Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на
десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 4644 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Диспина
Х.К., Х.И.В. и Д.И.К. против А.Ц.М., с която са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на
ищците върху следния недивжим имот: нива с площ от 21,721 дка, трета категория,
парцел №18 от масив 16, съставляващ имот № 16019 по плана за земеразделяне на
село Оходен, община Враца, при съседи: имот №16019 на наследници на ********,
имот №128 – полски път; имот № 16017 на наследници на ********; имот № 16030 –
на наследници на Димитър Тошев Гиздов, имот № 16031 на наследници на Васил
Мицев Вълков, който по действащата кадастрална карта както следва: поземлен
имот 54482.16.18, област Враца, община Враца, с. Оходен, м. Средната гора, вид
собственост: частна, вид територия: земеделска, категория 3; НТП – нива, площ
21722 кв.м., стар номер 016018, заповед за одобрение на КККР №РД –
18-950/17.04.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседи: полски път и
имоти с № 54482.16.19; №54482.16.17; №54442.16.30; №5442.16.31, при права 2/4
идеални части за първата ищца Диспина К. и по ¼ идеални части за Х.В. и Д.К.,
както и иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за продажба, сключен с НА № 173, том I, рег. №2341, дело № 95/2010г. от
19.04.2010г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие РС-Враца.
Ищците са изложили, че са наследници на Х. ********б.ж.
на с. Оходен, общ. Враца, починал на 27.03.2010г. Наследодателят им бил
собственик въз основа на наследство и доброволна делба на посочения недвижим
имот № 16018 по плана за земеразделяне на с. Оходен, представляващ нива с площ
от 21,721 дка. Имотът бил възстановен с решение на ПК-Враца №263/05.04.1995г.
по преписка № 4153/17.01.1992г. на наследниците на Петър Петков Коновски. В
тяхна полза бил издаден конастативен нотариален акт №198, том IV, дело
№2293/1995г. на нотариус ********. С договор за доброволна делба от
11.09.2000г., вписан под том III-IV.8 от 13.09.2000г. на Служба по
вписванията при РС-Враца, в дял и изключителна собственост на наследодателя на
ищците Х. Петров Коновски бил поставен процесния имот. Последният владял имота
до смъртта си и го отдавал под аренда. Ищците научили, че с нотариален акт №
173, том I, рег.
№2341, дело № 95/2010г. от 19.04.2010г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на
действие РС-Враца, имотът бил закупен от ответника, който договарял сам със
себе си от името на собственика Х. Коновски въз основа на пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег. №19121/22.03.2010 г. и на съдържанието с
рег. № 12122/22.03.2010г., том 6, акт №53 на нотариус № 030 с район на действие
СРС. Към датата на сделката 19.04.2010г. наследодателят на ищците и
упълномощител на ответника – Х. Коновски вече е бил починал, а ищците са
придобили процесния имот по наследство като негови наследници по закон от
датата на откриване на наследството – 27.03.2010г. Твърдят, че представителната
власт на ответника е била прекратена поради смъртта на упълномощителя, преди да
упражни правата си по пълномощното. Излага се, че сключеният договор за
продажба с НА № 173, том I, рег. №2341, дело № 95/2010г. от
19.04.2010г. на нотариус Ивайло Лиловски е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици, поради което ответникът
не е станал собственик на имота. Ищците упражняват владение над имота като
същият се отдава под аренда и те получават дължимите арендни вноски. Владението
им не е нарушено от ответника, но същият се води титуляр на правото на
собственост с оглед сключения нотариален акт, с което се оспорва и тяхното
право. Ищците не са потвърждавали сделката и същата им е непротивопоставима,
тъй като е сключена от лице без представителна власт и е недействителна спрямо
тях. Молят да бъде признато по отношение на ответника, че притежават процесния
имот в посочените в исковата молба дялове за всеки ищец, както и че договорът
за продажба, сключен с НА № 173, том I, рег. №2341, дело № 95/2010г. от
19.04.2010г. на нотариус Ивайло Лиловски е недействителен спрямо тях.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен
отговор от
ответника.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал.
2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представеното по делото удостоверение за наследници на Х. ********б.ж. на с.
Оходен, общ. Враца, починал на 27.03.2010 г. се установява, че към датата на
неговата смърт – 27.03.2010 г. е оставил за наследници по закон следните лица:
Диспина Х.К.
/дъщеря/ - ищца по делото и Марга Х. Велчева /дъщеря/.Установява се също така, че
Марга Велчева е починала на 10.09.2011 г., като е оставила за наследници: Игнат
И.В. /съпруг / - поминал на 04.02.2016 г,
Х.И.В. /син / - ищец и Д.И.К.
/дъщеря/ - ищца.
Установява
се от приложения като доказателство по делото конастативен нотариален акт №198,
том IV, дело №2293/1995г. на нотариус ********, че със същия наследниците на Петър
Петков Коновски са признати за собственици на имотите, възстановени му с решение
на ПК-Враца № 263/05.04.1995г., постановено по преписка № 4153/17.01.1992г.,
включително и спорният имот, представляващ нива с площ от 21,721 дка.
Установява
се от приетия по делото договор за доброволна делба от 11.09.2000г., вписан под
том III-IV.8 от 13.09.2000г. на Служба по вписванията при РС-Враца, че в дял и
изключителна собственост на наследодателя на ищците Х. Петров Коновски бил
поставен процесния имот.
Видно от
приетия нотариален акт № 173, том I, рег. №2341, дело № 95/2010г. от
19.04.2010г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие РС-Враца, че имотът,
предмет на настоящия спор, е бил закупен от ответника, който договарял сам със
себе си от името на собственика Х. Коновски въз основа на пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег. №19121/22.03.2010 г. и на съдържанието с
рег. № 12122/22.03.2010г., том 6, акт № 53 на нотариус № 030 с район на
действие СРС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Ищците имат
процесуалната легитимация да инициират производство пред съда, което да разреши
настоящия спор между страните.
По иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК :
В тежест на
ищците е да установят правото си на собственост върху имота в посочените дялове
за всеки от тях, придобито на наведеното основание – наследствено
правоприемство.
Съдебният
състав намира, че така предявеният иск е основателен и доказан по следните
съображения.
От събраните
по делото писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че ищците са
наследници на Х. ********б.ж. на с. Оходен, общ. Враца, починал на 27.03.2010г.
Доказа се също така, че наследодателят им бил собственик въз основа на
наследство и доброволна делба на посочения недвижим имот № 16018 по плана за
земеразделяне на с. Оходен, представляващ нива с площ от 21,721 дка., както и
че имотът е възстановен с решение на ПК-Враца №263/05.04.1995г. по преписка №
4153/17.01.1992г. на наследниците на Петър Петков Коновски.Доказа се по делото,
че с договор за доброволна делба от
11.09.2000г., вписан под том III-IV.8 от 13.09.2000г. на Служба по вписванията
при РС-Враца, в дял и изключителна собственост на наследодателя на ищците Х.
Петров Коновски бил поставен процесния имот, като в тяхна полза е издаден
конастативен нотариален акт №198, том IV, дело №2293/1995г. на нотариус ********.
От приетия като доказателство по делото договор за аренда се установява, че
наследодателя на ищците през 2009 г. отдал процесния имот под аренда.
От
представения по делото нотариален акт № 173, том I, рег. №2341, дело №
95/2010г. от 19.04.2010г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие
РС-Враца се установи, че имотът е закупен от ответника, който договарял сам със
себе си от името на собственика Х. Коновски, въз основа на пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег. №19121/22.03.2010 г. и на съдържанието с
рег. № 12122/22.03.2010г., том 6, акт №53 на нотариус № 030 с район на действие
СРС.Установи се по несъмнен начин и
обстоятелството, че към датата на сделката 19.04.2010г. наследодателят на
ищците и упълномощител на ответника – Х. Коновски вече е бил починал –
27.03.2010 г.
Съгласно
нормата на чл. 41 от ЗЗД пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с
отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с
поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически
лица - с прекратяването им.
Спорен е бил
въпросът в практиката на съдилищата, относно характера на недействителността на
договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липсата на
потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договора.
Една част от
съдилищата са поддържали становище, че договор, сключен от пълномощник без
представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което
той е сключен, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса
на съгласие, като такъв договор сам по себе си не поражда никакви правни
последици и не е годен да направи едно лице собственик.На нищожността може да
се позове всяко лице, което има правен интерес от това.
Според
другото становище, договор, сключен от пълномощник без представителна власт, е
относително недействителен – правните
действия, извършени от лице без представителна власт, не са нищожни, тъй като
могат да бъдат потвърдени от представлявания, или е налице висяща
недействителност на сделката до потвърждаването и от лицето, от чието име е
сключена.
Разнобоя в
практиката се преодоля с приемането на тълк. решение № 5/2014г. на ВКС,
ОСГТК.Съгласно чл.42,ал.2 ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди, като е установена и формата, която
се изисква за потвърждаването.Систематичното място и граматическото тълкуване
на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания.Установената с нея висяща
недействителност само временно препятства директното настъпване на правните
последици от договора в неговия патримониум, като нормата му предоставя
потестативното право да потвърди договора.
Както
субективното потестативно (преобразуващо) материално право на мнимо
представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно действие във
времето висящо недействителния договор, така и неговото субективно материално
право да се позове на тази недействителност, респективно – и процесуалното му
право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на
правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, са наследими (изключение са само случаите, когато недействителният договор
има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и могат да
бъдат упражнени от всеки от наследниците му – съразмерно дела му от
наследството.
В настоящият
случай се установи по несъмнен начин, че наследниците на Х. Коновски, починал
преди извършване на процесната сделка, не са потвърдили действията на техния
наследодател, напротив, позовали са се пред съда на недействителността на
договора. Следователно, сключеният договор не е породил вещно – прехвърлителен
ефект и ответника не е станал собственик на процесния имот.
По
изложените съображения искът следва да бъде уважен изцяло.
По
предявения иск чл.26, ал.2 ЗЗД.
Съдът
намира, че неправилно е квалифицирал иска по чл.26, ал.2 ЗЗД, като вместо това
е следвало да преквалифицира същия, съгласно квалификацията посочена в исковата
молба, а именно по чл.42, ал.2 ЗЗД.С оглед обстоятелството, че не се променя
фактическата обстановка, както и разпределената доказателствена тежест, съдът
намира, че следва с решението да измени правната квалификация в такава по
чл.42, ал.2 ЗЗД, без да е необходимо да изготвя нов доклад, който да връчва на
страните.
В т.2 от ТР
№ 5/14г.на ОСГТК на ВКС е посочено,че нищожността по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД/поради
липса на съгласие/е абсолютна – не само изначална ,а и окончателно водеща до
пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици.За
договора,сключен чрез мним представител – без представителна власт,нормата на
чл.42 ал.2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден.След като
такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по
този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и
договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване,то тезата
за абсолютна нищожност е логически изключена.Мнимият представител е формирал и
е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което
липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по
смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и не може да бъде преодоляна чрез изрично
предвидената в чл.42 ал.2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора.Отказът
за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността
от страна на мнимо представлявания. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна. След позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна
на
мнимо
представлявания на недействителността, когато от висяща тя става окончателна,
тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да
породи целените с него правни последици (насрещни права и задължения за
страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД).
В настоящият
случай, с предявяване на иска за собственост ищците са изразили по категоричен
начин отказа си да потвърдят извършената сделка, като в този случай висящата
недействителност се трансформира в окончателна.
Предвид
изложеното, предявения иск следва да бъде уважен като основателен.
По
разноските: При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищците разноски, както следва: на Диспина Х.К. сумата от 660.00
лева/ 50 лева – държавна такса, 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение,
както и 10 лева – за съдебни удостоверения/: на Х.И.В. сумата от 300.00 лева –
за заплатено адвокатско възнаграждение и на Д.И.К. сумата от 300.00 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на ответника А.Ц.М. ЕГН **********,
че ищците Диспина Х.К., ЕГН **********, Х.И.В., ЕГН ********** и Д.И.К., ЕГН **********,
ПРИТЕЖАВАТ по наследство от общият за страните наследодател Х. ********б.ж. на с.
Оходен, общ. Враца, починал на 27.03.2010г., право на собственост, както
следва: Диспина Х.К. върху 2/4 идеални части /две четвърти /, Х.И.В. върху
1/4 идеална част /една четвърт / и Д.И.К. върху 1/4 идеална част /една четвърт
/ от следния недвижим имот - нива с площ от 21,721 дка, трета категория, парцел
№18 от масив 16, който по действащата кадастрална карта представлява
поземлен имот 54482.16.18, област Враца, община Враца, с. Оходен, м. Средната
гора, вид собственост: частна, вид територия: земеделска, категория 3; НТП –
нива, площ 21722 кв.м., стар номер 016018, заповед за одобрение на КККР №РД –
18-950/17.04.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседи: полски път и
имоти с № 54482.16.19; №54482.16.17; №54442.16.30; №5442.16.31.
ОБЯВЯВА за недействителен на основание
чл.42 ал.2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот /земеделска земя/,сключен
с нотариален акт ********, с район на действие РС –гр. Враца,рег.№ 339 по описа на Нотариалната камара на Република
България, сключен между А.Ц.М. – лично и като пълномощник на Х. ********вписан
в Службата за вписвания – гр.Враца с вх.рег. № 2152 от 20.04.2010 г.,акт № 164
,том ІV,дело № 780/2010 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Ц.М.,
ЕГН ********** да заплати на Диспина Х.К. сумата от 660.00 /шестотин и шестдесет лева/, на Х.И.В., ЕГН **********
сумата от 300.00 /триста лева / и на
Д.И.К., ЕГН ********** сумата от 300.00
/триста лева /, представляващи деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: