Р
Е Ш Е
Н И Е № 1798
гр. Пловдив,
16.05.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и девети март
през две хиляди и осемнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
9657 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД от М.К.У.,
ЕГН ********** против Д.П.У., ЕГН ********** за признаване за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 25 000 лв. предмет
на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 311/2017 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението -11.07.2017 г. до
окончателното й заплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил неформален
договор за паричен заем с ответницата чрез предоставяне на 15.04.2007 г. в заем
на сума в размер от 25 000 лева, която тя се задължила да му върне до
15.04.2014 г. Въпреки настъпилия падеж тя не сторила това, поради което ищецът
се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 311/2017 г. по описа на ПРС срещу нея, а тя подала възражение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че със сина на ищеца са бивши
съпрузи. Оспорва получаването от ищеца на парична сума в размер на 25 000
лв., защото не е имала необходимост от парични средства. В началото на 2007 г.
със бившия си съпруг били изтеглили заем в размер на 14 000 лева, а и
получавала обезщетение за майчинство в размер на 1000 лева месечно. Навежда, че
причината за предявяване на иска са влошените отношения между нея и сина на
ищеца, след развода. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
От
показанията на свидетеля Р. У., син на ищеца и бивш съпруг на ответницата, се
установява, че след раждането на детето им на 30.03.2007 г., ищеца и съпругата
му посетили ответницата по повод раждането на детето в дома й на ул. М. № * на
**.**.**** г. При тази среща М.У. дал на снаха си Д.У. сумата от 25 000
лв. на заем за бизнес, които следвало да се върнат през 2014 г. У. имала фирма,
която се занимавала с изкупуване на вторични суровини.
От
показанията на свидетелката И. П., сестра на ответницата, се установява, че
след раждането на детето на Д.У. на 30.03.2007 г. в събота на 15.04.2007 г. в
дома и се състояла среща, на която присъствали ищеца, съпругата му, Д. и Р.,
свидетелката, майка й и дъщеря и. Срещата станала на обяд. У. дошли около
половин час след свидетелката. Тя помагала в обслужването на гостите. Не е
виждала предаване на пари. Д.У. имала фирма със съпруга си. У. си тръгнали
първи.
От
показанията на свидетелката Т.П., майка на ответницата се установява, че
срещата между роднините по повод раждането на детето на ответницата се състояла
на 15.04.2007 г. в дома и. На нея присъствали родилката и съпруга и, неговите
родители, свидетелката, дъщеря й и внучката и. Не са предавани пари. Дъщеря и
помагала в домакинството. У. си тръгнали първи. Дъщеря й и зет й имали фирма за
отпадъци.
От
приложеното ч. гр. дело № 311/2017 г. на ПРС е видно, че за притендираната сума
от ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 214/13.01.2017
г. срещу, която е подадено възражение от
длъжницата, прието по реда на чл. 423 от ГПК.
Предвид
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради
подаденото възражение от длъжника по издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 311/2017 на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл. 415 от ГПК, е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –М.У..
Доколкото
ищецаа обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство на
възникнала договорна облигационната връзка между страните, то той носи тежестта
при условията на пълно и главно доказване да установи факти сочещи всички
елементи на заявения договор.
Тъй
като от събраните гласни доказателства се установява, че на заявената дата
15.04.2007 г. е осъществена среща между страните, при която ищеца е предал на
ответницата парична сума в размер от 25 000 лв. с уговорка същата да бъде
върната през 2014 г. следва да се приеме за доказано възникването на процесното
задължението на Д.У. към М.У. и при липса на заявени твърдения и представени
доказателства за изплащане на вземането към настоящия момент същото да се
приеме за установено.
До
този извод съда достига като кредитира показанията на всички разпитани по
делото свидетели в частта за осъществена среща между страните на 15.04.2007 г.
в дома на ответницата, както и показанията на свидетеля Р. У. в частта, в която
същия заявява факти относно предаване на паричната сума, намерението на ищеца
за това и срока на договора, тъй като същите безспорно установяват настъпването
на обстоятелства сочещи възникването на твърдените договорни отношения и
пораждане на задължението.
Макар
и в показанията си свидетелките И. П. и Т.П. да заявяват, че не знаят нищо за
дадена в заем между страните парична сума и не са възприели предаване на такава
на 15.04.2007 г., съдът намира, че доколкото твърденията им се намират в
противовес с заявеното от свидетеля Р. У. и касаят установяване на отрицателни
факти, за да се приемат за безспорно доказани е необходимо излагане на други
обстоятелства, които косвено да сочат невъзможност за настъпване на заявения
факт на предаване на паричната сума по принцип или в тяхно отсъствие. Тъй като
в показанията и на двете свидетелки се сочи, че И. П. е помагала в
домакинството по време на престоя на гостите, което налага извода, че са били
налице времеви периоди на отсъствието й от мястото на събитието, а и в
показанията на свидетелката Т.П. не се твърди тя да е пребивавала непрекъснато
на мястото на срещата, следва да се кредитират изцяло показанията на свидетеля
У. досежно настъпване на събитието като безпристрастни и обективни при липса на
противоречие с останалата доказателствена съвкупност.
По
изложените съображения съда намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на делото на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер от 500 лв. за държавна такса по настоящето
производство и сумата 500 лв. за държавна такса за заповедното производство,
тъй като с поведението си ответницата е станала причина за образуване и на
двете такива. На ответницата разноски не се дължат.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Д.П.У., ЕГН ********** с адрес *** дължи на М.К.У., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева) -
главница, представляваща задължение по договор за заем от 15.04.2007 г., ведно
със законната лихва от 11.01.2017 г. до окончателното
изплащане. за които е издадена заповед
за изпълнение № 214/13.01.2017 г. по ч.
гр. дело № 311/2017 г на ПРС.
ОСЪЖДА Д.П.У., ЕГН
********** с адрес *** да заплати на М.К.У., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 500 лв. (петстотин лева ) разноски за настоящето производство и сумата
от по 500 лв. (петстотин лева ) разноски по заповедното производство по ч.
гр. дело № 311/2017 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ п / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: Д. Д.