Решение по дело №724/2019 на Административен съд - Стара Загора

          

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 481

 

11.12.2019г., гр.Стара Загора

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №724 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП.

Образувано е по жалба на В.Н.В. с посочен адрес *** против Заповед №ЗСП/Д-СТ-КК/661 от 28.08.2019г. на Директора на дир. „СП“ Казанлък, потвърдена с Решение №24-РД06-0043 от 24.09.2019г. на Директор РД“СП“ Стара Загора.

Оспорващата сочи, че процесната заповед била неправилна и незаконосъобразна, и при неспазване на процесуалните правила, поради което следвало да се отмени. Не била съгласна с доводите на ответника, че не прилагала към заявлението си за отпускане на еднократната помощ разходо-оправдателни документи, в частност фактури. Тя нямала как да представи такива, защото не била фирма, а само на такива се издавали фактури и това се знаело от органа и не следвало да й се вменява като задължение. Дирекцията признавала, че към заявлението се прилагали фискални бонове /касови бележки/ за закупени лекарства и направени разходи по тях, видно от последната страница на атакуваното решение. Тези документи по категоричен начин доказвали направените разходи за лекарства, поради внезапно възникнала необходимост за това. Недопустимо било регионалната дирекция да сочела, че дирекцията в гр.Казанлък съобразила посочената причина и се съобразила с нея по отказване на помощта. В атакуваната заповед нямало сочена никаква причина, за това и направените изводи били абсолютно неправилни и шаблонни.

В заключение се иска отмяна на заповедта на Директора на Дир. „СП“ Казанлък.

Оспорващата, редовно призована в с.з., не се явява. Същата депозира становище, в което излага своите виждания за спора.

Ответникът, редовно призован за с.з., се представлява от пълномощник, който заявява, че оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага кратки доводи по същество на спора.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

В.В. ***, ЕГН-********** подала до Директора на дир. „СП“ Казанлък заявление-декларация по образец, с вх. рег. № ЗСП/ДС-КК/661 от 09.08.2019г. за отпускане на еднократна помощ за разходи по скъпоструващо лекарство, необходимо за лечението й.

Съгласно попълнените данни от образеца на заявлението-декларация, същата посочила, че била пенсионер, разведена, с определена 100% степен на увреждане, съгласно решение на ТЕЛК, в семейството й нямало деца до 18 години, получаваната от нея месечна пенсия била в размер на 219,43лв., обитаваното жилище се състояло от две стаи и било собственост на бившия й съпруг М. З., както и че то било единствено за нейното семейство. Деклараторката посочила още в образеца, че тя и членовете на семейството й не притежавали вилен имот, земеделска земя, движима собственост и др. имоти. Отговор „не“ бил отбелязан в образеца и в частта на т. IX-XIII. Към заявлението В. приложила рецепта, касови бележки за закупено лекарство и разходи за гориво, като част от приложените фискални бонове били съставени на гръцки език. Установява се като част от преписката и Епикриза, издадена от КОЦ- Стара Загора за постъпване на В.В. за лечение на 08.08.2017г. с посочена диагноза; карта за диспансерно наблюдение на жалбоподателката, амбулаторен лист от 30.04.2019г. и назначена терапия, удостоверение от д-р К..

От социален работник при дирекцията била изготвена анкетна карта по образец, от което се установяват констатирани различия в данните, декларирани в заявлението- декларация, подадено от В., а именно – същата съжителствала в апартамента, за който сочи, че обитава съвместно с бившия си съпруг и сина й. В т.7 от анкетната карта са направени констатации по установени от социалния работни обстоятелства, сред които и такива, че г-жа В. е с установено раково заболяване и с определена 100 % степен на увреждане, пенсионер. Депозирала заявлението за отпускане на конкретното лекарство, необходимо за лечението й, което трябвала да закупи от чужбина, тъй като не се намирало в аптечната мрежа в страната. По информация на фармацевти лекарството не било налично в аптеката, но можело да се достави по заявка най-рано до 10 дни.  В обясненията се сочи още, че се представяли касови бонове на гръцки за закупени лекарства и фискални бонове за зареждане на дизелово гориво, но не се представяли разходо-оправдателни документи-фактури, нито ставало ясно кое било лицето, извършило тези разходи. На следващо място се правят констатации, че от представената рецепта за изписана золендронова киселина не ставало ясно кога било направено предписанието и за какъв период било то. При проверка в жилището на г-жа В. за установяване на релевантни за решението на органа факти и обстоятелства, се сочи, че същата категорично отказала да предостави допълнителна информация и епикризи. При посещение на личния лекар на лицето д-р Д. К., същата предоставила удостоверение за лекарствата, които В. приемала и начина им на заплащане. Била направена справка в аптечната мрежа за разходите, които заявителката правила във връзка с предписаните й лекарства. При нови две посещения на адреса на живеене на г-ж В., последната представила епикриза от 12.09.2017г. на КОЦ-Стара Загора, от която не ставало ясно за провежданата към настоящия момента терапия.

В анкетата били посочени и данни за получени през годината на три различни основания помощи по реда на ЗХУ и ППЗИХУ. Съгласно направената от социалния работник преценка на нуждите от социално подпомагане, по отношение на г-жа В. не било налице непредвидено, неочаквано събитие, оправдаващо отпускане на еднократната помощ, като се прави предложение за постановяване на отказ за отпускане на такава по чл.16 от ППЗСП.

На 28.08.2019г. Директорът на дир. „СП“ Казанлък издал Заповед № ЗСП/Д-СТ-КК/661, с която отказала отпускане на еднократна помощ на осн. чл.16 от ППЗСП. Мотивите, които посочил органът били „към настоящ момент не са налице инцидентно възникнали здравни и други жизненоважни потребности“. От приложеното известие за доставяне се удостоверява, че заповедта била съобщена на г-жа В. на 05.09.2019г. /л.22/.

На 11.09.2019г. опорващата подала жалба до Директора на РД“СП“ Стара Загора против така издадената заповед. С решение № 24-РД06-0043/24.09.2019г. Директорът на РД“СП“ Стара Загора отхвърлил жалбата като неоснователна. Не се удостоверява съобщаването на решението на г-жа В., като жалбата й до съда е подадена директно пред Административен съд Стара Загора на 04.10.2019г.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – оспорването се явява процесуално допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в преклузивния срок за това, срещу годен за съдебен контрол индивидуален административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не се установява проявлението на обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да налагат оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗСП, която по делото не се оспорва. При издаването му е спазена предвидената в чл.13, ал.3 от ЗСП писмена форма, както и не се установява да има допуснати съществени нарушения на особените административно-производствени правила.

Настоящият съдебен състав намира процесната заповед и за надлежно мотивирана, макар и същата да обективира краткия мотив, че „към настоящ момент не са налице инцидентно възникнали здравни и други жизненоважни нужди“. Безспорно фактическите основания за издаването на акта следва да се сочат в самия акт, което е императивно изискване на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Доколкото обаче в акта на горестоящия административен орган, който потвърждава отказа на ответника, се съдържат такива подробни фактически доводи, следва да се приеме, че е налице изпълнение на изискването за мотивираност на отказа да се отпусне заявената социална помощ, а от това и следва, че правото на защита на засегнатото лице не е нарушени и същото е във възможност да разбира, защо му се отказва търсената помощ.

Съдът намира и че няма нарушение на общото изискване, което установявана АПК в чл.35, нито на особените процесуални изисквания. Съобразно принципите и целите на социалното подпомагане като израз на социалната политика на държавата, за основен критерий за преценка необходимостта от предоставяне на социални помощи се възприма критерият доход на лицето, което прави искане пред компетентния административен орган за отпускане на такава помощ. Именно чрез задължителната социална анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, се дава отговор на релевантните за решаващата воля на ответника въпроси - налице ли е инцидентно възникнала потребност от вида на изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него.

Видно от данните по преписката релевантните за решаващата воля на органа обстоятелства са точно и подробно установени в изготвената социална анкета, която служи и за основа за постановяване на властническия акт, съотв. обективира и фактическите основания за него. Данните от този доклад сочат, че заявителката страда от онкологично заболяване и провежда съотв. терапия за същото, като се удостоверяват и лекарствата, които тя следва да приема за това си заболяване, но сред тях не е въпросното ххх 4mg. От издадено удостоверение от личния лекар на г-жа В., същата има и други придружаващи заболявания, сред които флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници, първична гонартроза, двустранна и подостър и хроничен вулвит, като се сочат и ползваните лекарства /отново там не се сочи приемане или нуждата от прием на въпросното рекарство/. Част от преписката е и амбулаторен лист №695 за извършено посещение при кардиолог /д-р Б.Б./ по повод на отоци на краката, като съгласно същия лист, от кардиолога има предписана медикаментозна терапия, но сред предписаните лекарства отново не се съдържа ххх 4mg. Амбулаторният лист е от дата 30.04.2019г.

Що се отнася до представената от оспорващата към заявлението-декларация рецепта за изписването на лекарството ххх 4mg, същата е издадена от д-р Р.Г., специалист вътрешни болести и Хематология, като рецептата не съдържа нито датата на съставянето си, нито има отбелязване дали предписанието е  еднократно или многократно. Не се представят нито пред органа, нито пред съда данни за извършен преглед при този специалист, нито се съдържат документи, които да сочат на нуждата от провеждане на медикаментозно лечение с посочения лекарствен препарат, вкл. и поради инцидентно /внезапно/ възникнала здравословна нужда от приема на същото. От страна на социалния работник са извършвани и други действия все в насока установяване на релевантните обстоятелства, събиране на документи, проверка в аптечната мрежа и пр., като същите установяват, че въпросното лекарство може да бъде закупено и в българската аптечна мрежа по подадена заявка.

Именно така установените и надлежно удостоверени обстоятелства в анкетата мотивират органа да приема, че към датата на заявлението на г-жа В. за отпускането на еднократна социална помощ по чл.16 от ППЗСП, същата не доказва, че по отношение на нея има възникнала инцидента нужда от здравословен характер, което обуславя отпускането на търсената помощ, тъй като същата не разполага с достатъчни средства, за да ги покрие. Органът не мотивира отказа си единствено и само с факта на липсващи фактури за направените разходи, както неправилно възприема оспорващата. Органът, въз основа на установената пред него фактическа обстановка, която се доказва и от събраните в производството доказателства, мотивира липса на внезапна и инцидентно възникнала нужда от здравословен характер, която да налага извършването на непредвидени разходи от г-жа В. за закупуване на конкретното лекарство ххх 4mg.

Ето защо не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК, които да налагат отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна.

Разгледана с оглед другите две основания /чл.146, т.4-5 от АПК/, Съдът намира, че и те не са налице, а актът е материално законосъобразен и съответен на целта на закона.

В чл.16, ал.1 ППЗСП законодателят предвижда възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Т.е., от съдържанието на разпоредбата недвусмислено се следвава, че тази помощ се отпуска за задоволяване на потребности, които възникват неочаквано, внезапно, такива, които са извън рамките на обичайните разходи, не е възможно да се предвидят и съотв. имущественото положение на лицето е такова, че то не може да покрие този разход.

От анализа на събраните по делото доказателства, Съдът намира за правилен извода на ответника, че в конкретния случай не се доказва от г-жа В., че към 09.08.2019г. за нея е налице инцидентно възникнала здравна нужда, която да е в резултат на непредвидени обстоятелства. Нищо от данните по преписката не сочат на установена от съотв. медицински специалист диагноза, която налага приема на лекарството ххх 4mg и това да е в близък момент на заявлението. Още по-малко се доказва, че въпросното лекарство е жизненоважно за г-жа В.. Макар и неговият прием да е предписан от лекар, същият чрез личния си печат удостоверява да е специалист „Вътрешни болести и Хематология“, но липсват други кореспондиращи данни за внезапно възникнал здравословен проблем, свързан със специалностите на д-р Р.Г., още по-малко се доказва, че въпросното лекарство може да се закупи единствено и само от друга страна, в частност от Р. Гърция и че същото е на значителна стойност, която не може да се поеме в този момент чрез доходите на оспорващата. Отделен е въпросът че закупуването на лекарства от Р. Гърция е извършено на 13.07.2019г., което не само, че е отдалечено като време от датата на заявлението на г-жа В., но и дори към тази дата не се удостоверява да е имало възникнала за нея инцидентна здравна нужда, която да налага приема на въпросния лекарствен препарат по това време.

Органът дължи преценка кои лица и при какви условия имат право на този вид социална помощ, като следва да я съобразява с основното правило на чл. 2, ал. 3 от ЗСП, съгласно което право на социална помощ имат българските граждани за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

При така установените обаче факти, изцяло правилен се явява изводът на административния орган, че към 09.08.2019г. не се доказва възникнал инцидентен проблем от здравословен характер, който да обуславя и инцидентно възникване на нужда от закупуване на въпросното лекарство. Дори и разходите за това лекарство да е невъзможно да бъдат покрити от доходите на г-жа В., тъй като същата получава единствено пенсия от 219,43лв., няма имущество, от което да получава други доходи /наем, ренти/, не живее в собствено жилище, разведена е, не и се дължи издръжка от друго лице, то липсата на доказаност на проблем от здравен характер, който възниква внезапно /ненадейно/ и също така налага инцидентно разход за задоволяване на въпросната нужда от здравословен характер, е достатъчно да се постанови отказ от отпускане на въпросната социално помощ.

Социалните помощи са средства, които се отпускат за допълване или за да заместват личните доходи на едно лице да покрие основните си жизнени потребности или за да задоволява инцидентно възникнали потребности. За това оправдано е те да се отпуска и получават само от лица, които доказват възникването на такава нужда и че същите не разполагат със собствени финансови въззможности да покрият разходите, които се налагат от така възникналите инцидентно нужди от здравословен характер. В този смисъл е и заложената цел на специалния закон /по арг. на чл.1, ал.2 от ЗСП/

Ето защо спорът между страните относно това дали оспорващата към датата на заявлението си доказва, че по отношение на нея има възникнала инцидента нужда от здравословен характер, която налага извършване на разходи, които тя не може към този момент да поеме, следва да се разреши в полза на ответника, тъй като не се доказва наличие на фактическо основание, за уважаване на искането й да се отпусне еднократна социална помощ по чл.16, ал.1, от ППЗСП.

Процесната заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" – Казанлък, потвърдена с решение на Директора на РД „СП“ Стара Загора, се явява издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на общите и особените административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което следва жалбата против нея да се отхвърли като неоснователна.

Съдът констатира, че от страна на жалбоподателката няма внесена предварително дължимата се ДТ за образуване на съдебното производство, нито същата прави искане за освобождаването от заплащането й. Поради това следва В.В. да бъде осъдена да заплати в полза на този съд сумата от 10 лв., представляващи дължимата се ДТ за образуване на съдебното производство.

Воден от горното съдът на осн. чл.173, ал.2, вр. с чл.172, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.Н.В., ЕГН-********** *** против Заповед №ЗСП/Д-СТ-КК/661 от 28.08.2019г. на Директора на дир. „СП“ Казанлък.

ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН-********** *** полза на Административен съд Стара Загора 10 лв. /десет лева/, представляващи дължимата се ДТ за образуване на съдебното производство.

 

Решението на осн. чл.13, ал.6 от ЗСП не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :