Решение по дело №55/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 76
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700055
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

16.03.2021 г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 55/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

          Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП Варна, подадена чрез юрисконсулт Г.А., редовно упълномощена, срещу Решение № 260078 от 30.12.2020 г. по НАХД № 785/ 2020 г. по описа на Районен съд - Добрич.

          Според касатора първоинстанционното решение е неправилно. Излага становище, че с вписването на физическото лице като едноличен търговец (ЕТ) и признаването му на това качество не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, а само се разширява неговата правоспособност, като му се открива възможността да действа като търговец в стопанския оборот и да извършва търговски сделки. Признава, че в чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за едноличните търговци не е изрично предвидена административнонаказателна отговорност, както и в други закони като ЗДДС, ЗАДС, в които при извършено от ЕТ нарушение се налага имуществена санкция като на юридическо лице. Счита обаче, че едноличните търговци не попадат извън приложното поле на закона. Според касатора общият състав на нарушение съгласно ЗАНН – чл. 24 и чл. 26, както и специалният по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, предвиждат административнонаказателна отговорност на физически лица, а същевременно чл. 83 от ЗАНН и специалните закони в определени случаи приравняват административното наказание на ЕТ с това на ЮЛ, доколкото с оглед разширената дееспособност н атези субекти с оглед извършването на търговска дейност, изискванията към тях са завишени, като е завишен и размерът на наказанията. В тази връзка настоява, че доколкото за ЕТ не е предвиден завишен размер по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, то следва той да бъде наказан като физическо лице, а не изобщо да бъде освободен от отговорност. Позовава се на съдебна практика от 2014, 2015 и 2016 г. на АдМС – Пловдив и АССГ. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление (НП) № 519591 – F546572/ 22.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на Г.П.М., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 3150.00 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

          Ответникът, Г.П.М., представя Писмен отговор по касационната жалба, чрез адв. П., с който оспорва касационната жалба и излага съображения по същество на спора.

          В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П.П., ДАК, която оспорва жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство, като прилага договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

          Административен съд - Добрич, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

          Предмет на съдебното производство пред ДРС е НП № 519591 – F546572/ 22.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на Г.П.М., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 3150.00 лв., за това че при извършена от органи по приходите проверка е установено, че на 28.11.2018 г. в гр. Добрич е начислена и изплатена рента от Г.П.М., действащ като ЕТ „Г.М. – 56“, на Р.Н.М., съпруга на физическото лице Г.П.М., в размер на 12600.00 лв. Отразено е в НП, че в счетоводството на предприятието на ЕТ рентата е начислена по сметка 492 „Разчети с ренти“ и като разход по сметка 602 „Разходи за външни услуги“. Стопанската операция по изплащането е осчетоводена по кредита на сметка 501 в кореспонденция със счетоводна сметка 492 „Разчети с ренти“. Изплащането на рентата на физическото лице е извършено с РКО № 217/ 28.11.2018 г. в размер на 12600.00 лв. с основание „наем на земя“. Административнонаказващият орган (АНО) при така описаното е приел, че от Г.П.М., действащ като ЕТ, са нарушени разпоредбите на ЗОПБ, а именно плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лв. Нарушението е подведено под нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. Посочено е, че нарушението е за първи път. Обоснована е невъзможността за приемане на случая за маловажен със засегнатите обществени интереси, свързани с правилното функциониране на финансовата система на Държавата и е наложено наказание „глоба“ в размер на 3150.00 лв. на основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ.  

          Съставът на ДРС е разгледал жалбата. Приел е фактическата обстановка за установена такава, каквато е описана по АУАН и НП. Същевременно е счел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните правила, като направил извод, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. За да стигне до този извод, се е позовал на обстоятелството, че АУАН и НП са издадени в нарушение на ЗАНН, тъй като е санкциониран жалбоподателят като физическо лице вместо в качеството му на ЕТ. Почерпил е довод от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, съгласно който в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В този смисъл с оглед констатациите на АНО, че твърдяното нарушение е извършено от ЕТ, е направил заключение, че е ангажирана отговорността на физическото лице, а не на автора на нарушението, поради което е счел НП за незаконосъобразно.

          Настоящият състав приема, че съдебното решение е правилно.

          Видно от описанието на нарушението, АНО е приел, че то е извършено от ЕТ като такъв. Безспорно е, че едноличният търговец не е юридическо лице по аргумент от чл. 56 от Търговския закон. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обаче законодателят е разписал възможност за налагане на санкции на ЮЛ и ЕТ, но: „в предвидените в съответния закон случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност“. Така регламентирана възможността се явява отклонение от възприетия и закрепен нормативно с разпоредбата на чл. 24 от ЗАНН основен принцип за личната отговорност. Допълнителна обективна предпоставка за приложението на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН се явява изискването възможността за налагането на санкция да е предвидено изрично в съответен закон, указ, постановление на Министерски съвет или наредба на общински съвет. В разпоредбата на чл. 5 от ЗОПБ не е предвидена подобна възможност по отношение на едноличните търговци. Такава не се извлича и от друг нормативен акт, към който някой от текстовете на този специален закон препраща. В тази насока са Р № 4488/27.06.2016 г. по адм. д. № 4626/ 2016 г. на АССГ; Р № 3281/13.05.2016 г. по адм. д. № 1748/ 2016 г. на АССГ, както и предходно решение на настоящия състав за същия ЕТ.

Наказаното лице не е субект на нарушението. По разбирането на състава, касае се за несъвършенство на нормативната уредба, преодоляването на което обаче не може да се постига чрез тълкуване на неясните норми, разширяване по тълкувателен път на адресатите им. При ангажиране на административнонаказателната отговорност се изключва приложението на нормативни разпоредби по аналогия. Насочването на отговорността спрямо физическото лице противоречи на обстоятелствата, описани в АУАН и НП, че е установено нарушение, извършено при стопанската дейност на ЕТ. Това нарушение е съществено, тъй като е довело до ангажиране на отговорност на различно от извършителя лице. Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като се касаело за разширена правосубектност на физическото лице с регистрацията му като ЕТ и че в случая не бил налице завишен размер на санкцията за ЕТ, то следвало да бъде наказано физическото лице. Това тълкуване противоречи категорично на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, а както беше посочено вече административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана по аналогия.

При горното НП правилно е отменено само на това основание.

          С оглед изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението на ДРС - оставено в сила като правилно и законосъобразно.

          При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за касационната инстанция в размер на 480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева).

          Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,

          Р Е Ш И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260078 от 30.12.2020 г. по НАХД № 785/ 2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

          ОСЪЖДА Териториална дирекция - Варна при Национална агенция по приходите, ЕИК 1310631880146, да заплати на Г.П.М., ЕГН **********,***, сумата от 480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: