Р Е Ш Е Н И Е
№ 245/
10.04.2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На дванадесети февруари 2020г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 744/ 2019г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Е.С.Ц.
*** срещу Заповед № НК-5/04.04.2016г. на Изпълнителния директор на БАБХ- София,
с която на осн. чл. 90 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител на
жалбоподателката – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ –
Плевен е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта е била отменена с Решение № 17/19.01.2017г.
по АД № 613/2016г. на Административен съд – Плевен, което е влязло в сила.
С Решение № 9861/26.06.2019г. на ВАС по адм. д. №
12333/2017г. по описа на съда влязлото в сила Решение № 17/19.01.2017г. по АД №
613/2016г. на Административен съд – Плевен е отменено по искане за отмяна от
Изпълнителния директор на БАБХ, на осн. чл. 239 т.5 пр.2-ро от АПК и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Плевен от фазата на първото
заседание по делото.
Причина за отмяната на влязлото в сила съдебно решение
е, че ответникът не е бил надлежно представляван в производството по делото,
поради ненадлежното упълномощаване на адв. М. като представител на БАБХ, вместо
на административния орган, издал заповедта – Изпълнителния директор на БАБХ,
който е ответник по делото.
При новото разглеждане на делото жалбоподателката се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на заявените основания. Не
ангажира нови доказателства. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски. Сочи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административно-производствените правила - издаване на заповедта след изтичане
на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и неизслушване на оспорващата
от дисциплинарния съвет, като не е предоставена възможност да представи
доказателства в своя защита в нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Посочва се,
че е недопустимо преповтаряне на фактите, посочени в обвинителния акт, като въобще
не са изяснени в дисциплинарното производство. Неправилно е приложен материалният закон. Счита, че не е
приложима разпоредбата на чл. 94, ал.2 от ЗДСл, тъй като не е налице влязла в
сила присъда към момента на издаване на заповедта. Посоча се, че механично е
възпроизведена фактическата обстановка от обвинителния акт, като не е била
изяснена.
Ответникът – Изпълнителния директор на БАБХ, чрез адв.
М., представляван при новото разглеждане на делото с надлежно пълномощно на л.
29 от делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че
заповедта е законосъобразна, тъй като не е издадена след изтичане на срока по
чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, тъй като приложимата норма е тази на ал. 2. Посочва се, че в
дисциплинарното производство не са приложими нормите от НК и презумпцията за
невинност, като се оспорва твърдението, че лицето не е изслушано от
дисциплинарния съвет. Жалбоподателката е била призната за виновна с влязла в
сила присъда, което следва да бъде съобразено към момента на постановяване на
решението на съда и това доказва обстоятелствата, описани в заповедта. Посочва,
че след влизане на решението на съда, жалбоподателката е била възстановена и
отново уволнена, като заповедта е била предмет на АД № 52/2019г. по описа на АС
– Плевен, който отхвърлил жалбата. Счита, че дори жалбата да бъде уважена, то
жалбоподателката не следва да бъде възстановена отново на заеманата от нея
длъжност. По отношение на претенцията за разноски, предходно присъдените
разноски са били изплатени и в случай на отхвърлителен диспозитив следва да се
присъдят единствено за новото производство.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 124 от Закона за държавния служител.
Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката е заемала длъжност „главен инспектор”
в отдел „Контрол на храните” в ОДБХ
Плевен преди уволнението.
С докладна записка № 1142/20.11.2015 година директор
та ОДБХ –Плевен уведомил изпълнителния директор на БАБХ –София, че срещу д-р Е.Ц.
има образувано наказателно производство в Окръжен съд – гр.Плевен
–нохд№820/2015г. , и предложил вземане на мерки по компетентност.
Със заповед № РД11-1832/09.12.2015 година на изп.
директор на БАБХ (л. 74) е образувано дисциплинарно дело № 20 по отношение на д-р Ц. и е посочено дисциплинарен
съвет да се произнесе с решение относно необходимостта от налагане на
дисциплинарно наказание.
Със заповед № РД11-386/19.03.2014 г. (л. 229) на изп. директор на БАБХ София е назначен
дисциплинарен съвет на БАБХ и са утвърдени правила за работата му.
На 11.01.2016 година е проведено първо заседание на ДС
на БАБХ (л. 34), на което е разгледано дисциплинарно дело № 20 по описа на БАБХ
като съветът се е запознал с документите и е установил, че дисциплинарното дело
е образувано във връзка с данни, че
срещу д-р Ц. е образувано наказателно производство в Окръжен съд –Плевен, като
се е запознал с представения обвинителен акт по досъдебно производство № 9/2015
г.
На 28.03.2016 г. е проведено второ заседание на ДС при
БАБХ (л.25), на което се посочва, че с оглед докладна записка от 23.11.2015 г.
на директора на ОДБХ Плевен за констатирани нарушения на чл. 2, ал. 1, ал. 5,
чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 8 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация и на разпоредбите на Етичния кодекс на
БАБХ от д-р Ц. , с действията си същата е нарушила чл. 21, ал. 1, съгласно
който държавния служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно,
добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и
устройствения правилник на съответната администрация, чл. 28, ал. 1 – при
изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот държавния служител
е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и
да съответства на КПСДА и на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – неспазване на
правилата на КПСДА. Посочва, че с обвинителен акт по досъдебно производство №
9/2015 по описа на ОП Плевен е повдигнато обвинение на Ц. – главен инспектор в
отдел „Контрол на храните” при ОДБХ –Плевен за извършено престъпление по чл.
283 във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 от НК,затова че през периода 08.10.2014 г. –
09.10.12015 г. в гр. Плевен при условията на продължавана престъпление и в
съучастие в качеството си на длъжностно лице използва своето служебно положение
и при проверка на обект предлага на ползватели на магазин за търговия с харни
да изготви актуални „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на
храните, основани на принципите на НАССР” и предоставяла такива, за да набави
за себе си и за съучастника си противозаконна облага в размер на 190 лева.
Посочва, се от ДС, че д-р Ц. се е възползвала от служебното си положение да
убеди г-жа П., представляващ ЕТ”Д.-И. П.” в периода от 08.10.2014 г.–
31.10.2014 г., че е необходимо да
ползват нови „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните,
основани на принципите на НАССР” като същите ще изготви срещу заплащане. За
периода от 11.12.2014 г – 09.01.2015 г. д-р Ц. е предложила тези процедури и на А. П. – представител на „Ренати” ООД.
Посочва се, че д-р Ц. е поканена с писмо от 29.01.2016 година да даде
обяснения, но тъй като лицето не е намерено на адреса, писмото е върнато като
непотърсено.
ДС установява, че с присъда от 17.03.2016 година по
нохд№820/2015 г. състав на ОС Плевен признава Ц. за виновна, за това че през
периода 08.10.2014 г .-09.01.2015 г. в гр. Плевен при условията на продължавано
престъпление в качеството си на длъжностно лице използва служебното си
положение и при проверка предлага на ползватели на магазин да изготви актуални
„Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните, основани на
принципите на НАССР” срещу заплащане общо в размер на 190 лева. Направена е
констатация от ДС при БАБХ, че с действията си д-р Ц. е извършила нарушение на
чл. 2, ал. 1, ал. 5, чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 8 и чл. 17, ал. 1 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на
разпоредбите на Етичния кодекс на БАБХ. Взето е решение да бъде предложено на
изп. директор та БАБХ да наложи на лицето дисциплинарно наказание „уволнение”.
На 04.04.2016 г. е издадена процесната заповед, с
която на д-р Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В мотивите на
заповедта е възпроизведено посоченото от ДС на заседанието на 28.03.2016
година, като е прието, че с действията си по предлагане от Ц. да изготви срещу
заплащане на актуални „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на
храните, основани на принципите на НАССР”
са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 1, ал. 5, чл. 3, ал. 1, чл. 5,
ал. 1, чл. 8 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и на разпоредбите на Етичния кодекс на БАБХ и
действията и в периода от 08.10.2014 г. – 09.01.2015 г. представляват дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл. 21, ал. 1 , чл. 28, ал. 1 и чл. 89, ал. 2, т. 5 от
ЗДСл.
С решение № 177/18.07.2016 година на Апелативен съд
В.Търново по внохд№147/16г. е изменена присъда № 10/17.03.2016 г по нохд
№820/15г. по описа на ОС Плевен в частта, в която Ц. е призната за виновна за
извършено престъпление по чл.283 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е
освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание и
е отменена присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за виновна за
това, че през периода 11.12.2014 г. – 09.01.2015 г.в съучастие е предложила да
изготви актуални „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на
храните, основани на принципите на НАССР” и предоставила такива на Анатоли
Петков и набавила за себе си противозаконна облага, като е получила сумата от
70 лева и я признава за невинна и я оправдава.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в
изискуемата от закона писмена форма и с предписаното от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл
съдържание, но при съществено нарушение на административно производствените
правила.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и
оцени посочените от него доказателства. В случая по делото на л. 31 е приложено
писмо до оспорващата от 29.01.2016 година, в което същата е поканена да
предостави писмени обяснения и да се яви на 04.02.2016 г. в 13 часа пред изп.
директор на БАБХ относно констатирани нарушения на служебните задължения, които
са довели до образуване на дисциплинарно дело № 20 по описа на БАБХ. На л. 241
по делото е представена служебна бележка от директора на ОДБХ Плевен, че в
периода 29.01.2016г – 04.04.2016 г. лицето е временно отстранено от длъжност
със заповед № ОР-10/09.12.2015 година поради образувано наказателно
производство, а на л. 243 по делото е представено заверено копие на известие за
доставяне, в което е отбелязано”пратката не е потърсена от получателя” има
подпис на пощальон и на началник ПС и дата 16.02.2016 година.
Съдът счита, че в случая оспорващата не е била
надлежно уведомена, че срещу нея има образувано дисциплинарно производство, не
е имала възможност да се запознае с материалите и да даде писмени обяснения,
нито да бъде изслушана от дисциплинарно-наказващия орган, тъй като не е връчено
писмото от 29.01.2016 година. Недоказани са твърденията на ответника, че същата
се укрива умишлено, тъй като е отказала да получи и заповедта за отстраняването
й от длъжност от 09.12.2015 година. Представеното известие за доставяне с
отбелязване „пратката не е потърсена от получателя” не следва да бъде прието като
надлежно уведомяване, тъй като не е спазена процедурата. Съгласно чл. 36, ал.2
от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) условията за доставянето на
пощенските пратки и на пощенските колети се определят с Общи правила, изготвени
от Комисията за регулиране на съобщенията, в случая Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от деня на обнародването
/наричани по-долу само Общите правила/.
Относима към разглеждания случай е разпоредбата на чл. 5 от
Общите правила, съобразно която препоръчаните пощенски пратки
(каквато е известието за доставяне - обратна разписка) се доставят на адреса на
получателя срещу подпис или може да се доставят на лице, пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката, като ал.3 от същата правна норма,
предвижда, че ако "при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по ал.1 или лицето по ал.2 пощенската пратка не може да бъде
доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни
от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят
на служебните известия е не по-малък от две." Съгласно чл. 14 от
Общите правила пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да
бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия,
определени в общите условия на договора с потребителите.
В случая писмото е с дата 29.01.2016 година , а видно
от пощенското клеймо върху известието за доставяне - разписката образец 250 на
"Български пощи" ЕАД, е че препоръчаната пощенска пратка е върната и оформена като
"непотърсена" на дата 16.02.2016г., т.е. без да е спазен 20-дневният
срок по чл. 5, ал.3 от Общите условия, като не са ангажирани доказателства за
две посещения от пощенски служител, но и дори да са налични такива, то към
16.02.2016 година не е изтекъл 20-дневният срок, в който лицето следва да е
търсено за връчване на пратката.
При тези доказателства се налага извод, че не е налице
надлежно уведомяване на Ц. за изслушването й на 04.02.2016 година, същата по
никакъв начин не е узнала за провежданото дисциплинарно производство и не е
имала възможност да даде обяснения, като съгласно нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл неизвършването на описаното по-горе
задължение на наказващият орган винаги води до незаконосъобразност на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание и е самостоятелно основание за нейната
отмяна. Липсата на доказателства за изслушването на държавния служител от
органа по назначаването преди налагане на наказанието е самостоятелно основание
за отмяна на административния акт, без да се разглежда спора по същество.
Оспорената заповед е издадена без задължителното
изслушване на наказаното лице в изпълнение на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, което е
самостоятелно основание за отмяна на същата без да се разглежда спора по
същество. Към датата на издаване на заповедта, постановена без изслушване на
лицето, дисциплинарно-наказващият орган е бил информиран, че лицето не е на
работа, тъй като същата е отстранена от работа на 09.12.2015 г. със заповед на
изп. директор на БАБХ. В случая е неприложима разпоредбата на ал. 3 на чл.93 от
ЗДСл, тъй като не са ангажирани доказателства липсата на изслушване на Ц. да е
по нейна вина. Отказът на лицето да му бъде връчена заповедта за отстраняване
от работа няма връзка и не може да бъде
използван като аргумент в подкрепа на тезата на ответника, че задължението на
дисциплинарно-наказващия орган да покани служителя да даде обяснения преди
издаването на заповедта е било спазено.
Заповедта е издадена и при неспазване на срока по чл.
94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. В случая е изтекъл едногодишният срок от извършване на
нарушението, което е посочено, че е извършено в периода от 08.10.2014 г до 09.01.2015 година. Алинея 2
на същия член е неприложима, тъй като не е налице влязла в сила присъда към
постановяване на оспорената заповед и не се сочи като фактическо и правно
основание в заповедта за уволнение. Присъдата от 17.03.2016 година по нохд
№820/2015 година не е влязла в сила, обжалвана е , а съгласно чл. 412, ал. 2,
т. 1 т НПК решението влиза в сила от деня на постановяването му, когато не
подлежи на обжалване, а Апелативен съд В.Търново се е произнесъл с решение №
117/18.07.2016 година т.е. след постановяване на оспорената заповед и в
дисциплинарното производство относно сроковете за налагане на наказание следва
да намерят приложение тези по ал. 1, а не по ал. 2 на чл. 94 от ЗДСл. В случая
не е била налице хипотезата на чл. 94 ал.2 ЗДСл – влязла в сила присъда като
основание за налагане на дисциплинарното наказание, поради което е
неоснователно позоваването на ответника на тези срокове. Заповедта е издадена
за неспазване на служебните задължения, конкретно посочените разпоредби от
Етичния кодекс на държавния служител, които се сочат за нарушени.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при
съществено нарушение на процедурата по чл. 93, ал. 1 във вр. ал. 3 и чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и следва да бъде
отменена.
Позоваването от ответника на факта, че след влизане в
сила на постановеното Решение № 17/19.01.2017г. по АД № 613/2016г. по описа на
АС – Плевен, служителката е възстановена на заеманата длъжност, впоследствие
отново уволнена, поради съкращение в щата и жалбата срещу заповедта за
уволнението е била отхвърлена по образуваното АД № 52/2019г., е неотносимо към
законосъобразността на заповедта, предмет на настоящото производство. Как ще
процедира ответникът при отмяната на предходната заповед е въпрос на негова
преценка след консултация с юридическите му съветници. Това е друг въпрос и
друг спор, извън предмета на настоящото съдебно производство, по който съдът
няма правомощия да се произнася.
При този изход на делото в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят направените разноски при новото разглеждане на делото в
размер на 600 лв., които са доказани с приложеното пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 01.07.2019г. (л.37 – лице и гръб).
По адм.д. № 12333/2017г. по описа на ВАС не са
приложени доказателства за направени разноски от жалбоподателката, поради което
не следва да се присъждат за тази инстанция.
По отношение на направените разноски при първото
разглеждане на делото е издаден изпълнителен лист за сумата 1200 лв., включваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АД № 613/2016г. в
размер на 600 лв. и присъдените с протоколно определение от 14.06.2017г. по
адм. д. № 3092/2017г. по описа на ВАС 600 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № НК-5/04.04.2016г. на Изпълнителния директор на БАБХ- София, с
която на осн. чл. 90 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител на Е.С.Ц. *** – главен инспектор в отдел
„Контрол на храните“ при ОДБХ – Плевен е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
ОСЪЖДА Българска агенция
по безопасност на храните, гр. София, бул. „Пенчо Славейков ” № 15А да заплати
на Е.С.Ц.,*** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я: /П/