Определение по дело №108/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12414
Дата: 16 март 2025 г.
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20251110100108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12414
гр. София, 16.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110100108 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Д. М. с вх. № 39/02.01.2025 г. срещу
П. на Р. Б. с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие противозаконно задържане с твърдения, че ищецът е извършил
грабеж, въз основа на неверни свидетелски показания. В исковата молба е
направено искане за предоставяне на правна помощ, както и за освобождаване
на ищеца от внасяне на държавна такса по делото.
Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 130 ГПК и като
съобрази изложените с исковата молба, фактически твърдения намира, че
предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички
съдилища, на съда е служебно известно, че ищецът Е. Д. М. се задържа в
затвора в гр. С. в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“
по силата на Решение № 242 от 16.04.2020г., постановено по КНОХД №
1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС, с което е оставена в сила
въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018г. в частта, с която е
отменена присъда от 09.01.2018г. по НОХД № 646/2015г. на СНС и ищецът е
признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл. 198, ал.1, вр.с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010г. в град С., пред „П. б. Б.“
АД, клон Л., като извършител, в съучастие с Е. Д. П. и Л. Т. Л. – извършители
и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими вещи –
сумата 136 072 лева, собственост на „П. б. Б.“ АД и огнестрелно оръжие,
марка „Б.“ № ************* с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на
О. Б. Б., от владеинето на Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил затова сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи
размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.
Към настоящия момент ищецът има заведени общо 1156 бр. (след
служебна справка в ЕИСС – 1076 бр. към 16.03.2025 г. и 80 бр. в АСУД) дела,
1
образувани само в Софийския районен съд със сочени различни ответници
(П., СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и др.), като над 99% от
делата са с един и същи предмет - иска се обезщетение за неимуществени
вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с
това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно
предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били
повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по
непредявено обвинение и др.), претърпени в различни периоди на увреждане.
Само за периода от 01.01.2025 г. до 04.03.2025 г., ищецът е образувал
пред СРС 336 бр. граждански дела, с които е предявил претенции за
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали пряко или косвено
вследствие на постановената срещу него присъда.
Същевременно ищецът Е. Д. М. не е лишен от достъп до правосъдие по
основното му твърдение, изложено в исковите молби по всички дела, че е
осъден от ВКС по непредявено обвинение с Решение № 242 от 16.04.2020 г.,
постановено по КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС.
Това е така, защото с искова молба от 01.02.2022г., въз основа на която е било
образувано гр.д. № 5050/2022г. по описа на СРС, 125-ти състав, ищецът е
предявил осъдителен иск срещу ВКС за сумата от 23 000 лева,
представляваща неимуществени вреди от съществено нарушение на
общностното право, изразяващо се в осъждане на ищеца по непредявено
обвинение по КНОХД № 1018/2019г. на ВКС. След връщане на делото от СГС
за ново разглеждане от първоинстанционния съд, това дело е образувано под
номер 23618/2024г. по описа на СРС, 175-ти състав. Към момента, делото е
изпратено на СГС по въззивна жалба и е висящо под № 12666/2024г. по описа
на СГС, II-В въззивен състав (насрочено за разглеждане в о.с.з. за 11.06.2025
г.)
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице очевидна
злоупотреба с правото на иск на ищеца, доколкото генерирането на огромен
брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимната цел – търсене на
защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред. Видно от
броя и характера на исковите претенции, ищецът цели от една страна да
изрази несъгласието си с влязлата в сила присъда срещу него и
неудовлетворението си от органите на съдебната власт, които са я
постановили. От друга страна преследваната от ищеца цел е да получи
своеобразно възмездие, като затрудни съдилищата при упражняване на
тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции,
поставени въз основата на едно и също обстоятелство, доколкото нормата на
чл. 2 от ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена
до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На
установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда, обаче, съответства
уреденото в чл. 3 от ГПК задължение на страните да упражняват своите
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато
страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои
2
материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за
добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и
съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.
Подобно разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ. Съгласно
член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за
недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато
счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието
„злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му
значение според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване
на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно
всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на
правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията и което спъва
правилното функциониране на съда и точното провеждане на производството
пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл M. and
O. v./. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда,
подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в т този
смисъл M. v. the U. K. и P. v. G. - и двете решения на Комисията/. Не може да
бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи
оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или
техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на
съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в
този смисъл B. v. G. (предварителни възражения), § 21; M. and O. v. I.; S.-P. and
O. v. G./.
Подобно разрешение е възприето и в общностното право. На 11.04.2024
г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за цел да
предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в
публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява -
било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани
недобросъвестно като тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция,
предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или
на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството
или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се
прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение
и установява минимални правила, като по този начин дава възможност на
държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са
поблагоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително
национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от
разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва
да бъде третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск.
Макар и с тесен предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на
3
Съвета предлага следните индикации за производства, с които се
злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер
на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б)
наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани
страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от
страна на ищеца или неговите представители преди или по време на
производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни
дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като
например забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез
злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-
късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната
съдебна практика. Например в разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д.
№ 3772 / 2018 г. на ВКС е посочено, че многократното сезиране на съда с едни
и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до
упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в
съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение.
В практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от
30.11.2012 г. по ч.т.д. № 497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. №
350/2010 г./ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни
жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят
не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени
срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно
ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите
се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият
разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава
неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато
превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи
преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в
постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. №
1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо
с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им,
като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на
правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение,
или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от
друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да
гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и
произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да
преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Настоящият случай е именно такъв, поради което предявеният иск е
процесуално недопустим и исковата молба следва да бъде върната на
основание чл. 130 ГПК.
По искането за предоставяне на правна помощ.
4
В хипотезата на предявен недопустим иск, основан на ненадлежни
твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде
породено, в полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ,
съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, тъй като претенцията е очевидно недопустима. Ето
защо искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в
безплатна защита по делото от адвокат, е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. Доколкото от гореизложеното се установява, че
противоречащата с изискването за добросъвестност цел на ищеца е да се
затрудни правоприлагащата дейност на съда чрез образуването на все по-
голям брой дела, тази цел не следва да бъде удовлетворявана от съда чрез
генериране на още по-голям брой частни производства пред СГС във връзка с
всяко гражданско дело. Задължението на съда да предприеме мерки за
ограничаване злоупотребата с право обосновава отклонение от общия
процесуален ред, поради което в настоящата хипотеза съдът следва да се
произнесе едновременно по искането за допускане на правна помощ и по
допустимостта на иска.
По искането за освобождаване от държавна такса.
Към исковата молба е приложена молба декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2
ГПК, както и от служебно известните дела образувани от въпросния ищец
пред СРС /общо 1076 бр. към 16.03.2025г./, на настоящия съдия докладчик е
служебно известно, че същият изтърпява присъда в затвора в гр. С. с
ефективно наложено наказание "лишаване от свобода", считано от 24.11.2013
г. и няма доходи, поради което искането е основателно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М. от
внасяне на държавна такса по гр.д. № 108/2025 г. на СРС, 32 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Д. М. за
предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита по делото
от адвокат.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. №
39/02.01.2025 г., подадена от Е. Д. М., въз основа на която е образувано гр.д.
№ 108/2025г. по описа на СРС, 32-ри състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която
производството по делото е прекратено, както и в частта с която е оставено без
уважение искането за представяне на правна помощ, с частна жалба пред СГС
в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез началника на
затвора в гр. С..
В случай на депозирана частна жалба в указания срок, делото да се
изпрати за произнасяне по компетентност на СГС.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6