С решение № 104/11.08.2022г. по ВАНД № 316/2021г. РС – Девня отменя ЕФ № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Решението е влязло в законна сила на 29.03.2023г.

Производството по НАХД № 85/2021г. по описа на РС - Девня, образувано по жалба против ЕФ № ********** е прекратено с определение № 42/14.06.2021г. Според мотивите на съдебния акт, въпросният ЕФ е бил анулиран поради извършено на 17.03.2021г. плащане на компенсаторна такса, поради което липсва годен предмет на обжалване. Определението е оставено в сила с Определение №3136/01.12.2021г. по ЧКАНД № 2555/2021г. на АдмС – Варна.

Към делото е приобщен тристранен договор между „В. транс“ ООД, Интелигентни трафик системи АД и ТОЛ БГ ЕООД, с предмет предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси, видно от който товарен автомобил с рег. № [рег. номер] е включен към ППС, за които се предоставя договорената услуга. Представени са и договор за предоставяне на декларирани данни, както и доказателства за плащане на Тол такси.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е властническо волеизявление на административен орган – старши инспектор в ТД на АМ, при ТД „Митница Русе“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1, (предишно наименование ТД „Дунавска“), митнически служител М. В. М., за определяне и изискване за плащане на три броя компенсаторни такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, платени срещу квитанция № 21BG004031Х39924849 от 17.03.2021г. за товарен автомобил „Волво ФХ 62 Р“ с рег. № [рег. номер].

Съдът намира, че жалбата е родово и местно подсъдна на съда на основание чл.132, ал.1 и чл.133, ал.1 от АПК с оглед седалището на оспорващото дружество и е процесуално допустима.

Същата е предявена против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, при наличие на правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК за оспорващото дружество. Доводите на жалбоподателя, въз основа на които се обосновава допустимостта на съдебното производство, аргументирани с приложена към жалбата съдебна практика, изцяло се споделят от настоящия състав. Съдът приема, че волеизявлението за определяне размера на компенсаторна такса съставлява властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на акта и като такова подлежи на съдебен контрол.

В открито съдебно заседание на 16 април 2025г. оспорващият моли настоящото производство да бъде спряно, като съдът отправи преюдициално запитване пред СЕС по въпроса допустима ли е национална правна уредба, съгласно която при заплащане на предвидената компенсаторна такса за движение по пътищата от собственика на автомобила, собственикът да няма право на възражение срещу определената му компенсаторна такса нито пред административен орган, нито пред съд. Съдът намира искането за неоснователно, тъй като становището на настоящия състав е в унисон с тезата на жалбоподателя за допустимост на съдебното производство. Същото е обективирано с определението за насрочване на делото, в което съдът изрично е посочил, че обжалваният административен акт подлежи на съдебен контрол. В този смисъл и съдебната практика на ВАС, представена по делото. С оглед на това съдът намира искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.

Установява се, че жалбата е депозирана направо в съда на 17.05.2021г. Същата е насочена против административен акт, постановен на 17.03.2021г. Предвид липсата на указан срок за обжалване, приложима е разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, според която когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. При преценка срочността на оспорването съдът съобрази правилото на чл.60, ал.3 от ГПК – срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. В случая актът е постановен на 17.03.2021г., поради което жалбата, подадена на 17.05.2021г. се явява депозирана в срока по чл.140, ал.1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.10е, ал.1 от Закона за пътищата контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл.10 от с.з се осъществява от длъжностни лица на Агенция „Митници“, като с ал.2 е разписана забрана за напускане на страната на ППС, за което не е заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП.

Според чл.10е, ал.3 от ЗП, пътно превозно средство, за което не е заплатена такса по чл.10, ал.2 от ЗП за съответната категория, може да напусне страната само след заплащане на такса по чл.10а, ал.2 – за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7, или съответно след заплащане на такса по чл.10б, ал.5 – за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3, в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.

Нормата на чл.10е, ал.1 от ЗП регламентира компетентност за извършване на контрол за спазването на задължението за заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и на длъжностни лица от Агенция Митници, който контрол следва да се осъществи на граничните контролно-пропусквателни пунктове. Компетентността на длъжностните лица от Агенция Митници да осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и да предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата, произтича от разпоредбата на чл.167, ал.3б, т.1 от ЗДвП.

Анализът на цитираната нормативна регламентация сочи, че длъжностните лица от Агенция „Митници“ са компетентни да извършват контрол на ГКПП за изпълнение на задължението за заплащане на таксите по чл.10 от ЗП и при констатиране на ППС, за което не е заплатена съответната такса по чл.10, ал.2 от ЗП, да не допускат същото да напусне територията на РБ.

По делото е приобщена длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор в ТД на Агенция Митници, подписана от М. В. М. (л.186-191), видно от която издателят на акта осъществява дейностите по митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, включително по електронен път, съгласно нормативните и други актове, регламентиращи митническата дейност, в това число осъществява правоприлагане по Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата; работи в информационната система за събиране на пътни такси; събира по установен ред таксите по тарифата за таксите; издаване квитанция за платени пътни такси на потребителя.

Въз основа на изложеното съдът намира, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – митнически орган, компетентен да извършва контрол за спазването на задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, който контрол е осъществен на съответния гранично контролно-пропусквателен пункт, в случая ГКПП Русе – Дунав мост, като изходен пункт от страната за процесното МПС.

Съдът не установява нарушение на чл.59 от АПК. Законодателят не е регламентирал форма на акта, като условие за валидност. В случая е налице властническо разпореждане на служител на АМ, съобразно компетентността му, с което е определен размер на компенсаторна такса, заплащането на която съставлява възможност задълженото лице да се освободи от административно наказателна отговорност. Актът, предмет на разглеждане в настоящето производство, е обективиран в издадена квитанция №39924849/17.03.2021г., приложена по делото – л.103, от която по несъмнен начин се установява конкретният размер на компенсаторните такси, както и че същите са определени и заплатени за товарен автомобил рег. № [рег. номер].

Не се констатират съществени нарушения на административните правила в хода на извършената проверка и постановяване на обжалвания акт, като съображенията в тази насока са следните:

Обществените отношения относно ползването на пътищата на национално ниво са уредени в Закона за пътищата. С нормите на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от ЗП е въведена смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа. Тол таксата (чл.2, б. „б“ Директива 2011/76/ЕО) по своето естество е установено от страна-членка (т.е. съответната държава) вземане, плащането на което е предпоставка за упражняване правото за ползване на пътната инфраструктура. Безспорно когато това право е упражнено, без да е заплатена предвидената такса, е налице извършено нарушение от ползвателя. Националната правна уредба предвижда санкциониране на такова нарушение чрез реализиране на административно наказателна отговорност по реда на чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, съгласно която разпоредба собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, която се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция. Субект на отговорността е собственикът/ползвателят на ППС по смисъла на чл.10б, ал.3 от ЗП. Съобразно законовото разрешение на чл.10, ал.2 от ЗП този субект може да бъде освободен от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“. Компенсаторната такса е санкционна по своя характер, тъй като основание за нейното плащане е правонарушението - ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса.

В случая безспорен е фактът, че процесното ППС е собственост на „В. транс“ ООД и че на дата 17.03.2021г. на ГКПП Русе – Дунав мост при извършена проверка в ЕССПТ от служител на Агенция Митници, е установено, че от дружеството, собственик на ППС не е заплатена тол такса за 01.10.2020г., регистрирано от устройство №10072, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км 399+703, посока намаляващ километър, община Девня (ЕФ № **********); за 06.10.2020г., регистрирано от устройство №10071, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км 399+703, посока нарастващ километър, община Девня (ЕФ №**********) и за 08.10.2020г., регистрирано от устройство №10071, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км 399+703, посока нарастващ километър, община Девня (ЕФ № **********).

На датата на пристигане на ГКПП Русе – Дунав мост - 17.03.2021г. е направено плащане в брой на определената като размер компенсаторна такса от 750,00 лева за всяко едно от регистрираните в електронната система нарушения. Плащането е извършено от страна на шофьора на камиона, служител на оспорващото дружество, за което е издадена квитанция № 39924849/17.03.2021г., 18:12 часа.

От анализа на цитираните по-горе разпоредби се налага изводът, че производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не изискват съставяне на АУАН или друг изричен акт в писмена форма от длъжностно лице, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система нарушение, възможността за заплащане на изчислената компенсаторна такса, нейния размер и последиците от незаплащането й – съставяне на АУАН. Компенсаторната такса няма характер на административно наказание и за определянето й не се прилагат правилата на ЗАНН.

Съгласно чл.189е, ал.2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП. АУАН се съставя в случаите, когато лицето откаже да плати компенсаторната такса, а когато плащането е извършено след съставяне на АУАН, законодателят предвижда, че наказателно постановление не се издава и производството се прекратява - чл.189е, ал.6 от ЗДвП. Плащането на компенсаторната такса има за правна последица освобождаване на нарушителя от административно наказателна отговорност - чл.189е, ал.6 от ЗДвП.

При тази законова регламентация компенсаторна такса е дължима от дружеството-жалбоподател, като собственик/ ползвател на процесното ППС, което е и адресат на задължението предмет на властническото разпореждане. Неплащането й води до невъзможност ППС да напусне пределите на страната по аргумента на чл.167, ал.3б, т.3 от ЗДвП.

Размерът на компенсаторните такси е установен в чл.26 и 28 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019г. В настоящия случай не се спори, че е заплатена компенсаторната такса, но се оспорва дължимостта и размера на събраната компенсаторна такса.

Съдът намира за основателно възражението на оспорващото дружество срещу размера на определената компенсаторна такса, като счита, че същата се явява в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, както и в противоречие с предвиденото в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204.

Разпоредбата на чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. изисква да се информира незабавно ползвателя на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса и да му предостави възможност да заплати таксата, преди да предприеме принудителни мерки. Тази разпоредба е съобразена във вътрешното ни право със Закон за изменение и допълнение на ЗП, обн. ДВ, бр.14 от 2023г. С него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи, в сила от 01.01.2024г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административно наказателно производство“. Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл.2, §7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общностното право. Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси към релевантния период – 17.03.2021г. не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса по смисъла на чл.2, §7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл.2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024г. не променя този факт. В духа на изложените дотук аргументи към датите на извършените нарушения – 01.10.2020г., 06.10.2020г. и 08.10.2020г. е следвало да се прилага пряко чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна би довело до извод, че дружеството не е извършило нарушение. За да съобрази разпоредбата на чл.2, §7 от Регламента, при констатация на неотчетено ползване на платената пътна мрежа и незаплатени такси, АПИ е следвало да уведоми дружеството за установеното несъответствие между платената тол такса и считаната за дължима такава съобразно ползваната пътна мрежа, като се изясни причината за това несъответствие и се предостави възможност да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. При наличието на договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл.2, §7 от Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации няма как автоматично да водят до ангажиране на отговорността. Този подход в случая е бил особено наложителен, тъй като съгласно представено от „В. транс“ ООД писмо, изходящо от „В.“ ЕООД – [населено място], фирмата, предоставяща GPS базирани услуги на оспорващото дружеството, удостоверява, че за дати 01.10.2020г., 06.10.2020г. и 08.10.2020г. не е имало прекъсване и монтираното устройство е работило коректно. Приложени са извадки от маршрута, изминат от въпросното МПС, месечен отчет за м.октомври 2020г., издаден от „Тол БГ“ ЕООД – [населено място], доказателства за извършено плащане съгласно договор. Приобщените към делото доказателства поставят въпроса дали изобщо е било налице нарушението, за което са определени компенсаторните такси. Именно този обстоятелства са подлежали на проверка при пряко приложение на чл.2, §7 от Регламента, преди да се пристъпи към определяне на компенсаторните такси. Конкретните задължения на ответния орган произтичат и от разпоредбата на чл.24 и Приложение ІІ от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза, за изпращането на уведомително писмо до лицето, което при ползването на пътната мрежа не е заплатило предвидената такса, с предвидената в посочената норма информация и даване на възможност да посочи какви са причините за неплащането на таксата.

В настоящия казус следва да се отчете и тълкуването на приложимите правни норми, дадено с Решение на СЕС от 21 ноември 2024г. по дело C 61/23. СЕС приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В случая административният орган е приел, че е налице основание за заплащане на три броя компенсаторни такси, всяка от които във фиксиран размер от 750,00 лв. Действително националното законодателство не позволява този размер да се индивидуализира в зависимост от тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, но такава уредба противоречи на принципа на пропорционалност и не може да послужи за основание за издаване на административен акт като процесния. Националното право следва да остане неприложено, поради противоречието му с общностни норми.

В т.47 от мотивите на посоченото решение на СЕС се отбелязва, че принципът на пропорционалност изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. По аргумент от т.55 и 56 от решението на СЕС този принцип е приложим и относно размера на компенсаторните такси. Но приложението му не е гарантирано от националното законодателство към момента на издаване на процесния административен акт, тъй като е изключена възможността за отчитане на тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства по случая при определяне на компенсаторната такса. Към момента на издаване на административния акт относно компенсаторната такса се предвижда фиксиран размер от 750,00 лева съгласно чл.28, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. (В този смисъл е и Решение № 2253 от 6.03.2025г. на ВАС по АД № 1705/2023г., чиито мотиви изцяло се споделят от настоящия състав).

Съдът констатира, че събраните компенсаторни такси противоречат на изискванията за пропорционалност, въведени включително и с практиката на СЕС посредством решението по Дело С-497/15, към което е присъединено и Дело С-498/15, което обстоятелство е основание за отмяната им. Наред с това, от събраните по делото доказателства се установява, че по жалба на настоящия оспорващ са отменени поради незаконосъобразност ЕФ № ********** и ЕФ № **********, което съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на компенсаторните такси, определени за визираните в отменените ЕФ нарушения.

Изложените аргументи определят жалбата на „В. транс“ ООД като основателна, респективно налагат извода, че обжалваният административен акт е издаден в разрез с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. Агенция „Митници“, в чиято структура е органът, издал акта, следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 650,00 лева, от които 50,00 лв. държавна такса и 600,00 лева адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие №********** на 14.01.2021г.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „В. транс“ ООД съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуване на правото на Европейския съюз с поставен въпрос: „Допустима ли е национална нормативна уредба, като предвидената в чл.189е и чл.189ж от Закона за движение по пътищата, съгласно която при заплащането на компенсаторната такса за движение по пътищата от собственика или водача на автомобил, при установено от административния орган движение на автомобила, без за това движение да е заплатена такса, собственикът / водачът на автомобила да няма право на възражение или жалба срещу определената му компенсаторна такса нито пред административния орган, нито пред съд?“.

OТМЕНЯ по жалба на „В. транс“ ООД с ЕИК *********, акт за определяне на три броя компенсаторни такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, платени с квитанция № 39924849/17.03.2021г. за товарен автомобил с рег. № [рег. номер], издаден от старши инспектор в ТД на АМ, при ТД „Митница Русе“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „В. транс“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в обл.Шумен, [населено място], [улица], представлявано от управителя П. В. П. сумата от 650,00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.