Р Е Ш Е Н И Е № 517
18.04.2018г.,
град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР:
КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2735 по описа за 2016 година, намери за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р.Р.Б., ЕГН ********** *** против „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“№19.
Твърди се, че с договор за ипотечен кредит от 27.07.2007г. ответникът е предоставил на Г. Н.Б.кредит в размер на 145 000,00 лева, а за обезпечение на кредита Р.Б. учредила в полза на банката ипотека върху свой собствен недвижим имот, представляващ: УПИ ХІІ от кв.** по плана на ***в. з., цялото с площ от 670 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м., състояща се от избен етаж, нормален етаж, тавански етаж и гараж, както и всички останали подобрения, при граници на имота: УПИ ІV, УПИ ХІV, УПИ ХV, улица. Поради неизпълнение на поетите към банката задължения за редовно погасяване на кредита, на 05.03.2008г. банката се снабдила с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело №156/2008г. по описа на ЧСИ А.А.. По искане на взискателя на 16.04.2008г. е вписана възбрана върху ипотекирания имот, а на 20.05.2008г. е извършен опис на имота, след което е насрочена първата публична продан. Тази продан, както и другите, проведени след нея, били неуспешни. Твърди се, че ответникът е предприел действия и срещу имуществото на кредитополучателя.
Ищцата твърди, че вземането на ответника по договора за кредит, обективирано в издадения изпълнителен лист, е погасено по давност, респективно ипотечното право като акцесорно и следващо съдбата на главния дълг, също е погасено, поради което банката понастоящем не разполага с процесуална възможност да събере принудително дължимите й се суми чрез продажба на имота, предмет на ипотеката. Посочва се, че последното предприето изпълнително действие по изпълнителното дело е проведената в периода 27.04.2010г. – 27.05.2010г. и нестанала публична продан на ипотекирания имот. След това с молба от 09.06.2010г. банката е поискала да се извърши нова публична продан на имота в *** На взискателя е съобщено, че такава ще се извърши в периода 14.01.2011г. – 14.02.2011г., но в действителност не е извършена. Така от м.юни 2010г. взискателят изоставил изпълнението и след повече от пет години с молба от 07.10.2015г. е поискал от съдебния изпълнител изготвяне на нова оценка и провеждане на публична продан на ипотекирания имот.
Отделно от горното ищцата поддържа, че изпълнителното дело е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. С изтичане на този срок изпълнителното дело е прекратено по силата на закона.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в негова полза не съществува ипотечно право по отношение на ипотекирания от ищцата имот. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „БАНКА ДСК“ЕАД чрез процесуалния си представител по делото оспорва иска като неоснователен. Признава обстоятелството, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор за ипотечен кредит от 27.07.2007г., се е снабдил с изпълнителен лист срещу Г. Б., въз основа на който на 15.04.2008г. е образувано изпълнително дело №156/2008г. по описа на ЧСИ А.А.. Твърди, че по делото са проведени няколко неуспешни публични продажби и той не е изоставял изпълнението, а напротив – многократно е искал извършване на изпълнителни действия и ако такива в крайна сметка не са били извършвани, от това поведение на съдебния изпълнител не следва да произтичат негативни последици за него като взискател. Оспорва се и твърдението,че делото е перемирано. Същото е било прехвърлено като част от архива на ЧСИ А. на ЧСИ Н.В.и там е продължило под №2090/2013г. По това дело са депозирани молби от ответника за нови оценка и продан на имота, предмет на обезпечението, като последната такава молба е от 22.07.2016г. Ответникът счита, че вземането му спрямо длъжника не е погасено, следователно ипотечното правоотношение продължава да съществува. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Страните не оспорят относно обстоятелството, че между „БАНКА ДСК“ЕАД и Г. Н.Б.е бил сключен договор за ипотечен кредит от 27.07.2007г., за обезпечаването на който с нотариален акт за договорна ипотека №26, т.ІІІ, д.№414/27.07.2007г. на нотариус Л.Т., Р.Р.Б. е ипотекирала своя недвижим имот, находящ се в ***и подробно описан в исковата молба. Не се оспорва и факта, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу него, както и че на 15.04.2008г. е било образувано изпълнително дело №156/2008г. по описа на ЧСИ А.А..
Видно от приложения препис на документите, съдържащи се в изпълнителното дело, след образуването му са били поискани от взискателя и предприети от съдебния изпълнител изпълнителни действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземанията – опис на имуществото на длъжника, налагане на възбрани на недвижимите имоти /включително и на ипотекирания имот, собственост на ищцата/, насрочване, обявяване и провеждане на публична продан на ипотекирания имот, която продан няколко пъти е обявена за нестанала. Последното обявление на ЧСИ А.е от 19.01.2010г. и с него се оповестява, че в периода 04.02.2010г. – 04.03.2010г. в сградата на Пловдивския районен съд ще се проведе публична продажба на имота, собственост на Р.Б.. Видно от протокол от 05.03.2010г., наддавателни предложения за имота не са постъпили. С молба от 31.03.2010г. взискателят чрез пълномощника си е поискал насрочване на нова публична продан и такава е насрочена за периода 27.04.2010г. – 27.05.2010г. и разгласена. Няма нарочен акт на съдебния изпълнител, но очевидно и тази продан е била неуспешна, доколкото е последвало ново искане от взискателя за определяне на нова начална цена и насрочване на нова публична продан, което е входирано под №05928/09.06.2010г. След тази дата по изпълнителното дело са приложени съобщения: до Р.Б. и до взискателя, на които се съобщава, че на 07.10.2010г. ще се извърши опис на ипотекирания имот; съобщения до страните за насрочена публична продан от 14.01.2011г. до 14.02.2011г.
С отговора на исковата молба са представени три молби на взискателя „БАНКА ДСК“ЕАД до ЧСИ А.– молба с вх.№00492/26.01.2012г., молба с вх.№02919/30.05.2012г. и молба с вх.№04676/25.09.2012г. С молбите се настоява да бъде насрочена публична продан на имота в *** Неоснователно се поддържа от ищцата по делото, че тези молби не са били представени в действителност на посочената в тях дата по изпълнителното дело. От приложените копия от входящия регистър на ЧСИ А.е видно, че на съответната дата молбите са били депозирани по делото.
Следващата нова молба с идентично искане от банката е постъпила по изпълнителното дело на 07.10.2015г. След това през 2016г. съдебният изпълнител е извършил нов оглед на имота на ищцата, определил е нова цена, насрочил е публична продан.
При така описаните в хронология действия по изпълнителното дело, основателно се явява твърдението на ищцата, че е настъпила перемпция – прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в продължение на две години от 25.09.2012г. до 25.09.2014г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Този извод се налага независимо от факта, че съдебният изпълнител не е констатирал прекратяването с нарочно постановление, както и това, че след тригодишното бездействие на взискателя, е предприел нови действия по осъществяването на съответния изпълнителен способ.
Самото прекратяване на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на вземането по давност. По силата на чл.116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по право, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Застъпено е разбирането, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, а съдебният изпълнител е длъжен да предприеме действията, изграждащи този способ за принудително удовлетворяване на вземането.
За пълнота следва да се отбележи, че ищцата не проведе успешно доказване на оспорването на съобщенията на ЧСИ А., които са последвали по време молбата на „БАНКА ДСК“ЕАД по изпълнителното дело от 09.06.2010г. Касае се за съобщения с изх.№04257/10.03.2011г. и изх.№10136/15.11.2011г., изпратени до взискателя, с които се съобщава за насрочена публична продан. Видно от заключението на вещото лице М.С., печатът, положен в тези съобщения съответства на стария печат на ЧСИ А., който е използван към датите, на които са изходирани съобщенията.
В контекста на наведените от ищцовата страна доводи следва да се признае, че няма данни за постановяване на съответните актове на съдебния изпълнител по осъществяване на процедурата за публична продажба на ипотекирания имот – обявяване, насрочване, разгласяване и провеждане, които да са били извършени след исканията на взискателя от 2012г. Това обаче не се дължи на бездействието на последния, за което той да трябва да бъде санкциониран. Касае се за дължими от съдебния изпълнител действия, непредприемането на които не може да се противопостави на факта, че упражнявайки правото си да иска провеждане на изпълнителни действия, взискателят е прекъснал давността за вземанията.
При това положение следва да се приеме, че всяка една от молбите на ответника в качеството му на взискател, включително и тези от 26.01.2012г., 30.05.2012г. и 25.09.2012г., е прекъсвала давността за вземането, като от датата на постъпване на молбата по изпълнителното дело е започвал да тече нов давностен срок /чл.117 ЗЗД/, който в случая за вземането на банката е петгодишен. От последната молба от 25.09.2012г., подадена преди перемпцията, до подаването на исковата молба на 14.11.2016г. не са изминали пет години, поради което вземането на ответника срещу кредитополучателя не е погасено по давност, респективно ипотечното право на банката спрямо ипотекарния длъжник продължава да съществува понастоящем и не е погасено на основание чл.150, ал.1 ЗЗД.
На основание
чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 300,00 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.Б., ЕГН ********** *** против „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“№19 иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че в полза на ответника „БАНКА ДСК“ЕАД не съществува ипотечно право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека №26, т.ІІІ, д.№414/27.07.2007г. на нотариус Л.Т. по отношение на следния имот, собственост на ищцата Р.Р.Б.: УПИ ХІІ от кв.** по плана на ***в. з., цялото с площ от 670 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв.м., състояща се от избен етаж, нормален етаж, тавански етаж и гараж, както и всички останали подобрения, при граници на имота: УПИ ІV, УПИ ХІV, УПИ ХV, улица.
ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“№19 сумата 300,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: