Присъда по дело №30488/2008 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 53
Дата: 25 февруари 2009 г. (в сила от 13 март 2009 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20081630230488
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 декември 2008 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Гр. Монтана, 25.02.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР СЕМОВ

 Съдебни заседатели: В. К.

 Е. А.

 

 

При секретаря…......Е. С. ………и в присъствието на прокурор…В. П. …., като разгледа докладвано от съдия С. НОХД № 488 по описа за 2009 година и след тайно съвещание, съдът

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. А. П. - роден на xxxxxx1989 г. в гр. Б., област Монтана, живущ xxx, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 03/04.03.2008 г. в с. Габровница, област Монтана при условията на повторност в немаловажен случай и чрез използване на специален начин – прескачане на висока панелна ограда отнел от владението на В. С. В. xxx / един / брой чувал, пълен с 50 / петдесет / килограма комбинирани смески на обща стойност 44 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъжда на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 46, б. ”б” от ЗИН следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия при първоначален общ режим.

         ОСЪЖДА подсъдимия Ц. А. П. със снета по – горе самоличност да заплати по сметка на ВСС сумите – 45 / четиридесет и пет / лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 / петнадесет / дневен срок от днес пред Окръжен съд - Монтана.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 Съдебни заседатели: 1.

 

 

 

 2.

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 488/08 г. по описа на РС - МОНТАНА

 

Подсъдимият Ц. А. П. е обвинен в това, че на 03/04.03.2008 г. в с. Г., област Монтана по специален начин – чрез прескачане на висока ограда, при условията на повторност в немаловажен случай отнел от владението на В. С. В. xxx. чувал пълен с 50 кг комбинирани смески на обща стойност 44 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от .

Прокурора поддържа обвинението, моли съда да се наложи на подсъдимия ефективно наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца, излагайки доводи в полза на повдигнатото обвинение.

Подсъдимият П. се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли съда да му наложи наказание “пробация”. При условията на чл. 371, т. 1 от НПК подс. П. даде съгласие да не се разпитват свидетеля и вещото лице, а съгласно чл. 371, т. 2 НПК подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подс. П., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 от НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за преквалифициране на деянието като такова пи смисъла на чл. 194, ал. 3 от НК или по чл. 197, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК излагайки подробни доводи за липса на посочените от обвинението квалифициращи признаци по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 7 от НК.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия във връзка с обвинението, свидетеля и вещото лице.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подс. П. е бил осъждан с шест на брой влезли в сила присъди към 03/04.03.2008 г.. Предвид осъжданията си по НОХД №№ 469/2005 г. на РС – Мездра, 258/2006 г. на РС - Кюстендил, 439/2006 г. на РС – Берковица, 51/2007 г. на РС – Монтана, 374/2007 г. на РС – Монтана и 139/2007 г. на РС – Монтана настоящето деяние е извършено от подс. П. при условията на повторност в немаловажен случай съгласно чл. 28, ал. 1 от НК. Към настоящия момент спрямо подс. П. са влезли в сила още две на брой присъди по НОХД 183/2008 г. на РС – Монтана и 342/2008 г. на РС – Берковица.

През м. 03.2008 г. подс. П. xxx. През нощта на 03/04.03.2008 г. половин час след полунощ подс. П. посетил дома на св. В. С. В..Последния понеже бил заключил, отишъл да види кой е при почукване от страна на подс. П..Излизайки на двора св. В. видял подсъдимия да стои в двора му. В разговор подс. П. казал на св. В., че заради дължимите му пари, е донесъл на св. В. чувал пълен с царевица. Св. В. премерил чувала и след постигане на договорка с подсъдимия, последния си тръгнал. Св. В. отново заключил входната врата и си легнал. След десет минути обаче св. В. чул лай на кучетата, но не станал да види дали има някои в дома му. На сутринта св. В. установил, че от кухнята му в двора липсва един чувал пълен с комбинирани смески общо 50 кг. Смеските били предназначени за храна на пилета. От маса в кухнята св. В. установил, че липсва и кутия с бонбони. Оградата на двора на св. В. била висока, като само в един участък имало панели с височина 50 – 60 см, които заедно с поставено декоративно желязо възлизали на обща височина 120 – 130 см. Именно и този участък от високата панелна ограда подс. П. избрал, за да проникне в чуждия дом. Прескачайки високата ограда подсъдимия се насочил към кухнята, отключил я със собствения й ключ намиращ се на маса и влязъл вътре. След като взел чувала с комбинираните смески и напуснал дома на св. В..

Св. В. xxx, който пък от своя страна уведомил органите на РУ на МВР Монтана, които разкрили извършителя – подс. П..Последния с протокол за доброволно предаване от 04.03.2008 г. предал на служител на РУ на МВР Монтана отнетия чувал с комбинирани смески. Впоследствие с разписка чувала и смеските общо 50 кг били върнати на св. В..

Видно от заключението по изготвената съдебно – оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи, възлиза на 44 лева.

При условията на чл. 373, ал. 3 съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

Налице е хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 – за извършване на деянието е използван специален начин съгласно чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК – прескачайки високата ограда подс. П. е използвал ловкост и умение по смисъла на визираното в т. 11 от Постановление №6/26.04.1971 г. по н. д. №3/71 г. на Пленум на ВС, изм. с Постановление №7/06.07.1987 г..

Деянието от подс. П. е извършено при условията на чл. 28, ал. 1 от НКповторност в немаловажен случай – чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. Съдът приема, че е налице този признак при подс. П. изхождайки не само от размера на причинената щета, но и от обществената опасност на подсъдимия – видно е от справката за съдимост на подсъдимия, че където и да е пребивавал до 03/04.03.2008 г. – датата на процесното деяние, П. все е извършвал престъпления – пребивавайки на територията на община Мездра е извършил деяние, предмет на осъждане по НОХД № 469/2005 г. на РС – Мездра, пребивавайки в населено място в община Берковица е извършил деяние, предмет на осъждане по НОХД № 439/06 г. на РС - Берковица, живеейки в населено място част от община Т., област Кюстендил, е извършил деяние, предмет на осъждане по НОХД № 258/2006 г. на РС Кюстендил, и живеейки в населени места, част от област Монтана е извършил деяния, предмет на осъждания по НОХД №№ 51/2007 г., 374/2007 г. и 139/2007 г. по описа на РС Монтана. До настоящия момент подс. П. е осъждан с осем на брой влезли в сила присъди. Настоящето деяние е извършено от П. след влизане в сила на шест на брой присъди, повечето от които са налагали спрямо П. наказание “пробация”. Съдът не приема, че деянието на подс. П. е маловажно по смисъла на чл. 194, ал. 3 от НК защото поведението на подсъдимия е престъпно упорито и представлява несъобразяване на обикновени установени норми на поведение спрямо чуждата собственост. Въпреки налаганите досега спрямо подсъдимия пробационни мерки очевидно същите не са постигнали целите на чл. 36, ал. 1 от НКпроцесното деяние е извършено от П. непосредствено след изтърпяване на наказание “пробация” и преди започване на изпълнение отново на такова наказание/ виж. справката за съдимост на подс. П. и по специално писма с №№ Р – 00277/12.03.2008 г. и Р- 00552/13.06.2008 г. по описа на РП Монтана/.

Считайки, че правилно е квалифицирано обвинението като такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 7 от НК, съдът не би могъл да приложи нормата на чл. 197 от .

Имайки предвид горното и при това тълкуване на закона, съдът намери, че:

Подсъдимият Ц. А. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК:

- на 03/04.03.2008 г. в с. Г., област Монтана при условията на повторност в немаловажен случай и чрез използване на специален начин – прескачане на висока панелна ограда отнел от владението на В. С. В. xxx / един / брой чувал, пълен с 50 / петдесет / килограма комбинирани смески на обща стойност 44 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да го присвои.

От субективна страна е налице пряк умисъл – подс. П. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

Причините за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост и желание да престъпно облагодетелстване.

За извършеното от подс. П. престъпление, посочено по – горе, съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим, съгласно чл. 46, б. ”б” ЗИН.

Съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК съобразявайки нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Приемайки, че не са налице условията на чл. 194, ал. 3 или на чл. 194, ал. 1 , респ. тези по чл. 197 , съдът не може да наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” НК спрямо подс. П., респ. не може да замени наказанието “лишаване от свобода” с “пробация”.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като наказанието бе определено при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимия П. е съдействал за разкриване на обективната истина, намирал се е, и понастоящем се намира в тежко семейно и социално положение, отнетия чувал със смески е върнат на св. В., респ. не са настъпили вредни последици. Съдът преценявайки степента обществена опасност на деянието и дееца, намери, че и най – лекото предвидено наказание в процесния случай за извършеното престъпление, ще се окаже несъразмерно тежко. Съдът наложи наказанието като размер отчитайки всички изложени доводи от защита, като ги намери за смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и такива които да имат за последица приложение на чл. 194, ал. 3 от НК.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 от , съответно е съгласно чл. 35, ал. 3 от НК и е съобразено със степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.

Съдът не приложи нормата на чл. 66, ал. 1 от НК защото не са налице условията й. Наложеното наказание – четири месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи ефективно от подс. П. при първоначален общ режим.

Съдът не извърши групиране при условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК защото спрямо подсъдимия има и други висящи съдебни производства, които правят безпредметно извършването на групиране понастоящем.

 Съдът осъжда подсъдимия Ц. А. П. да заплати по сметка на ВСС сумите – 45 / четиридесет и пет / лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът не присъди разноски в тежест на подс. П. за адвокатско възнаграждение по повод на служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: